Искам син! Какво е здравото семейство, което продължава рода?

Искам син! Какво е здравото семейство, което продължава рода?

Оригинална статия тук:

Днес пиша за мъжките чеда, за важността на сина в родовата схема и за желанието на рода да има момчета сред децата си. 

Раждането на дете е истински празник във всеки род, дори в най-бедния и окаяния. Българското семейство еднакво силно се радва и желае и синовете си, и дъщерите си. Няма разлика и в любовта при отглеждането им, нито в посланията, които родителите дават на света чрез желанието си да имат детенце. Нашите баби казваха: „Само да е живо и здраво!“ и това е истината и до днес. Искаме децата ни да са живички и да ни носят радост и добро, и да оставим след себе си следа в рода и народа си. 

Ролята на мъжа и жената в българското семейство обаче определя различни изисквания към момченцата и към момиченцата. Осъзнавам ясно, че това мое изказване не е съвсем в „духа на времето“ и че вече е съвсем наблизо идеята да оставим децата сами да определят пола си (не спирам да си задавам въпроса как точно те ще го сторят), но не това е моята тема днес. Ако вас ви тревожи фактът, че хората се раждат в един от двата човешки пола и това определя голяма част от ролята им в живота, моля ви, не се отказвайте да прочетете текста до край. 

Определянето на социалния пол при българите е било чрез съвпадението му с биологичния пол и само при различни обредни игри и празнични ритуали мъжете е можело да се преоблекат като булка, бременна жена, калугерка и прочее герои от женски пол, което е имало за цел да се осигури протективна функция, благословия за плодородие и пр. добрини за семейството.

Венчавката е началото 

на създаването на семейството и децата. До нея се стигало по дълъг и лъкатушещ път, но предците ни са познавали необходимостта да се създаде семейство от мъж и жена в пълноценната им функция като такива. Събирането под един покрив дори за една нощ на двамата вече е било достатъчно основание те да бъдат обречени един на друг до края на живота си. Очаквало се е, и според мен с пълно право, че сексуалното съприкосновение между мъж и жена в техния биологичен пол ще създаде потомци. И досега този древен метод е валиден!  

Разбирателството в рода – ключ към доброто здраве и самочувствие

Семейството е очаквало първото си дете с особен трепет. Важно е то да се роди читаво и здраво, да има сила за живот и да остане в семейството, защото  първозаченатият носи в себе и мощните родови потоци на оцеляването, на продължаването на рода, на верността към родната земя. Ако това дете е било момче, считало се е за особено силна благословия, защото потомъкът е налице и родът има известни гаранции за своето бъдеще.

Ако първото е момиче, за хората е било ясно, че то ще порасне и ще отиде в друг род, за да продължи там да създава децата и да бъде снаха и дъщеря. Затова родителите са се радвали, имали са основание да вярват, че родът дава плодове и ще съществува чрез брака. Те са се стремели в следващите зачевания и раждания да създадат синовете, които да продължат кръвната родова линия. 

Идеалното семейство в българския род включвало момчета и момичета, които да осигуряват баланса и да си помагат, да могат да се грижат едни за други и да представят рода пред света в най-добрата му светлина. 

Но има един специален ден в годината, наречен Петльов ден, който по отделните места в България е с различни названия. Този ден е в празничния зимен месец януари, 20-ти или на 2 февруари по стария календар. Важното е, че това денят на мъжкото чедо, което е било повод за празник за всяко семейство, където има синове. Денят е много наситен с обредност, свързана с плодовитостта на мъжа в рода. Предците ни са давали за курбан най-пъстрото петле от двора си. Идеята е да се даде мъжка жертва доброволно, да се успокои злото и да не посяга на момчетата в семейството. 

Момчето е гордост както за майката, така и за бащата. Често синът е бил предпочитан пред сестрите си, давано му е право на повече избор, на глас при разговорите, насърчаван е бил да проявява своя пол чрез възлагането на по-силова работа, за него са отделяни пари за по-добро обучение и образование. Важно е да бъде обяснено правилно това, защото и до днес мнозина се сърдят и не разбират 

защо момчето да е с предимство в семейството

 Мъдрият родител дава предимството само, когато е напълно уверен в синовната обич и привързаност, в разумността на момчето, доказало тези качества чрез послушание, внимание и оказване на помощ на всички останали роднини. Истински добрият син е обичал сестрите си, бил е на тяхно разположение за помощ и отмяна, доверявал им е тайните си и е съблюдавал строго за опазването на честта и достойнството им като моми и жени. Именно заради последното – братовата закрила, семейството е давало това предимство на подрастващия мъж. Възрастните са разчитали, че той ще опазва и закриля своите родители, братя и сестри, дома и имуществото, и ще прояви разум и спестовност, смелост и доброта.

Здрави сме, когато си знаем точното място в рода

За да се получи тази чудесна спойка между братя и сестри в семейството ролите на бащата и майката са били различни: бащата е бил този, който е давал уроците на своя син, преценявал е готовността му да получи мъжките обредни посвещения и го е насърчавал в труд и размисъл. Майката е подготвяла малкото момче за тази връзка с бащата, като го е насърчавала да помага в „мъжката работа“. Това е обработването на земята, тежкия труд по отглеждането на стадата животни, дърварството, занаятчийството, механджийството, търговията и т.н. Това са дейностите основно извън дома. Но в задълженията на бащата е било да осигури също здрав и топъл дом, и да го построи и поддържа. 

За жената женска работа е била осигуряването на огъня и водата в дома, раждането и отглеждането на децата, чистотата, украсата, приготвянето на храна, лечението, доенето на животните, предене, тъкане, шиене, прането на реката, поддържането на знания за лечение и възстановяване. 

Разбирането е било, че мъжете и жените владеят различни природни стихии и с мъжката си и съответно женска природа в тази дейност ще допринесат по-добре за добруването на семейството.

Затова още след третата годинка на децата се е давало път в техния социален пол, за да постигнат желаното: да са здрави, да се задомят, да родят и възпитат деца, да се прочуят с добро и да отдадат почит на предците си.

А за момичетата и женската хубост на българката, за фината й душа и мъдрост ще ви разкажа, разбира се, през месец март!

Автор: Аида МАРКОВСКА, 

Родов терапевт, основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“

17 януари 2024 г.

Сурва, весела година! С усмивка

Сурва, весела година! С усмивка

Честита Нова година, здраве, радост берекет!
Много обич, сила, мъдрост за всеки да донесе!
Честита 2024 година!

Скъпи приятели,

Навлизаме в една щурава година, с много интересни промени, които ще бъдат както желани, така и силно неочаквани. Ще загубят тези, които са уплашени, които са вплетени в миналото без визия занапред, както и тези, които не желаят да се променят. Но всички, които с радост гледат в идното, с надежда в Бога и в себе си, провиждат мъдростта на трудностите – ще бъдат очаровани.

Правете планове, грандиозни, дръзки- това ще бъде година на необичайните проекти, гледайте в доброто и не се колебайте да отстоявате правдата – тази, която съхрнява живота, пази поколенията, дава изобилие и носи в себе си обич.

Зачевайте и раждайте новото, само през ума човешки може да се върви напред, защото само ние – людете сме във време като стрела – то се движи само и единствено напред!

Сурва и щастлива, здрава и плодородна година, догодина до амина!

Ваша Аида

Азбучно наричане

Азбучно наричане

“Здрав род – здрав човек”: Разбирателството в рода – ключ към доброто здраве и самочувствие

“Здрав род – здрав човек”: Разбирателството в рода – ключ към доброто здраве и самочувствие

СТАТИЯ от вестник „Доктор“

Почти ежедневно в моята приемна идват хора, които страдат от много лоши отношения в семейството и рода си. Те идват отчаяни, болни и недоволни, защото без разбирателство и без добри помисли и постъпки човек линее.

Енергията ни изтича в ненужно сърдене, гняв и притеснения и нямаме сили да се зарадваме на малките, но безспорно хубави неща, които животът ни предлага.

Най-често угнетените отношения са между родители и порасналите им деца, между братя и сестри, чичо и леля с племенници, между братовчеди. Дали прави впечатление, че липсва в изброеното по-горе една много важна семейна връзка, а именно връзката баба и дядо с внуците им. Най-рядко, като изключения се наблюдават нарушения именно при тях.

Защо е така?

Потоците на силата в рода текат през всички нас, но не хаотично, а по строго определени пътища. От родители към деца, от по-големите към по-малките. Тази светлина, която всеки получава е резултат от захранването с началната чиста енергия на Източника и обогатена или обеднена сила от предците ни. Тя минава през всеки, като му дава възможност да я надгради с любовта и разбирането си, или да използва огромна част от нея, за да живее и дори да я разпилее в неподходящи ситуации и стремежи. Дядо и баба са родени поне половин век преди нас и в техния живот основната част от енергията е вече изразходена в делата им, докато родителите ни са в своя апогей, в силата на живота си и за тях енергията е все още от решаващо значение, за да съграждат и творят. И ето, ние имаме възможност да вземем от духовната сила на своите прародители, като родителите представляват известна преграда пред тази енергия. Затова претенциите ни към тях понякога са силни и много болезнени.

Важно е в живота си да търсим и защитаваме своята истина, но е важно и да свалим изискванията си към родителите максимално, като им дадем възможност с радост и спокойствие да напредват в своя активен живот. Ние можем да помолим за благословия тези, които са преди тях и те могат да насочат към нас голяма част от творческия поток на силата. Това измолване се случва чрез признание, уважение и благодарност, които явно да покажем и  на които да държим с чисти мисли и сърце. Баба и дядо ще погледнат към нас благосклонно, особено силно, ако продължаваме имената им, ако приличаме на тях, ако споделяме с тях стремежите и радостта си, надеждите и мечтите си. Необходимо е също да ги изслушваме, да бъдем до тях на празници и да им показваме обичта си.

Ето от тук е и идеята за възможностите да постигаме разбирателство и с родителите си. На първо място да си припомняме, че те са само 20-35 години по-големи от нас и все още имат нужда от силен поток на родова жизнена енергия. Те не само имат нужда от нея, но и право на това, като отделят от тази енергия и за нас, но точно толкова колкото те да могат да продължат да градят постиженията си и да са здрави. Също така разпределението на тяхната енергия към децата им не е поравно, както мнозина от нас се надяват. Енергията се разпределя според реда на появяване на децата, като протича през по-големите и те с грижа и внимание я допускат до следващите. Ако искаме за себе си добро, нужно е да уважаваме всеки, роден преди нас и да сме в пълен мир с тази идея, като колкото сме по-малки, то толкова от повече източници ще дойдат силите при нас.

Как да усетим за себе си тези потоци?

Първо, най-важното е да се поставим на точното място в рода си: от кого сме по-големи, от кого сме по-малки и да нямаме илюзии за друго място и за друго време. След това да погледнем с благодарност към по-възрастните и да им благодарим за живота си, за шанса да бъдем техни деца, братя, сестри, внуци, племенници, съродници. Да сведем глава пред техния опит, жизнен път, стремежи и знания. Да видим как и с какви ресурси те живеят и да прозрем, че част от тези ресурси те изпращат и на нас. Да бъдем благодарни от душа за всяка сила, която идва към нас през тях.

После е нужно да погледнем към тези, които идват след нас, но не с високомерие, пренебрежение и не дори с умиление. Поглеждаме към тях с истинска благосклонност, радост от тяхното съществуване, гордост от това, че имаме наследници. Иска се смелост, но и много любов, човечност и разум, за да отделим от ресурсите си и да им дадем с внимание и с благословия, без да ги наставляваме прекомерно и да заставаме на пътя им.

Ако успеем да развием в себе си тези качества, много скоро родът ни ще ни покаже пътя към разбирателството и взаимната подкрепа, общуване и радост от съвместния ни живот в един силен български род.

ШАРЕН ПЕТЪК – чудесната възможност през есента

ШАРЕН ПЕТЪК – чудесната възможност през есента

Скъпи приятели,

Обявяваме „Шарен петък“ – традиционното намаление на четири от беседите на Аида, които са проведени през настоящата година. Намалението важи чак до края на месеца, 30 ноември 2023г. за 4 родови беседи на Аида с 25% намаление и са с

цена 80 лв. вместо 112 лв.


Беседите ще са достъпни за гледане ЧАК до 31 януари 2024 г.

Може да ги поръчате на 0898 233 118 или на mira@aida.bg

След плащането ще получите линк към папка, в която можете да гледате свободно тези четири беседи до края на януари 2024 г. – повече от два месеца!

За да получите повече информация и достъп обадете се на Тони на номер 0898 233 118 или ѝ пишете на mira@aida.bg