„Казват, човекът без семейство, е като дърво без корен. Боледува, линее, няма какво да го държи. Изсъхва отвътре и опустява. Мъртъв приживе е сякаш, без опората на близки нему хора. И още, никой не може себе си истински да опознае, ако не познава рода си. Родата, до трето-четвърто коляно поне. Хубаво е човек корени да си има. Да си ги знае – силни, здрави и дълбоки. Гордост и стабилност в живота му да са. Кръв от кръвта му, име от името му. Че и след себе си завет на децата си да остави. И в мир с рода си и със себе си да бъде. По-голяма радост от това на света май няма. И още казват, случайни неща не се случват. Ами така си е … С риск да се повторя и да досадя някому, пак ще си кажа. Днес е рожденият ден на моята любима баба. Написах разказ за нея и това, съвсем не случайно, ми донесе изключително вълнуващо участие в двудневен семинар „Работа с предците и получаване на чиста родова енергия“, организиран и воден от вълшебната Аида … Два дена срещах баби, дядовци, лели, чичовци, братовчеди и братовчедки. Една сюрия народ. Истински сбор и празник за рода ни.
И там се намерих много, напълних си до краен предел душата. И пак не случайно разбрах, че хич не е случайно, че и рожденият ден и на другата ми баба е след ден, а моят след още няколко. Че и с мъжа ми сме родени през два дни на един месец, ще и в точно този месец сме се оженили. И още, и още, и още … Получих прошка и дадох такава. Сега ми е спокойно и много, много пълно. Да не казвам пък колко е подредено и ясно. Приканвам всички ви, подарете си това преживяване! Струва си! Благодаря ти от сърце Аида Марковска (Aida Markovska)!“