Бащата е основната фигура, която свързва детето и външния свят

Бащата е основната фигура, която свързва детето и външния свят

От сайта ЗДРАВЕТО

В памет и с поклон към бащите в моя род

Мъжете са крехки същества. Не, не се шегувам. Мъжете са много по-податливи от жените на зависимости, на антисоциално поведение, боледуват по-често и по-дълго от жените, и живеят по-кратко. За компенсация на тях животът им дава по-голяма физическа сила и издръжливост, по-рационален ум, по-голяма аналитичност, но при по-ниска адаптивност. Мъжете по-често имат поведенчески трудности и при общуването, при изразяването на емоцията и на своята чувствителност.

Една от значимите причини за тези факти е липсващият баща. Бащата в родовата система е основната фигура, която свързва детето и външния свят. Мъжът принадлежи на света – той е този, който събира благата, за да ги донесе на своето семейство и да ги предостави на тези, които го очакват, за да имат прехрана, топлина, покрив. Тази функция от прастари времена продължава да се изпълнява и до днес, и е отговорна и нелека. Затова да сме свързани с баща си е много по-трудно в живота, отколкото да сме свързани с майка си. 

Мама е тази, в чиято утроба сме били поне 7-9 месеца, тя е носила своята яйцеклетка, от която сме създадени, до нашето раждане. С майка си сме свързани по-силно и значимо, отколкото с когото и да е друг в живота. Но с татко в най-добрия и идеален случай сме се запознали след раждането си. Чували си гласа му, усещали си чрез мама и ласките му, настроенията му са вливали в кръвта ни стрес или успокоение, но истинската среща с него идва след раждането ни.

Бащата представлява здравата основа на външния свят, в който с появяването си пристъпваме. Този свят е изначално суров, студен и в него оцеляването е наистина предизвикателство. Без защитата и опеката на баща си детето е обречено на много трудности. Но въпреки това не може да се посочи идеален баща, липсва точен модел на такава фигура. Не е лесно всеки ден да излизаш в света и да заработваш за семейството си, и чак, връщайки се след това у дома, да се включиш към ролята си на баща.

Всъщност, бащата не е в ролята си само, когато е у дома и е до децата си. Той е баща, когато ежесекундната му мисъл е за семейството му, за тяхното обгрижване, хранене, възпитание и обучение, за това те да оцеляват, и то успешно и правилно в свят на много опасности. 

Познавам стотици бащи, които наистина вечер са при семейството си, но всъщност са напълно отсъстващи, защото са на маса с чашката, на компютъра с видеоигрите, на дивана с дистанционното или просто спят. Ето защо, не всеки мъж е и баща, въпреки, че може да има свои деца.

Бащинството идва с осъзнаването на ролята на мъжа в света и в рода. Бащата е проводник на родовите потоци, на силата на рода, защото всички ние принадлежим на неговия род при своето раждане. Баща ни е и олицетворението на дълга ни към този свят, защото през него се изливат потоците на изобилието, на късмета, на здравето.

Най-важната му роля е тази, в която ни учи какво е мъжествеността, дава ни идея за силата в този свят. Бащите ни са винаги по-големи от нас, а когато сме малки те често изпълват цялото ни пространство, в което се разгръщаме полека, за да започнем своето утвърждаване. Битката срещу баща ни най-често е в годините на пубертета и когато се учим сами да бъдем бащи.

Най-честото заявление, което чувам относно бащите, е : „Аз няма да бъда такъв родител!“. Това е и най-обреченото заявление, защото именно в този случай ние добиваме образ най-близък до този на баща ни. Това се случва, защото вътрешният стремеж на всеки от нас е да утвърдим баща си, като източник на живот и като наш създател в това ни съществуване.

Ценностите, с които живеем като възрастни, най-често са изключително различни от тези на бащите ни. Това е така, защото в настоящето епохата предполага бърза промяна на морал, динамика на нормите и тяхната непрестанна нестабилност. Устойчивостта, която е задача на бащата, става почти неизпълнима. Това усещане за нас, децата, се превръща във вина.

Вина, че не отговаряме на разбиранията и нормите на баща ни, често виждайки неговия обвинителен поглед или чувайки осъдителното му мълчание. И да, докато майките могат да ни „отровят” или да ни дадат криле с думите си, бащите ни уязвяват с мълчание и отсъствие. Мълчанието на бащата оставя в нас неудовлетворено едно непораснало дете, което се опитва да достигне този, от когото е, без да има никакъв шанс за това. Затова децата в днешните дни бягат от общуването, затваряйки се в абстрактния свят на видеоигрите или още по-лошо, в света на наркотиците и алкохола.

Бащата е този, който ни учи как се правят нещата в живота – и преносно, но и съвсем буквално. Бащата е функция на жизнеността на рода, затова той е образът на нашия собствен виталитет, способността ни да оцеляваме и да се съхраним на всички нива. От своя страна, децата, синове и дъщери, са белег за мъжественост и осъщественост на мъжа, който все повече губи своето място и значение в новия свят. Ако като дете и подрастващ сме лишени от сигурност, то човек е неспособен да узрее за живота на възрастен. Той ще търси своя покровител винаги и често го открива в лицето на доминантна майка, съпруга, шеф или корпорация. Мъжът не се ражда мъж, той се изгражда като такъв. 

В нашата родова система има няколко значими момента, в които традиционно се обявява това съзряване на момчето като мъж: коледуването, участие в кукерските игри, леденото хоро и др. Мъжеството се прибавя към човека, ако то не бъде добавено чрез това обучение и инициация, то момчето не става мъж. В съвременния свят тези посвещения тотално се премахнаха и няма момент, в който да заявим на своя син: „Ти вече си мъж!“, от което е трудно да се стигне и до идеята: „Аз вече съм баща!“. 

За да стане баща един мъж, първо трябва да е бил посветен в мъжественост и това да е признато от значимите бащински фигури в живота: баща, дядовци, по-големи братя, кръстници, воеводи и пр. Мъжествеността може да се прояви, само ако е подкрепена от пример за мъжественост отвън. Това една майка, колкото и да е силна и любяща, не може да даде на синовете си. Ако тя е „и баща, и майка“ синът остава вкопчен в състоянието на несигурен подрастващ, или както се казва „ни рак, ни риба“. 

За да бъде тази връзка силна, бащата е нужно да присъства като фигура в живота на децата си. За тях е нужно да е ясна неговата позиция и способности, да бъде извисен като човек и нравственост, с ярка мъжественост, която е закриляща, спасяваща, опора и стълб, сила и непоколебимост, професионална удовлетвореност, интелект,  обективност. 

Аида МАРКОВСКА, Основателка на Школата за родова терапия „Задругата на родонавтите“

13 декември 2023 г., Пловдив

Фигурата на бащата и позицията на бащата в семейството

Фигурата на бащата и позицията на бащата в семейството

Отдавна е известно, че и мама, и татко са еднакво важни в живота на детето. За хармоничното развитие както на детето поотделно, така и на семейството като цяло, всеки от тях трябва да изпълнява определени функции. Функциите и на двамата родите са изключително важни и същности за развитите на потомците им.

В българската родова традиция фигурата на бащата е най-важната в семейството. Без бащата няма да има прехрана, което означава че няма да има живот. Животът и здравето на бащата са от първостепенна важност за оцеляването на всички в това семейство. Разбира се, в ново време тази роля е силно оспорима  – сега и майката е важен икономически фактор и споделя печеленето на пари, издръжката и развитието на семейството. Въпреки това функциите на майка и съпруга се различават изключително много от функциите на баща и съпруг, просто защото половата принадлежност е все още /надявам се и дълго/ ясно различима и понятийно важна в живота на хората.  Майката е центърът на дома, на връзката между членовете на семейството, тя е пазител на родовата сила; бащата е центърът на света, той е надскача връзката с живота и устремява личността отвъд дома и отвъд ежедневието в устрем към личностното осъществяване. Двете заедно правят личността на потомците цялостна, искрена и надживяваща трудностите.

Функциите на бащата в семейството в родовата терапия наричаме „Позицията на бащата“. Да се ​​установи някой в позицията на бащата е възможно само в близък уважителен контакт с майката на децата – това сътрудничество и взаимоотношения са всъщност енергиите Ин и Ян, то представлява единството на мъжките и женските принципи, което създава хармония – семейно щастие, плодовете на което са щастливите деца. Ако татко успее да заеме тази позиция навреме и да се закрепи в нея, тогава връзката му с децата и със съпругата му,  ще се развие много по-лесно през целия му живот и ще може да чува много пъти признанието : „Тате, ти си най-добрият татко на света!“.

И така, посочват се 9 основни действия на таткото, за да заеме т.нар. позицията на бащата. Нека ги отбележим накратко.

  1. Първото и основно действие на таткото при формирането на бащината позиция ще бъде да се появи, да е наличен. Фигурата на бащата е нужно да я има. Фигурата на бащата се появява в съзнанието на детето в момента, когато то започва да разбира, че майката, която той счита само за своя, понякога я няма за известно време. Тя не си отива завинаги и не просто е някъде другаде. Тя отива при някой друг, който също има някои права върху нея. И този трети е бащата. През този период таткото навлиза в съзнанието на детето като отделна фигура, която изпълнява някои специфични функции. И основното в този момент е
  2. Да се отстояват правата на майката. Бащата е съпруг на майката на детето. И в този смисъл тя му принадлежи – т.е. част от нейния живот, време, внимание, грижа и отдаденост са за бащата. Децата са плодовете на любовта на двамата родители, основното и първичното винаги е връзката на родителите. Бащата трябва да покаже, че майката на децата е неговата съпруга, че той ще прекарва лично време с нея, че има право да я ангажира със себе си, а не само децата, които са изсмукали всички сокове и всички нерви от нея и ще продължават да го правят все повече с всяка изминала година. Детето е просто дете – обгрижвано, отглеждано, възпитавано и на него е отделено голяма част от майчиното внимание, отдаденост и грижа. Но не детето е това, което диктува правилата за общуване в къщата и то не е царят в семейството.
  3. Следователно следващото нещо, което таткото трябва да направи, е да заеме позицията на бащата, който безапелационно знае кое е правилно и кое е погрешно, тоест бащата е в позицията на закона и реда в семейството. Бащата е този, който трябва да диктува и установява семейните правила, да нормализира поведението на децата и майката. Но тук е много важно:
  4. Той сам да познава правилата и нормите на поведението в позицията на бащата и да ги изпълнява. Баща, който пие бира, легнал на дивана, оплаквайки и псувайки живота, който има, защото собствената му майка не го обича и не се интересува от него, а всички работодатели не могат да оценят таланта му и затова той не получава работа в продължение на години, няма да създаде у детето образа на бащата, когото иска да бъде и когото по принцип може гордо да наричате „БАЩА“. Важно е самият баща изпълнява собствените си правила и норми на поведение, това няма да му бъде никак трудно да изпълни следващия пункт, а именно да
  5. Ограничи майката в прекалената загриженост, желанието ѝ да предскаже всичко и да положи мек дюшек под децата си във всяка ситуация, да ги предпази от всяка трудност, да ги издържа, отглежда и да се отдава безкрай докато не грохне напълно. Бащата вероятно знае, че най-ценното нещо в живота, което парите не могат да купят е личният житейски опит. Този опит човек може да придобие само от собствените си грешки, възходи и падения. Следователно такъв баща умее умерено да влияе върху майката в нейните желания да прави всичко „както е най-добре и както тя знае“. Татко създава условия на детето да развие уменията си за независимост. Независимостта на сина и дъщерята, както и всички останали желания и характеристики, се проявяват по различни начини в зависимост от пола и талантите на детето, така че таткото ще се
