Кръвта говори -очевидно и невероятно

Източник

Следващият текст е преводен и е от стената на моята приятелка Олимпия.

Смятам, че трябва да се чуе и знае от …. всъщност:

Ще го прочетат онези …, които се нуждаят … ❤️ ….
Очевидно-невероятно:
В Израел са направили едно много интересно проучване. Капка кръв беше взета от човек и показана на екран. На екрана можеше да се види интересна картина. Виждаха се бактерии-те се движат бавно, виждат се макрофаги – кръвните клетки, които са отговорни за поддържането на кръвта чиста. Те са като дезинфектанти. Това е тяхната мисия – да премахнат всичко чуждо.
Но … Те някак спят. Бактериите се движат небрежно, като на булевард по време на вечерна разходка, а макрофагите спят. Не ги виждат.

На човека, от когото е взета кръвта се пуска забавен филм, комедия и настроението му започва да се подобрява. И тогава забавлението започва. Макрофагът внезапно се събужда и веднага започва да изпълнява преките си служебни задължения. Той се навива до бактерията и започва да я поглъща с апетит. Може би е време за обяд и той изпитва забележителен апетит, но … Всъщност всичко е много по-интересно.
Връзката “Съзнание-Тяло” се обсъжда дълго време и има много доказателства за това. Но интересното в това проучване е, че клетките на имунната защита са много отзивчиви към нашето настроение. И това не е всичко.

Нека отбележим важно нещо:
„Капката кръв е отделена от собстевника си. По това време той седи в друга стая и настроението му по някакъв неразбираем начин се отразява на капката кръв, която беше в първата стая. “
Това означава, че има някои информационни канали, чрез които вълните на съзнанието могат да въздействат на обект, който е далеч от самия източник на съзнание.
Но има и друга страна на това изследване. Започва прожекция на фрагменти от филм на ужасите. В същото време в капката кръв започнаха да се случват странни неща. Ето … бактериите вече са се активирали! Те изведнъж се съживиха, развеселиха се и някак изведнъж ги станаха повече. И те започнаха да се държат като у дома си. Дори започнаха да атакуват макрофагите, които се “отдръпнаха” и се разпръскнаха в различни посоки. Кой го направи това?

Принципът е ясен: състоянието на съзнанието е най-важният фактор за поддържане на нашата вътрешна екология. И не само нашата. В края на краищата, вълните на съзнанието, както отбелязахме по-горе, започват да се разпространяват в околната среда и засягат отдалечените клетки от собствената им кръв.
И не само на своята кръв.

Все пак децата и роднините ми са носители на моята кръв. Това означава, че настроението ми влияе върху състоянието на макрофагите на децата ми, където и да се намират – наблизо или на друг континент. Това означава, че състоянието ми на съзнание участва в, така да се каже, „имунитетът, даден при раждане“.

Това ме подсеща за една забавна история. Разказа го един пациент, часовникар. Тази работа, както знаем, е много прецизна, изисква много внимание и точни действия. Но понякога, докато работел, показалецът на лявата му ръка започвал да потрепва. Ясно е, че е невъзможно да се работи в това състояние. Какво да прави?
Не, той не масажирла пръста си, не пиел магнезий за облекчаване на спазмите, не си почивала ръката му. Той звънял по телефона на майка си, която живеела далеч, далеч, на хиляди километри. Мислите ли, че той я попитал за това как да премахне досадният тремор?
Грешите. Нека чуем какво казвал той:
„Мамо, пак се тревожиш за мен! Спри да се притесняваш, иначе не мога да работя! “

Ако дори леко вълнение на една майка може да причини нередности във физиологията на нейния син, тогава какво да кажем за големите сътресения. От тук правим важна стъпка в разбирането на същността на нещата.
Заключението е просто: старата формула: „Това е моят живот, това, което си искам ще правя с него“ е безнадеждно остаряла.
„Нашето състояние на съзнание е отговорно за състоянието на имунитета на нашите деца, роднини и приятели“, така трябва да се разбира животът сега.
Следователно е необходимо да се намери начин да се създаде веселост, радост, щастие и е желателно да се създаде в най-голямо количество.

PS:
Става ясен и феноменът на Норман Кузинс, който е излекуван с помощта на смях от нелечима фатална болест. Размислите довели Норман Кузинс до очевидната идея: ако негативните емоции, потискащи ендокринната система, са „провокатори“ на болести, тогава положителните емоции, активирайки нейната дейност, могат да се превърнат в „стимулатори“ на възстановяването. Освен това всеки човек има много просто и достъпно средство за изцеление – смехът. Старата поговорка „Смехът е най-доброто лекарство“ има физиологично проявление.
През 1976 г. Норман Кузънс публикува автобиографичната си книга „Анатомия на болестта“ (от гледна точка на пациента), която буквално става бетселър. Въз основа на собствения си опит авторът е показал, че положителното емоционално състояние може да излекува дори сериозно заболяване.
„Човекът, който разсмя смъртта”
https://fit4brain.com/11349

Коментари

коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: