Силата на дома и словото като лечебно действие

Силата на дома и словото като лечебно действие

Статията е написана за вестник „Доктор“ и сайта  zdrave.to

Силата на дома и словото като лечебна дейностБългарският род има много интересна и богата структура. Той има своята ефективна и много стройна организация. През него – родът, текат потоците на силата. Те идват от предците към потомците и спират там, където някой е „ранен“ в рода. Този човек би могъл сам да е ранил или уязвил друг – човек или род – възможно е и самият той да е пострадал, но в него потокът на силата се пречупва, също както слънчевият лъч, достигайки повърхността на вода, се „премества“ от своя път в посока, която не е така значима, силна, намалява интензитета си и понякога угасва нацяло.

Потомците остават „на тъмно“, безсилни и чудейки се в коя посока да се устремят, за да запазят живота си пълноценен и полезен както за себе си, така и за следващите след тях поколения.

В рода са всички предци, родените и неродените също, в него са и потомците ни. Но, освен хората, в рода ни влияят сили, които припознаваме като източник на радост, спокойствие, разкриване на дарбите ни и щастие. Тези сили имат свойството да усилват доброто и да ни дават кураж да минем през трудните периоди в живота си, като отново запалим светлината и приемем потока на силата на рода си в неговата пълнота. Тези сили не са една и две, те са множество и са припознати от предците ни, защото са се уповавали на тях, развивали са ги, търсели са ги, знаели са мощта им и са им се доверявали.

Как да изразяваме себе си в рода и семейството по правилния начин?

Една такава положителна сила за нас е родният дом, родното място, там където е минало детството ни. Понякога това място не е точно родното, а е друго, където в детството си сме били щастливи и свободни, усещали сме се приети и част от нещо добро и силно – нашето семейство, домът на баба и дядо, групата от приятели, с които сме се виждали, училището, учителите и т.н.

Помощ от приятел

В тази статия ще ви разкажа как може да привлечем точно тези места към нас, като помощ в живота си. Не се наскърбявайте, ако за вас родното място и дом са свързани с тежки мисли, с тъга, дори с ужас. Тези места могат да бъдат обновени, пречистени и отново да носят добра сила, а вероятно има и такива за вас, които са ви на сърце – може да включите именно тях като лечебна сила.

Тази идея се нарича „лечебна разходка“. На доверениците ми аз я давам в случаите, когато установя, че много са се отдалечили от корените си, че не са свързани с живителните им сили и за тях някои от най-важните потоци на силата са пресъхнали или изтичат в далечна посока.

Предлагам ви разходка по любимите места от миналото ви. Но не просто да минете през тях или покрай тях, а да съживите всички положителни спомени, свързани с тези места. Това е нужно да се направи на глас, да се чуете, което ще се случи по най-приятен начин, ако имате доверен придружител и на него разказвате тези спомени. Ако такъв няма или не ви се иска да споделяте това с друг човек, направете  гласови записи на телефона си.

Върнете се в село, където като деца сте се чувствали свободни, играели сте на воля, помагали сте в двора на дядо и в кухнята при баба, където сте събирали яйчица от полога на кокошките и сте слушали вятъра как вие в комина нощем. Тези спомени, ако ги върнете като ново преживяване, от позицията на вече пораснали, силни хора, с воля и устрем, с възможност да променят живота си, ще получите допълнителна енергия за своите сегашни начинания.

Вървете по улиците от детството си не с носталгия, а със спомените. Тези спомени ще са вашият придружител в миналото, чрез който ще включите местата отново като източник на силата за вас.

„Ето тук играехме на народна топка, а тук имаше чешмичка, от която се пръскахме в жегите. Това е дъбът, под който сядахме на сянка в прашните следобеди и си разказвахме невероятни истории. А ето тук, дядо ме водеше, за да си купим кукички за риболов. В този двор баба вареше лютеницата в големия казан, а аз трябваше да донеса пресен хляб, за да оберем казана, като се напълнят бурканите с още горещата смес.“ Разказвайте, снимайте, спомняйте си.