  6. Отнася към сина и дъщерята по различен начин. Да бъдеш баща на момиче е проява на нежност, радост и внимание, а да бъдеш баща на син означава мъжественост, сила, целеустременост, воля. Това са две различни връзки – нужно е бащата да се отнася към децата си според пола им. Дъщерята изисква определени нива на внимание, които са различни от тези при сина. Нужно е бащата да възпита уважение към другия пол и в двамата си наследника, като проявата на внимание и радост от общуването между мъжете и жените. Бащата е пример за момчето като бъдещ мъж, баща и съпруг, и е модел за момичето за нейните бъдещи връзки и функции на жена, съпруга и майка. Но във всички случаи ще бъде полезно както за момичето, така и за момчето, ако бащата може да
  7. Научи децата на способността да издържат на всички трудности в живота, без да се разпадат. Истерията не е мъжкият начин на възпитание, тя понякога  се прощава на мама (в идеалния случай тя трябва да преживее всичко, без да се разпадне на парчета). Тя може да се разстрои силно, когато синът й дойде със счупен нос, облян в кръв, когато дъщеря й е паднала в локва и е скъсала красивата си рокля, когато не са издържали матурите и това е разбило сърцето им. Но бащата е човекът, който дава на детето възможност да направи самостоятелен избор, дава му възможността да получи собствен опит и независимо от резултата да знае, че животът продължава. Това може да се види много добре от проявата на личния пример – бащата е уволнен, акциите му са занулени или банката, в която са спестени всичките му пари фалира, но животът продължава: бащата не бива да изпада в гняв, истерия и да не умее да се контролира. Таткото, който е заел бащинската позиция, никога няма да се откаже от тази позиция, защото тази негова устойчивост е от първостепенно значение в семейството и в процеса на отглеждане на деца. Но дори нещо да се е объркало някъде, татко знае, че най-важното нещо, което може да направи за децата си, е
  8. Да обича силно и искрено жена си. Най, най-важното нещо, което бащата може да направи за децата си е да обича майка им. Ако отношенията между родителите са изпълнени с любов, уважение, доверие и имат способността да постигат разбирателство, тогава фигурата на бащата със сигурност ще бъде ярка в съзнанието на детето. Образът на бащата, който се грижи за майката ще бъде модел за подражание за момчето и мечта за момичето в бъдещите връзки. Татковци, обичайте съпругите си, майката на децата ви – това е много хубаво и най-важното нещо, което децата ще искат от вас. Освен това е много полезно за вашите деца и за вас самите. В крайна сметка съпругата ви е тази, която във ваше отсъствие поддържа вашия авторитет и правилата, които сте установили. И с подкрепата на съпругата си ще бъде лесно за бащата да покаже на децата си, че
  9. Не е важно колко време е прекарано с татко, а качеството на тази комуникация. Ако бащата се прибира късно или работи ежедневно, това не означава, че той е лош и отсъства от живота на детето. Има работа, при която татко заминава за месец или повече, има моряци на дълги пътувания, които децата не виждат в продължение на шест месеца, има бащи – археолози, но няма професия, която предполага постоянното отсъствие от вкъщи. Ако професията не го изисква – не отсъствайте дълго. Идеята, че татко ще се прибере след известно време е нужно да се поддържа жива и силна от майката. Следователно е необходимо да се разбере и приеме, че количеството комуникация няма да замести качеството на тази връзка. В своето присъствие у дома бащата е нужно да прояви автентично силен интерес към хобитата, преживяванията, радостите, успехите и неудачите, скръбта, разочарованията  на детето, да окаже пълна подкрепа както за морални, така и за материалните му усилия, да може справедливо да посочи грешките и пътя на тяхното изправяне, това може да се побере дори в няколко минути, които детето ще запомни през предстоящата раздяла с баща си, а защо не и през целия си живот. Това всъщност са може би всички основни действия на бащата, който след време със сигурност ще чуе: „Татко, ти си най-добрият на света!“

Скоро ще имаме събитие за важността на бащата и съпруга – за ролята и неговата същност в рода. Следете събитията тук и във ФБ страницата ми!