КОГАТО ВРЪЗКАТА Е В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

КОГАТО ВРЪЗКАТА Е В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

Като продължение на темата ми от събота за разлъката и разводите, предлагам на вниманието ви размисли по тази вълнуваща ни много травма.
Не забравяйте:

  1. Мъжът и жената са създадени, за да си служат един на друг. Връзката им е взаимозависима, независимо дали го искат или не.
    В максимална степен всеки човек иска през живота си да развие своя потенциал, но му пречат ролевите и подсъзнателните маски, които е трябвало да си сложи, за да оцелее в среда, в която родителите му са го критикували и наказвали. Служенето се изразява в това, че мъжът и жената изграждат всички взаимоотношения помежду си на принципа на взаимното допълване.
  2. Служенето на мъжа на жената се състои в това, че той оповестява онова, което е скрито в жената, т.е. онова, което тя все още не знае за себе си.
    Мъжът разкрива чрез поведението си подличностите, които жената потиска в себе си:
  • Мъжът пие, когато жената не признава, че е потисната. По този начин той сякаш ѝ казва: Аз трябва да съм Безумен, за да можеш да ми бъдеш Покровителка;
  • Мъжът нанася удар, когато жената е застинала в Жертвата: Трябва да съм Опасен, за да имаш от кого да се страхуваш;
  • Мъжът се отпуска, когато жената поеме бремето на отговорността и се превърне в негова майка: Трябва да бъда Некадърник, за да има кой да ме Учи.
  • Мъжът изневерява, когато не може да направи щастлива „първата си жена“ – майка си: Трябва да бъда Предател, за да престанеш да бъдеш Жертва (обръща се към ĸ майка си, но живее със съпругата си).

3. Служенето на жената е огледало за мъжа, което да отразява това, което той вече е постигнал. Няма значение дали е стигнал до върха, или до бездната.

  • Когато мъжът е Решителен и Уверен, той има до себе си жена, която го допълва със своята Мекота и Доверие.
  • Когато човек е Полезен, до него е Всемогъщата.
  • Когато той е Нуждаещ се, Значимата е до него.
  • Когато той е Страдалец, тя е Утешителка.
  • Когато той е Лъжец, тя е Уличаващия детектор.

Мъжът винаги се стреми да задоволи жената.

Той има две: жена си и майка си. Отвличането на мъжкото внимание от една от тези жени винаги ще предизвика протест от страна на другата. Това за мъжа е пропаст, която не може да премине.

Жената винаги очаква от мъжа нещо, което баща ѝ не е могъл да ѝ даде.

Въз основа на нуждата си от сигурност тя винаги проектира негативните си преживявания с предишни мъже в настоящата си връзка. Бащата е първият мъж в живота ѝ. Подличностите, които момичето е формирало по време на живота си в родителското семейство с или без майка си или баща си, създават модели на поведение с мъжа, като го подтикват да създаде нейните подличности.

Съпругът и бащата на жената имат различни функции.

Бащата трябва да защитава и осигурява дъщеря си, а съпругът иска да защитава и осигурява съпругата си, когато тя го вдъхновява.

Щастието на жената не е в мъжа, а заедно с него.

Щастието на всеки човек не може да бъде извън него самия. То е като всяко друго чувство, само че вътре във вас. Да очакваш щастие от някой друг означава да го направиш отговорен (разбирай виновен) за своето щастие (разбирай липсата му).

Източник

КОГАТО ВРЪЗКАТА Е В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

КОГАТО ВРЪЗКАТА Е В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

Като продължение на темата ми от събота за разлъката и разводите, предлагам на вниманието ви размисли по тази вълнуваща ни много травма.
Не забравяйте:

