”Здрав род – здрав човек”: Аз или ние?

17 юни 2024

zdrave.to

Написана за сайта ЗДРАВЕ.ТО 

”Здрав род - здрав човек”: Аз или ние?В моята практика ежедневно срещам хора, отдадени на семействата си. В родовата ни наука ние знаем – този, който е всеотдаен на другите, не иска за себе си нищичко, не се поглежда, не си позволява неща, които иска, не се грижи за себе си – създава в рода вълна, която води до всеприемащ човек. Обикновено това е болно дете, което не може да се грижи за себе си, или е много силно зависим човек, или е толкова мързелив, който не повдига пръст за никого, дори за себе си. Родовата система не търпи крайностите, когато ги проявим, тя предлага друга крайност, за да балансира и после да се успокои. Това става през едно, две или дори три, четири поколения, но винаги се случва.

Днес искам да обърна внимание върху съвременната тенденция, която  сякаш неусетно, но твърдо преминава на страната на “Аз-концепцията” и учтиво се отдалечава от “Ние-концепцията”. Погледнато през поколенията сега растат и са млади хората, които са правнуци и внуци на военното поколение, на самоотвержените комсомолци, които работеха безвъзмездно на Хаинбоаз и за които да работиш за благото на всички останали е било знаме, вяра и мисия. Но ясно е, тези времена на крайност, масови паради и манифестации, бригади и работа за Партията, народа и другите, безславно отминаха.

Днес думите: самореализация, самоосъществяване, самодостатъчност, самооценка, свобода на избора, саморазвитие – навлязоха твърдо в живота ни. Различни източници бавно, но сигурно налагат и ние възприемаме за вярно и точно високата важност на тези термини и главното е, че е трудно да се спори с тях. Всички тези думи са за всеки от нас, те ни карат да мислим и чувстваме нещо важно за себе си, за собственото си усещане за съществуване и щастие, ето защо те звънят за нас правдиво и желано.

Дори за тези от нас, които имат семейство или просто са във партньорска връзка, в една такава двойка често възниква конфликт точно по същата идея. Жените искаме да сме съвсем самостоятелни, свободни, да осъществяваме успешна кариера, не желаем да седим вкъщи и да се отдадем на отглеждане и възпитание на децата. Мъжете, от своя страна, трудно възприемат тези тенденции и не ги приемат напълно.

Понякога противоположността на тези възгледи води до сериозни сблъсъци. “Войната” в двойката се разгръща не на шега и като допълним лесния път към раздялата, насърчението да не се търпи, да не се отстъпва, да се правят компромиси – обществото ни се препълни с хора самотни, семейства “от един”.

Защо враждуваме с някои роднини?

Често разговарям с такива семейства, в които майките, след като са прочели популярни психологически четива и са изслушали многобройни мнения на съвременните психолози, дори са посещавали отговорно лична терапия, повдигат нивото на себеуважение, стават любящи към себе си и своята личност и започват да работят усилено върху своето развитие.

Самата аз започнах да вървя по този път преди доста години.

Случва се така, че категоричното мислене в тази посока и силата на новите нагласи просто заслепяват всички. Ако не се погледне на алтернативата, която идва от родовата история и не се потвърди частично или поне някаква част от мисленето на предците ни, че сме отговорни не само към себе си, но и към своите близки, обществото и хората, с които живеем, то семействата се разпадат. Малките деца остават без внимание и грижи, освен тези за храненето, обичайната хигиена и чистота на дрехите. Водим ги на детска градина, на училище, правим им колосални тържества за рожден ден, записваме ги в престижни гимназии и университети и когато се отърсим от това, намираме пред себе си млади, супер егоистични хора, научени, че всичко им се полага веднага, само за тях и те са център на света на всеки друг.

Сега има множество такива примери, мнозина, които са прочели няколко книги и са участвали в коучинг сесия са станали психологически компетентни и съобразителни, няма идея за “сливане и поглъщане”, липсва желание за създаване на едно цяло с някой друг, нито за семейство.

Но дали сме станали по-щастливи… и дали хората около нас са по-щастливи?  Това е въпросът, върху който е разумно да се помисли днес.

Разбира се, всеки човек сам решава кое е по-важно за него, това не подлежи на корекция. Няма по-добро от това, всеки да е отговорен за себе си, да прави най-доброто за себе си, да бъде на първо място в живота си. Но не и да изключва любовта, отдадеността, взаимното споделяне, помощ, съпреживяване. Истината винаги е по средата. 

След като сме осигурили своето щастие и спокойствие, най-доброто, което можем да сторим, е да работим и за общото. Тук има тънко разбиране – не за някой друг и само за него, а за обща цел, благо, кауза, позиция. Ако тези две посоки са съвместими заедно в хармония, ние наистина ще успеем да решим тази народна родова травма, която ни хвърля безумно в тезата “Аз сам, само за мен, първо аз… но защо съм сам!”

Самонаказанието се среща често в родовата система

Основните критерии, по които съдим дали сме постигнали напредък, са спокойствието, радостта от съществуването, желанието да живееш и да се наслаждаваш на ежедневието си. Но не забравяйте, че в търсенето на “любов към себе си” трябва да подобряваме качеството на живота, а не обратното.

Вие как се чувствате в този свят?

Кое е по-важно за вас? Собственото ви “аз”, когато се грижите за себе си, душевното ви спокойствие, самочувствието ви, здравословното ви съществуване, развитието ви като личност? Вашата свобода и удовлетворение?  Или взаимоотношенията са по-важни? С всички сложности и удоволствия, които те пораждат? И дали грижата за другия и за другите става поне малко по-важна от собствената? Дали всеотдадеността ви влече, забравяте ли за себе си често и смятате ли, че това е успех, добро?

Помислете и отговорете на тези въпроси. И търсете себе си в другите.

Аида Марковска,

родов терапевт,

25 май 2024 г.

Написано от Аида Марковска

Родов и холистичен терапевт, основател на Школа по родова терапия "Задругата на родонавтите"

Коментари

0 коментара

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *