Темата за забраната на абортите е тема, по която имам ясна позиция и мнение. Тези дни се повдигна отново в онлайн изданието на „24 часа“. Споделям с моите читатели моята позиция и твърдо вярвам в нея.
Защо си позволявам да говоря за това? По следните причини, не по реда на важността им:
- аз съм жена;
- аз съм майка -износила съм и съм родила дете;
- аз съм съпруга и имам съпруг, когото обичам и уважавам;
- аз съм правила аборт;
- аз имам дъщеря, на която предстои, ако е решила, да бъде майка, т.е. аз вероятно ще бъда и баба;
- аз съм родов терапевт и познавам законите на рода, изучавам начините, по които абортът се отразява в рода и семейството;
- работя с много жени, които са взели решение за аборт и знам техните основания, мъка, тъга и причините да вземат това решение.
Забраната на каквото и да е не е решавала нищо. Но има начини да се мотивират младите семейства да задържат децата си и да имат добри знания относно предпазванията от забременяване. Тогава абортите ще се сведат до минимум, защото истина е, че няма жена, която да тръгне към тази стъпка с леко сърце и с песен на уста. За да премахнеш плода на утробата си, не се иска да си лекомислен или греховен, но се иска да си изоставен, неразбран и самотен, обвиняван, сочен с пръст. Правенето на деца по старомодния (!) начин и до сега е дело на мъж и на жена – и никога само на жена или само на мъж, пази Боже. Така че, когато има зачеване е въпрос и на двамата дали ще посветят следващите 25 години на детето си и дали искат това дете да пребивава в настоящия свят. Абортите остават като тъга в душата на жената, отработваме тези травми с много търпение и внимание. Предполагам, че има и мъже, които страдат за абортираните си деца, но нито един не е казал това, за да бъде обърнато внимание -поне на мен. Защо е така? Дали мъжете нямат отношение към аборта, към мъката на тази, която го извършва или просто без телесни усещания няма и емоционални такива? Не, не мисля че мъжете са толкова нечувствителни. Те имат думата от самото начало и само до там- докато ЗАЕДНО правят детето – тук е мъжествеността, за да бъде предотвратено нежелано забременяване. Уви, винаги тази задача е давана на жените – и до сега те са отговорни за тази процедура, сякаш мъжете са тотално извън контекста. Затова абортът е право на жената, право и на обществото като цяло. Право – от което произтичат много последствия. А задължението на всички ни е да отгледаме желани, здрави и пълноценни поколения, не да ги родим и подхвърлим на съдбата им. ЖЕЛАНО от двамата си родители дете – това носи пълноценност, щастие, радост, сила; това е поколението, на което разчитаме да бъде наследник на човечеството.
Затова смятам, че
Абортите трябва да бъдат разрешени с лесна и медицински сигурна процедура, но преди да бъдат извършени, на жените и на партньорите им ТРЯБВА да бъде предлагано и оказвано ефективно психологическо и емоционално съдействие, за да бъде решението за аборт добре обмислено и предприето като единствена алтернатива. От кого? От рода, семейството – на първо място; от терапевти и квалифицирани психолози; от групи по взаимопомощ, от лекари и акушери; от педагози и детски възпитатели, от приятелите!
След това съдействие, нуждата от аборт ще бъде сведена до минимум.