  1. Мъжът и жената са създадени, за да си служат един на друг. Връзката им е взаимозависима, независимо дали го искат или не.
    В максимална степен всеки човек иска през живота си да развие своя потенциал, но му пречат ролевите и подсъзнателните маски, които е трябвало да си сложи, за да оцелее в среда, в която родителите му са го критикували и наказвали. Служенето се изразява в това, че мъжът и жената изграждат всички взаимоотношения помежду си на принципа на взаимното допълване.
  2. Служенето на мъжа на жената се състои в това, че той оповестява онова, което е скрито в жената, т.е. онова, което тя все още не знае за себе си.
    Мъжът разкрива чрез поведението си подличностите, които жената потиска в себе си:
  • Мъжът пие, когато жената не признава, че е потисната. По този начин той сякаш ѝ казва: Аз трябва да съм Безумен, за да можеш да ми бъдеш Покровителка;
  • Мъжът нанася удар, когато жената е застинала в Жертвата: Трябва да съм Опасен, за да имаш от кого да се страхуваш;
  • Мъжът се отпуска, когато жената поеме бремето на отговорността и се превърне в негова майка: Трябва да бъда Некадърник, за да има кой да ме Учи.
  • Мъжът изневерява, когато не може да направи щастлива „първата си жена“ – майка си: Трябва да бъда Предател, за да престанеш да бъдеш Жертва (обръща се към ĸ майка си, но живее със съпругата си).

3. Служенето на жената е огледало за мъжа, което да отразява това, което той вече е постигнал. Няма значение дали е стигнал до върха, или до бездната.

  • Когато мъжът е Решителен и Уверен, той има до себе си жена, която го допълва със своята Мекота и Доверие.
  • Когато човек е Полезен, до него е Всемогъщата.
  • Когато той е Нуждаещ се, Значимата е до него.
  • Когато той е Страдалец, тя е Утешителка.
  • Когато той е Лъжец, тя е Уличаващия детектор.

Мъжът винаги се стреми да задоволи жената.

Той има две: жена си и майка си. Отвличането на мъжкото внимание от една от тези жени винаги ще предизвика протест от страна на другата. Това за мъжа е пропаст, която не може да премине.

Жената винаги очаква от мъжа нещо, което баща ѝ не е могъл да ѝ даде.

Въз основа на нуждата си от сигурност тя винаги проектира негативните си преживявания с предишни мъже в настоящата си връзка. Бащата е първият мъж в живота ѝ. Подличностите, които момичето е формирало по време на живота си в родителското семейство с или без майка си или баща си, създават модели на поведение с мъжа, като го подтикват да създаде нейните подличности.

Съпругът и бащата на жената имат различни функции.

Бащата трябва да защитава и осигурява дъщеря си, а съпругът иска да защитава и осигурява съпругата си, когато тя го вдъхновява.

Щастието на жената не е в мъжа, а заедно с него.

Щастието на всеки човек не може да бъде извън него самия. То е като всяко друго чувство, само че вътре във вас. Да очакваш щастие от някой друг означава да го направиш отговорен (разбирай виновен) за своето щастие (разбирай липсата му).

Източник

Ян и Ин и нейното влияние във връзката мъж-жена

Ян и Ин и нейното влияние във връзката мъж-жена

Енергията Ян, присъща на мъжа, е като слънцето. Тя съживява, събужда. Тя е зашеметяваща до толкова, че й се доверявате напълно. Такава сила е Ян, проявена като енергия в мъжа! Тя е завладяваща, искате да я следвате безусловно, отново и отново откривате потвърждения, че това е начинът, по който трябва да се случват нещата. С тази енергия Ин енергията, присъща на жената се превръща в Ин на място, жената изгрява, сияе, развива се. Енергията Ян зависи от състоянието на хормоналната система на мъжа, но също и от болките, травмите и насърченията, с които е израснал и е живял от преди раждането си до своята зрялост.

Във мъжа освен ярка Ян, може да има и преобладаваща Ин енергия. Преобладаващата енергия Ин в мъжа също е притегателно явление. В него се проявяват травми, сенчести страни на личността, болести, несъвършенства, страдания. Това силно насърчава жените-спасителки, за тях това е като силен магнит. В опит да го спасят, те търпят, лекуват, утешават, насърчават и по този начин израстват в тази болка с единствена цел да останат във взаимодействието на връзката с преобладаващата Ин в мъжа. Такива жени обикновено нямат оптимално количество собствена Ин енергия, имат някакъв дефицит, сянка, травма или заболяване. Тяхното отношение към мъжа е деструктивно по своята същност. И двамата  се измъчват по най-причудливи начини и намират в това мъчение мазохистично-садистично освобождаване, като все повече изпадат в собствената си сянка и се чувстват все по-привлечени един към друг. Това може и е един доста здрав съюз, който може да продължи десетилетия.

