Любовта има нужда само от едно – да се прояви

Любовта има нужда само от едно – да се прояви

от ZDRAVE.TO

По-здрави сме, когато някой ни обича и е загрижен за нас. 

Това е безспорно, доказано е от учените и е важен елемент от нашия живот. Кой е този, който ще ни обича и ще го е грижа за нас? Не очакваме това да е който и да е човек, иска ни се да е „нашият“, сродната ни душа, която ще вникне в желанията ни, ще ни разбере и ще ги почете, като ги изпълни със смисъл..

Нашите хора са тези, от които сме, тези, с които сме сродени по кръв или по обет. Именно от тях ние очакваме и радост, и сила, и грижа, и внимание. 

Най-важно и най-първо за всеки от нас е да имаме любовта на родителите си. 

Тя, често и погрешно наричана безусловна, е възпята в поеми и песни. Майчината любов – тази, която обича завинаги. Помните ли как народът я възпява: 

„Проговаря планината Ой ви вази два овчаря, любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба.“?

А майките? Те очакват също да са обичани от децата си. И също искат да бъдат „пожалени“, да имат безусловната синовна преданост и загриженост. Бащите, братята и сестрите, дядовците и бабите, лелите и вуйчовците – всички очакват любов и закрила от своите си. 

Защо това е така трудно? 

В рода няма безусловна любов. Там любовта е винаги с поне едно условие и то е: „Ако си от нашия род, ако си ми близък, то ще те обичам!“. Това е най-малкото, което искаме да имаме, за да бъдем отдадени към човека.

Обичаме семействата си и внимаваме за тях небето да е ясно и слънчево, да са нахранени, на топло и защитени. Обичаме това усещане – всички сме заедно и това ни дава сигурност и спокойствие. Когато сме заедно, любовта може да се прояви по безброй, понякога и напълно алогични начини.

Тя може да е пълно отпускане, в което не полагаме никакви усилия или точно обратното – като огромна отговорност и напрежение всичко да свършим както смятаме, че е добре. Любовта може да е пълна слепота за недостатъците на любимите хора, заблуда по отношение на добрите им качества, емоционално преекспониране на състоянията.

Любовта може да се прояви като критикарство, като надменност, възгордяване; също като мълчаливост, затвореност, лъжа и неоткровеност. Любовта и предаността в рода се преживяват като вина, огромна тежест, самообезценяване. 

Да, това е парадоксално, но е истина, защото любовта има нужда само от едно – да се прояви. Проявата й понякога е странна и неразбираема, чутовна, изглежда като омраза, ненавист, незачитане и злост. Уви, любовта може да е с такива проявления. Всъщност, това, за което говорим, е любовта на кръвта, на рода, на семейството. Това е необяснимата любов, тази, която носи болка.

Всяко семейство я проявява, но не всякога като щастие и разбирателство, мир и справедливост. Тези понятия в рода е трудно да бъдат дефинирани. Справедливото за един е крайно несправедливо за друг. Безграничната грижа за по-слабия изглежда неправилна на по-силния. Вниманието към този, който не се справя, изглежда много болезнено за онзи, който сам успява във всичко. Среща се и обратното. 

Подкрепен е само силният, справящият се, а недъгавият е избутван от гнездото. Но, запитайте се, как да разпредели рода този ресурс, наречен внимание и грижа, обич и доверие, ако го дава на всеки поравно? Та нали никой от нас не прилича на другия, всеки има свои специални качества, добри и не дотам хубави; характеристики, на които се налага да наблегне и да компенсира и други, преодоляването на които също иска ресурс. 

Токсичната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

„На куцото пиле Бог сам вие гнездо“, казва народът ни мъдър, а на способното пиле Бог не помага по същия начин. Любовта в рода се раздава и предава като сила и внимание според родовата нужда от нея. Тя прелива като в скачените съдове и пълни нивата от там, където най-напред е нужно да се подаде, докато се изравни. Това равновесие е крехко, то се балансира от разбирането на всички в семейството, че вниманието и отдаването не са постоянни и не идват просто, защото така е редно. 

