Лекувайки рода си, лекуваме себе си

Тази зима Школа “Задругата на родонавтите” дипломира 27 родови терапевта. Заедно с мен, Аида сме вече 28-на: работим в България и в чужбина. Можете да потърсите всяка една от нас, за да получите отговорите на своите родови въпроси.

Представям ви Маруся Пашкова – родов терапевт от “Задругата на родонавтите” на Аида Марковска. В Задругата ние споделяме своите радости и успехи, помагаме една на друга, за да бъдем отлични родови терапевти.

Интервюто е много увлекателно и полезно.

Източник: сайта “Момичетата от града”.

ОРИГИНАЛНОТО ИНТЕРВЮ Е ТУК

Лекувайки рода си, лекуваме себе си

„Ние всички сме брънка от веригата на поколенията и понякога ни се налага “да погасяваме задълженията” на нашите предци.”

Това пише френският психотерапевт и автор Ан Шютценбергер в книгата си „Синдромът на предците”. В нея авторката обяснява защо са жизнено важни връзките в рода ни, както и събитията, засягащи нашите роднини. Книгата излиза през 1988 г. и става абсолютен бестселър.

В България темата за рода става все по-популярна в последните години. Срещаме ви с Маруся Пашкова, един от родовите терапевти в страната. Те наричат себе си „родонавти”, а това звучи съвсем логично, имайки предвид, че тези специалисти ни въвеждат в “космоса на собствения ни род”.

Маруся, ще разкажеш ли какво се крие зад термина “родотерапия”?

Маруся Пашкова: Връзката ни с рода е ключова в нашия живот. Родовататерапия в своята същност е метод, който изследва взаимоотношенията в рода. Този метод се базира основно на идеята, че родът е енергийно-информационна структура, в която се извършва енергиен обмен. Това са всички живи, генетично свързани помежду си хора; всички, които са били живи, както и всички неродени, но заченати деца; тук влизат и онези, които сме приобщили не по силата на гените, но по силата на дадената дума; и не на последно място – тук са и всички душмани и благодетели на рода. Родовата терапия проследява влиянието на родовите закони върху човека и рода му. Нарушението на който и да е от тези закони води до травми, които блокират жизнените потоци на силата към следващите поколения.

   Целта на родовата терапия е да открие негативните модели травми, да ги доведе до съзнанието на човека и да му даде инструменти за справянето с тях.

Знаем, че в живота няма панацея за всяка една болка. В този смисъл на кои хора помага родовата терапия?

Маруся Пашкова: На онези, които имат нужда от помощ. Това е в кръга на шегата. (смее се) Към родова терапия се обръщат хора, които са преминали през различни системи и специалисти, търсейки причините за свои неудачи в живота и въпреки всичко усещат, че има и нещо друго. Това, другото, е осъзнаването, че “не всичко започва от нас”. И така, когато някой полага усилия да бъде успешен, но все нещо го спира или не му достига; хора, които правят всичко възможно да установят трайна връзка, но накрая нещо се обърква или просто не успяват да си намерят партньор; когато в семейството някой боледува често; хора, които изпитват постоянно чувство на тревога и очакват да им се случи нещо лошо във всеки момент; сериозни разриви и конфликти в семейството – с родители, с братя и сестри; преживяване на сходни проблеми в поколенията – парични затруднения, усещане за самота, чести разводи; много жени се обръщат към родовата терапия в опитите си да разберат защо не успяват да създадат потомство. Причините са различни.

   Тук е важно да уточним, че родовият терапевт не е психотерапевт. Целта не е да се лекува личността. Всеки психично здрав човек би могъл да се обърне към родов терапевт. Нужно е той или тя да е достигнал някакво ниво на осъзнатост.

Маруся, ти самата кога се срещна с този вид терапия и как тя стана „твоя”?

Маруся Пашкова: Срещата, като повечето неща, на които не можем да дадем обяснение в този живот, стана случайно. Всичко започна в края на лятото на 2016 г. Вероятно е започнало много по-назад във времето, но посоченият период беше ключов. Бях преуморена и имах нужда просто да отида някъде, където мога да остана със себе си и без излишен шум и суета.

Три години след раждането на сина ми, предхождано от емоционално изтощителни инвитро процедури; безсънни нощи и въпроси за смисъла, които всяка жена си задава когато се появят децата. От друга страна баба ми, по майчина линия, боледуваше от рак и това изпиваше енергията на майка ми. Аз и сестра ми поемахме от болката й, доколкото е възможно, но в един момент усетих, че прегарям. И така, един ден седнах пред компютъра и започнах да търся… и попаднах на семинара “Работа с предците и получаване на чистата родова енергия”.

Така, в края на септември, аз се оказах в група от непознати хора, които искаха да си върнат силата. Аида Марковска (оказа се много специална жена) ни поведе назад във времето и ни върна към корените, към традициите, към рода. Изплакахме болката, осъзнавахме, давахме и получавахме прошка. В последния ден от семинара, в късния следобед се обади майка ми: “Баба ти почина“. Настръхнах. Знаех, че тя си е отишла спокойна.

Месец и половина след семинара цикълът ми закъсняваше и на рождения ми ден тестът показа, че съм бременна. Непланирано, неочаквано и… да. В онзи период си казах, че някога искам и аз да се занимавам с родова терапия.

 И както винаги съм казвала, мислите стават реалност, стига да си пожелал нещо искрено и истински.

В края на октомври на изминалата “интересна” 2020, аз вече изучавах “Родова терапия” в школата на Аида Марковска. А в края на януари 2021 получих и дипломата си. И пътят продължава.

Наистина ли родовата терапия може да промени живота ни?

Маруся Пашкова: В Задругата на родонавтите споделяме опит и резултати от работата с довереници. Хората се изненадват от събитията, станали непосредствено след работата с нас: „Знаеш ли, обади се баща ми вчера. Не зная как стана. Не си говорим от години, а той изведнъж се обажда и ме пита как съм!”; „Сдобрихме се с майка ми. Вече общуваме.”; „Успяхме да се разберем с роднините и поделихме имоти, за които се караме с години”.

Забравили ли сме силата на рода и защо е важна родовата памет?

Маруся Пашкова: Вярвам, че тази сила тече във вените ни. Дори и да искаме да я забравим, тя се пробужда и ни напомня за себе си.

Ние, българите сме благословен народ. С изключителна история, традиции и култура.

Нужно е да съхраняваме това наследство, защото от него черпим силата си. В последните години се наблюдава възраждане на интереса към българското, към корена. Имам вяра.

Как се промени твоят собствен живот след като започна да се занимаваш с родова терапия?

Маруся Пашкова: Станах по-осъзната. Започнах да се интересувам повече от моя род. Станах по-смирена. Връзката с моето семейство и със семейството на съпруга ми стана по-силна. Започнах да разбирам ролята си. Дадох си сметка колко е отговорна мисията ми и колко велика мистерия е животът.  

ОРИГИНАЛНОТО ИНТЕРВЮ Е ТУК

Коментари

коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: