Семинарът “Работа с предците”в ПЛОВДИВ

Семинарът е посветен на сериозната и задълбочена медитативна работа с нашите предци – прародителите от нашите два рода, бащиния и майчиния и чрез тях ще открием и
почувстваме своята родова енергия, покровителите на двата ни родителски рода и тези, от които и чрез които сме тук и сега, проявени на нашата земя. Свързваме се с членовете на
нашите семейства, основателите на рода и корена ни, искаме от тях прошка, виждаме и усещаме родовите си проблеми, задачи, пречки, но също и родовите успехи, сили и преимущества. Какво е загубил родът ни през вековете, какво е спечелил и как това се отразява върху настоящия ни живот.
Всеки от нас намира отговорите на въпросите защо в живота му се случват нещата, къде е корена на нашите таланти и неудачи, измолваме прошка от родовата си памет и даваме сами опрощение, като приемаме своите родители и предците си с чистота и обич.
След това ще съберем получената енергия, ще я разгърнем и изпълним с любов, след което ще я изпратим напред по нашия път и по пътя на нашите потомци, за да може да достигне в
нашето бъдеще.
Народът ни търси своя път.
Ние сме народът, ние сме кръв от неговата кръв, памет от неговата памет. Ако всеки от нас открие и изчисти родовата си енергия, това ще тласне напред цялата нация.
Да си припомним кои сме, от къде сме, кой е Бога ни, коя е земята ни, защо сме тук и как може да помогнем на нашата цялостност тук и сега да се реализира. С
помощта на методите на този семинар влизаме в контакт с паметта и с колективното съзнание, част от което е и съзнанието на всеки от нас, създаваме поток от енергия и
благословии осигуряващи нашето благополучие и постигането на желанията ни. Всеки ще има възможността да почувства и отнесе със себе си едно ярко преживяване от контакта със
силата на своята родова енергия и с енергията на нашия народ.
Влиянието на свързването с родовата енергия върху живота на човека продължава с години, насочва в правилната посока курса на неговите стремежи и успехи.
Всеки намира покоя в себе си и в своето семейство.
Работата е сериозна, подкрепена със силни визуализации и със силата на петте ни сетива, с интуицията ни и знанията, с които сме родени.
Ще бъдете ли с мен в това пътуване?

Водещ на събитието е Аида Марковска. Повече за нея може да прочетете тук: http://aida.bg/wp/за-аида/
Информация за семинара и записване може да получите на лично съобщение или на телефон
0888727094 -Аида Марковска
Тук може да видите отзиви на участници: http://aida.bg/wp/blog/отзиви-и-спомени/
Мястото на провеждане е гр.Пловдив, залата в хотел Интелкооп.

Единно и хармонично семейство

Една от най-трудните задачи в живота е да запазим хармонични и здравословни отношения в своето семейство. Има неизменни /или твЪРде рядко променящи се/ фактори и индикации, които говорят за сплотено, силно, здраво семейство и род.
Възможността да принадлежим към такъв род е най-прекрасният подарък в живота.

За тези, които се стремят към това може да се препоръча следното:

  • Всички членове на семейството да избягват общуването с мрънкащи, изискващи и недоволни хора. Ако откривате в себе си такива черти, възможно е вие именно да сте в основата на дисхармонията в семейството. Да се общува с такъв тип хора винаги е нездравословно и съпротивата към такова общуване може да разбие и най-добрите чувства и семейства;
  • Семейството трябва да има общи цели през цялото време- цели постоянни и цели динамични. Такива цели сплотяват, но много е важно всеки от фамилията да има своите задачи по общите цели. Една краткосрочна цел би била например пътешествие през лятото до далечна дестинация. Нека има отговорни за резервациите, за идеята, за багажа, за настроението и забавленията и т.н. От най-малките деца до възрастните хора може и трябва да имат съпричастност към целта. Една хубава дългосрочна цел е да се създаде уютен дом, да се изгради градина около дома, да се изучи чужд език от всички членове на семейството, да се постигне по-добро материално състояние с точни параметри. Целите трябва да задоволяват желанията и въжделенията на всички членове на семейството. Ако дори един член на семейството възразява срещу целта-тя не се счита за обща семейна и родова цел. Тези неща се обмислят спокойно и с уважение към всички в рода;
  • Човек излиза от семейството си, когато вече няма общи цели и задачи с останалите му членове. Това може да стане и естествено чрез женитба или самостоятелен живот, но ако държите да останете свързани, което би било прекрасно – общите цели и общия морал са двете основни нишки, които ще ви запазят като член на рода;
  • Вашето семейство е единна система, едно цяло – тази идея трябва да бъде водеща, когато мислите за своя род. Стремежът да опазим това цяло от посегателства и негативни влияния е много оправдан, но това не бива да става без да има общо съгласие по въпроса. Никой, да никой, дори родителите и най-възрастните, няма право да въвежда порядки и да настоява за ред и правила само по свое усмотрение. Редът в семейството и порядките трябва да обслужват рода и семейството, а не отделната личност. Примерно, ако в семейството се приеме че образованието е желано, то да бъде предоставено като възможност на всички членове на фамилията. Тези, които откажат образование могат да бъдат подпомогнати в друго тяхно начинание. Всеки член на семейството е нужно да се чувства приобщен и част от това неизменно цяло- рода.
  • Кой има последната дума? По законите на рода правилата в семейството се спазват от всички, следват се и са израз на доброволно приобщаване към рода. Последната дума е на най-възрастния, но винаги като израз на уважение и никога като диктат и терор. Живелият най-дълго е най-мъдър и най-опитен, това е правилото и затова може да се доверим на преценката му, ако е в добро умствено здраве. Но всеки от по-младите има своите стремежи и има право да поиска промяна на порядките и реда, ако е целесъобразно за всички останали. Професията и поминъка вече не се унаследяват и не са водещи при избора на житейски път, затова е хубаво да се опрем на останалите ценности, които държат семейството обединено: общите морални устои, вижданията за живота и любовта.

Името на човека

.jpg

В месеца, когато празнуваме най-много именни дни, кажи-речи всеки ден от календара е с името на някого да поговорим именно за … името на човека.

Във всички времена и народи към имената хората са се отнасяли с особено внимание и като са влагали особен, специален смисъл. Името не само определя качествата на човека, но и влияе на неговата съдба. Името е същността на човека. След като създал Света Творецът създал човека и го нарекъл Адам – човек, направен от пръст, от земя. По-съвременно казано: земен човек. Бог създал и животните, после ги довел до Адам, за да може той да ги погледне, да вникне в тяхната същност и да ги назове.

Името носи същността на съществото- животното или човека.

Началната буква на името е кармичната буква на душата. С други думи, тези висши духовни сили, които влияят на човека и върху неговата съдба през целия му живот имат своите корени в първата и в останалите букви от името на човека. Това влияние обаче е двупосочно. Не само името влияе на човека, но и човек сам влияе върху своето име.

Мъдреците казват, че човек има четири имена.

  1. Името, което дава на човека Всевишния Творец – това са тези качества, тези таланти, които Всевишния определя за човека и му ги дарява;
  2. Това е името, което човек получава и наследява от своите родители – неговото родно име;
  3. Това е името, което човек получава от своето обкръжение, в общуването си с другите хора. Това име е името на потенциалите, то е като множество нули – колкото повече потенциали, толкова повече нули. Но и десетки нули да има, те пак остават само нули – потенциал, нищо. Ако поставим пред тези нули единица, то тези нули вече се превръщат в голямо, стойностно число. И именно това е четвъртото име:
  4. Името, което човекът сам създава за себе си – чрез своите постъпки, чрез своите избори, които прави в свое име и със своята воля. Така човек изгражда своето име. Това е реализирания потенциал, даден от Твореца и от обкръжението.

Получава се, че както името влияе на човека, така и самият човек влияе на своето име – получава се един кръг. Предците ни казват, че това което човек създаде в този свят, неговите постъпки и дела – това е именно, което човек ще остави в наследство на този свят.

Ние отговаряме пред предците си за чистотата и светостта на родовото име. Често носим име на наш предтеча, като по този начин ние даваме и на неговото име почит, внимание и нашите постъпки се записват и като негови. Не само, постъпките на нашите съименни предтечи се записват и като наши, лични съдби и постъпки – носейки името му ние отговаряме за това да наградим добрите му дела и да поправим грешките и недостойните дела чрез своя живот.

Имената свързват хората в рода. Имената свързват хората и в един народ. Имената свързват човека с историята на рода му и с историята на народа му. Името и буквите в него са силна вибрация – те са памет. Всеки, носейки своето име добавя памет.

Наблюдавали ли сте, че човек с възрастта започва да харесва името си, да го обича и уважава, да държи на него? Това става с годините, защото човек осъзнава колко много е получил от вибрацията на своето име, колко много това име му дава, работи за него, прославя го и ако човек е разумен, той също работи за своето име, пази го, не го петни, не го съкращава, ощетява, принизява, подценява. Човек започва както се казва „да държи на своето име“.

Когато някой ни разочарова, ние не произнасяме името му, не желаем да го чуваме, не ни харесва дори друг човек, носещ същото или подобно име. Трудно е да се изчисти име, което е опетнено; лесно се опетнява името. Чистотата на името се пази свято, а ако се налага да бъде изчистено, това става с много любов, покаяние, размисъл, но най-вече с пълна отговорност за мислите, думите и постъпките, които са създадени от това име.

Името е свещено. То е нашата същност, то ни дава сила, то ни отличава, то ни дава смелост, дава ни принадлежност. Също името ни носи мечтите и потенциалите, вложени в нас от нашия род и родителите ни. Името има своя магическа формула- това е първата магия, която се извършва над вече родения, дишащ човек. Знаейки името на някого, ние можем да му повлияем, затова името се е пазело тайно или свещено до 40 ден след раждането.

Понякога истинското име на новороденото бебе се е знаело само от родителите, за да се предпази то от лоша съдба, от лоши очи, от зла орисия. С името си приживе душата на мъртвия се явява пред Бога си, а името е това, което се изписва на последното пребивание на тялото на човека- гроба му.

Човек трябва да пази и обича своето име и името на своите родители, предци и тези имена, които е дал на децата си.

Често в миналото омъжената жена е губела правото на име, тя е носила името на своя съпруг и неговата фамилия, като по този начин е отдавала своята родова почит и е сменяла родовата си принадлежност. Но срещало се е и обратното- мъж на силна, волева жена, да получи от света и обкръжението нейното име.

Силният човек има силно име и към това име се стремят слабите, немощните, тези, които се нуждаят от повече енергия. Често тежко болни хора са сменяли името си напълно, за да получат по-различна вибрация и да променят съдбата си. Смяната на името е отговорен и специален акт в живота на човека, защото смяната на името е смяна на съдбата, шанс за ново орисване, но и загуба – загуба на подкрепа от името, което си носил до момента.

Резултат с изображение за имен ден

Името пази човека, то носи информация за него, защото някой, който има име съществува. Безименния е роб, той е само чист потенциал, но няма идентичност. Името дава право на живот!  Затова едно от най-важните неща, които се случват в живота на човека е да му се даде име. Не пристъпвайте към наричане на име без да сте помислили дълго, от сърце, с разум и от душа, без да сте медитирали тихо върху вибрациите на името на своите деца, без да обмислите всички пълни и съкратени варианти, без да припомните кой от рода е имал такова или подобно име. Казват, че в момента, в който родителите дават името на своето дете те получават небесна искра, пророчество! Родът е този, който привлича името към детето, родът е този, който извиква дете с определено име, за

да носи определени качества, а родителите са тези, които получават пророчеството от своя род и проблясъка, идеята за името на своето дете.

Желая ви славно име и честит имен ден на всички, празнуващи през януари!

Род, родова енергия, карма и тревожни разстройства – интервю с Аида Марковска

С благодарност към създателката на сайта “Бялата лястовица”, психолога и приятеля Петя Петрова! Едно интервю, което тя взе от мен с надежда, че информацията за важността на темата “Род и предци” ще достигне до повече хора.

