Абортът – да или не?

Самота и тъга

Темата за забраната на абортите е тема, по която имам ясна позиция и мнение. Тези дни се повдигна отново в онлайн изданието на “24 часа”. Споделям с моите читатели моята позиция и твърдо вярвам в нея.

Защо си позволявам да говоря за това? По следните причини, не по реда на важността им:

  • аз съм жена;
  • аз съм майка -износила съм и съм родила дете;
  • аз съм съпруга и имам съпруг, когото обичам и уважавам;
  • аз съм правила аборт;
  • аз имам дъщеря, на която предстои, ако е решила, да бъде майка, т.е. аз вероятно ще бъда и баба;
  • аз съм родов терапевт и познавам законите на рода, изучавам начините, по които абортът се отразява в рода и семейството;
  • работя с много жени, които са взели решение за аборт и знам техните основания, мъка, тъга и причините да вземат това решение.
Картинката не може да има празен alt атрибут; името на файла е tantra_yoga_i_rodobozhie_-_shodstva_i_razlichiya.jpg

Забраната на каквото и да е не е решавала нищо. Но има начини да се мотивират младите семейства да задържат децата си и да имат добри знания относно предпазванията от забременяване. Тогава абортите ще се сведат до минимум, защото истина е, че няма жена, която да тръгне към тази стъпка с леко сърце и с песен на уста. За да премахнеш плода на утробата си, не се иска да си лекомислен или греховен, но се иска да си изоставен, неразбран и самотен, обвиняван, сочен с пръст. Правенето на деца по старомодния (!) начин и до сега е дело на мъж и на жена – и никога само на жена или само на мъж, пази Боже. Така че, когато има зачеване е въпрос и на двамата дали ще посветят следващите 25 години на детето си и дали искат това дете да пребивава в настоящия свят. Абортите остават като тъга в душата на жената, отработваме тези травми с много търпение и внимание. Предполагам, че има и мъже, които страдат за абортираните си деца, но нито един не е казал това, за да бъде обърнато внимание -поне на мен. Защо е така? Дали мъжете нямат отношение към аборта, към мъката на тази, която го извършва или просто без телесни усещания няма и емоционални такива? Не, не мисля че мъжете са толкова нечувствителни. Те имат думата от самото начало и само до там- докато ЗАЕДНО правят детето – тук е мъжествеността, за да бъде предотвратено нежелано забременяване. Уви, винаги тази задача е давана на жените – и до сега те са отговорни за тази процедура, сякаш мъжете са тотално извън контекста. Затова абортът е право на жената, право и на обществото като цяло. Право – от което произтичат много последствия. А задължението на всички ни е да отгледаме желани, здрави и пълноценни поколения, не да ги родим и подхвърлим на съдбата им. ЖЕЛАНО от двамата си родители дете – това носи пълноценност, щастие, радост, сила; това е поколението, на което разчитаме да бъде наследник на човечеството.

Затова смятам, че
Абортите трябва да бъдат разрешени с лесна и медицински сигурна процедура, но преди да бъдат извършени, на жените и на партньорите им ТРЯБВА да бъде предлагано и оказвано ефективно психологическо и емоционално съдействие, за да бъде решението за аборт добре обмислено и предприето като единствена алтернатива. От кого? От рода, семейството – на първо място; от терапевти и квалифицирани психолози; от групи по взаимопомощ, от лекари и акушери; от педагози и детски възпитатели, от приятелите!
След това съдействие, нуждата от аборт ще бъде сведена до минимум.

Коментари

коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: