Силата на дома и словото като лечебно действие

Силата на дома и словото като лечебно действие

Статията е написана за вестник „Доктор“ и сайта  zdrave.to

Силата на дома и словото като лечебна дейностБългарският род има много интересна и богата структура. Той има своята ефективна и много стройна организация. През него – родът, текат потоците на силата. Те идват от предците към потомците и спират там, където някой е „ранен“ в рода. Този човек би могъл сам да е ранил или уязвил друг – човек или род – възможно е и самият той да е пострадал, но в него потокът на силата се пречупва, също както слънчевият лъч, достигайки повърхността на вода, се „премества“ от своя път в посока, която не е така значима, силна, намалява интензитета си и понякога угасва нацяло.

Потомците остават „на тъмно“, безсилни и чудейки се в коя посока да се устремят, за да запазят живота си пълноценен и полезен както за себе си, така и за следващите след тях поколения.

В рода са всички предци, родените и неродените също, в него са и потомците ни. Но, освен хората, в рода ни влияят сили, които припознаваме като източник на радост, спокойствие, разкриване на дарбите ни и щастие. Тези сили имат свойството да усилват доброто и да ни дават кураж да минем през трудните периоди в живота си, като отново запалим светлината и приемем потока на силата на рода си в неговата пълнота. Тези сили не са една и две, те са множество и са припознати от предците ни, защото са се уповавали на тях, развивали са ги, търсели са ги, знаели са мощта им и са им се доверявали.

Как да изразяваме себе си в рода и семейството по правилния начин?

Една такава положителна сила за нас е родният дом, родното място, там където е минало детството ни. Понякога това място не е точно родното, а е друго, където в детството си сме били щастливи и свободни, усещали сме се приети и част от нещо добро и силно – нашето семейство, домът на баба и дядо, групата от приятели, с които сме се виждали, училището, учителите и т.н.

Помощ от приятел

В тази статия ще ви разкажа как може да привлечем точно тези места към нас, като помощ в живота си. Не се наскърбявайте, ако за вас родното място и дом са свързани с тежки мисли, с тъга, дори с ужас. Тези места могат да бъдат обновени, пречистени и отново да носят добра сила, а вероятно има и такива за вас, които са ви на сърце – може да включите именно тях като лечебна сила.

Тази идея се нарича „лечебна разходка“. На доверениците ми аз я давам в случаите, когато установя, че много са се отдалечили от корените си, че не са свързани с живителните им сили и за тях някои от най-важните потоци на силата са пресъхнали или изтичат в далечна посока.

Предлагам ви разходка по любимите места от миналото ви. Но не просто да минете през тях или покрай тях, а да съживите всички положителни спомени, свързани с тези места. Това е нужно да се направи на глас, да се чуете, което ще се случи по най-приятен начин, ако имате доверен придружител и на него разказвате тези спомени. Ако такъв няма или не ви се иска да споделяте това с друг човек, направете  гласови записи на телефона си.

Върнете се в село, където като деца сте се чувствали свободни, играели сте на воля, помагали сте в двора на дядо и в кухнята при баба, където сте събирали яйчица от полога на кокошките и сте слушали вятъра как вие в комина нощем. Тези спомени, ако ги върнете като ново преживяване, от позицията на вече пораснали, силни хора, с воля и устрем, с възможност да променят живота си, ще получите допълнителна енергия за своите сегашни начинания.

Вървете по улиците от детството си не с носталгия, а със спомените. Тези спомени ще са вашият придружител в миналото, чрез който ще включите местата отново като източник на силата за вас.

„Ето тук играехме на народна топка, а тук имаше чешмичка, от която се пръскахме в жегите. Това е дъбът, под който сядахме на сянка в прашните следобеди и си разказвахме невероятни истории. А ето тук, дядо ме водеше, за да си купим кукички за риболов. В този двор баба вареше лютеницата в големия казан, а аз трябваше да донеса пресен хляб, за да оберем казана, като се напълнят бурканите с още горещата смес.“ Разказвайте, снимайте, спомняйте си.

Защо? Защото така почитаме миналото, което понякога ни измъчва. Няма я баба, няма го дядо, приятелите са се разпилели. Но не това е нужно да е фокусът в тези разходки (да, тези спомени ще дойдат и ще е малко тъжно), но е нужно да се разбере и осъзнае колко хубави и радостни моменти сме имали и от тези мигове да почерпим сила за днешния си ден.

Токсичната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

Домът, в който сте родени, принадлежи на родовата ви система. Той е там като страж на семейството, което го е построило и е заложило в него волята си за спокойни и изобилни дни. Дори полуразрушен, той пази тези надежди и вярата, прашасали в паяжините на времето. Нужно е вашето присъствие като представител на рода, за да разсече тази забрава. Затова ни влече към дома на дядо, на татко, към времето, в което тази къща е била пълна с хора, жива. Стопанът за дома сега спи, но щом влезете в него, той ще се събуди и ще ви разпознае като член на същото семейство и род, и ще ви помогне да въздигнете силата му отново. Ако това е невъзможно да стане с тухли, вар и арматура, то се случва чрез спомените.

Спомените и дарът към този стопан – дух на дома – могат да са лечебни. Поднесете му дар – чаша вино, хляб и плод. Оставете ги на чисто място за няколко часа и после ги изхвърлете – тяхната енергия е попила в дома и стопана му. Поговорете му, разказвайте и търсете разкази. Домът също говори, той има своя иносказателен език, разгръща разказите си от стая в стая чрез предмети, снимки, находки от миналото. Може да вземете с неговото разрешение предмет, на който да върнете блясъка и да ви носи идеята за силата на родния дом и място.

Превърнете всичко това после в текстове. Запишете и разкажете в текст спомените, сънищата, за предметите и хората от миналото. Не бързайте, насладете се на процеса. Пишете бавно, с радост от всяка дума. Превърнете рутинната си работа в кухнята и тихото наблюдение на птиците през прозореца в лечебен текст. Пресъздайте разходките из града и селото в текстове, описвайте скучните или пълноценните дни в разкази за рода. Тревоги и скърби, съзерцанието на красотата на природата или на сградите в града – всичко това може да бъде разказано в лечебен текст. Не е нужно да е велико постижение в литературата, добре е да е с вашите думи от детството, с темперамента ви, да носи вашия ритъм.

Защо е нужно това?

Разходката и наблюдението, а после писането и пресъздаването на спомена, се превръщат от отдушник на тегобите в пълноценна самостоятелна потребност и в лечебна дейност. Това ще ви позволи да поставите всичко в главата си на мястото му, но също и да структурирате, да разберете, да преживеете миналото по един подреден начин. Не само своето минало, а това на целия ви род.

Ето това е вече родова терапия.

Аида Марковска, родов терапевт,12 април, 2024 г., Пловдив

Силата на родния дом

Силата на родния дом

художник: Стоян Василев

художник: Стоян Василев

Какво е родова енергия? Това е енергията наследена от емоционалния свят на нашите предци, от това което е било важно за тях в техния живот. Тази памет остава в поколенията като записи, предавани по генетичен и епигенетичен път и се отключва в потомците при определени ситуации и условия.

Когато се обръщаме към предците си, към техните светли същности, ние всъщност даваме на душите им радост и покой, защото те не са забравени, имат своето място и признание в рода и може да продължат пътя на душите си. Затова може да се обръщаме към общата душа на нашия род и през нея да достигне до нашите предци – те имат знания, памет, защото принадлежат към дървото на нашия род. Когато се обръщаме към тях и си ги представяме като красиви, добри, мъдри хора, те винаги ни отговарят, като ни даряват с добри и мъдри мисли.

В това ние имаме три съдействащи ни сили.

 

худ. Тоска Запрянова, Роден дом

Разбира се силата на Твореца, защото тази енергия, която дава сила на рода е на Висшия разум, на Вселенското съзнание и тя е мъжка по своята същност. Това е енергията на Източника, на Създателя, на това, от което произтича СЪЩЕСТВУВАНЕТО.

 

Втория помощник е Майката Природа, енергията на живота, тя е с женска същност. Природата винаги ще ни дойде на помощ, защото буквално ние сме нейните деца. Отделяйки се от лоното на природата, ние се отделяме от силата на майката, от женския дух в рода ни. Природата е полето, сцената, където каним своя род, за да почерпим от силата му и да му върнем признание, уважение, благодарност, обич.

художник: Николай Пахомов, Градски пейзаж

Третата чудна сила, с която се свързваме с рода си са родителите ни -да,  земните ни родители, татко и мама, защото чрез тях се обръщаме се към съзнанието на рода, към всичките ни предци. За да се свържем с рода си търсим образите на родителите ни и през тях и тяхната висша същност докосваме и дават си рода- бащиния и майчиния.

Предците си зовем с чисто сърце, с разкрита душа. Не е добра идея да ги търсим когато сме уплашени, в паника, в скръб, в гняв. Обръщаме се към рода в хармонично състояние, когато сме спокойни, с добро усещане, дори и да плачем – нека е с чисти сълзи, да няма злост, отмъщение, гняв, болка. Само така е редно да се обръщаме към рода си и своите предци. Така се обръщаме и към Твореца и към Майката Природа и към родителите си, към целия си род.

худ. Полина Герджикова, Роден дом

Родния дом е дома на семейството. Преди къщите и сградите са се строели по различен начин, на дома се е гледало като на свещено място. В дома са се канели и Създателя, и природата и предците. Имало е родови обреди, с които започва строежа, строи се и се влизало в нов дом. Там се канела сила, която да държи дома и обитателите му здрави, силни и чисти. Обредите имат дълбок метафоричен смисъл, домът става не просто мястото за живеене, а извор на нашата сила, извор на силата и за нашите деца.

Ако нашия роден дом е продаден и в него живеят други хора – в това няма лошо, защото всички действия са били само за добро: за здраве, за процъфтяване,  за радост. Ако пък вие влизате в нов за вас дом, но в който са живели други хора преди това, трябва този дом също да се освети, да се даде нова сила, да се даде родова сила и да се изравнят енергийните нива на дома и обитателите му, на стопанина му. Домът се строи по мярката на стопанина – по него се вземат и височините, и посоките, и големината на стаите. Затова стопанинът е този, който хармонизира енергията си с тази на своя нов дом. Така той защитава и съхранява тази енергия, за да може тя да подхранва и следващите поколения.

худ. Георги Гьошев, Зима в София

Ако има много раздори, много скандали, неразбирателство в дома ви, тогава може да се обърнем към рода си, да го поканим на чисто светло място и да помолим за прошка, за сила, за чистота, както и да благослови нашия нов дом и да го насели с енергията и силата на нашия род.

 

Не бива никога да оскърбяваме своя род, да се отричаме от него, да го проклинаме и мразим, защото тази негативност просто не изчезва с годините, а силно ни влияе особено и в живота на децата ни. Прошка се иска и моли приживе, но ако нямате начин направете го в първия добър момент и то от сърце. Ако някой тежко боледува в дома ви непременно направете прочистване и благословия за дома.

За всички тези теми и още много разказвам на своите семинари за рода.

Заповядайте!