Такива съюзи обаче изчерпват огромно количество енергия от участниците и не ги развиват по никакъв начин. Цялото взаимодействие е изградено върху преминаването през травмата и излизането от нея, зоната на действие е изключително ограничена, контрастите на страданието и преодоляването му са сенчесто дъно, после следва оргазмено възвисяване и така непрекъснато се преживява на тази цикличност.

Мъдро е преди да започне връзката, всеки от нас да изгради хармонична система в и със себе си, да види и преодолее травмите и блокажите, с които се „обзавеждаме“ още от пренаталния си период.  Това е нужно, за да не се пропилее живота в „естествена“ работа с хора, които са „случайни“ симулатори на собствените ни травми, за да открием истинската любов и тя да се разкрие в хармонична връзка.

В противен случай се сблъскваме с факта, че на жената ѝ се налага да е напълно  пасивна или дори мъртва, безчувствена, студена, така че да влезе в силен дефицит на енергия, за да накара мъжа до нея, който носи в себе си полярността Ин, да почувства своя Ян, да утвърди своята мъжественост. Често в такива двойки жените се разболяват тежко, за да запазят равновесието. Или стават жертва на избухващия, неконтролируем, инцидентен Ян, който убива.

Жената и изобилието

Жената и изобилието

Развитието на взаимоотношенията с парите и бизнеса при жените зависи от това как тя  е вътрешно изгражда и преживява отношенията с мъжете.  

Когато жената се влюби тя създава в себе си определени очаквания и фантазии. Като правило жените търсят в мъжете както баща си, така и майка си, обединени в едно цяло. Същото е и в очакванията на мъжете към жените.

Влизайки във вълнуваща нова любовна връзка, ние сме искрено запленени, търсим внимание, обич и още какво ли не, но рядко се сещаме да потърсим личен растеж и нови възможности, устойчивост, изобилие, финансови резултати. За жалост подобни връзки често завършват с раздяла и разочарование.

Жените израстват с „болката на своята майка“ и с убеждението, че всички мъже са лъжци. Често в тях се интегрира и „бащината болка“, че всички жени са неспособни. Така жената става недостъпна за мъжа и е принудена да се отдалечи от него, а мъжът става недостъпен за жената и остава затворен за нея. Така започва и борбата на жената с мъжете – бивши и настоящи, а мъжете влизат във вражда с жените. Презрение, арогантност, обиди и квалификации – мегатони от лична и родова енергия се изливат във всичко това. Конфликтите ни разкъсват отвътре, нашата болка от разочарованието в отношенията става толкова непоносима, че мнозина от нас завинаги губят способността да  променят вътрешното си състояние на жертва и дете си във възрастен индивид.

Една жена е в състояние десетилетия да живее с омраза към бившия си партньор и тя непременно ще предаде тази омраза на дъщеря си, така че тя да не забрави „болката на майка си“ и „несправедливостта в отношенията с мъжете“.

А после? После борбата с мъжете преминава в борба с парите на мъжете. Чрез убеждения и изрази като: „Не ми трябват парите ти“, „Няма да ме купиш“, „Никога няма да взема нищо от теб“, „Аз не се продавам“ жената започва да проектира върху изобилието и парите презрение, отвращение, изхабяване, гняв, умора, обида. Така започва голямата раздяла с финансовия ѝ успех.

Тя загърбва финансовите си възможности, не ги забелязва или още по-лошо- презира ги. За да ги използва, тази жена трябва да може да общува с мъжете и на първо място да види в мъжа точно и само мъж, а не враг.

По тази схема мъжете и парите стават недостъпни за няколко женски поколения. Всъщност не само забраните се предават по наследство, но и претенциите, моделите и най-вече стратегиите на поведение. За жена, чиято майка през целия си живот носи мъка, обида и гняв срещу мъжете, е много по-трудно да види в парите просто пари и начин да се живее изобилно. Тя вижда в тях зло, парите я дразнят и потискат, тя се опитва по всички възможни начини да се отърве от тях. Трудно й е да приема пари от мъж, трудно й е да изгражда финансови и бизнес отношения с мъжете. Тази жена започва да излъчва милиони претенции, както лични, така и идващи от родовата система.

