fbpx

Раздялата като път

Благодарност за взаимоотношенията

Вътрешно зрелият човек, когато се разделя, си тръгва с благодарност. Той е благодарен, че другият човек е бил в живота му и е споделил с него няколко часа, дни или години. Той вижда връзката като прекрасна, обогатяваща и всъщност разбира, че ако не е имал тези моменти на любов, щеше да бъде по-беден. Тогава той казва на раздяла: “Благодаря ти.” Тръгва си с благодарност към онзи, който е бил в живота му и е споделил с него дори един-единствен миг.

Ако тези мигове на любов са били споделени това е вълшебство, а не даденост – животът не е дар. Само ако го живеем като в сън, можем да го приемем за даденост, сякаш всичко ни се полага завинаги.

Ако приемаме и преживяваме живота с цялото си сърце, с цялата си любов, ние знаем, че срещата ни е просто чудо, тя е подарък от съдбата. “Запознахме се и сега е време да се разделим. Прекарахме добре заедно, празнувахме един друг, всичко беше чудесно, но дойде друг момент, други обстоятелства и решихме, че се разделяме.” – в това няма нито тъга, нито гняв, има само любов.

Ако разбираме какво се случва в живота ни, никога няма да се разпаднем от стрес, а по-скоро ще си благодарим за всичко. Ще останем верни на любовта, на живота, на себе си. Познавайки тази вярност, познаваме нейната красота, няма да се притесняваме или стресираме – всичко, което животът ни дава, ще можем да приемем и усвоим, а не да отхвърлим, защото всъщност сме пораснали и сме вътрешно зрели хора.

Когато човек не е вътрешно зрял, той се разпада от стрес. Приемайки другия човек като собственост, той си го присвоява и ако внезапно другият реши да тръгне по различен път от общия, човекът се стресира, ядосва се, мрази го. Започва да се бори и да се съпротивлява, разрушавайки всичко, което до вчера е обичал толкова много и продължава да го нарича “любов”. Това състояние възниква само, ако човек не обича себе си, ако е несигурен, уплашен или заблуден.

Обичайте себе си и започнете новия ден с любов към себе си и към света!

Целият ни живот се състои от малки животи, които се изживяват от сутринта до новото утро.

Какво ще ви донесе новият ден?
Как ще го изживеете?
Това до голяма степен зависи от начина, по който се разделяте със старото!

Нека да е с благодарност. Например по този начин:

Към моята предишна връзка

Аз съм жена, а ти си мъж.
С теб сме заедно от много години и в това време заедно аз съм ти
дала много и ти си ми дал много също.
И за това, което си ми дал, аз съм благодарна и ще го запазя за себе си,
понеже си ми го дал с любов.
А това, което аз съм ти дала, ти също можеш да запазиш понеже съм
ти го дала с любов.
Аз ще помня хубавите моменти, които имахме заедно, но знам, че ние имахме и
трудни моменти. И за тези трудни моменти, аз поемам моята част от
отговорността, а на теб оставям твоята отговорност за твоята
част и в това сме равни.
Гледам на теб само като на бивш другар.
Аз не съм ти родител и ти не си ми родител.
Ти имаш своите родители, а аз имам моите.
Ти си обикновен мъж, а аз обикновена жена.
И не очаквам от теб повече от това, което един обикновен мъж може
да даде.
И сега те виждам.
Виждам те в средата на нещо по-голямо и уважавам това, което
ти носиш от твоето рождено семейство или това, което те свързва с
твоето семейство.
И уважавам това, което аз нося от своето рождено семейство.
Уважавам ограниченията на нашата връзка.
И съм щастлива с това, което успяхме да създадем заедно в лимита
на тези ограничения. 
Сега ти давам място в сърцето си, мястото, което ти принадлежи
като човек, към когото съм се отворила. Ще те помня винаги с любов. 
Сега те пускам да вървиш по своя път напред.  
Аз мога без теб и ти можеш без мен също.  
Моля те и ти да ме пуснеш да вървя по своя път напред.  
Желая ти всичко добро. 

Вечерна беседа “Разводи и раздели – влияния в рода” с Аида Марковска, 12 юли 2022 ч 18:30 ч ZOOM

Вечерна беседа за раздялата с Аида Марковска, 12 юли 2022, 18:30 ч ZOOM

Коментари

коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: