Защо враждуваме с някои роднини?

Защо враждуваме с някои роднини?

Статията е написана за:

Zdrave.to - Всичко за здравето и красотата и е повече от дълга. 
Приятно четене.

“Здрав род - здрав човек”: Защо враждуваме с някои роднини?

„Да, не. Не, да. Не знам. Искам това. Не, това. Не искам. Искам те.“ Ето как изглежда животът в наши дни. Промяната на състоянията и предпочитанията се е ускорила през последните десетилетия неимоверно. На ума може да му се стори, че нещата са напълно извън контрол по отношение на желанията. Истеричността, капризността и емоционалните колебания, които набират все по-голяма амплитуда, се превръщат по някакъв необичаен начин в „естествен процес“. Все по-трудно става да угодим на другите, но и на себе си, защото самите ние имаме противоречиви желания непрекъснато.

Така неусетно губим възможността за вземане на твърди и неотменни решения, защото възгледите за това „кое е най-добро” се променят многократно само за ден.

Какво се случва? 

Най-важният урок за всички нас в момента е друг. Той се състои в това да не се отказваме и да се движим неотклонно към целта, държейки на истината и категорично отхвърляйки всичко, което не резонира с нас.

Как да стане? 

„Да се спотайваме“ не е вариант точно сега. Нито пък отказът от желания и действия.

Ако душата е избрала нещо и усеща притегляне към дадено място, човек, хоби и т.н., това означава, че тя има нужда от него. Душата ни изпраща да се родим в семейство и род, като посочва точно своите нужди от определени отношения. Душата не може да греши. Но по пътя към избраното често се налага да се сблъскваме с провокации, които всъщност представляват възможности да се освободим от всички вътрешни блокажи и забрани, които ни пречат да приемем даровете на съдбата. Разочарованията и съмненията по пътя към мечтата са нещо нормално. Но това не е причина да се откажем, без да опитаме. Другото е детинска позиция – да обвиняваш обстоятелствата и да прехвърляш отговорността върху другите, без да решаваш нищо и без да правиш конструктивни изводи.

Когато нещо определено не е за нас, ние го знаем ясно и веднага

Ако някакво преживяване е необходимо за душата ни, но плаши егото, то в този случай може да има състояние на отлагане и колебание. И тук е важно да бъдем гъвкави и честни със себе си. Егото е свикнало да действа според принципа „всичко или нищо”, но той не дава възможност за развитие. Ако сте категоричен максималист, няма да можете да чуете и да разберете душата. Гласът на ума с отпечатаните в него приети стандарти ще заглуши зова на Сърцето. Ето защо, за да се чуем по-ясно, често се налага да се сблъскваме със ситуации, в които трябва да филтрираме това, което не ни харесва, запазвайки онова, на което реагираме положително.

В това, което не ни харесва на пръв поглед, може да се крият придобивки, които имат потенциала да ни освободят от ограниченията и да ни научат да казваме открито каквото чувстваме. Тези придобивки се крият в „тъмнината” и са само оправдания на егото.

Пътят на лидера както в света, така и в рода, никога няма да се вмести в границите и идеята за „благоприличие”, защото лидерите идват тук, за да пренапишат световната  и родовата си история, и да покажат с примера си, че е възможно да се правят нещата по различен начин: по-лесно, по-бързо и по-красиво и мъдро. Приказката е реална, ако спрем да се притесняваме за чуждото мнение и просто бъдем себе си, осъзнавайки, че всяко желание, което създава порив и сърдечен отклик, носи творчески импулс, дори ако това желание или реакция не се вписват в „нормите” на съвременния морал и общество, на родното ни семейство.

Силата на дома и словото като лечебна дейност

Агресията, гневът, викането и други „неадекватни” състояния също могат да бъдат творчески използвани. Те могат да бъдат включени, когато се появи нужда от драматично пробуждане на друга душа. Затова не бива да се учудвате, ако по отношение на значими и любими хора изведнъж включите „неадекватността в поведението“. По този начин можете да разчупите и изчистите за тях това, което пречи на духовното им израстване, което е неразривно свързано с издигането на жизнената сила, която се дава на хората, за да творят от състоянието на Любов.

Ако Сърцето на човека не е отворено, 

тази сила може да приеме разрушителни форми и да го погуби. Така, вместо да твори, той я насочва към бягство от себе си „потъвайки във всичките си беди”.

А за да се насочи тази сила нагоре към Сърцето и Източника е необходимо човек да позволи на всички емоции да преминат през него и да ги разбере. Процесът на издигане на жизнената сила се задейства особено активно чрез неразбирателствата в рода и семейството. Затова тези връзки понякога приличат на пътуване с влакче в увеселителен парк. Започва се с безусловна любов и разбиране, че сме свързани здраво чрез своя род.

След това се преминава във война, вражда, обвинения, кавги с много сълзи, обиди и недоразумения, с желание да се откажем от всичко: родители, деца, близки, сестри и братя. Но след емоционалната буря всеки път идват нови осъзнавания и разбиране, че всичко това не е било напразно и колкото и труден за психиката и егото да е бил процесът на промяната, именно той ни извежда от системата и отваря очите ни за истината, позволявайки ни да осъзнаем първоначалния замисъл на родовата система отвъд изкривяванията, наложени от силните на деня.

Емоционалните бури са точно тези моменти, когато всички блокажи и изкривявания от енергийните тела и съзнанието излизат навън и се почистват. А след това идва последващият възход и се ражда нова версия на самите нас. И така стъпка по стъпка ние си спомняме за себе си, чрез уталожването на порива на егото и възраждането на душата.

Тази връзка събужда душата и смирява егото. Така че за егото пътят на разрива между близки хора е много болезнен процес. Защото близките ни отразяват за нас както светлината, така и тъмнината. Всички аспекти на живота, в които не сме били напълно честни със себе си, излизат на повърхността и не може да се скрием от тях, защото те веднага избухват като вулкан под формата на непоносима болка и непреодолими емоции.

Горещината на страстта е невероятна. Умът не може да я разбере, без значение колко бариери поставя. Колкото и егото да казва, че „това е всичко”, „това определено е краят”, ако съдбите ни са преплетени, то Вселената ще ни сблъсква отново и отново. И въпреки изречените думи на омраза и проклятия, ние продължаваме да се връщаме към любовта, която по пътя си изгаря прегради и заличава всички условия.

Мекотата или твърдостта на трансформацията 

се определя от собственото ви отношение към ролите, които играете вие и вашите близки хора. В наш интерес е да гледаме на тях като на отражение на собственото ни отношение към себе си. Всичко, което не ни харесва в техните прояви, е необходимо да променим по отношение на себе си. Ако ви се струва, че вашият близък човек е хладнокръвен нарцисист, който постоянно ви пренебрегва и предава, това означава, че не обръщаме достатъчно внимание на себе си и пестим пари, време, грижи, разбиране. Просто е нужно да приемем себе си във всички роли, дори в тези, в които се държим като тийнейджър, като незрял човек.

Освен болката и страданието към нас тече и родовата сила

С всички останали хора можете да бъдете нормални, но с най-близките си е възможно да сте напълно неадекватни. Това се случва, защото тези отношения служат на глобална мисия за изцеление на родовите мъжки и женски, светли и тъмни и други полярности, които трябва да бъдат балансирани на лично ниво, но също така на родово-семейно, народностно и глобално ниво. Ако приемем себе си във всички състояния, ще ни бъде по-лесно да разберем и своя близък човек. Пътят към разбирането и единението минава само през безусловното приемане на себе си. Ако искате да крещите – крещете. Ако искате да кажете всичко и да затръшнете вратата, направете го. Ако искате да се разплачете, не се спирайте. Искате ли да изповядате Любовта си и да кажете всичко такова, каквото е, направете го. Но не очаквайте никаква реакция от страна на близките си хора. Не очаквайте и не разчитайте на нищо от тяхна страна. Защото ние го правим за себе си.

Връзката с нашите роднини и близки ни учи на безусловна любов, защото любовта, бидейки най-висшата форма на магическо изкуство във всички измерения и пространства, ни позволява да изградим необходимия ни модел на реалност при всякакви условия и да променяме земните закони, създавайки свой собствен свят, който се подчинява единствено на доброто.

Аида Марковска, Родов терапевт,

8 май 2024 г.

Силата на дома и словото като лечебно действие

Силата на дома и словото като лечебно действие

Статията е написана за вестник „Доктор“ и сайта  zdrave.to

Силата на дома и словото като лечебна дейностБългарският род има много интересна и богата структура. Той има своята ефективна и много стройна организация. През него – родът, текат потоците на силата. Те идват от предците към потомците и спират там, където някой е „ранен“ в рода. Този човек би могъл сам да е ранил или уязвил друг – човек или род – възможно е и самият той да е пострадал, но в него потокът на силата се пречупва, също както слънчевият лъч, достигайки повърхността на вода, се „премества“ от своя път в посока, която не е така значима, силна, намалява интензитета си и понякога угасва нацяло.

Потомците остават „на тъмно“, безсилни и чудейки се в коя посока да се устремят, за да запазят живота си пълноценен и полезен както за себе си, така и за следващите след тях поколения.

В рода са всички предци, родените и неродените също, в него са и потомците ни. Но, освен хората, в рода ни влияят сили, които припознаваме като източник на радост, спокойствие, разкриване на дарбите ни и щастие. Тези сили имат свойството да усилват доброто и да ни дават кураж да минем през трудните периоди в живота си, като отново запалим светлината и приемем потока на силата на рода си в неговата пълнота. Тези сили не са една и две, те са множество и са припознати от предците ни, защото са се уповавали на тях, развивали са ги, търсели са ги, знаели са мощта им и са им се доверявали.

Как да изразяваме себе си в рода и семейството по правилния начин?

Една такава положителна сила за нас е родният дом, родното място, там където е минало детството ни. Понякога това място не е точно родното, а е друго, където в детството си сме били щастливи и свободни, усещали сме се приети и част от нещо добро и силно – нашето семейство, домът на баба и дядо, групата от приятели, с които сме се виждали, училището, учителите и т.н.

Помощ от приятел

В тази статия ще ви разкажа как може да привлечем точно тези места към нас, като помощ в живота си. Не се наскърбявайте, ако за вас родното място и дом са свързани с тежки мисли, с тъга, дори с ужас. Тези места могат да бъдат обновени, пречистени и отново да носят добра сила, а вероятно има и такива за вас, които са ви на сърце – може да включите именно тях като лечебна сила.

Тази идея се нарича „лечебна разходка“. На доверениците ми аз я давам в случаите, когато установя, че много са се отдалечили от корените си, че не са свързани с живителните им сили и за тях някои от най-важните потоци на силата са пресъхнали или изтичат в далечна посока.

Предлагам ви разходка по любимите места от миналото ви. Но не просто да минете през тях или покрай тях, а да съживите всички положителни спомени, свързани с тези места. Това е нужно да се направи на глас, да се чуете, което ще се случи по най-приятен начин, ако имате доверен придружител и на него разказвате тези спомени. Ако такъв няма или не ви се иска да споделяте това с друг човек, направете  гласови записи на телефона си.

Върнете се в село, където като деца сте се чувствали свободни, играели сте на воля, помагали сте в двора на дядо и в кухнята при баба, където сте събирали яйчица от полога на кокошките и сте слушали вятъра как вие в комина нощем. Тези спомени, ако ги върнете като ново преживяване, от позицията на вече пораснали, силни хора, с воля и устрем, с възможност да променят живота си, ще получите допълнителна енергия за своите сегашни начинания.

Вървете по улиците от детството си не с носталгия, а със спомените. Тези спомени ще са вашият придружител в миналото, чрез който ще включите местата отново като източник на силата за вас.

„Ето тук играехме на народна топка, а тук имаше чешмичка, от която се пръскахме в жегите. Това е дъбът, под който сядахме на сянка в прашните следобеди и си разказвахме невероятни истории. А ето тук, дядо ме водеше, за да си купим кукички за риболов. В този двор баба вареше лютеницата в големия казан, а аз трябваше да донеса пресен хляб, за да оберем казана, като се напълнят бурканите с още горещата смес.“ Разказвайте, снимайте, спомняйте си.

Защо? Защото така почитаме миналото, което понякога ни измъчва. Няма я баба, няма го дядо, приятелите са се разпилели. Но не това е нужно да е фокусът в тези разходки (да, тези спомени ще дойдат и ще е малко тъжно), но е нужно да се разбере и осъзнае колко хубави и радостни моменти сме имали и от тези мигове да почерпим сила за днешния си ден.

Токсичната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

Домът, в който сте родени, принадлежи на родовата ви система. Той е там като страж на семейството, което го е построило и е заложило в него волята си за спокойни и изобилни дни. Дори полуразрушен, той пази тези надежди и вярата, прашасали в паяжините на времето. Нужно е вашето присъствие като представител на рода, за да разсече тази забрава. Затова ни влече към дома на дядо, на татко, към времето, в което тази къща е била пълна с хора, жива. Стопанът за дома сега спи, но щом влезете в него, той ще се събуди и ще ви разпознае като член на същото семейство и род, и ще ви помогне да въздигнете силата му отново. Ако това е невъзможно да стане с тухли, вар и арматура, то се случва чрез спомените.

Спомените и дарът към този стопан – дух на дома – могат да са лечебни. Поднесете му дар – чаша вино, хляб и плод. Оставете ги на чисто място за няколко часа и после ги изхвърлете – тяхната енергия е попила в дома и стопана му. Поговорете му, разказвайте и търсете разкази. Домът също говори, той има своя иносказателен език, разгръща разказите си от стая в стая чрез предмети, снимки, находки от миналото. Може да вземете с неговото разрешение предмет, на който да върнете блясъка и да ви носи идеята за силата на родния дом и място.

Превърнете всичко това после в текстове. Запишете и разкажете в текст спомените, сънищата, за предметите и хората от миналото. Не бързайте, насладете се на процеса. Пишете бавно, с радост от всяка дума. Превърнете рутинната си работа в кухнята и тихото наблюдение на птиците през прозореца в лечебен текст. Пресъздайте разходките из града и селото в текстове, описвайте скучните или пълноценните дни в разкази за рода. Тревоги и скърби, съзерцанието на красотата на природата или на сградите в града – всичко това може да бъде разказано в лечебен текст. Не е нужно да е велико постижение в литературата, добре е да е с вашите думи от детството, с темперамента ви, да носи вашия ритъм.

Защо е нужно това?

Разходката и наблюдението, а после писането и пресъздаването на спомена, се превръщат от отдушник на тегобите в пълноценна самостоятелна потребност и в лечебна дейност. Това ще ви позволи да поставите всичко в главата си на мястото му, но също и да структурирате, да разберете, да преживеете миналото по един подреден начин. Не само своето минало, а това на целия ви род.

Ето това е вече родова терапия.

Аида Марковска, родов терапевт,12 април, 2024 г., Пловдив

Нужно ли е да угаждаме на мама и тате?!

Нужно ли е да угаждаме на мама и тате?!

Zdrave.to

Нужно ли е да угаждаме на мама и тате?!

Ако сте на възраст над 20-22 години и все още имате пориви да угодите на родителите си, трепетно очаквате тяхното одобрение, тази статия е за вас. Ще се опитам да ви посоча защо това чувство е така силно и какво е умно да осмислите и сторите, за да спрете да търсите одобрение от родителите си и да станете независими, без усещане за вина и незначителност.

В моя кабинет често говоря с напълно зрели хора, които отказват да напуснат лоното на родителската опека и скут. Те се обаждат на родителите си по няколко пъти на ден, очакват напътствия, одобрение, съвети и ако не ги получат, се чувстват тъжни, огорчени и отхвърлени, сякаш „невидими“ за своите родители. Но най-вече те търсят одобрението на родителите си и дори да го получават в огромни дози и всекидневно, за тях то никога, никога не е достатъчно.

„Говориш ми хубави неща, защото си ми майка или баща, защото сте ми родители, иначе това не е вярно“ – ето и веруюто на тези, които чакат гласа на родителя, за да могат да се опълчат срещу несправедливостите в живота. Защо търсим родителско одобрение, опека, дума и съвет? Как това ни помага в живота и действително ли го прави или по-скоро ни пречи?

Когато търсим одобрение, ние се опитваме да удовлетворим дълбока емоционална потребност от принадлежност. Често това е свързано с необходимостта от сигурна връзка в живота, да бъдем значими и приети, да знаем, че няма да бъдем изоставени без основателна причина. В крайна сметка това е детската ни нужда от защита и грижа, от някой „по-голям“, който да поема отговорността за всичко в живота ни.

1. Освен това може да е налице нереализирана потребност от самостоятелност, която не е била налична за нас до момента. Ако в детството ни липсват моментите, в които се усещаме самостоятелни и независими, то наистина идва необходимостта от одобрение на нашето поведение от „значим друг“. Кой да е това? Родители, треньори, учители, ментори.

2. Друга важна причина може да е неразвитият ни усет за самоконтрол. В този случай човекът е убеден, че има специални привилегии и родителите просто трябва да го одобряват, да му се подчиняват и да се държат така, както той иска във всеки момент, и то в зависимост от настроението му. Повярвайте ми, виждала съм мнозина родители – жертви на тези „самостоятелни“ пораснали деца, без никакво усещане за личен самоконтрол в живота.

Искам син! Какво е здравото семейство, което продължава рода?

Родителите идват опустошени, отчаяни и обезверени, защото 30-40-50-годишните им потомци не умеят да управляват желанията си, връзките си с други хора, кариерата си и т.н. Уменията за самоконтрол във всяка ситуация тук са ключови, а те се учат през целия ни живот.

3. Това може да бъде и начин за блокиране на нуждата от спонтанност и игриво поведение. Ако тя не бъде удовлетворена в детството, имало е строго и ограничаващо възпитание, то се появява нуждата от още строги граници и правила. Например: „Ти трябва да се държиш по правилния начин, както правят възрастните“, или вярването, че родителите трябва да се държат по определен начин и да правят нещата така, както им се струва правилно.

Какво да направите, за да спрете да търсите одобрение и да станете независими?

Приемете напълно и безотказно факта, че не сте специални. Да, не сте! Звучи болезнено и неразбираемо: „Но нали трябва да съм специален за родителите си“. Ние наистина имаме основна емоционална потребност да бъдем обичани. Един от аспектите на любовта е да бъдем избрани от човека, който означава най-много за нас, да бъдем специални за него. И ние наистина сме специални за мама и татко, но към 3-5-годишна възраст преставаме да бъдем абсолютният център на вселената, тъй като започваме да се учим на социално взаимодействие, ставаме отделни личности, експериментираме с автономността и независимостта.

За тях ние вече не сме центростремителната сила, те започват да се връщат към кариерата си, към своята връзка, за да я реновират, към заниманията си, пътуванията и пр., и ние се учим да се справяме и без тяхната помощ. Разбира се, това става постепенно, нежно и внимателно, като ни се възлагат задачи и се стремим да ги изпълняваме правилно и навреме, но най-вече сами. Във времето, когато сме между 13- и 18-, 20-годишна възраст, настъпва процес на отделяне и съзряване, и след приключването му човекът се превръща в отделна личност и преставаме да бъдем част от родителското семейство. Оставаме, образно казано, „сами“ и не сме нито по-лоши, нито по-добри от другите хора, а ставаме „един от всички други“.

Родителите не ни дължат нищо 

Не можем да изискваме определени действия и постъпки от родителите си, нито да ги контролираме – това е нереалистична задача за следващото поколение. То живее в нов свят, по нов начин, с други правила и търси нови истини за себе си. Принадлежим на това ново поколение и ние, отделилите се от родителите си.

Така че, ако очакваме те да ни обичат така, каквато е нашата нужда, да ни кажат точно определени думи на подкрепа, да ни подарят апартамент, кола или пътуване, то е нужно да спрем този порив, и то осъзнато, разбирайки, че техните задължения по отношение на нас са вече приключили. Разбира се, те могат да го направят или да не го извършат по свое желание, защото също като нас са независими и имат свободна воля и избор.

Но, ако не го направят или кажат, това не ги прави лоши родители.  „Искам да ме обичаш!“, „Искам да искаш да споделяме!“ са желания, които не можем да претендираме към никого, включително и към родителите си. Нещо повече, помислете: те са можели да не направят нищо за вас от самото начало и да ви изпратят в сиропиталище веднага след раждането. Това също би било техен избор и отговорност. И вие не бихте могли да повлияете на това, точно както не сте в състояние да повлияете на това те да ви обичат и да ви задържат в семейството си.

В тази възраст родителите ви вече не са вашето семейство. След като навършите 18 – 20, най-късно 24 години, те вече не са вашето семейство. Вие ставате самостоятелна единица – вие сте вашето собствено семейство. Ако срещнете партньор, в семейството ви ще бъдете двама, ако имате деца, те ще бъдат част от вашето семейство, докато сами пораснат и навършат 18-20 години. Но никога вече не можете да се върнете назад във времето и да бъдете част от семейството на родителите си.

Любовта има нужда само от едно – да се прояви

Мъдро е да приемете спокойно факта, че вече сте нормален и успешен в живота си човек. Вече можете да правите избори – добри или не дотам добри, в живота си. Действията ви ще бъдат правилни, ако са в съответствие с вътрешните ви ценности, удовлетворяват нуждите ви и не нарушават законите на страната, в която живеете.

Вземайте ежедневно колкото се може повече решения. Не искайте от родителите си финансова или физическа помощ. Опитайте се да правите неща, които са не само приятни, но и полезни за вас и вашия живот. Ще развиете чувство за компетентност и ще осъзнаете, че имате здрав разум и че вашите решения могат да бъдат правилни. Ще разберете също така, че грешите и имате право на поправка на грешките си, че имате право на всяко решение, което ви прави щастливи и спокойни.

Ако ви е трудно да приемете тези истини, моля ви потърсете помощ и емоционална подкрепа. Ако обстоятелствата са такива, че любовта и изборът са ви липсвали, нещо може и трябва да се направи по въпроса. Родовата терапия е един от методите, с които подпомагаме осветляването на тези състояния и работим в полза на независимостта и силата на човека. Има възможност да подобрите емоционалното си състояние чрез общуване с други хора или чрез психотерапия, чрез групи за взаимопомощ или пътешествия по света. Намерете хора, с които можете да установите отношения на доверие, които ще подкрепят вашето развитие и самостоятелно поведение. А ако чувствате, че ви е трудно да се справите сами с психо-емоционалното напрежение, потърсете професионална помощ от психолог, клиничен психолог или психотерапевт.

Но не звънете на мама и тате с упрек: „Ти си виновен, че нямам увереност!“ Поемете своя живот в свои ръце!

Аида Марковска, родов терапевт

 27 март 2024 г.

Нищо в рода не е окончателно – травмите са преодолими

Нищо в рода не е окончателно – травмите са преодолими

Какво е родова терапия и защо хората я избират?

Скъпи приятели, след толкова статии за родова терапия нека ви разкажа малко повече от „кухнята“ на самия процес. Знам, че за мнозина това е любопитно, но за други е много необходимо, защото се усещат несигурни за процеса на работа с родов терапевт. Тук трябва да направя една значителна бележка: ще говоря за начина на работа на родовите терапевти от Школата, която водя, защото наблюдавам значителни разлики с подходите на колеги от аналогични терапевтични школи.

Доверениците идват при родовия терапевт със сложни проблеми, но често първоначално са склонни да обсъждат привидно тривиални или незначителни неща. Това явление може да се обясни с различни психологични фактори, но най-вече с изпитването на несигурност в процеса, също на погрешна информация какво точно е родовата терапия и как се случват нещата.

В началото на терапията хората може да се чувстват тревожни или уязвими, което улеснява започването на дискусии по по-малко значими за тях теми. По подобен начин, разглеждайки първо по-маловажни въпроси, доверениците могат да „тестват почвата“ и да преценят реакцията на родовия терапевт преди да навлязат в по-дълбоки родови задачи.

Разчитаме и на още нещо. Когато започнат с незначителни проблеми, доверениците могат да изградят връзка с родовия терапевт и да установят чувство на доверие. Това постепенно развитие им помага да се чувстват по-комфортно и ги отваря за възможността с течение на времето да се заемат и с по-сериозните предизвикателства. Фокусирането върху по-лесни проблеми може да даде на родоизследователите усещане за контрол и самостоятелност, тъй като те могат да се движат в терапевтичния процес със собствено темпо. Има и още една посока на мислене: привидно незначителните проблеми често служат като отправна точка за разглеждане на по-дълбоки теми. Това особено силно важи за работата в рода и родовото поле.

Започвайки с изследването на по-незначителни задачи, родовите терапевти бавно, но сигурно достигат важните теми, модели и емоции, които са свързани с основния въпрос на клиента. Този подход позволява цялостно възприемане на терапевтичния процес от довереника и улеснява по-ефективното му ангажиране и подкрепа към този процес.

Като човек с многогодишен опит съм забелязала, че склонността на моите клиенти да започват терапевтичните сесии с прости и незначителни проблеми е естествен и стратегически процес, който цели  и изпълнява и други, освен изброените функции. Като разпознават и изследват тези начални теми, терапевтите от своя страна могат да изградят силен лечебен съюз, да вникнат във вътрешния свят на довереника и в крайна сметка да го насочат към значимо осъзнаване, израстване и изцеление. Резултатите тогава от нашата съвместна работа са забележителни.

Разбирането и удовлетворяването на истинските потребности на довереника е от първостепенно значение за родовите терапевти, които се стремят да предоставят ефективно и смислено аналитично лечение и осъзнаване на родовите травми. Като се заинтересуват първоначално от по-повърхностните проблеми, терапевтите могат за кратко време в последствие да установят дълбоки връзки с клиентите си и да улеснят дългосрочната промяна.

Помощ за напредъка в терапията е активното слушане, за да се разбере не само какво казва довереникът, но и емоциите и скритите значения зад думите му. Ние обръщаме внимание на невербалните сигнали и активно ги отразяваме, за да демонстрираме разбиране и съпричастност към всеки, дошъл в кабинета ни. Освен друго, е необходимо да създадем безопасна и неосъждаща среда, в която доверилите ни се хора се чувстват комфортно да споделят най-дълбоките си разсъждения и чувства. Доверието към нас формира основата за това хората да говорят открито за истинските си нужди и уязвимости.

Проявяваме съпричастност, като разбираме и признаваме преживяванията, чувствата и гледните точки на своите довереници. Потвърждаването на изпитваните емоции им помага да се чувстват чути и приети, което спомага за укрепване на доверието помежду ни.

Насърчаваме доверениците си да изследват не само рода  и семейството си, но и основните си убеждения, ценности и минали преживявания, които може да влияят на настоящите им нужди и поведение от родова гледна точка. Като вникнем в тези основни фактори, ние можем да открием първопричините за проблемите им, т.нар. основна травма и да я разкрием пред довереника ни внимателно и спокойно, като внимаваме да не създадем в него усещане за несигурност, опасност или фаталност. В крайна сметка, нищо в рода не е окончателно.

Насочваме своите довереници към самосъзерцание и внимание към вътрешния свят, за да им помогнем да разберат по-добре не само своите мисли, емоции и поведение, но и цялостното поведение на рода и родовата система, сигналите ѝ към всеки нейн член. Насърчаването на самоосъзнаването дава възможност на доверениците ни да открият истинските си нужди и да работят върху личностното си израстване в здравословна родова среда.

Насърчаваме своите довереници да си поставят цели, също така да присъстват пълноценно в процеса на изпълнение на родовите задачи, за да съобразим и съгласуваме заедно с тях резултатите от терапията с техните действителни нужди и стремежи. Съвместното поставяне на ясни цели гарантира, че терапията е насочена към това, което е наистина важно за тях. Тогава те с увереност и яснота на ума пристъпват към задачите, които са им възложени от тяхната родова си система.

Откриваме и изследваме защитните механизми на доверениците и рода им, които може да прикриват истинските им нужди или емоции. При нас, в кабинета популярно се наричат „съпротива на рода“. Като разберем и неутрализираме внимателно тези защитни механизми, родовия терапевт помага на дошлите при него да се изправят срещу основните проблеми и да се насочат към личното си израстване. Използваме практики за осъзнатост, за да помогнем на всеки да остане в настоящето, да се свърже с родовата си система без опасност да бъде накърнен и по този начин да се обърне с лице към истинските си нужди. Практиките за осъзнатост могат да подобрят самосъзнанието и емоционалното самоуправление, като насърчават по-дълбокото изследване на истинските им желания. Тези практики наричаме с по-простички названия: медитация,  молитва, визия, приказка, обред.

Като следваме изброените основни стъпки, ние – родовите терапевти, можем с лекота и истинност да преминем отвъд повърхностните проблеми и да разкрием без съмнение истинските мотиви довели човека в кабинета ни. Изграждането на силна лечебна връзка, основана на доверие, съпричастност и сътрудничество, е от съществено значение за подкрепата на доверениците ни по пътя им към себепознание, истинност и цялостно благополучие. На тях и на целия им род.

Доверете ни се!

Аида МАРКОВСКА, Родов терапевт, основател на Школа за родова терапия

12 март 2024 г.