Изпращам две стихотворения, с които бих искала да участвам в конкурса „Моят род, моите предци“. Стихотворенията са две, защото са писани за двете ми баби и колкото и да се мъчих да избера едното, не можах, имах чувството, че отдавам почит само на едната. С участието си в обявения конкурс, точно това правя – отдавам почит на двете жени, които ме обичаха безусловно! В. Пенова
Помен
Родата беше се събрала,
навярно за последно.
Баба ми седеше в ляво,
забрадена във черно.
Беше мъничка и слаба –
само жили и инат.
Чоплеше трохи от хляба,
(раздадоха ни по комат)
и с вино ги преглъщаше.
На шегите ни се смееше –
помена във сватба се превръщаше,
а и още колко ще живее…
Че отнякъде пристигна мода –
помен приживе да правиш.
С музика изпраща те народа…
А ти иде в виното да се удавиш!
Ти беше
Ти беше река – бяла, пенлива,
ти беше вода – прохладна и жива.
Ти беше и утрин – звънка и свежа,
ти беше и вечер – топла и нежна.
Ти беше и песен – с нея заспивах,
ти беше и вяра – когато унивах.
Ти беше стреха – бездомна прие ме,
ти беше утеха – нощем и денем.
Ти беше молитва – силна и чиста,
ти беше моят сигурен пристан.
Ти не поиска нищо в замяна.
Мъничко обич….Но вече те няма….
Автор: Веселка Пенова
София
Казвам се Веселка, не съм кръстена на никого. Отраснах с две баби, които в нашият край е прието да се наричат „мамо“.
Благословена бях да познавам и поживея и с две прабаби. Бях обичана от бабите си безусловно! Обичам ги и аз, и ми се
ще малко повече да приличам на тях, да имам повече от техния дух и сила!