Защо? Защото така почитаме миналото, което понякога ни измъчва. Няма я баба, няма го дядо, приятелите са се разпилели. Но не това е нужно да е фокусът в тези разходки (да, тези спомени ще дойдат и ще е малко тъжно), но е нужно да се разбере и осъзнае колко хубави и радостни моменти сме имали и от тези мигове да почерпим сила за днешния си ден.

Токсичната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

Домът, в който сте родени, принадлежи на родовата ви система. Той е там като страж на семейството, което го е построило и е заложило в него волята си за спокойни и изобилни дни. Дори полуразрушен, той пази тези надежди и вярата, прашасали в паяжините на времето. Нужно е вашето присъствие като представител на рода, за да разсече тази забрава. Затова ни влече към дома на дядо, на татко, към времето, в което тази къща е била пълна с хора, жива. Стопанът за дома сега спи, но щом влезете в него, той ще се събуди и ще ви разпознае като член на същото семейство и род, и ще ви помогне да въздигнете силата му отново. Ако това е невъзможно да стане с тухли, вар и арматура, то се случва чрез спомените.

Спомените и дарът към този стопан – дух на дома – могат да са лечебни. Поднесете му дар – чаша вино, хляб и плод. Оставете ги на чисто място за няколко часа и после ги изхвърлете – тяхната енергия е попила в дома и стопана му. Поговорете му, разказвайте и търсете разкази. Домът също говори, той има своя иносказателен език, разгръща разказите си от стая в стая чрез предмети, снимки, находки от миналото. Може да вземете с неговото разрешение предмет, на който да върнете блясъка и да ви носи идеята за силата на родния дом и място.

Превърнете всичко това после в текстове. Запишете и разкажете в текст спомените, сънищата, за предметите и хората от миналото. Не бързайте, насладете се на процеса. Пишете бавно, с радост от всяка дума. Превърнете рутинната си работа в кухнята и тихото наблюдение на птиците през прозореца в лечебен текст. Пресъздайте разходките из града и селото в текстове, описвайте скучните или пълноценните дни в разкази за рода. Тревоги и скърби, съзерцанието на красотата на природата или на сградите в града – всичко това може да бъде разказано в лечебен текст. Не е нужно да е велико постижение в литературата, добре е да е с вашите думи от детството, с темперамента ви, да носи вашия ритъм.

Защо е нужно това?

Разходката и наблюдението, а после писането и пресъздаването на спомена, се превръщат от отдушник на тегобите в пълноценна самостоятелна потребност и в лечебна дейност. Това ще ви позволи да поставите всичко в главата си на мястото му, но също и да структурирате, да разберете, да преживеете миналото по един подреден начин. Не само своето минало, а това на целия ви род.

Ето това е вече родова терапия.

Аида Марковска, родов терапевт,12 април, 2024 г., Пловдив

Нужно ли е да угаждаме на мама и тате?!

Нужно ли е да угаждаме на мама и тате?!

Zdrave.to

Нужно ли е да угаждаме на мама и тате?!

Ако сте на възраст над 20-22 години и все още имате пориви да угодите на родителите си, трепетно очаквате тяхното одобрение, тази статия е за вас. Ще се опитам да ви посоча защо това чувство е така силно и какво е умно да осмислите и сторите, за да спрете да търсите одобрение от родителите си и да станете независими, без усещане за вина и незначителност.

В моя кабинет често говоря с напълно зрели хора, които отказват да напуснат лоното на родителската опека и скут. Те се обаждат на родителите си по няколко пъти на ден, очакват напътствия, одобрение, съвети и ако не ги получат, се чувстват тъжни, огорчени и отхвърлени, сякаш „невидими“ за своите родители. Но най-вече те търсят одобрението на родителите си и дори да го получават в огромни дози и всекидневно, за тях то никога, никога не е достатъчно.

„Говориш ми хубави неща, защото си ми майка или баща, защото сте ми родители, иначе това не е вярно“ – ето и веруюто на тези, които чакат гласа на родителя, за да могат да се опълчат срещу несправедливостите в живота. Защо търсим родителско одобрение, опека, дума и съвет? Как това ни помага в живота и действително ли го прави или по-скоро ни пречи?

Когато търсим одобрение, ние се опитваме да удовлетворим дълбока емоционална потребност от принадлежност. Често това е свързано с необходимостта от сигурна връзка в живота, да бъдем значими и приети, да знаем, че няма да бъдем изоставени без основателна причина. В крайна сметка това е детската ни нужда от защита и грижа, от някой „по-голям“, който да поема отговорността за всичко в живота ни.

1. Освен това може да е налице нереализирана потребност от самостоятелност, която не е била налична за нас до момента. Ако в детството ни липсват моментите, в които се усещаме самостоятелни и независими, то наистина идва необходимостта от одобрение на нашето поведение от „значим друг“. Кой да е това? Родители, треньори, учители, ментори.

2. Друга важна причина може да е неразвитият ни усет за самоконтрол. В този случай човекът е убеден, че има специални привилегии и родителите просто трябва да го одобряват, да му се подчиняват и да се държат така, както той иска във всеки момент, и то в зависимост от настроението му. Повярвайте ми, виждала съм мнозина родители – жертви на тези „самостоятелни“ пораснали деца, без никакво усещане за личен самоконтрол в живота.

Искам син! Какво е здравото семейство, което продължава рода?

Родителите идват опустошени, отчаяни и обезверени, защото 30-40-50-годишните им потомци не умеят да управляват желанията си, връзките си с други хора, кариерата си и т.н. Уменията за самоконтрол във всяка ситуация тук са ключови, а те се учат през целия ни живот.

3. Това може да бъде и начин за блокиране на нуждата от спонтанност и игриво поведение. Ако тя не бъде удовлетворена в детството, имало е строго и ограничаващо възпитание, то се появява нуждата от още строги граници и правила. Например: „Ти трябва да се държиш по правилния начин, както правят възрастните“, или вярването, че родителите трябва да се държат по определен начин и да правят нещата така, както им се струва правилно.

Какво да направите, за да спрете да търсите одобрение и да станете независими?

Приемете напълно и безотказно факта, че не сте специални. Да, не сте! Звучи болезнено и неразбираемо: „Но нали трябва да съм специален за родителите си“. Ние наистина имаме основна емоционална потребност да бъдем обичани. Един от аспектите на любовта е да бъдем избрани от човека, който означава най-много за нас, да бъдем специални за него. И ние наистина сме специални за мама и татко, но към 3-5-годишна възраст преставаме да бъдем абсолютният център на вселената, тъй като започваме да се учим на социално взаимодействие, ставаме отделни личности, експериментираме с автономността и независимостта.

За тях ние вече не сме центростремителната сила, те започват да се връщат към кариерата си, към своята връзка, за да я реновират, към заниманията си, пътуванията и пр., и ние се учим да се справяме и без тяхната помощ. Разбира се, това става постепенно, нежно и внимателно, като ни се възлагат задачи и се стремим да ги изпълняваме правилно и навреме, но най-вече сами. Във времето, когато сме между 13- и 18-, 20-годишна възраст, настъпва процес на отделяне и съзряване, и след приключването му човекът се превръща в отделна личност и преставаме да бъдем част от родителското семейство. Оставаме, образно казано, „сами“ и не сме нито по-лоши, нито по-добри от другите хора, а ставаме „един от всички други“.

Родителите не ни дължат нищо 

Не можем да изискваме определени действия и постъпки от родителите си, нито да ги контролираме – това е нереалистична задача за следващото поколение. То живее в нов свят, по нов начин, с други правила и търси нови истини за себе си. Принадлежим на това ново поколение и ние, отделилите се от родителите си.

Така че, ако очакваме те да ни обичат така, каквато е нашата нужда, да ни кажат точно определени думи на подкрепа, да ни подарят апартамент, кола или пътуване, то е нужно да спрем този порив, и то осъзнато, разбирайки, че техните задължения по отношение на нас са вече приключили. Разбира се, те могат да го направят или да не го извършат по свое желание, защото също като нас са независими и имат свободна воля и избор.