В днешните модерни десетилетия на 21-ви век да се потърси родовото внимание и любов се тълкува много по-различно от преди. В миналото нашите предци са показвали дълбока преданост към традицията, разбирането и обичаите на семейството, рода, общността и не са си позволявали да ги нарушават. За всяко нарушение е имало точно определени начини да се поправи и тези стъпки са следвани от хиляди хора в продължение на векове.

Да се поклониш на по-възрастния, дори в сърцето ти да има бунт; да целунеш ръка на този, който има старшинство; да работиш, без да отлагаш и мързелуваш; да се стараеш да пазиш честта и достойнството на своето семейство; да си отдаден към живота като изхранваш потомците си и ги възпитаваш; да оставиш след себе си дом и имане, с което да бъдат подпомогнати следващите; да се научиш да обичаш и почиташ Бог и т.н., и т.н. Много са примерите, с които предците ни и по-старите ни родственици са опитвали да заслужат любовта на своя род. 

Днес… Днес вече няма тези правила. Сега отстояването на личността като единствена инстанция на справедливостта, без оглед на това дали ще се нарушат нормите на семейството, е новата истина. Ако детето не иска да учи, да се подчинява на семейната система – това се приема за правилно и добро, защото това то ще се изяви като уникална и с най-голяма надежда надарена личност, с нов подход към всичко. Има такива случаи, разбира се, но в болшинството новото време донесе неистов мързел, отказ от труд във всякакви форми и народната „поговорка“, че е грях да се работи при живи родители.

Как да отсеем едното от другото? Как да се уверим, че детето ни и близките ни ще получат любовта, за която копнеят, без да преминава във формата на непочтителност и изсмукване на родовите сили, за да се оцелее, паразитирайки и без желание да продължи името и рода, да наследи професия и призвание, да се погрижи за наследството и да създаде свое, да върви напред в добро? 

Тези въпроси се поставят често в кабинета на родовия терапевт. Като такива ние работим в актуалната социална среда, отчитайки особеностите на новото време, но се опираме на старите  здрави корени на миналия опит, за да създадем новия облик на здравото, силно и щастливо семейство, в което всички получават жизнено необходимата любов и отдават обич и доверие, защото ги имат в изобилие. 

Аида Марковска, Родов терапевт, Основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“

26 януари 2024 г.

Здравето е и в способността да (се) разбираме (с) роднините си

Здравето е и в способността да (се) разбираме (с) роднините си

От сайта ЗДРАВЕТО

Януари е – толкова много са празниците ни! Започваме още с никулденската трапеза  през декември и някъде към Атанасов ден сме преситени от пожелания, подаръци, наричания, сурвакания и кукерски игри, от ледено хоро и горещо вино, отмалели и с изтънели джобове се питаме: „Защо беше всичко това?“ Нужно ли е всяка година да се хвърляме в това пиршество, от празник в празник, и никога с празни ръце, празни трапези, но често на празни приказки и на тежки усещания. 

Празникът

От какво са „празни“ празниците ни? Всъщност „празник“ е дума, която казва, че в този ден липсва изтощителен труд. За предците ни това не е било съвсем вярно, защото те са гледали и животни, грижели са се за топлината в дома, приготвяли са храната и дрехите си сами, липсвали са само тежките усилия на полето и нивата, не се е перяло на реката, което е също мъчна работа, не се е пътувало по трудни пътища, не се е замръквало на тъмно. Затова празникът е ден без усилни дела, но с безброй други активни и пълноценни занимания. Днес празникът означава да се поболеем от преяждане, от преумора по приготвянето на всички ястия и да забравим най-важното: общуването. 

На празници се е гостувало. Обичаят е изисквал от хората да отидат на крака при възрастните роднини, при това с лично приготвени подаръци: печива, вино, ръчно избродирани кърпи, гиздила, керамични съдове и т.н. Гостувало се е при кумове и кръстници, при стари уста майстори, баби-акушерки, при даскала и при други уважавани хора.

