Неудовлетвореността от съдбата е латентна форма на егото – подсъзнателно отхвърляне на съдбата и задачите, които тя създава за нашето развитие и растеж. Това е скрита неприязън към живота, който не отговаря на егоистичните ни желания.
Съзнанието на такъв човек е като на дете, което не иска да порасне и да поеме отговорност за живота си. Човекът, който се ръководи от егото си, не е в състояние да възприеме законите на Висшата справедливост и погълнат от обидите си, не е в състояние да проследи причините и последиците от своето страдание. Прочети повече →
