Днес имам дълго слово за вас, приятели. Не се напъвайте да прочетете до край, нека – кой колкото може.
Няма да слагам картинки, за да ви е по-интересно.
Повече от три абзаца е, но се вълнувам, затова ще ползвам словото.
Честит 24 май! Честит празик на просветата, знанието, българският език и българската култура.
Искам персонално и лично да поздравя тримата човека, които уважиха таз годишния литературен салон, който организирахме по време на фестивала „Здравей, Здраве!“. Литературният салон предостави възможност да се запознаете с български и чужди автори, писали по темите за здравето и здравословния живот, както и одухотворяваща литература. Благодаря!
Аз се гордея с приятелите си, които четат ежедневно. Ние, четящите, се познаваме вече персонално. До там сме се докарали, че си знаем книгите и интересите лично. Поздравявам моите приятелки – гимнастички от „Сана Студио“, които са наистина четящи хора. Всички те са на моите и по-големи години. Освен гимнастиката, ние обменяме книги и впечатления от литературни произведения! Представяте ли си?!
Поздравявам тези от нас, които още обичат мириса на „книги и библиотека„. Поздравявам тези, които пишат правилно на български език. Тези, които искат да пишат „Ш“ и „Ч“.
През 1998 г. бях от първите, които въвеждаха кирилицата с приложенията на операционната система „Майкрософт“ и знам, колко се вълнувахме, че наша е честта да имаме българска клавиатура! Не се отказвайте от нея, не пишете на „фонетична“, на шльокавица – нашите букви са добре подредени спрямо българския ни език. Настройте операционната си система на български – има я. Направете го, защото децата ви ползват вашите компютри. Днешния ден е добър повод да кажете на семейството си – тук се пише на българска азбука! Може да ви се стори дребнаво, немодерно, глупаво – но аз знам и помня и до сега винаги търся и ползвам български език в своите електронни устройства – настоявам да виждам езика ни между всички световни езици. Кой, ако не ние; кога, ако не сега? Знам, че не ви е до литература. Имаме толкова много грижи, забавления, други задължения. Въпреки това!
Пишещите станаха много. Нивото е свалено, няма качество…. Но нека! По-добре е от безпросветието- да, това е в момента положението. Защото, този който пише е чел, ще чете и пак ще търси словото.
Поздравявам българските издатели, които не се притесняват да дават на нас, четящите, българска и световна литература от най-висок клас и смисъл, но не пренебрегват и „чиклитета“ и булевардните творби, защото дори те носят в себе си навик за четене. Полека се почва, бавно, но важно е да се почне и да не се спира. До там сме се докарали, приятели, че човек с книга е истинска находка, като артефакт се явява. Имам приятели, които носят в чантите си книги, таблети с книги и четци с книги. Наистина има такива хора, не се шегувам! Поздравявам и себе си, защото моята дъщеря чете – всеки ден, чете много и внимателно на различни теми.
Родители, научете децата си да обичат словото и книгите! Но, мили мои, няма как да стане, ако в дома ви няма книги, няма литература, списания… Как ще научите сина си на книжнина, ако той не вижда, не диша книгата и не му е на една ръка разстояние книгата? Невъзможно е да учите децата си на нещо, което вие не правите. Затова не им опъвайте ушите, а купете си книги на теми, които ви вълнуват и четете, четете пред децата си, заедно с децата и говорете за книгите.
Вероятно звуча огорчено, но аз съм стар боец, ветеран в похода за словото. Вярвах силно, че добрата литература, силната книга, нашата обич към писането и четенето ще спаси народа ни.
Бъдете спасени!
Накрая искам с обич да помахам на две души, които са горе, седят на облачета и грижливо и нежно ми пращат сила и вяра: мама – учителка по български език и литератор, тази която знаеше Елин Пелин и Йовков /да, прозата им/ наизуст, заедно с целия Вазов, Ботев, Каравелов….; и татко, който на моите четири и половина години сложи първата книга в ръцете ми и рече: „Чети, Аида, можеш!“-книжка на Леда Милева с прекрасни илюстрации. Бях на десет, когато обсъждахме с него дали може да има истински „Наутилус“ и как изглежда. Кой може да забрави това? Благодаря!
Честит празник!