Дъно

Дъно

Татьяна Фишер- психолог, работещ със зависимостите

„Все си мислех как бих могла да опиша по-добре това място вътре в човека… За мен това е място на пълно разрушаване – на представите за себе си, на представите за опорите ти, на представите за възприятията, дори.

Вътрешното дъно е мястото, където не гребете, не се опитвате да изплувате на повърхността, не се опитвате да контролирате нещо, не знаете „къде“ и „защо“, не търсите отчаяно опора в ум си (кой е виновен, за какво е виновен, на кого да се ядосате, кого да обидите, как да се накажете, какво да направите със себе си и т.н.), а отпускате крайниците си и бавно потъвате, меко падайки на пясъка и размътвайки калта, която се е утаявала там с години.

Ти – от вчерашното минало, отпреди месеци, вече не съществуваш, без значение с какво е свързано личното ти дъно. Изглежда, че си се разпаднал на хиляди парчета. Това е крайно чувство на ступор нечувствителност, сякаш нямаш скелет, мускули и кожа едновременно.

Дъно

И тук става интересно. Азът, вътрешната истина, истинската честна подкрепа се раждат в състояние на безнадеждност, когато умът с неговите възприятия, разсъждения и мисли е окончателно безсилен. Според мен истинските, силни духом възрастни се раждат именно чрез преминаването през катарзиса на личните им дълбини.

Ако избягате от това тежко, непоносимо състояние, ако се опитате се да се върнете на повърхността възможно най-скоро, не завършвайки процеса – непременно ще трябва да пожертвате част от себе си, да отречете част от собствената си душа, да я отхвърлите и заравите.

Отхвърлянето за мен означава да не приемеш, да не признаеш нещо. Вместо това можеш да потънеш в лавина от вина, срам и да се спуснеш до най-отдалечените кътчета на вътрешния си свят, в своите мощни, тъмни, неосветени дълбини. Без значение какъв е този свят: слаб, скърбящ, заблуден, гневен. „Такъв аз не се искам, не си прощавам“. Тук е важно да се отбележи, че да простиш не означава да се откажеш от отговорността за нанесените щети, ако има такива. Да простиш означава да признаеш, че „… и това съм аз“.

И ако не го отхвърлите, единственото, което трябва да направите, е да дишате, да преживеете цялото това безсилие, разочарование, срам, разпиляване на молекули. Да се оттеглите колкото е възможно по-дълбоко във вътрешния си процес, да притихнете и да преминете през всички части на самия себе си в желанието да ги запазите всички тях и после да изплувате бавно, но с цялото си възможно „аз“.

Увредена – аз, обичаща близките си – аз, безсилна – аз, силна – също аз, нуждаеща се – аз, издръжлива – аз, ядосана – аз, уплашена – аз, искаща да бъде полезна – аз, мислеща за собствената си изгода – аз, срамувам се – аз, гордея се – аз, давам – аз, използвам – аз, смазана – аз, родена – аз, уморена – аз, стремяща се – аз, скърбяща – аз, благодарна за това, което се е случило – аз. Аз съм всички тези хиляди части. Всичко това съм аз. Всички нюанси – от бяло до черно. Всичко, независимо колко е болезнено, срамно или радостно.

кит

В този процес вие изплувате бавно, като голям кит и същевременно като мека медуза, която се деформира от всяко малко движение на водата и трябва да преживява тази деформация отново и отново, да се пита „кой съм аз?“ и да търси отговора в себе си, за да се почувства след време отново като кит. До следващото ново докосване до нещо външно и нов въпрос „Кой съм аз?“

Веднъж, много отдавна, когато първият ми терапевт ми каза: „Ти си на дъното, не се притеснявай, това е добро място. Скоро ще започнеш да излизаш на повърхността и ще ти стане по-лесно“, аз го попитах: „А ти имаш ли своето дъно?“. На което той се усмихна: „И то повече от веднъж.“ Тогава не го разбрах. По онова време си мислех, че дъното е едно нещо, че щом егото се срине и ти вече си истински.

Сега, след като преживях около дузина свои дъна, знам със сигурност две неща: ако не бързате, не търсите с ума си фалшиви опори и живеете живота такъв, какъвто е, един ден ще излезете по-чисти, по-ясни и по-честни със себе си и света, отколкото сте били преди.

Второ: ако си позволите да паднете с цялото си его, рано или късно ще изплувате на повърхността. И един ден ще се почувствате като могъщ кит, който с рев разсича вълните и с невероятна сила скача от водата в небето, за да бъде за малко птица.
Непременно.“

(c) Татьяна Фишер

Жената и изобилието

Жената и изобилието

Развитието на взаимоотношенията с парите и бизнеса при жените зависи от това как тя  е вътрешно изгражда и преживява отношенията с мъжете.  

Когато жената се влюби тя създава в себе си определени очаквания и фантазии. Като правило жените търсят в мъжете както баща си, така и майка си, обединени в едно цяло. Същото е и в очакванията на мъжете към жените.

Влизайки във вълнуваща нова любовна връзка, ние сме искрено запленени, търсим внимание, обич и още какво ли не, но рядко се сещаме да потърсим личен растеж и нови възможности, устойчивост, изобилие, финансови резултати. За жалост подобни връзки често завършват с раздяла и разочарование.

Жените израстват с „болката на своята майка“ и с убеждението, че всички мъже са лъжци. Често в тях се интегрира и „бащината болка“, че всички жени са неспособни. Така жената става недостъпна за мъжа и е принудена да се отдалечи от него, а мъжът става недостъпен за жената и остава затворен за нея. Така започва и борбата на жената с мъжете – бивши и настоящи, а мъжете влизат във вражда с жените. Презрение, арогантност, обиди и квалификации – мегатони от лична и родова енергия се изливат във всичко това. Конфликтите ни разкъсват отвътре, нашата болка от разочарованието в отношенията става толкова непоносима, че мнозина от нас завинаги губят способността да  променят вътрешното си състояние на жертва и дете си във възрастен индивид.

Една жена е в състояние десетилетия да живее с омраза към бившия си партньор и тя непременно ще предаде тази омраза на дъщеря си, така че тя да не забрави „болката на майка си“ и „несправедливостта в отношенията с мъжете“.

А после? После борбата с мъжете преминава в борба с парите на мъжете. Чрез убеждения и изрази като: „Не ми трябват парите ти“, „Няма да ме купиш“, „Никога няма да взема нищо от теб“, „Аз не се продавам“ жената започва да проектира върху изобилието и парите презрение, отвращение, изхабяване, гняв, умора, обида. Така започва голямата раздяла с финансовия ѝ успех.

Тя загърбва финансовите си възможности, не ги забелязва или още по-лошо- презира ги. За да ги използва, тази жена трябва да може да общува с мъжете и на първо място да види в мъжа точно и само мъж, а не враг.

По тази схема мъжете и парите стават недостъпни за няколко женски поколения. Всъщност не само забраните се предават по наследство, но и претенциите, моделите и най-вече стратегиите на поведение. За жена, чиято майка през целия си живот носи мъка, обида и гняв срещу мъжете, е много по-трудно да види в парите просто пари и начин да се живее изобилно. Тя вижда в тях зло, парите я дразнят и потискат, тя се опитва по всички възможни начини да се отърве от тях. Трудно й е да приема пари от мъж, трудно й е да изгражда финансови и бизнес отношения с мъжете. Тази жена започва да излъчва милиони претенции, както лични, така и идващи от родовата система.

Нейното мото става: „Най-лесният начин да се преструвам е, че всички преди мен са живели така и аз мога да търпя, да се приспособявам, да очаквам вечно.“ Тя доброволно се затваря и отбягва големите суми и възможности, които биха могли да се появят в живота ѝ.

Жената продължава упорито борбата с мъжете и още по-лошо става, ако започне да се състезава или да се конкурира с тях. В този случай емоционалните загуби са тясно преплетени с материалните. Болката се засилва, а жената пропуска златни шансове и възможности.

Скъпи момичета, болката на вашата майка не е ваша болка. Проекцията на нейната мъка върху вас може да е пагубна. И тук не става въпрос да се сърдим на мама и татко за техните убеждения, които са предадени и към нас, а с осъзнаване и с емоционално изчистване да преодолеем тази болка, да разберем, че тя не ни принадлежи и да я оставим на предишните поколения.  Най-малкото, носейки такава програма, всяка майка трябва да знае, че дъщеря ѝ и синът ѝ дори, могат да прилепнат към същата програма и лоялно и отдадено да я изпълняват през целия си живот.  Това отдалечава децата им от възможностите за богатство и охолен живот, от израстване в кариерата и бизнес постижения.

Потърсете в себе си убежденията, които сте попили от своята женска родова линия и ако в тях има презрение, загуба, обида или гняв към мъжете- поработете системно, за да изчистите и в себе си и в потомците си тези пагубни програми.

По материали от PSY Practice