Приятно четене!

Род, родова енергия, карма и тревожни разстройства – интервю с Аида Марковска

Пропадналите предци и техните потомци

Във всяко поколение на рода има един, двама или повече хора, които постъпват различно от моралните ценности на своя род и време. Те извършват предателства, убийства, насилие, понякога го правят системно, дори през целия си живот. Когато потомците научат за това душата им страда – изпълва се с гняв, обида, възмущение; друг път подминават наученото, опитват се да не вникнат в него, да забравят, да се скрият и умаловажат. В най-тежките случаи провинилият се бива изгонен, низвергнат от рода си, забравен, непочетен, непризнат.

Пак казвам – във всеки род, във всяко поколение има такива хора. Повече или по-малко те създават хаос, напрежение в рода, извеждат го от баланса му и го предизвикват да търси решения в нови аспекти на моралните и житейските ценности.

Това, което е важно да знаем, че тези наши предци не бива да бъдат обвинявани и осъждани – най-малко от потомците им. Осъждането, неприемането на фактите и изгонването от родовата памет още повече утежняват родовата орис. Тези наши предци са в родовата структура неслучайно, те носят тъжна и гневна поука, извеждат рода от руслото на безметежното и често безполезно съществуване и поставят пред него уроци, изпити и трудности, чрез които потомците израстват, стават добри и съвестни хора.

Изследването и разбирането на социалната, политическата и икономическата среда на развитие на предходните поколения е от ключово значение, за да не съдим предците си. Те са преживели страдания и гонения и понякога единствено силата на гнева и злобата са ги спасявали. Както се казва – пази Боже, не знаем ние какво бихме сторили в условия на война, глад, гонения, насилия.

Проблемът на тези предци изкристализира в един или неколцина от потомците. Тяхната задача е да измият честа на рода, да възстановят баланса му чрез справедливост, ред, прошка и с много любов. Задачата на тези потомци не е лека, но е благословена от рода и заслужава цялата почит и уважение на което са способни близките.

Всички от рода могат да са съпричастни към своите “пропаднали” предци и към потомците с тежка родова орис, като ги обгръщат с любов, уважение, чувстват смирение пред родовите им задачи и им прощават искрено чрез молитва и добри слова. Именно по този начин ще бъдат съханени от тежка родова съдба и нашите потомци – деца и внуци и родът ни ще се развива силен, морален, чист и създаващ блага, съТворящ с Бога!

Будител на рода

В Деня на народните будители ще ви разкажа за една категория по-специални будители – тези на рода и семейството. Това са будителите, които променят родовата съдба и пътека, оставяйки светла просека за всички свои потомци. Това са хората, които искат да внесат в рода си Светлината на просвещението, на служенето и на отдадеността към хуманизма.
Във всеки велик и дълговечен род има такива будители. Те се появават като деца, дори отрастват незабележими сред останалите, но в края на живота си и след него оставят най-светлата диря. Те се превръщат в патриарсите на рода.
Тези хора обикновено са първородните, но често ако първородния по някакви причини се отклони от тази своя цел, тя се поема от следващите деца и наседници.
Да си будител в рода си не е лесно и леко. Най-често останалите членове на фамилията не разбират и не подпомагат тази личност, намират заниманията ѝ за отвлечени и непродуктивни. Будителите на рода говорят за истината в общонароден и човешки план, борят се за нея и търсят възможности да я прояват в надродово ниво. Често това са хора, които надскачат теснороднинските интереси, преминават през собствените си семейни нужди, за да постигат велики събития за своя народ и за цялото човечество. Те полагат своята родова сила в пантеона на своя народ и само осъзнат, велик и честен род може да се поклони и признае своя родов будител още приживе. Често това се случва едва след няколко поколения, когато кръвта се успокоява, събитията остават в миналото и историята вади своя калем, за да направи вярната сметка. Да имаш такъв прародител е велико, защото оставеното от него в наследство будителство живее по силата на родовата памет във всичките му потомци и възможността да се отключи и прояви като талант, като откритие и въодушевление в живота е съвсем реална.

