Имало едно време един много добър човек. Той обичал да разсмива хората. И всички много го обичали. Всеки ден се събуждал с усмивка, поздравявал Слънцето и благодарил на Бог за всичко. Хората слушали шегите му и се радвали на веселието, което създавал. Но понякога и добрият човек се натъжавал. Колкото по-тъжен бил той, толкова по-весели били шегите му. Хората обичали да са с него, забавлявали се и накрая продължавали по пътя си без да обръщат внимание на тъгата в очите му. Прочети повече →
