,,Здравейте, Аида,
Имах Родова консултация с вас на 1.09 сутринта и тогава ми препоръчахте да изгледам вашата беседа за суицидния акт. Изгледах я снощи и ми се прииска да споделя с вас какво възможно обяснение на тази тежка ситуация ми хрумна. Давам си сметка, че това са разсъждения на човек, който само се е докоснал до това знание, но пък никога не се знае какво може да е от полза. Мисля си, че точно такива самоубийства се случват в родове, където трябва да се отработи прошката. И то в най-голямата и дълбочина. До дъно. Както се казва, да си простим и непростимите неща. Сетих се за един филм на тази тема – „Колибата“ (The shack), който я разглежда по един много въздействащ начин. Струва ми се, че точно когато няма възмездие (от съд или вендета) за убийството, това не е случайно, защото то е предизвикателство за рода да отработи прошката. В подкрепа на тази теза е и това, което споделихте, че искат самоубилите се хора в медитациите. Те даже нямат лица, но искат прошка! И ако можехме да занем дали има някаква предистория неразплатеното убийство, може би биха се намерили доводи в подкрепа или против тази теза.
Още веднъж ви благодаря за консултацията в четвъртък! Беше ми много полезна!“