Празникът е специфично, различно общуване – то е изисквало чисти и красиви дрехи на хората, специална украса на къщата, каруцата и впрегатните животни, специални думи, изречени ритуално и тържествено.

В този порядък също е имало строга йерархия и правилата са били общовалидни. Но преди да се празнува, е нужно било да се нахранят животните, да се насекат и нацепят дървата за огъня, да се донесе чиста вода, да се направи пъртина, да се приготви свещеният хляб, да се запали кандилото и да се отиде на черква за молитва и дар. След това хората са се събирали в домовете си, за да си разказват истории. 

Всеки празник е история

Всеки празник е история – начин да се припомнят старите времена, да се почетат починалите предци-закрилници и духът на дома, и да се порадват живите, на вино и ракия, на блага дума и силно кафе. Ето там – в този ред да се седне на миндера, на масата, под асмата, на чардака или просто на пейката в двора и да се захване приказка. В този миг се сътворявал празникът.

Той е продължавал в магията на целия обред – действията и думите са били важни, нищо не се е казвало напразно и без да се обмисли, нито редът на приказването се е нарушавал. Никой не е „сечал“ речта на по-възрастните, но и никой не е пренебрегвал детските думички, стихчета и песни. Във всеки дом най-възрастният е наричал: той е знаел болежките и надеждите на хората от семейството и рода, и е измолвал сила, за да се сбъднат тези въжделения. На тези раздумки са планувани годежи и сватби, поделби на имоти и разпределяне на права и задължения, уговаряла се е наплата за труд и са планувани гурбети.

Но всичко това е за старите времена. Дали хората тогава са се разбирали неизменно? Не, разбира се. Не са им били чужди разприте, скандалите, недолюбването, но това не е било показвано и не се е толерирало, защото в сговора и разбирателството е била силата на всяко семейство и род, но също и в послушанието на младите, в мъдростта на старите, във възпитанието на думите, в начините да се докосва душата с внимание и да се пази родовият дух.

ДНЕС е различно

В днешно време всичко е различно. Няма смисъл да се тревожим, че сме загубили миналото, то е още в нас и ние го носим в себе си, но сега е нужно да го изразим различно, по нов начин. Способността да се разбираме се състои в няколко правила, които са важели и тогава, и ако и днес спазваме, ще успяваме да се разбираме чудесно с роднините си.

Най-важно е да съхраняваме обич в сърцата си към своите близки и без да ги съдим да приемаме, че Бог ни ги е дал такива, каквито са и че те също изтърпяват нашия характер по един или друг начин. Бабите ни казваха: „да не се намира маана, да не се връзва кусур“ – от това правило тръгва доброто настроение на празника.

Помислете си, ако има строг ред на изказванията и пожеланията, ако всеки го изчаква спокойно, слушайки другите, без нетърпение, ако не влизаме в празника с идеята, че това е загуба на време, защото приятелите ни някъде ни чакат, интернетът „бръмчи“ неизменно и някой се бави в общуването с нас, то ние ще бъдем в хубавия, специален ден и повод активно, ще се насладим на думите, които слушаме и на песните, които заедно пеем.

 Ако не бързаме, ако не се надпреварваме да си кажем, да подадем, да изтъкнем, да бъдем център на внимание или напротив – да се свиваме с желание да сме невидими и да не ни забележат…

След йерархията и приемането, идват благите слова. Когато е редът ни и ни слушат и нас, да бъдем много сладкодумни, без да сме отегчителни, да дадем от себе си похвали, да казваме правото, но без да сме груби, да имаме силата да изричаме истината с много внимание. Нужно е да отстояваме своя ред и право, без да нарушаваме общата хармония. В празниците е и прошката за малките грешки: този пропуснал нещо, друг забравил да каже, трети се отклонил от плана… но във всяко поведение можем да търсим и намираме доброто намерение. В тези моменти критикарството не е позволено. 

Следващото по ред е да се включваме в дейностите и да сме активни в подпомагането на тези, които ни посрещат. Не бива да се притесняваме да попитаме от какво се нуждаят като помощ и да я окажем, за да стане по-бързо и по-удобно за останалите.

Не бива също така да се разсейваме с неща извън този празничен момент: филми и телевизия, разговори по работа, претенции. Нека не пускаме любимата си музика точно сега, особено ако не сме сигурни дали ще се хареса на всички. Нека заложим на обичаните и популярни песни, като пеем и разказваме весели и мъдри истории. И ако някой разказва едно и също за стотен път, просто да се засмеем и да го чуем за стотен път. Така историята не се забравя, нали?

Нека храната е само добър повод да разгърнем творчество и да не изискваме всички непременно да похвалят нашите гозби, но ако ние опитваме чужда такава, винаги да намерим добра дума и да възнаградим готвача с усмивка и няколко благодарни изказвания. 

Нека не ставаме прекалено рано от масата, но и да не се застояваме на нея до малките часове, като държим домакините си будни до първи петли. Нека дадем на гостите си най-доброто от мазето и хладилника си, но и най-доброто от сърцата си, в най-красивите сервизи и с най-хубавите покривки. 

Децата

Децата са сърцето на всеки празник и нека им дадем простор на въпросите, на изявата им и на техните игри, без да им придиряме дори да са малко по-шумни.

Нека разчупим ледовете с мили обръщения: мамо и тате, батко и кака, чичо, стрина, леля, драгинко, братовчеде, сестро, мила ми зълво, баджанако – това ни дава усещане за здравата родова връзка, която сме изградили и която е проводник на родовата сила!

Не забравяме, че от рода си сме на този свят и род оставяме след себе си – не само дела, но и чувства, емоции и незабравими празнични моменти. Всъщност именно те остават, за да бъдат разказвани десетки пъти на следващите празнични трапези.

Аида МАРКОВСКА, родов терапевт

2 януари 2024 г.

“Здрав род – здрав човек”: Разбирателството в рода – ключ към доброто здраве и самочувствие

“Здрав род – здрав човек”: Разбирателството в рода – ключ към доброто здраве и самочувствие

СТАТИЯ от вестник „Доктор“

Почти ежедневно в моята приемна идват хора, които страдат от много лоши отношения в семейството и рода си. Те идват отчаяни, болни и недоволни, защото без разбирателство и без добри помисли и постъпки човек линее.

Енергията ни изтича в ненужно сърдене, гняв и притеснения и нямаме сили да се зарадваме на малките, но безспорно хубави неща, които животът ни предлага.

Най-често угнетените отношения са между родители и порасналите им деца, между братя и сестри, чичо и леля с племенници, между братовчеди. Дали прави впечатление, че липсва в изброеното по-горе една много важна семейна връзка, а именно връзката баба и дядо с внуците им. Най-рядко, като изключения се наблюдават нарушения именно при тях.

Защо е така?

Потоците на силата в рода текат през всички нас, но не хаотично, а по строго определени пътища. От родители към деца, от по-големите към по-малките. Тази светлина, която всеки получава е резултат от захранването с началната чиста енергия на Източника и обогатена или обеднена сила от предците ни. Тя минава през всеки, като му дава възможност да я надгради с любовта и разбирането си, или да използва огромна част от нея, за да живее и дори да я разпилее в неподходящи ситуации и стремежи. Дядо и баба са родени поне половин век преди нас и в техния живот основната част от енергията е вече изразходена в делата им, докато родителите ни са в своя апогей, в силата на живота си и за тях енергията е все още от решаващо значение, за да съграждат и творят. И ето, ние имаме възможност да вземем от духовната сила на своите прародители, като родителите представляват известна преграда пред тази енергия. Затова претенциите ни към тях понякога са силни и много болезнени.

Важно е в живота си да търсим и защитаваме своята истина, но е важно и да свалим изискванията си към родителите максимално, като им дадем възможност с радост и спокойствие да напредват в своя активен живот. Ние можем да помолим за благословия тези, които са преди тях и те могат да насочат към нас голяма част от творческия поток на силата. Това измолване се случва чрез признание, уважение и благодарност, които явно да покажем и  на които да държим с чисти мисли и сърце. Баба и дядо ще погледнат към нас благосклонно, особено силно, ако продължаваме имената им, ако приличаме на тях, ако споделяме с тях стремежите и радостта си, надеждите и мечтите си. Необходимо е също да ги изслушваме, да бъдем до тях на празници и да им показваме обичта си.

Ето от тук е и идеята за възможностите да постигаме разбирателство и с родителите си. На първо място да си припомняме, че те са само 20-35 години по-големи от нас и все още имат нужда от силен поток на родова жизнена енергия. Те не само имат нужда от нея, но и право на това, като отделят от тази енергия и за нас, но точно толкова колкото те да могат да продължат да градят постиженията си и да са здрави. Също така разпределението на тяхната енергия към децата им не е поравно, както мнозина от нас се надяват. Енергията се разпределя според реда на появяване на децата, като протича през по-големите и те с грижа и внимание я допускат до следващите. Ако искаме за себе си добро, нужно е да уважаваме всеки, роден преди нас и да сме в пълен мир с тази идея, като колкото сме по-малки, то толкова от повече източници ще дойдат силите при нас.

Как да усетим за себе си тези потоци?

Първо, най-важното е да се поставим на точното място в рода си: от кого сме по-големи, от кого сме по-малки и да нямаме илюзии за друго място и за друго време. След това да погледнем с благодарност към по-възрастните и да им благодарим за живота си, за шанса да бъдем техни деца, братя, сестри, внуци, племенници, съродници. Да сведем глава пред техния опит, жизнен път, стремежи и знания. Да видим как и с какви ресурси те живеят и да прозрем, че част от тези ресурси те изпращат и на нас. Да бъдем благодарни от душа за всяка сила, която идва към нас през тях.

После е нужно да погледнем към тези, които идват след нас, но не с високомерие, пренебрежение и не дори с умиление. Поглеждаме към тях с истинска благосклонност, радост от тяхното съществуване, гордост от това, че имаме наследници. Иска се смелост, но и много любов, човечност и разум, за да отделим от ресурсите си и да им дадем с внимание и с благословия, без да ги наставляваме прекомерно и да заставаме на пътя им.

Ако успеем да развием в себе си тези качества, много скоро родът ни ще ни покаже пътя към разбирателството и взаимната подкрепа, общуване и радост от съвместния ни живот в един силен български род.

Здравето е осъзната и неподправена любов!

Здравето е осъзната и неподправена любов!

Статия от рубриката „Здрав род- здрав човек“, вестник „Доктор“

Родът и човекът си приличат. Ако някой извърши нарушение, родът се разболява. Ако човек е под стрес и не прави правилните за себе си неща – също се разболява. Болестта и на рода, и на човека са тежко и нежелано състояние, всеки се стреми да оздравее и да намери лечението и своя най-добър лечител.

В рода, както и при човека, тече живителна субстанция, чрез която цялото се захранва и оцелява, живее. Тази субстанция в тялото ни е кръвта, а в рода – това е потокът на любовта. 

Любовта, също както и кръвта, идва чиста и обогатена и се връща отново, отдала себе си на цялото. Изначално, още от Източника, през всички наши предци към всеки от потомците тече сила, енергия, която е живителна. Без нея ние никога нямаше да се родим, да оцелеем, да ни има. Когато тя влиза във всеки от нас, ни дава сила, но за да продължи към тези, които идват в бъдещето, е нужно да я обогатим с чиста обич и привързаност. Само така тя тече по своя път през рода и носи здраве, благополучие и радост на потомците ни. Тази енергия е необходима, но понякога нейният поток така силно намалява, че почти не се усеща, а за някои хора от рода тя е в съвсем минимални количества. Когато енергията на любовта е нищожна, човек се чувства отхвърлен, неуспешен, необичан, пренебрегнат, откъснат, самотен, беден, болен… Някои от вас, скъпи читатели, ще се разпознаят в тези думи и ще се запитат: „Защо?“. 

Когато чистата родова енергия идва, тя може да бъде употребена за добро или пък не – чрез нея е възможно да се реализират и действия, чувства и мисли, породени от гняв, мъка, отчаяние, болка, нещастие. Ако енергията твори заедно със своя приемник в светлата страна на живота: съзидава, опрощава, обича, подхранва, опазва и възстановява мира и хармонията, то тя се отдава точно с тези качества и към потомците. 

Характеристиките на тази енергия, която предаваме към следващите след нас, са под формата на грижа и отговорност.

В това се изразява любовта към идните поколения – ние искаме те да растат, да се възпитават и живеят спокойно, разумно, честно и с достойнство. Така енергията на любовта тече в артериите на рода.

Когато тази любов се адресира към предците, тя носи качествата на благодарността и уважението, на признателността и почитта.

Обръщайки се към тези преди нас, ние се изпълваме с чувство на благост и мъдрост, попивайки техните знания и уроци, без осъждане и преценки дали са се справили, дали са били успешни, добри или лоши. Така енергията на любовта тече във вените на рода, връщайки се отново към тези, от които сме я получили, за да я обогатят с добрите си дела и мисли. 

В рода присъстват всички: тези, които вече са починали, тези, които сега са живи и онези, които ще се родят. Затова силата на любовта е нужно да минава през всеки от тях, но тя може да бъде силно изразена и разпозната само при живите. Именно ние, които сме тук сега, в този момент, носим в себе си цялата родова история и нейната сила, смисъл и значение, ще предадем на следващите. Но това ще се случи, едва след като я обогатим или пък отнемем от нея. Ако това ограбване се е случило преди нас, любовта идва оскъдна, нямаме сили да се зарадваме, боледуваме, отчайваме се, предават ни, омаломощаваме се. 

Как да засилим потока, от който зависи да сме щастливи и здрави? Вече вероятно сте се досетили – като живеем в любов, като се обърнем към родителите си и тези преди тях с много признателност и я изразим чрез мисли, думи и дела. А после създадем децата си и ги отгледаме с внимание и истинска загриженост и отдаденост. Така енергията на рода се развива, ние добавяме сътворчество към Източника и родът ни става силен, мощен и уважаван. А когато принадлежим към подобен род, самите ние имаме повече сила, която може да отдадем и на още по-велики дела – важни за народа и човечеството.

Потокът на любовта съдържа в себе си и потоците на здравето, късмета, властта и изобилието, защото е висш поток, даден на рода ни като еманация на цялото добро на земята. Заедно с него се подреждат и потоците на творческата енергия и на знанието. 

За всички тях ще ви разкажа в следващи статии! Сега вече всеки от вас знае – здравето е осъзната и неподправена любов!

Аида Марковска, родов терапевт,

6 ноември 2023 г.

Здрави сме, когато носим отговорност за своите решения и постъпки

Здрави сме, когато носим отговорност за своите решения и постъпки

Статия от рубриката „Здрав род- здрав човек“ на вестник „Доктор

Приятно четене! Статията в оригиналната дестинация е ТУК!!

Всеки от нас е призован да носи отговорност за своите постъпки и решения. Когато в определена ситуация тази отговорност се отхвърли, някой от следващите поколения в рода чувства порив да върне баланса.  Този член на рода ще преживее ситуации и събития, близки до тези на предците му, за да има възможност в новото време да вземе други решения и да върне баланса в рода и свързаните с него други родове.

Например, ако някой е придобил пари или имоти неправилно, нечестно и по един или друг начин е ощетил човек или дори цяло семейство, хората от следващо поколение не успяват да задържат пари и чувстват неясна вина по отношение на богатството, дори въпросният прародител да не е осъзнавал, че чрез своите действия е ощетил други хора и семейства.

Тази вина в потомците е като неясно чувство, но съвсем определено не им позволява да имат повече от минималния жизнен стандарт и да се почувстват свободни с придобитите ресурси. Понякога те печелят наистина нелоши пари и имат отлични сделки и почти веднага след това се появява необходимост тези пари да бъдат похарчени или дадени на някого – сякаш това е неизбежно. Тогава те питат „Защо?“, но малцина се досещат да погледнат към предците си и да разберат как те са придобили своите имоти, пари и възможности. 

Всяка кражба, присвояване, отнемане, с които причиняваме емоционална мъка, водят до подобни последствия.

В партньорството също трябва да има равновесие и хармония. Важно е да познаваме границите и личното пространство на партньора, както и своето, за да има място за нашата енергия. Ако няма граници, връзката се задушава, партньорите „се вкаменяват“ и създаденото между тях умира, без да достигне до дълбочината си. 

Къде да бъдат тези граници, човек учи от ранното си детство и от своето родителско семейство. Има значение колко нашите родители са зачитали личното ни пространство, дали сме имали своя стая, легло и кът. Има значение дали се е налагало да спим в спалнята при родителите си до късно детство, дали са ни позволявали да бъдем себе си в пълна сила и са ни подкрепяли в нашия път, позволявайки ни да правим свои грешки и сами да постигаме своите успехи. Признаването на нашата личност от родителите ни е първата неосъзната битка на всеки човек. 

Днешните ни времена са далеч по-толерантни към децата в това отношение, но само допреди едно поколение самостоятелността преди навършването на пълнолетие е била невъзможна. Отговорност за прехраната на семейството са носили всички, които са били в състояние да работят и това често се е отнасяло и до съвсем младите хора, почти деца. Ако сме научени, че сами носим отговорност за решенията си, животът ни поднася изпитания, които преодоляваме с решителност и смелост, защото знаем, че никой освен нас няма да има отношение към решенията ни. А дали е така напълно? Кога човек носи сам отговорността? Когато от съвсем малък му е дадена възможност да променя решенията си, да избира внимателно и да не бяга от изборите, като ги предоставя на някой друг.

Баланс по отношение на положителния и отрицателния обмен в брачната двойка също трябва да има – това означава, да знаем кога да създаваме добро за всички в семейството ни и кога да опитаме да не предизвикваме проблеми и нещастия, мислейки за всички, с които сме свързани. Ние не живеем сами на света, дори да сме откъснати в далечна Антарктида. Родовите връзки са невидими, но напълно реални, като радиовълните например. Ако единият в семейната двойка е твърде даващ, а другият основно получава – това създава дисхармония и променя позицията от партньори в родител и дете. Това се преживява като силно напрежение, обикновено си тръгва този, който е получавал повече, защото той е загубил своя лик и тежест, на него му е вменена или е приел ролята на детето.

Ако в началото на връзката в двойката се завихри негативна енергия, след време този вихър става неудържим и тя се разпада. Има обаче и позитивен обмен на искрена подкрепа и привързаност и ако позволим на тези чувства да бъдат водещите, тези двама получават дълбочина в своите отношения и намират спокойствие и любов във всяко общуване помежду им.

При нараняване и обида – не връщайте, не показвайте, не поучавайте, защото вкарвате партньора си в ролята на дете. При добро към вас – бъдете дълбоко признателни и дайте да бъде разбрано, че оценявате подкрепата, която сте получили. 

Това семейно разбирателство ни носи здраве и на физическо ниво – балансират се кръвоносната и отделителната системи, регулира се кръвното налягане и няма опасност от инсулти и сърдечни атаки в семейството. Лекарите казват: „Избягвай стреса!“. А родовите терапевти казваме: „Създайте равновесие в рода и вземайте отговорни решения, без да прехвърляте и поемате отговорност от друг!“

Аида Марковска, 22 октомври 2023 г.