Забравата и паметта в рода

Провокирана от няколко случая, с които работих последните седмици искам да споделя с всички вас, моята прекрасна аудитория, наблюденията си относно паметта и забравата в семейството и рода.

В паметта на всеки човек, както и в паметта на всеки род, има възродена, недействителна памет – ние „виждаме“ и разбираме минали събития през съвременен поглед и пренаредени по нов начин под въздействие на подсъзнанието ни. По този начин миналото, за което ни разказва нашето подсъзнание и за което ни разказват другите хора, под въздействието на тяхното неосъзнато, е увредено минало, неистинно и неправдиво, предвид суровите факти – в известен смисъл то е фалшиво минало. Това минало ние виждаме от нов ъгъл, защото след него се е натрупала друга история, времената са променени, ние сме свидетели на последствията от това минало – всичко това изкривява истината за това, какво в действителност се е случило.

Към това трябва да прибавим и действието на Закона за родовата лоялност, според който ние сме принудени да забравяме и преиначаваме миналите ужаси и не дотам достойните постъпки на предците си и да се фокусираме предимно върху повърхностните детайли от семейната ни история, които са безобидни или благовидни и положителни, като пропускаме това, което според нас би огорчило предците ни – родители, баби и дядовци, прародители и т.н.  А такива „скелети в гардероба“ има във всеки род и всяко семейство. Във всеки, без изключение. Това са извънбрачни връзки и деца, банкрут, изневери и предателства, противоположни до радикалност политически и исторически възгледи, побоища, насилия, грабежи, палежи, всякакъв род злоупотреби: финансови, сексуални, с власт, с положение, с пари. Родовата ни памет тотално ни забранява да помним, споменаваме и да се сещаме за тези неща, които са се случили в рода ни и са дело на предците ни- дори на нас самите в нашето минало. Тези факти в миналото обикновено са щателно потулени, замаскирани, забравени, заключени и трудно се стига до тях, особено без да се влияем от последващите им интепретации. Дори паметта за собствените ни действия и за нашето настоящо семейство е всъщност днешна реконструкция на миналото и по този начин частично е забравена или преиначена.

Да се възстановява миналото, лично и семейно, е опасно емоционално занятие. Нашият жизнен път не е равен, той е низ от възходи и падения, травми, добро и зло и всичко това е под влиянието на социално-икономическите и политическите условия на нашия живот.

За да възстановим равновесието в нашия род, хармонията и силата ние трябва да открием и правилно да интерпретираме фактите в нашето семейство, без да си затваряме очите за възможните грехове на предците и родителите ни, нито да изопачаваме своите грешки под различни благовидни или не предлози.

Често в родовете намирам данни за кръвосмешение, насилие, убийство. И се сблъсквам със стръвната, но напълно вредна и излишна „защита“ на потомците към паметта на предците им. Никой не подхожда с обида, гняв или осъждане към миналото – то е само извор на уроците, които не бива да бъдат забравяни.

И ако вашите родители и предци са се облагодетелствали за сметка на други родове и предци, и ако ние, техните потомци все още имаме придобивки от тези облаги: земи, имоти, образование, финансови възможности, удобни познанства и т.н., това което е разумно да сторим е да се поклоним на ощетените и от името на своя род и предци и от наше собствено име да помолим искрено за прошка. Ако намерим сили и да обезщетим нечии основателни претенции, макар и с голяма давност, или символично, но искрено сторим това за някой друг, то в нашия род отново ще се възстановят здравето, радостта и спокойствието.

Желая кураж и вътрешна сила!

 

Вашият коментар

Остани с мен-ще има още интересни статии