Резултат с изображение за родов будител

Кой е вашият родов будител? Разкажете за него и нека в този ден да сведем глава и да отдадем почит и благодарност към техните дела и следата, оставена

За смисъла на изборите, които правим

Истинска история…

Свързано изображениеВсичко започна преди 10 години, когато забременях със сина ми и отидох на гинеколог. Бях на 35 години, с две деца в тинейджърска възраст.

-Да, бременна си, но имаш и много голям миомен възел. Може би е от най-малко години. Истинско чудо е, че въобще си забременяла при наличието му. – говореше лекарката – Добре си помисли, от сега те предупреждавам, че те очаква много тежка и рискова бременност. Това може би е последния ти шанс да имаш дете. То ти е истински дар Божи.

Никога няма да забравя тези думи. Те до голяма степен предопределиха избора ми да имам трето дете. Бременността беше тежка, както се очакваше. Раждането беше със секцио. Операцията е била продължителна, получила съм кръвоизлив, който трудно са овладели лекарите, заради това не са могли да отстранят и възела.

След това започнаха кръвоизливите, и така всеки месец. След девет месеца на лекарката ѝ омръзна от мен да идвам постоянно при нея с едни и същи проблеми и  ми каза:

-Спираш да кърмиш и отиваш на операция веднага.

Спрях да кърмя, цяла нощ плаках, но така и не отидох на операция. Лекарите казваха, че след като имам три деца, най-добре е да се отстрани цялата матка, а за по-сигурно и яйчниците. Само мисълта за такова брутално изкормяне ме ужасяваше. Това, че имам три деца, означава ли, че трябва по този начин да бъда осакатена. Реших, че ще се лекувам с алтернативна медицина. Една година пих билки, още една година пих биопродукти, всичко това безрезултатно. Последваха още години наред опити за лечение с различни холистични подходи, за съжаление все без резултат. Състоянието ми с всяка година се влошаваше, развих тежка анемия, кръвоизливите ставаха все по-обилни и все по-продължителни.  Започна се дълго лечение с Вит. В12, желязо, билки и правилни храни. Но факта, че непрекъснато губех желязо, лечението не даваше резултати. Влошавах се все повече и повече. Надявах се, че когато вляза в менопауза, възела сам ще намалее и ще изчезне.

Изминах дълъг път в търсене на начин да си помогна сама. Изучавах различни методи в областта на алтернативната медицина. Търсех причината на проблема, който в много случаи няма никакво физическо отношение. Започнах от прошката, минах през Регресионната терапия и семейните консталации. Всички тези методи лекуваха душата ми, но тялото ми продължаваше да страда.

Преди една година положението стана неконтролируемо. Започна периода на предклимактериум и цикалът ми стана през две седмици. Есента отидох отново на генеколог и той каза, че трябва веднага да се направи операция. Най-добре да се изреже цялата матка. Консултирах се с още трима лекари и всичките бяха на едно и също мнение.

Отново настръхнах от ужас. Искаха пак да ме изкормят. Да не говорим, че есента е невъзможно за мен да си остана няколко месеца в къщи и да се възстановявам след операция. Детето ми тръгваше на училище – 2 клас. Аз също бях започнала множество проекти, които приключваха след средата на юни. Няма кой да ме замести за толкова дълго време. Единствения период, в който мога да си позволя такава дълга почивка е през лятото, така че до септември да имам време да се възстановя и да се върна на работа. Дадох си още малко време, да опитам и още някое и друго средство за лечение до тогава. Изучих лечение с Аюрведа,  с надеждата да си помогна. Минах през, хомеопатията, Су-Джок терапията. Продължавах да пия различни билки, медицинска дъвка и какво ли още не. С две думи, не остана нищо, което да не бях опитала. Състоянието ми си остана същото.

И така, юни наближаваше и аз отново трябваше да взема важно решение. Бях на ясно, че ако не я направя операцията сега, през есента не мога да я направя, ще се наложи да я отложа с още една година. Чувствах се като разпъната на кръст. Състоянието ми се влошаваше все повече и повече, а в същото време само мисълта за отстраняване на органи, ме вцепеняваше от ужас. Сигурна съм, че много жени с такива проблеми са изпитали това. Много от тях са се оставяли лекарите да поемат отговорност за здравето им и веднага са се подлагали на операция, други са минавали през същия път като мен, опитвайки различни алтернативни подходи. Малцина са успявали да се излекуват, а други само са си удължавали периода на болка и агония, стигайки пак до неизбежното.

Нямах повече време, трябваше да направя своя избор сега. И така, казах си една вечер, да бъде това, което сънувам тази нощ. Легнах си вечерта. Спомням си много добре тази нощ. На следващия ден имах две участия в един местен фестивал на здравето. На сутринта се събудих в локва кръв, за пореден път. Изпитах силен гняв към миомния възел. Казах си:

– КРАЙ! Това повече не може да продължава така. Целият ми живот зависи от това, кога ще му хрумне на моя цикъл да дойде и с какъв кръвоизлив ще бъда. Аз не мога нищо да планувам в живота си, защото постоянно съм зависима от това. Край, стига толкова, каквато и карма да съм имала, все съм я изплатила за тези десет години. – крещях на глас, говорейки си на себе си –  Не желая повече да влача това бреме. Избирам тези кръвоизливи и болки да спрат веднъж за винаги. Край, край, край, отивам на операция, каквото щат да ме правят докторите, само да приключи това веднъж за винаги. В менопауза мога да вляза чак след 10 години. По-добре да изтърпя няколко месеца болка, отколкото още 10 години агония.

Същия ден имах час за фризьор, заговорихме се с фризьорката и се оказа, че тя си е правила такава лапароскопска операция, преди няколко месеца, много е доволна и ми даде телефон на доктора в съседен град. Още същия ден се обадих и си записах час за преглед другата седмица.

Фестивала мина някакси, чувствах се много зле през цялото време, обещах си, че това е последния път, в който ще се чувствам така.

След моите участия, отидох да взема сина си и се върнах за да видим и други интересни неща и участия на колеги. Попаднахме „случайно” на една медитация за Родовата карма. Там преживях истинско чудо.

Водещата ни каза най-напред да помислим какъв проблем желаем да разрешим с тази медитация. Може да е нещо, което ни пречи да се чувстваме удовлетворени от живота, нещо, което е несправедливо към нас. Аз естествено за здравето си помислих. Най-напред трябваше да извикаме двамата си родители, след това братята и сестрите си, после родителите на нашите родители, братята и сестрите им, сетне техните родители, братя и сестри и така нататък…

След това трябваше да видим нашия проблем, като предмет, който лежи в ръцете ни. Изведнъж в лявата ми ръка се появи кристална светеща топка. В този момент осъзнах, ме миомния възел не е родово проклятие, а родова благословия. Мислено се върнах назад и си спомних, как той изигра голяма роля при избора ми да имам три деца.

След това трябваше да повдигнем предмета над главата си и да извикаме от рода си този човек, на когото той принадлежи. И пред мен се появи една жена. Не я познавах, но в същото време знаех коя е.

Моята баба е имала сестра, която умира след родилна треска. Бебето (момиченце) остава живо. Баба ми и дядо ми много са искали да го осиновят, но бащата не го е дал и го е харизал в друг град.

По случайно стечение на обстоятелствата, аз нося същото име, като на тази жена, без да са имали намерение родителите ми да ме кръстят на нея. По този начин съм приела нейната карма.

Аз повдигнах кристалната топка и ѝ я подадох. Благодарих ѝ, за ролята, която е изиграл миомния възел в моя живот и че вече е дошло време да си отиде. Тя взе топката и всичко сякаш се разпръсна и изчезна. В ръцете си вече нямах нищо.

После водещата каза, че във всеки един род има по един благодетел на рода, човек, който е вършил много добрини, помагал е. Помоли ни да го призовем. И пред мен се появи моята баба, тя има много свята душа, отгледала ме е и за мен е като закрилница. Винаги в най-трудните моменти от живота ми, тя ми се е явявала на сън, за да ми вдъхне вяра и надежда.

Водещата продължава:

-Този човек държи предмет в ръцете си, вижте какъв предмет държи. С него той ви носи цялата благословия на рода.

В ръцете си моята баба държеше едно голямо светещо сърце, тя ми го подаде и аз го поставих в гърдите си. Изведнъж ми стана едно хубаво и топло от вътре, сякаш цялото ми тяло сияеше с тази светлина от сърцето.

Това е в най-общи линии тази медитация.

След нея осъзнах много неща и най-важното от което беше, че миомния възел, който носех от години в себе си и ми причиняваше толкова страдания и болки, в същност се оказа родова благословия, а не родова карма. Тази жена умира след раждане, а на мен дава благословията да имам три деца. Сякаш получих зелена светлина от рода си – действай!

На следващата седмица отидох на преглед, доктора каза, че може да се извади само възела и да се запазят всички органи. Записах си ден за операцията за следващия месец.

С наближаването на датата, напрежението в мен нарастваше, но бях абсолютно убедена, че съм направила правилния избор.

Операцията мина успешно, без усложнения. Оказа се, че възелът е бил никрозирал от вътре. Първите няколко дни бяха ад, но с всеки следващ ден се чувствах все по-добре и по-добре. Имах чувството, че се раждам за нов живот. Беше прекрасно да усещам, че съм оставила такова тежко бреме зад гърба си. Докато се възстановявах през следващите дни, много мисли минаха през главата ми. Питах се, защо не съм я направила тази операция по-рано, защо съм търпяла толкова години. Защо тук лекарите ми казваха, че трябва да се извадят всички органи, а изведнъж се намери клиника и доктор, който може да отстрани възела и да ми запази органите. Върнах се 10 години назад и преосмислих целия път, който съм извървяла. Търсейки начини да си помогна, аз завърших обучение за Рекролог, станах Мастер-Рейки, изкарах курс за Бахов терапевт, последва курс за лечение с Аюрведа и т.н. Минах през прошката, Холотропното дишане, Регресионната терапия, Семейните консталации и завърших с Родовата карма. Извървях много дълъг път на духовно израстване и себеразвитие. С всички тези методи лекувах душата си и своята карма, но физическия проблем оставаше, докато не получех благословията от рода – „Действай!“. Операцията също си е своего рода изцеление. Просто е трябвало да мина през този период, за да се превърна в това, което съм.

И накрая разбираш смисъла на изборите, които си направил. Осъзнаваш причината за страданието и защо нещата се случват тогава, когато им дойде времето. Дали сега правим тези избори, или може би сме ги направили много преди да се превъплатим в това тяло, знаейки предварително какви уроци трябва да научим.

Честит ми нов живот, без болка и страдание! С всеки изминал ден се чувствам все по-добре и с всеки нов ден приветствам живота! Няма нищо по-прекрасно от това да чувстваш тялото си здраво.

Победители в конкурса “Моят род, моите предци” за 2017 г

Конкурса “Моят род, моите предци” ПРИКЛЮЧИ!
Обявяваме победителите!
И така…

Наградата безплатно участие в семинар “Работа с предците” получава
Анелия Овнарска – Милушева за разказа “Днес е от ония дни”. ЧЕСТИТО!
Наградата участие в семинара “Работа с предците” на половин цена получават:
Елена Пеева – Никифоридис за разказа “Осемстотин шишета за сода”,
Мария Джангозова за разказа “Майка” и
Веселка Пенова за стиховете „Помен“ и „Ти беше“.
ЧЕСТИТО!

Специалната награда на публиката, според получените коментари и харесвания е на

Елена Пеева – Никифоридис за разказа “Осемстотин шишета за сода” и тя получава “Споменик-заветник”.

Драги участници, уважаемо жури, мили приятели, уважаема публика ….
конкурсът за 2017 приключи.
Но започва конкурса за 2018 г! Изпращайте вашите творби, те ще бъдат публикувани и оповестени и следващата есен ще има отново наградени!
Честито на победителите!
Поклон за смелостта.