Но, ако не го направят или кажат, това не ги прави лоши родители.  „Искам да ме обичаш!“, „Искам да искаш да споделяме!“ са желания, които не можем да претендираме към никого, включително и към родителите си. Нещо повече, помислете: те са можели да не направят нищо за вас от самото начало и да ви изпратят в сиропиталище веднага след раждането. Това също би било техен избор и отговорност. И вие не бихте могли да повлияете на това, точно както не сте в състояние да повлияете на това те да ви обичат и да ви задържат в семейството си.

В тази възраст родителите ви вече не са вашето семейство. След като навършите 18 – 20, най-късно 24 години, те вече не са вашето семейство. Вие ставате самостоятелна единица – вие сте вашето собствено семейство. Ако срещнете партньор, в семейството ви ще бъдете двама, ако имате деца, те ще бъдат част от вашето семейство, докато сами пораснат и навършат 18-20 години. Но никога вече не можете да се върнете назад във времето и да бъдете част от семейството на родителите си.

Любовта има нужда само от едно – да се прояви

Мъдро е да приемете спокойно факта, че вече сте нормален и успешен в живота си човек. Вече можете да правите избори – добри или не дотам добри, в живота си. Действията ви ще бъдат правилни, ако са в съответствие с вътрешните ви ценности, удовлетворяват нуждите ви и не нарушават законите на страната, в която живеете.

Вземайте ежедневно колкото се може повече решения. Не искайте от родителите си финансова или физическа помощ. Опитайте се да правите неща, които са не само приятни, но и полезни за вас и вашия живот. Ще развиете чувство за компетентност и ще осъзнаете, че имате здрав разум и че вашите решения могат да бъдат правилни. Ще разберете също така, че грешите и имате право на поправка на грешките си, че имате право на всяко решение, което ви прави щастливи и спокойни.

Ако ви е трудно да приемете тези истини, моля ви потърсете помощ и емоционална подкрепа. Ако обстоятелствата са такива, че любовта и изборът са ви липсвали, нещо може и трябва да се направи по въпроса. Родовата терапия е един от методите, с които подпомагаме осветляването на тези състояния и работим в полза на независимостта и силата на човека. Има възможност да подобрите емоционалното си състояние чрез общуване с други хора или чрез психотерапия, чрез групи за взаимопомощ или пътешествия по света. Намерете хора, с които можете да установите отношения на доверие, които ще подкрепят вашето развитие и самостоятелно поведение. А ако чувствате, че ви е трудно да се справите сами с психо-емоционалното напрежение, потърсете професионална помощ от психолог, клиничен психолог или психотерапевт.

Но не звънете на мама и тате с упрек: „Ти си виновен, че нямам увереност!“ Поемете своя живот в свои ръце!

Аида Марковска, родов терапевт

 27 март 2024 г.

Нищо в рода не е окончателно – травмите са преодолими

Нищо в рода не е окончателно – травмите са преодолими

Какво е родова терапия и защо хората я избират?

Скъпи приятели, след толкова статии за родова терапия нека ви разкажа малко повече от „кухнята“ на самия процес. Знам, че за мнозина това е любопитно, но за други е много необходимо, защото се усещат несигурни за процеса на работа с родов терапевт. Тук трябва да направя една значителна бележка: ще говоря за начина на работа на родовите терапевти от Школата, която водя, защото наблюдавам значителни разлики с подходите на колеги от аналогични терапевтични школи.

Доверениците идват при родовия терапевт със сложни проблеми, но често първоначално са склонни да обсъждат привидно тривиални или незначителни неща. Това явление може да се обясни с различни психологични фактори, но най-вече с изпитването на несигурност в процеса, също на погрешна информация какво точно е родовата терапия и как се случват нещата.

В началото на терапията хората може да се чувстват тревожни или уязвими, което улеснява започването на дискусии по по-малко значими за тях теми. По подобен начин, разглеждайки първо по-маловажни въпроси, доверениците могат да „тестват почвата“ и да преценят реакцията на родовия терапевт преди да навлязат в по-дълбоки родови задачи.

