„Новото време“ с Аида Марковска: Незнанието за свещения ни език е нещо, което трябва да ни кара да се срамуваме

„Новото време“ с Аида Марковска: Незнанието за свещения ни език е нещо, което трябва да ни кара да се срамуваме

<br data-recalc-dims= Warning: Undefined array key "alt" in /home/aida/public_html/shop/wp-content/plugins/seriously-simple-podcasting/templates/players/castos-player.php on line 30
Аида Марковска" title="Аида Марковска">
Аида Марковска
„Новото време“ с Аида Марковска: Незнанието за свещения ни език е нещо, което трябва да ни кара да се срамуваме
Loading
/

от сайта на Дарик

Няма как младите хора да станат успешни в професионалното си развитие днес, ако не са грамотни, коментира в предаването „Новото време“ по Дарик Нина Чочева – доктор по философия и преподавател по съвременен френски език​.

За всички абитуриенти, студенти и млади хора, които искат да се реализират успешно в живота, е въпрос на личен избор какво ниво на грамотност искат да имат.

Zdr ko pr?  (Здравей! Какво правиш?) и други подобни съобщения, написани на „шльокавица“, са свързани с ежедневната комуникация помежду им днес. Но, според експерта по филология, е добре те да знаят, че когато започнат професионалната си реализация, този изказ е крайно неприемлив. Правилното писане и говорене са част от личния „бранд“* на всеки човек, категорична е Нина Чочева. Младите хора имат все повече трудности да изразят мислите си, а богатството на речника също е от огромно значение и белег за грамотността им.

Нивото на родния ни език все повече пада. Учим чужди езици, но не познаваме правилата на родния си език. Пълният член и затварящата запетая са най-срещаните проблеми …, уточнява още Чочева.

Знанието и образованието са били приоритети за старите български родове. Семействата не са могли да образоват всичките си деца, затова избирали едно от тях, което да изпратят на училище, припомня родовият терапевт и водещ на „Новото време“ Аида Марковска.

Днес конфликтът между родителите и  учителите става все по-сериозен, което се отразява на грамотността на младото поколение.

Грамотното писане и правилното говорене са предизвикателство за всеки един българин, защото потопени в забързаното ежедневието и раздвоени между имейлите на компютъра и съобщенията в телефона, забравяме за изказа и правописа. Неправилно писане в социалните мрежи, определено води и до „черни дупки“ в комуникацията между всички.

Грамотността на съвременния човек влияе и на умението му да селектира и анализира информация.  Това включва и изборът на книги, които четем – така, както избираме и източниците си на информация, от които се осведомява ежедневно.

 

Защо на децата днес не им е интересно да ходят на училище? 

Защо има български домове, в които няма книги**, но има българи, които 

 

възраждат читалищата  у нас?

Защо възрожденските българите са били ревностни пазители на езика ни, а в наши дни съществува пълна анархия в употребата му? – слушайте в този епизод на „Новото време“ с родовия терапевт Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по философия и преподавател по съвременен френски език​.

***

 

*Думата „бранд“ е възприета за употреба в съвременния език на комуникация и може да се преведе на български (в конкретния смисъл) като „личен образ“, „личен имидж“.  Според Нина Чочева, някои от новите думи, които навлизат в българския език, са приемливи.

А

 

втор и водещ: Аида Марковска 

Продуцент и редактор: Лалка Златанова

Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров

Приятно слушане:

Очаквайте „Новото време“ по Дарик  на 23 май 2024 с Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по филология и съвременен френски език, преподавател, сертифициран кариерен консултант, основател и управител на Франколандия, преводач, жури и ментор.

 * Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA,  публикува интересни данни, според които броят на книгите в дома е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания.  Те отчитат, че колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици в различни области.  От голямо значение е и общият културен климат в семейството.

„Новото време“ с Аида Марковска: Незнанието за свещения ни език е нещо, което трябва да ни кара да се срамуваме

„Новото време“ с Аида Марковска: По грамотността посрещат и без нея те изпращат (днес)

от сайта на Дарик радио

„Новото време“ с Аида Марковска: Незнанието за свещения ни език е нещо, което трябва да ни кара да се срамуваме

Няма как младите хора да станат успешни в професионалното си развитие днес, ако не са грамотни, коментира в предаването „Новото време“ по Дарик Нина Чочева – доктор по философия и преподавател по съвременен френски език​.

За всички абитуриенти, студенти и млади хора, които искат да се реализират успешно в живота, е въпрос на личен избор какво ниво на грамотност искат да имат.

Zdr ko pr?  (Здравей! Какво правиш?) и други подобни съобщения, написани на „шльокавица“, са свързани с ежедневната комуникация помежду им днес. Но, според експерта по филология, е добре те да знаят, че когато започнат професионалната си реализация, този изказ е крайно неприемлив. Правилното писане и говорене са част от личния „бранд“* на всеки човек, категорична е Нина Чочева. Младите хора имат все повече трудности да изразят мислите си, а богатството на речника също е от огромно значение и белег за грамотността им.

Нивото на родния ни език все повече пада. Учим чужди езици, но не познаваме правилата на родния си език. Пълният член и затварящата запетая са най-срещаните проблеми …, уточнява още Чочева.

Знанието и образованието са били приоритети за старите български родове. Семействата не са могли да образоват всичките си деца, затова избирали едно от тях, което да изпратят на училище, припомня родовият терапевт и водещ на „Новото време“ Аида Марковска.

Днес конфликтът между родителите и  учителите става все по-сериозен, което се отразява на грамотността на младото поколение.

Грамотното писане и правилното говорене са предизвикателство за всеки един българин, защото потопени в забързаното ежедневието и раздвоени между имейлите на компютъра и съобщенията в телефона, забравяме за изказа и правописа. Неправилно писане в социалните мрежи, определено води и до „черни дупки“ в комуникацията между всички.

 

Грамотността на съвременния човек влияе и на умението му да селектира и анализира информация.  Това включва и изборът на книги, които четем – така, както избираме и източниците си на информация, от които се осведомява ежедневно.

 

Защо на децата днес не им е интересно да ходят на училище? 

Защо има български домове, в които няма книги**, но има българи, които възраждат читалищата  у нас?

Защо възрожденските българите са били ревностни пазители на езика ни, а в наши дни съществува пълна анархия в употребата му? – слушайте в този епизод на „Новото време“ с родовия терапевт Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по философия и преподавател по съвременен френски език​.

***

*Думата „бранд“ е възприета за употреба в съвременния език на комуникация и може да се преведе на български (в конкретния смисъл) като „личен образ“, „личен имидж“.  Според Нина Чочева, някои от новите думи, които навлизат в българския език, са приемливи.

Автор и водещ: Аида Марковска 

Продуцент и редактор: Лалка Златанова

Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров

Приятно слушане:

Очаквайте „Новото време“ по Дарик  на 23 май 2024 с Аида Марковска и със специалното участие на Нина Чочева – доктор по филология и съвременен френски език, преподавател, сертифициран кариерен консултант, основател и управител на Франколандия, преводач, жури и ментор.

 * Програмата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международното оценяване на учениците – PISA,  публикува интересни данни, според които броят на книгите в дома е индикатор, който се използва в много образователни международни изследвания.  Те отчитат, че колкото по-голям е броят на книгите в домашната библиотека, толкова по-висок е средният резултат на българските ученици в различни области.  От голямо значение е и общият културен климат в семейството.

В рубриката „Новото време“ през април

В рубриката „Новото време“ през април

„Тя и той – /не/възможното семейство!“ в рубриката „Новото време“ с гост-водещ Аида Марковска

Ангелина и Олег са семейство от 15 години. Животът ги събира по най- класическия начин: красива любов, весела сватба и две деца: дъщеря на 14 г и син на 11 г. Те са свързани както с живота в града, така и със селото – като пристан след уморените ежедневия. Обичат да пътуват, но и да бъдат у дома. Обичат да са заедно, да измислят интересни приключения, но имат своите възрастни и уважавани родители, към които хранят обич и привързаност.

Те са идеал.

Те са ТЯ И ТОЙ – семейството!

Съществуват!

Нека потърсим заедно с Ина и Олег в студиото на Дарик радио-Пловдив къде е новото семейство, възможно ли е то, как се създава, пази, укрепва, кои са устоите, в които те вярват. Ще обсъдим защо е така трудно в днешно време човек да се довери на друг, да направи своето гнездо и спокойно да отгледа децата си. Ще ги попитам как преодоляват трудностите и предизвикателствата и как се променя любовта. Ще се заредим с тяхната вяра в доброто, с оптимизма за бъдещето и ще дадем кураж на мнозина да последват техния път.

5 април 2024 г. петък, 11 ч

„Тя и той – /не/възможното семейство!“ в рубриката „Новото време“ с гост-водещ Аида Марковска

„Новото време“ м. март, посветено на жената

„Новото време“ м. март, посветено на жената

„Жената – девойка, невеста и старица“

        В първия ден на март, в студиото на Дарик се събираме три жени, с топлото желание пролетта да събуди женствеността и променливостта на стихията „жена“. И като три мойри да орисаме месеца да бъде непостоянно очарователен и да запали страстта на огъня, раздухван от пролетните ветрове. 

     Това, което обединява нас, е онова, което обединява и милиони жени по света – любовта към семейството, майчинството, активната работа в бизнеса и дареното време за доброто и на хора, които не познаваме. 

Антоанета Калоферова е основател и управител на голяма компания, майка на син и дъщеря, родов терапевт и дама, която успява да прави хиляди неща, които ѝ доставят удоволствие.
Лалка Златанова е журналист, продуцент, директор на радио; майка на дъщеря и син; основател на танцово студио за любители от всички възрасти; автор и координатор на културни и спортни проекти; оптимист, че светът ще стане едно по-добро място за живеене. 

И водещата  Аида Марковска – холистичен и родов терапевт, създател на център „Делфи“ и преподавател, ментор и предпочитан лектор на много семинари, гост-водещ по Дарик и съавтор на книгата „Богатството ни приляга“.  

В „Новото време“ през март може да очаквате неочакваното. 

В предаването откровено, но и по женски прикрито, ще издадем неявно тайни за способността да превръщаме и най-скучния ден в празник, да трансформираме несъвършенствата в ефект и да държим здраво ръцете на мъжете в живота си, давайки им опора върху хлъзгавия лед на ежедневието.

Да, ще говорим и за мъже?!

В „Новото време“, в ефира на  Дарик Пловдив

Честотата е 105.4 FM

Денят: 1 март

Начало: 11.00 ч. 

„Новото време“ с Аида Марковска: Загуби ли мъжествеността си българинът и къде?

„Новото време“ с Аида Марковска: Загуби ли мъжествеността си българинът и къде?

Вярно е, че съм пристрастна и страстите ми са от ясни по-ясни, но разговорът днес се получи интересен, вълнуващ, стойностен!

Чуйте го, ако не вярвате!

Ако ми вярвате- още повече е хубаво да го чуете!

от сайта на ДАРИК радио

„Войни и мир“ – епизодът на „Новото време“, който излъчваме точно на 2 февруари – денят на мъжкото чедо – е посветен на мъжките времена, на честта и достойнството, на мъжката отговорност за защита на рода и родината

Екип на Дарик 02 Февруари 2024 г.

зчезна ли мъжествеността на българите? Родовият терапевт и преподавател Аида Марковска търси отговор на въпроса, заедно с гостите в студиото на Дарик Пловдив –  д-р Петко Георгиев от комитет „Родолюбие“, който е далечен родственик на Васил Левски и Мирослава Иванова, която издаде „Три войни и мир“ – една книга, с почит към спомените на нейния прадядо Минко Хитров, участвал  в три войни.   

В старите традиции на българския народ  мъжът се смята за пазител на честта и достойнството на целия род, припомня Аида Марковска.

В недалечното ни минало, символи на мъжествеността са били  книгата, ножът и юларът, защото се е смятало, че мъжът трябва да е грамотен, смел и да може да ръководи стопанството и търговията. Най-възрастните мъже в рода са овладявали всеки хаос в дома, те са респектирали със своите мъжки решения и действия.

„Войни и мир“ – темата на февруарския епизод на „Новото време“ ни провокира да си отговорим и на въпроса:  И днес ли войната е изпитание за човешките ценности?

Знае се, че по време на войните между 1912 и 1918 г. войниците и офицерите от българската армия са били изключително грамотни и ерудирани. Военното образование е подготвяло елита на обществото, разказа Мирослава Иванова, която е изследвала архивите, оставени от прадядо й, за да издаде книга, посветена на него. В подкрепа на това д-р Петко Георгиев цитира кореспондент на чужди медии от началото на XX век, който свидетелства, че българските войници са възпитавани в ценности, които не им позволяват да извършват издевателства и грабежи по време на война.

Според д-р Георгиев, който  е далечен наследник на рода на Апостола, днес голяма част от българските мъже са невярващи, изгубена е и духовната същност на мъжествеността.

Как национализацията от края на 40-те години на миналия век „покосява“-  в преносния и в буквалния смисъл –  цяло поколение силни мъже на България? Кога  започват да се губят дълбоките народни традиции и от пазител на рода, мъжът се превръща в работник на звено в ТКЗС – слушайте в епизода „Войни и мир“.

За ролята на мъжа в българския род, мъжествеността и бащинството е и националният семинар, който известният родов терапевт и преподавател Аида Марковска организира на 17 март в София.

Д-р Петко Георгиев е главен библиотекар в Народна библиотека „Иван Вазов“ и секретар на комитет „Родолюбие“. Той е един от далечните родственици на Васил Левски. Има докторска степен по културология, а библиотеката за него е един друг свят – пространство, в което великите неща се говорят тихо. Убеден е, че това е точното място за неговата реализация.  

За себе си казва, че е родолюбец и не само, защото е родственик на Левски. Пловдивчани го познават от възстановките, които прави всяка година комитет “Родолюбие“ по различни поводи и национални празници. Често може да го срещнете и в божия храм, защото е иподякон, четец, певец и свещоносец на Българската православна църква.

Мирослава Иванова е завършила „Българска филология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Дълги години е работила като автор и редактор в печатна медия. Създател е на издателството ЦИФЕРБЛАТ  и сайта tsiferblat.bg.  Тя издава военните дневници на своя прадядо Минчо Хинков, които открива и реставрира внимателно. „Три войни и мир“ е книгата, издадена  като почит и памет за неговия живот и труд.

Автор и водещ: Аида Марковска 

Продуцент и редактор: Лалка Златанова

Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров