Петте минути са тези, за които съжаляваме най-много.
„След малко, когато имам време!“
Това отлагане във времето се натрупва толкова много, че не можем да дишаме.
Пет минути са толкова малко. И толкова много.
Пет минути за разговор с татко или с мама по телефона! Малко или много?! „Извинявай, но нямам никакво време.“ Истината е, че имаме време, но то трябва да се употреби за други неща: за работа, грижи, разговори с непознати, почистване, пазаруване, готвене – все важни житейски неща.
Питала съм хората: най-много съжаляват за петте минути, които са могли да прекарат в игра с кучето си. „То, милото, така молеше, така гледаше, така настояваше, гледайки ни мило, с играчка в уста. Трябваше само да хвърлям играчката и кучето то обожава да тича след нея. Това е цялата игра. Само пет минути. Сега вече няма с кого да си играя….“ 🙁
Да се разходим из стаята люлеейки бебето, да му изпеем една песен – това отнема пет минути. Вижте какво е нарисувало детето – камион или принцеса. Нарисувайте му коте или цвете – също за пет минути.
Или прегърнем любимия си. Да го прегърнем и да му кажем колко много го обичаме. Или да погледна жена си в очите и с интерес да я попитаме как се справя в работата. Как се чувства? Уморена ли е?
Когато се разхождате спокойно по улицата с любимия човек, забавете крачката си, тогава ще вървите заедно пет минути повече. Пет минути за разговори и разходки под вечерното небе…
Но трябва да се бърза. Побързай! Няма време. „Много съжалявам за тези пет минути, но нямам време, не мога сега – по-късно ще видя.“ Когато имам достатъчно време. Но това време не идва. Без любимите хора времето изглежда безкрайно мрачно и потискащо. И петте минути се превръщат в пет дни, пет години….. или пет хиляди години.
Където и да отидем, каквото и да правим, няма да имаме време. И това не е страшно, защото ние ще бъдем с близките си завинаги. Но изглежда, че и там ще съжаляваме за петте минути – че не сме им ги дали в земния си живот… Пет минути от земния живот понякога са цяла вечност. Дори по-ценно от вечността. Много по-ценно….
„Героят не е по-смел от обикновените хора, той е просто по-смел пет минути по-дълго.“ Не се предавайте прекалено лесно. Намерете сила да издържите поне още пет минути, понякога това е достатъчно, за да успеете!