Разчитаме и на още нещо. Когато започнат с незначителни проблеми, доверениците могат да изградят връзка с родовия терапевт и да установят чувство на доверие. Това постепенно развитие им помага да се чувстват по-комфортно и ги отваря за възможността с течение на времето да се заемат и с по-сериозните предизвикателства. Фокусирането върху по-лесни проблеми може да даде на родоизследователите усещане за контрол и самостоятелност, тъй като те могат да се движат в терапевтичния процес със собствено темпо. Има и още една посока на мислене: привидно незначителните проблеми често служат като отправна точка за разглеждане на по-дълбоки теми. Това особено силно важи за работата в рода и родовото поле.

Започвайки с изследването на по-незначителни задачи, родовите терапевти бавно, но сигурно достигат важните теми, модели и емоции, които са свързани с основния въпрос на клиента. Този подход позволява цялостно възприемане на терапевтичния процес от довереника и улеснява по-ефективното му ангажиране и подкрепа към този процес.

Като човек с многогодишен опит съм забелязала, че склонността на моите клиенти да започват терапевтичните сесии с прости и незначителни проблеми е естествен и стратегически процес, който цели  и изпълнява и други, освен изброените функции. Като разпознават и изследват тези начални теми, терапевтите от своя страна могат да изградят силен лечебен съюз, да вникнат във вътрешния свят на довереника и в крайна сметка да го насочат към значимо осъзнаване, израстване и изцеление. Резултатите тогава от нашата съвместна работа са забележителни.

Разбирането и удовлетворяването на истинските потребности на довереника е от първостепенно значение за родовите терапевти, които се стремят да предоставят ефективно и смислено аналитично лечение и осъзнаване на родовите травми. Като се заинтересуват първоначално от по-повърхностните проблеми, терапевтите могат за кратко време в последствие да установят дълбоки връзки с клиентите си и да улеснят дългосрочната промяна.

Помощ за напредъка в терапията е активното слушане, за да се разбере не само какво казва довереникът, но и емоциите и скритите значения зад думите му. Ние обръщаме внимание на невербалните сигнали и активно ги отразяваме, за да демонстрираме разбиране и съпричастност към всеки, дошъл в кабинета ни. Освен друго, е необходимо да създадем безопасна и неосъждаща среда, в която доверилите ни се хора се чувстват комфортно да споделят най-дълбоките си разсъждения и чувства. Доверието към нас формира основата за това хората да говорят открито за истинските си нужди и уязвимости.

Проявяваме съпричастност, като разбираме и признаваме преживяванията, чувствата и гледните точки на своите довереници. Потвърждаването на изпитваните емоции им помага да се чувстват чути и приети, което спомага за укрепване на доверието помежду ни.

Насърчаваме доверениците си да изследват не само рода  и семейството си, но и основните си убеждения, ценности и минали преживявания, които може да влияят на настоящите им нужди и поведение от родова гледна точка. Като вникнем в тези основни фактори, ние можем да открием първопричините за проблемите им, т.нар. основна травма и да я разкрием пред довереника ни внимателно и спокойно, като внимаваме да не създадем в него усещане за несигурност, опасност или фаталност. В крайна сметка, нищо в рода не е окончателно.

Насочваме своите довереници към самосъзерцание и внимание към вътрешния свят, за да им помогнем да разберат по-добре не само своите мисли, емоции и поведение, но и цялостното поведение на рода и родовата система, сигналите ѝ към всеки нейн член. Насърчаването на самоосъзнаването дава възможност на доверениците ни да открият истинските си нужди и да работят върху личностното си израстване в здравословна родова среда.

Насърчаваме своите довереници да си поставят цели, също така да присъстват пълноценно в процеса на изпълнение на родовите задачи, за да съобразим и съгласуваме заедно с тях резултатите от терапията с техните действителни нужди и стремежи. Съвместното поставяне на ясни цели гарантира, че терапията е насочена към това, което е наистина важно за тях. Тогава те с увереност и яснота на ума пристъпват към задачите, които са им възложени от тяхната родова си система.

Откриваме и изследваме защитните механизми на доверениците и рода им, които може да прикриват истинските им нужди или емоции. При нас, в кабинета популярно се наричат „съпротива на рода“. Като разберем и неутрализираме внимателно тези защитни механизми, родовия терапевт помага на дошлите при него да се изправят срещу основните проблеми и да се насочат към личното си израстване. Използваме практики за осъзнатост, за да помогнем на всеки да остане в настоящето, да се свърже с родовата си система без опасност да бъде накърнен и по този начин да се обърне с лице към истинските си нужди. Практиките за осъзнатост могат да подобрят самосъзнанието и емоционалното самоуправление, като насърчават по-дълбокото изследване на истинските им желания. Тези практики наричаме с по-простички названия: медитация,  молитва, визия, приказка, обред.

Като следваме изброените основни стъпки, ние – родовите терапевти, можем с лекота и истинност да преминем отвъд повърхностните проблеми и да разкрием без съмнение истинските мотиви довели човека в кабинета ни. Изграждането на силна лечебна връзка, основана на доверие, съпричастност и сътрудничество, е от съществено значение за подкрепата на доверениците ни по пътя им към себепознание, истинност и цялостно благополучие. На тях и на целия им род.

Доверете ни се!

Аида МАРКОВСКА, Родов терапевт, основател на Школа за родова терапия

12 март 2024 г.

Любовта има нужда само от едно – да се прояви

Любовта има нужда само от едно – да се прояви

от ZDRAVE.TO

По-здрави сме, когато някой ни обича и е загрижен за нас. 

Това е безспорно, доказано е от учените и е важен елемент от нашия живот. Кой е този, който ще ни обича и ще го е грижа за нас? Не очакваме това да е който и да е човек, иска ни се да е „нашият“, сродната ни душа, която ще вникне в желанията ни, ще ни разбере и ще ги почете, като ги изпълни със смисъл..

Нашите хора са тези, от които сме, тези, с които сме сродени по кръв или по обет. Именно от тях ние очакваме и радост, и сила, и грижа, и внимание. 

Най-важно и най-първо за всеки от нас е да имаме любовта на родителите си. 

Тя, често и погрешно наричана безусловна, е възпята в поеми и песни. Майчината любов – тази, която обича завинаги. Помните ли как народът я възпява: 

„Проговаря планината Ой ви вази два овчаря, любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба.“?

А майките? Те очакват също да са обичани от децата си. И също искат да бъдат „пожалени“, да имат безусловната синовна преданост и загриженост. Бащите, братята и сестрите, дядовците и бабите, лелите и вуйчовците – всички очакват любов и закрила от своите си. 

Защо това е така трудно? 

В рода няма безусловна любов. Там любовта е винаги с поне едно условие и то е: „Ако си от нашия род, ако си ми близък, то ще те обичам!“. Това е най-малкото, което искаме да имаме, за да бъдем отдадени към човека.

Обичаме семействата си и внимаваме за тях небето да е ясно и слънчево, да са нахранени, на топло и защитени. Обичаме това усещане – всички сме заедно и това ни дава сигурност и спокойствие. Когато сме заедно, любовта може да се прояви по безброй, понякога и напълно алогични начини.

Тя може да е пълно отпускане, в което не полагаме никакви усилия или точно обратното – като огромна отговорност и напрежение всичко да свършим както смятаме, че е добре. Любовта може да е пълна слепота за недостатъците на любимите хора, заблуда по отношение на добрите им качества, емоционално преекспониране на състоянията.

Любовта може да се прояви като критикарство, като надменност, възгордяване; също като мълчаливост, затвореност, лъжа и неоткровеност. Любовта и предаността в рода се преживяват като вина, огромна тежест, самообезценяване. 

Да, това е парадоксално, но е истина, защото любовта има нужда само от едно – да се прояви. Проявата й понякога е странна и неразбираема, чутовна, изглежда като омраза, ненавист, незачитане и злост. Уви, любовта може да е с такива проявления. Всъщност, това, за което говорим, е любовта на кръвта, на рода, на семейството. Това е необяснимата любов, тази, която носи болка.

Всяко семейство я проявява, но не всякога като щастие и разбирателство, мир и справедливост. Тези понятия в рода е трудно да бъдат дефинирани. Справедливото за един е крайно несправедливо за друг. Безграничната грижа за по-слабия изглежда неправилна на по-силния. Вниманието към този, който не се справя, изглежда много болезнено за онзи, който сам успява във всичко. Среща се и обратното. 

Подкрепен е само силният, справящият се, а недъгавият е избутван от гнездото. Но, запитайте се, как да разпредели рода този ресурс, наречен внимание и грижа, обич и доверие, ако го дава на всеки поравно? Та нали никой от нас не прилича на другия, всеки има свои специални качества, добри и не дотам хубави; характеристики, на които се налага да наблегне и да компенсира и други, преодоляването на които също иска ресурс. 

Токсичната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

„На куцото пиле Бог сам вие гнездо“, казва народът ни мъдър, а на способното пиле Бог не помага по същия начин. Любовта в рода се раздава и предава като сила и внимание според родовата нужда от нея. Тя прелива като в скачените съдове и пълни нивата от там, където най-напред е нужно да се подаде, докато се изравни. Това равновесие е крехко, то се балансира от разбирането на всички в семейството, че вниманието и отдаването не са постоянни и не идват просто, защото така е редно. 

В днешните модерни десетилетия на 21-ви век да се потърси родовото внимание и любов се тълкува много по-различно от преди. В миналото нашите предци са показвали дълбока преданост към традицията, разбирането и обичаите на семейството, рода, общността и не са си позволявали да ги нарушават. За всяко нарушение е имало точно определени начини да се поправи и тези стъпки са следвани от хиляди хора в продължение на векове.

Да се поклониш на по-възрастния, дори в сърцето ти да има бунт; да целунеш ръка на този, който има старшинство; да работиш, без да отлагаш и мързелуваш; да се стараеш да пазиш честта и достойнството на своето семейство; да си отдаден към живота като изхранваш потомците си и ги възпитаваш; да оставиш след себе си дом и имане, с което да бъдат подпомогнати следващите; да се научиш да обичаш и почиташ Бог и т.н., и т.н. Много са примерите, с които предците ни и по-старите ни родственици са опитвали да заслужат любовта на своя род. 

Днес… Днес вече няма тези правила. Сега отстояването на личността като единствена инстанция на справедливостта, без оглед на това дали ще се нарушат нормите на семейството, е новата истина. Ако детето не иска да учи, да се подчинява на семейната система – това се приема за правилно и добро, защото това то ще се изяви като уникална и с най-голяма надежда надарена личност, с нов подход към всичко. Има такива случаи, разбира се, но в болшинството новото време донесе неистов мързел, отказ от труд във всякакви форми и народната „поговорка“, че е грях да се работи при живи родители.

Как да отсеем едното от другото? Как да се уверим, че детето ни и близките ни ще получат любовта, за която копнеят, без да преминава във формата на непочтителност и изсмукване на родовите сили, за да се оцелее, паразитирайки и без желание да продължи името и рода, да наследи професия и призвание, да се погрижи за наследството и да създаде свое, да върви напред в добро? 

Тези въпроси се поставят често в кабинета на родовия терапевт. Като такива ние работим в актуалната социална среда, отчитайки особеностите на новото време, но се опираме на старите  здрави корени на миналия опит, за да създадем новия облик на здравото, силно и щастливо семейство, в което всички получават жизнено необходимата любов и отдават обич и доверие, защото ги имат в изобилие. 

Аида Марковска, Родов терапевт, Основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“

26 януари 2024 г.

Здрави сме, когато носим отговорност за своите решения и постъпки

Здрави сме, когато носим отговорност за своите решения и постъпки

Статия от рубриката „Здрав род- здрав човек“ на вестник „Доктор

Приятно четене! Статията в оригиналната дестинация е ТУК!!

Всеки от нас е призован да носи отговорност за своите постъпки и решения. Когато в определена ситуация тази отговорност се отхвърли, някой от следващите поколения в рода чувства порив да върне баланса.  Този член на рода ще преживее ситуации и събития, близки до тези на предците му, за да има възможност в новото време да вземе други решения и да върне баланса в рода и свързаните с него други родове.

Например, ако някой е придобил пари или имоти неправилно, нечестно и по един или друг начин е ощетил човек или дори цяло семейство, хората от следващо поколение не успяват да задържат пари и чувстват неясна вина по отношение на богатството, дори въпросният прародител да не е осъзнавал, че чрез своите действия е ощетил други хора и семейства.

Тази вина в потомците е като неясно чувство, но съвсем определено не им позволява да имат повече от минималния жизнен стандарт и да се почувстват свободни с придобитите ресурси. Понякога те печелят наистина нелоши пари и имат отлични сделки и почти веднага след това се появява необходимост тези пари да бъдат похарчени или дадени на някого – сякаш това е неизбежно. Тогава те питат „Защо?“, но малцина се досещат да погледнат към предците си и да разберат как те са придобили своите имоти, пари и възможности. 

Всяка кражба, присвояване, отнемане, с които причиняваме емоционална мъка, водят до подобни последствия.

В партньорството също трябва да има равновесие и хармония. Важно е да познаваме границите и личното пространство на партньора, както и своето, за да има място за нашата енергия. Ако няма граници, връзката се задушава, партньорите „се вкаменяват“ и създаденото между тях умира, без да достигне до дълбочината си. 

Къде да бъдат тези граници, човек учи от ранното си детство и от своето родителско семейство. Има значение колко нашите родители са зачитали личното ни пространство, дали сме имали своя стая, легло и кът. Има значение дали се е налагало да спим в спалнята при родителите си до късно детство, дали са ни позволявали да бъдем себе си в пълна сила и са ни подкрепяли в нашия път, позволявайки ни да правим свои грешки и сами да постигаме своите успехи. Признаването на нашата личност от родителите ни е първата неосъзната битка на всеки човек. 

Днешните ни времена са далеч по-толерантни към децата в това отношение, но само допреди едно поколение самостоятелността преди навършването на пълнолетие е била невъзможна. Отговорност за прехраната на семейството са носили всички, които са били в състояние да работят и това често се е отнасяло и до съвсем младите хора, почти деца. Ако сме научени, че сами носим отговорност за решенията си, животът ни поднася изпитания, които преодоляваме с решителност и смелост, защото знаем, че никой освен нас няма да има отношение към решенията ни. А дали е така напълно? Кога човек носи сам отговорността? Когато от съвсем малък му е дадена възможност да променя решенията си, да избира внимателно и да не бяга от изборите, като ги предоставя на някой друг.

Баланс по отношение на положителния и отрицателния обмен в брачната двойка също трябва да има – това означава, да знаем кога да създаваме добро за всички в семейството ни и кога да опитаме да не предизвикваме проблеми и нещастия, мислейки за всички, с които сме свързани. Ние не живеем сами на света, дори да сме откъснати в далечна Антарктида. Родовите връзки са невидими, но напълно реални, като радиовълните например. Ако единият в семейната двойка е твърде даващ, а другият основно получава – това създава дисхармония и променя позицията от партньори в родител и дете. Това се преживява като силно напрежение, обикновено си тръгва този, който е получавал повече, защото той е загубил своя лик и тежест, на него му е вменена или е приел ролята на детето.

Ако в началото на връзката в двойката се завихри негативна енергия, след време този вихър става неудържим и тя се разпада. Има обаче и позитивен обмен на искрена подкрепа и привързаност и ако позволим на тези чувства да бъдат водещите, тези двама получават дълбочина в своите отношения и намират спокойствие и любов във всяко общуване помежду им.

При нараняване и обида – не връщайте, не показвайте, не поучавайте, защото вкарвате партньора си в ролята на дете. При добро към вас – бъдете дълбоко признателни и дайте да бъде разбрано, че оценявате подкрепата, която сте получили. 

Това семейно разбирателство ни носи здраве и на физическо ниво – балансират се кръвоносната и отделителната системи, регулира се кръвното налягане и няма опасност от инсулти и сърдечни атаки в семейството. Лекарите казват: „Избягвай стреса!“. А родовите терапевти казваме: „Създайте равновесие в рода и вземайте отговорни решения, без да прехвърляте и поемате отговорност от друг!“

Аида Марковска, 22 октомври 2023 г.