“Помен” и “Ти беше”

Изпращам две стихотворения, с които бих искала да участвам в конкурса “Моят род, моите предци”. Стихотворенията са две, защото са писани за двете ми баби и колкото и да се мъчих да избера едното, не можах, имах чувството, че отдавам почит само на едната. С участието си в обявения конкурс, точно това правя – отдавам почит на двете жени, които ме обичаха безусловно!  В. Пенова

Помен

  

Родата беше се събрала,

навярно за последно.

Баба ми седеше в ляво,

забрадена във черно.

Беше мъничка и слаба –

само жили и инат.

Чоплеше трохи от хляба,

(раздадоха ни по комат)

и с вино ги преглъщаше.

На шегите ни се смееше –

помена във сватба се превръщаше,

а и още колко ще живее…

Че отнякъде пристигна мода –

помен приживе да правиш.

С музика изпраща те народа…

А ти иде в виното да се удавиш!

Ти беше

Ти беше река – бяла, пенлива,

ти беше вода – прохладна и жива.

Ти беше и утрин – звънка и свежа,

ти беше и вечер – топла и нежна.

Ти беше и песен – с нея заспивах,

ти беше и вяра – когато унивах.

Ти беше стреха – бездомна прие ме,

ти беше утеха – нощем и денем.

Ти беше молитва – силна и чиста,

ти беше моят сигурен пристан.

Ти не поиска нищо в замяна.

Мъничко обич….Но вече те няма….

Автор: Веселка Пенова

София

Казвам се Веселка, не съм кръстена на никого. Отраснах с две баби, които в нашият край е прието да се наричат “мамо”. 

Благословена бях да познавам и поживея и с две прабаби. Бях обичана от бабите си безусловно! Обичам ги и аз, и ми се

 ще малко повече да приличам на тях, да имам повече от техния дух и сила!

Майка

Участие в конкурса “Моят род, моите предци”

Майка

Когато майка ми била млада положението в Русия, от където е родом  не било особено добро и тя живяла и работила на различни места извън страната.

Имала си приятелка от България, с която си пишели писма редовно. Тогава този вид комуникация бил модерен, нямало интернет, малцина имали телефони, пък било и скъпо удоволствие. Нейната приятелка я поканила на гости в България. Майка ми приела. Хубаво било, запознала се с баща ми и останала в Пловдив. Оженили се, заживели заедно и съм се родила аз.

Поддържала връзка чрез писма, с баба ми в Русия. Брат й, не искал да  говори с нея, бил обиден от нейното заминаване.

И двете ми баби били вдовици. Баща ми за жалост нямал нито брат, нито сестра.

Няколко години след моето раждане баща ми починал. Често си чудя как майка ми е издържала, как се е справяла с малко дете, тя си знае какво е преживяла. Никога не съм я чувала да се оплаква или да недоволства.Когато няма на кой да разчиташ, кой да ти даде едно рамо, да ти каже една насърчаваща дума, ставаш боец. Останала в България и продължила да се бори в чужда страна, без мъж, без близки, без подкрепа, с майка на километри от нея и със свекърва, която не я харесвала и не и помагала. Ходих на село при баба си през ваканциите и през почивните дни. Молих баба си да ми разказва всичко, което помни за баща ми, за дядо ми, истории от младините й. Попивах с интерес информацията, защото нямах друго. Взирах се в снимки и ми беше тъжно, че не познавам лицата, че не мога да си поговоря с тях, да ги видя.

Няколко години по-късно и двете ми баби починаха. Останахме съвсем самички.

Продадохме къщата на село, защото нямаше как да се преместим там. Скъсахме окончателно и тази родова връзка и останахме в града.

С къщата в Русия, не е ясно какво се е случило, за съжаление, няма и кого да питаме…..

п.с.Винаги съм искала да имам роднини! Брат или сестра, леля, вуйчо, стринка или поне някой, който мога да нарека роднина….

Имам  майка!

Мамо, благодаря ти за всичко!

Автор: Мария Джангозова

Пловдив

2017 г.