Нейното мото става: „Най-лесният начин да се преструвам е, че всички преди мен са живели така и аз мога да търпя, да се приспособявам, да очаквам вечно.“ Тя доброволно се затваря и отбягва големите суми и възможности, които биха могли да се появят в живота ѝ.

Жената продължава упорито борбата с мъжете и още по-лошо става, ако започне да се състезава или да се конкурира с тях. В този случай емоционалните загуби са тясно преплетени с материалните. Болката се засилва, а жената пропуска златни шансове и възможности.

Скъпи момичета, болката на вашата майка не е ваша болка. Проекцията на нейната мъка върху вас може да е пагубна. И тук не става въпрос да се сърдим на мама и татко за техните убеждения, които са предадени и към нас, а с осъзнаване и с емоционално изчистване да преодолеем тази болка, да разберем, че тя не ни принадлежи и да я оставим на предишните поколения.  Най-малкото, носейки такава програма, всяка майка трябва да знае, че дъщеря ѝ и синът ѝ дори, могат да прилепнат към същата програма и лоялно и отдадено да я изпълняват през целия си живот.  Това отдалечава децата им от възможностите за богатство и охолен живот, от израстване в кариерата и бизнес постижения.

Потърсете в себе си убежденията, които сте попили от своята женска родова линия и ако в тях има презрение, загуба, обида или гняв към мъжете- поработете системно, за да изчистите и в себе си и в потомците си тези пагубни програми.

По материали от PSY Practice
За смисъла на изборите, които правим

За смисъла на изборите, които правим

Истинска история…

Свързано изображениеВсичко започна преди 10 години, когато забременях със сина ми и отидох на гинеколог. Бях на 35 години, с две деца в тинейджърска възраст.

-Да, бременна си, но имаш и много голям миомен възел. Може би е от най-малко години. Истинско чудо е, че въобще си забременяла при наличието му. – говореше лекарката – Добре си помисли, от сега те предупреждавам, че те очаква много тежка и рискова бременност. Това може би е последния ти шанс да имаш дете. То ти е истински дар Божи.

Никога няма да забравя тези думи. Те до голяма степен предопределиха избора ми да имам трето дете. Бременността беше тежка, както се очакваше. Раждането беше със секцио. Операцията е била продължителна, получила съм кръвоизлив, който трудно са овладели лекарите, заради това не са могли да отстранят и възела.

След това започнаха кръвоизливите, и така всеки месец. След девет месеца на лекарката ѝ омръзна от мен да идвам постоянно при нея с едни и същи проблеми и  ми каза:

-Спираш да кърмиш и отиваш на операция веднага.

Спрях да кърмя, цяла нощ плаках, но така и не отидох на операция. Лекарите казваха, че след като имам три деца, най-добре е да се отстрани цялата матка, а за по-сигурно и яйчниците. Само мисълта за такова брутално изкормяне ме ужасяваше. Това, че имам три деца, означава ли, че трябва по този начин да бъда осакатена. Реших, че ще се лекувам с алтернативна медицина. Една година пих билки, още една година пих биопродукти, всичко това безрезултатно. Последваха още години наред опити за лечение с различни холистични подходи, за съжаление все без резултат. Състоянието ми с всяка година се влошаваше, развих тежка анемия, кръвоизливите ставаха все по-обилни и все по-продължителни.  Започна се дълго лечение с Вит. В12, желязо, билки и правилни храни. Но факта, че непрекъснато губех желязо, лечението не даваше резултати. Влошавах се все повече и повече. Надявах се, че когато вляза в менопауза, възела сам ще намалее и ще изчезне.

Изминах дълъг път в търсене на начин да си помогна сама. Изучавах различни методи в областта на алтернативната медицина. Търсех причината на проблема, който в много случаи няма никакво физическо отношение. Започнах от прошката, минах през Регресионната терапия и семейните консталации. Всички тези методи лекуваха душата ми, но тялото ми продължаваше да страда.

Преди една година положението стана неконтролируемо. Започна периода на предклимактериум и цикалът ми стана през две седмици. Есента отидох отново на генеколог и той каза, че трябва веднага да се направи операция. Най-добре да се изреже цялата матка. Консултирах се с още трима лекари и всичките бяха на едно и също мнение.

Отново настръхнах от ужас. Искаха пак да ме изкормят. Да не говорим, че есента е невъзможно за мен да си остана няколко месеца в къщи и да се възстановявам след операция. Детето ми тръгваше на училище – 2 клас. Аз също бях започнала множество проекти, които приключваха след средата на юни. Няма кой да ме замести за толкова дълго време. Единствения период, в който мога да си позволя такава дълга почивка е през лятото, така че до септември да имам време да се възстановя и да се върна на работа. Дадох си още малко време, да опитам и още някое и друго средство за лечение до тогава. Изучих лечение с Аюрведа,  с надеждата да си помогна. Минах през, хомеопатията, Су-Джок терапията. Продължавах да пия различни билки, медицинска дъвка и какво ли още не. С две думи, не остана нищо, което да не бях опитала. Състоянието ми си остана същото.

И така, юни наближаваше и аз отново трябваше да взема важно решение. Бях на ясно, че ако не я направя операцията сега, през есента не мога да я направя, ще се наложи да я отложа с още една година. Чувствах се като разпъната на кръст. Състоянието ми се влошаваше все повече и повече, а в същото време само мисълта за отстраняване на органи, ме вцепеняваше от ужас. Сигурна съм, че много жени с такива проблеми са изпитали това. Много от тях са се оставяли лекарите да поемат отговорност за здравето им и веднага са се подлагали на операция, други са минавали през същия път като мен, опитвайки различни алтернативни подходи. Малцина са успявали да се излекуват, а други само са си удължавали периода на болка и агония, стигайки пак до неизбежното.

Нямах повече време, трябваше да направя своя избор сега. И така, казах си една вечер, да бъде това, което сънувам тази нощ. Легнах си вечерта. Спомням си много добре тази нощ. На следващия ден имах две участия в един местен фестивал на здравето. На сутринта се събудих в локва кръв, за пореден път. Изпитах силен гняв към миомния възел. Казах си:

– КРАЙ! Това повече не може да продължава така. Целият ми живот зависи от това, кога ще му хрумне на моя цикъл да дойде и с какъв кръвоизлив ще бъда. Аз не мога нищо да планувам в живота си, защото постоянно съм зависима от това. Край, стига толкова, каквато и карма да съм имала, все съм я изплатила за тези десет години. – крещях на глас, говорейки си на себе си –  Не желая повече да влача това бреме. Избирам тези кръвоизливи и болки да спрат веднъж за винаги. Край, край, край, отивам на операция, каквото щат да ме правят докторите, само да приключи това веднъж за винаги. В менопауза мога да вляза чак след 10 години. По-добре да изтърпя няколко месеца болка, отколкото още 10 години агония.

Същия ден имах час за фризьор, заговорихме се с фризьорката и се оказа, че тя си е правила такава лапароскопска операция, преди няколко месеца, много е доволна и ми даде телефон на доктора в съседен град. Още същия ден се обадих и си записах час за преглед другата седмица.

Фестивала мина някакси, чувствах се много зле през цялото време, обещах си, че това е последния път, в който ще се чувствам така.

След моите участия, отидох да взема сина си и се върнах за да видим и други интересни неща и участия на колеги. Попаднахме „случайно” на една медитация за Родовата карма. Там преживях истинско чудо.

Водещата ни каза най-напред да помислим какъв проблем желаем да разрешим с тази медитация. Може да е нещо, което ни пречи да се чувстваме удовлетворени от живота, нещо, което е несправедливо към нас. Аз естествено за здравето си помислих. Най-напред трябваше да извикаме двамата си родители, след това братята и сестрите си, после родителите на нашите родители, братята и сестрите им, сетне техните родители, братя и сестри и така нататък…

След това трябваше да видим нашия проблем, като предмет, който лежи в ръцете ни. Изведнъж в лявата ми ръка се появи кристална светеща топка. В този момент осъзнах, ме миомния възел не е родово проклятие, а родова благословия. Мислено се върнах назад и си спомних, как той изигра голяма роля при избора ми да имам три деца.

След това трябваше да повдигнем предмета над главата си и да извикаме от рода си този човек, на когото той принадлежи. И пред мен се появи една жена. Не я познавах, но в същото време знаех коя е.

Моята баба е имала сестра, която умира след родилна треска. Бебето (момиченце) остава живо. Баба ми и дядо ми много са искали да го осиновят, но бащата не го е дал и го е харизал в друг град.

По случайно стечение на обстоятелствата, аз нося същото име, като на тази жена, без да са имали намерение родителите ми да ме кръстят на нея. По този начин съм приела нейната карма.

Аз повдигнах кристалната топка и ѝ я подадох. Благодарих ѝ, за ролята, която е изиграл миомния възел в моя живот и че вече е дошло време да си отиде. Тя взе топката и всичко сякаш се разпръсна и изчезна. В ръцете си вече нямах нищо.

После водещата каза, че във всеки един род има по един благодетел на рода, човек, който е вършил много добрини, помагал е. Помоли ни да го призовем. И пред мен се появи моята баба, тя има много свята душа, отгледала ме е и за мен е като закрилница. Винаги в най-трудните моменти от живота ми, тя ми се е явявала на сън, за да ми вдъхне вяра и надежда.

Водещата продължава:

-Този човек държи предмет в ръцете си, вижте какъв предмет държи. С него той ви носи цялата благословия на рода.

В ръцете си моята баба държеше едно голямо светещо сърце, тя ми го подаде и аз го поставих в гърдите си. Изведнъж ми стана едно хубаво и топло от вътре, сякаш цялото ми тяло сияеше с тази светлина от сърцето.

Това е в най-общи линии тази медитация.

След нея осъзнах много неща и най-важното от което беше, че миомния възел, който носех от години в себе си и ми причиняваше толкова страдания и болки, в същност се оказа родова благословия, а не родова карма. Тази жена умира след раждане, а на мен дава благословията да имам три деца. Сякаш получих зелена светлина от рода си – действай!

На следващата седмица отидох на преглед, доктора каза, че може да се извади само възела и да се запазят всички органи. Записах си ден за операцията за следващия месец.

С наближаването на датата, напрежението в мен нарастваше, но бях абсолютно убедена, че съм направила правилния избор.

Операцията мина успешно, без усложнения. Оказа се, че възелът е бил никрозирал от вътре. Първите няколко дни бяха ад, но с всеки следващ ден се чувствах все по-добре и по-добре. Имах чувството, че се раждам за нов живот. Беше прекрасно да усещам, че съм оставила такова тежко бреме зад гърба си. Докато се възстановявах през следващите дни, много мисли минаха през главата ми. Питах се, защо не съм я направила тази операция по-рано, защо съм търпяла толкова години. Защо тук лекарите ми казваха, че трябва да се извадят всички органи, а изведнъж се намери клиника и доктор, който може да отстрани възела и да ми запази органите. Върнах се 10 години назад и преосмислих целия път, който съм извървяла. Търсейки начини да си помогна, аз завърших обучение за Рекролог, станах Мастер-Рейки, изкарах курс за Бахов терапевт, последва курс за лечение с Аюрведа и т.н. Минах през прошката, Холотропното дишане, Регресионната терапия, Семейните консталации и завърших с Родовата карма. Извървях много дълъг път на духовно израстване и себеразвитие. С всички тези методи лекувах душата си и своята карма, но физическия проблем оставаше, докато не получех благословията от рода – „Действай!“. Операцията също си е своего рода изцеление. Просто е трябвало да мина през този период, за да се превърна в това, което съм.

И накрая разбираш смисъла на изборите, които си направил. Осъзнаваш причината за страданието и защо нещата се случват тогава, когато им дойде времето. Дали сега правим тези избори, или може би сме ги направили много преди да се превъплатим в това тяло, знаейки предварително какви уроци трябва да научим.

Честит ми нов живот, без болка и страдание! С всеки изминал ден се чувствам все по-добре и с всеки нов ден приветствам живота! Няма нищо по-прекрасно от това да чувстваш тялото си здраво.