Името на човека

 

.jpg

В месеца, когато празнуваме най-много именни дни, кажи-речи всеки ден от календара е с името на някого да поговорим именно за … името на човека.

Във всички времена и народи към имената хората са се отнасяли с особено внимание и като са влагали особен, специален смисъл. Името не само определя качествата на човека, но и влияе на неговата съдба. Името е същността на човека. След като създал Света Творецът създал човека и го нарекъл Адам – човек, направен от пръст, от земя. По-съвременно казано: земен човек. Бог създал и животните, после ги довел до Адам, за да може той да ги погледне, да вникне в тяхната същност и да ги назове.

Името носи същността на съществото- животното или човека.

Началната буква на името е кармичната буква на душата. С други думи, тези висши духовни сили, които влияят на човека и върху неговата съдба през целия му живот имат своите корени в първата и в останалите букви от името на човека. Това влияние обаче е двупосочно. Не само името влияе на човека, но и човек сам влияе върху своето име.

Мъдреците казват, че човек има четири имена.

  1. Името, което дава на човека Всевишния Творец – това са тези качества, тези таланти, които Всевишния определя за човека и му ги дарява;
  2. Това е името, което човек получава и наследява от своите родители – неговото родно име;
  3. Това е името, което човек получава от своето обкръжение, в общуването си с другите хора. Това име е името на потенциалите, то е като множество нули – колкото повече потенциали, толкова повече нули. Но и десетки нули да има, те пак остават само нули – потенциал, нищо. Ако поставим пред тези нули единица, то тези нули вече се превръщат в голямо, стойностно число. И именно това е четвъртото име:
  4. Името, което човекът сам създава за себе си – чрез своите постъпки, чрез своите избори, които прави в свое име и със своята воля. Така човек изгражда своето име. Това е реализирания потенциал, даден от Твореца и от обкръжението.

Получава се, че както името влияе на човека, така и самият човек влияе на своето име – получава се един кръг. Предците ни казват, че това което човек създаде в този свят, неговите постъпки и дела – това е именно, което човек ще остави в наследство на този свят.

Ние отговаряме пред предците си за чистотата и светостта на родовото име. Често носим име на наш предтеча, като по този начин ние даваме и на неговото име почит, внимание и нашите постъпки се записват и като негови. Не само, постъпките на нашите съименни предтечи се записват и като наши, лични съдби и постъпки – носейки името му ние отговаряме за това да наградим добрите му дела и да поправим грешките и недостойните дела чрез своя живот.

Имената свързват хората в рода. Имената свързват хората и в един народ. Имената свързват човека с историята на рода му и с историята на народа му. Името и буквите в него са силна вибрация – те са памет. Всеки, носейки своето име добавя памет.

Наблюдавали ли сте, че човек с възрастта започва да харесва името си, да го обича и уважава, да държи на него? Това става с годините, защото човек осъзнава колко много е получил от вибрацията на своето име, колко много това име му дава, работи за него, прославя го и ако човек е разумен, той също работи за своето име, пази го, не го петни, не го съкращава, ощетява, принизява, подценява. Човек започва както се казва „да държи на своето име“.

Когато някой ни разочарова, ние не произнасяме името му, не желаем да го чуваме, не ни харесва дори друг човек, носещ същото или подобно име. Трудно е да се изчисти име, което е опетнено; лесно се опетнява името. Чистотата на името се пази свято, а ако се налага да бъде изчистено, това става с много любов, покаяние, размисъл, но най-вече с пълна отговорност за мислите, думите и постъпките, които са създадени от това име.

Името е свещено. То е нашата същност, то ни дава сила, то ни отличава, то ни дава смелост, дава ни принадлежност. Също името ни носи мечтите и потенциалите, вложени в нас от нашия род и родителите ни. Името има своя магическа формула- това е първата магия, която се извършва над вече родения, дишащ човек. Знаейки името на някого, ние можем да му повлияем, затова името се е пазело тайно или свещено до 40 ден след раждането.

Понякога истинското име на новороденото бебе се е знаело само от родителите, за да се предпази то от лоша съдба, от лоши очи, от зла орисия. С името си приживе душата на мъртвия се явява пред Бога си, а името е това, което се изписва на последното пребивание на тялото на човека- гроба му.

Човек трябва да пази и обича своето име и името на своите родители, предци и тези имена, които е дал на децата си.

Често в миналото омъжената жена е губела правото на име, тя е носила името на своя съпруг и неговата фамилия, като по този начин е отдавала своята родова почит и е сменяла родовата си принадлежност. Но срещало се е и обратното- мъж на силна, волева жена, да получи от света и обкръжението нейното име.

Силният човек има силно име и към това име се стремят слабите, немощните, тези, които се нуждаят от повече енергия. Често тежко болни хора са сменяли името си напълно, за да получат по-различна вибрация и да променят съдбата си. Смяната на името е отговорен и специален акт в живота на човека, защото смяната на името е смяна на съдбата, шанс за ново орисване, но и загуба – загуба на подкрепа от името, което си носил до момента.

Резултат с изображение за имен ден

Името пази човека, то носи информация за него, защото някой, който има име съществува. Безименния е роб, той е само чист потенциал, но няма идентичност. Името дава право на живот!  Затова едно от най-важните неща, които се случват в живота на човека е да му се даде име. Не пристъпвайте към наричане на име без да сте помислили дълго, от сърце, с разум и от душа, без да сте медитирали тихо върху вибрациите на името на своите деца, без да обмислите всички пълни и съкратени варианти, без да припомните кой от рода е имал такова или подобно име. Казват, че в момента, в който родителите дават името на своето дете те получават небесна искра, пророчество! Родът е този, който привлича името към детето, родът е този, който извиква дете с определено име, за

 

да носи определени качества, а родителите са тези, които получават пророчеството от своя род и проблясъка, идеята за името на своето дете.

Желая ви славно име и честит имен ден на всички, празнуващи през януари!

 

 

Коментари

коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: