Честито зимно Слънцестоене, наивнико!

Честито зимно Слънцестоене, наивнико!

Време е да се превърнеш в наивник, ако искаш да вървиш по пътя на познанието.

Рано или късно това ще се случи. Ще се наложи да свалиш всички статуси и маски и да видиш зад тях един наивен, простичък човек, който обича всички, играе си с всички и се шегува с всички. Наивникът никога не се свързва със злото. Шутът е вечното дете и именно на него се разкриват най-дълбоките тайни на съществуването, защото той не държи на славата, на сериозността, на чуждото мнение за себе си.

Той се чувства добре, когато е такъв, какъвто е. Играе си, дрънка нещо, шегува се. Той се наслаждава на живота. Изследва себе си и своите възможности. Не се превъзнася, а със сърце откликва: „Уау! Какво е това?“.

Такова щастие е да си наивник, такова щастие. Нима това не е истинското щастие? Да бъдеш свободен! Свобода е, когато не зависиш от мнения, експерти, религии, движения, посвещение. Просто играеш собствената си игра и не се интересуваш от игрите на другите. Избираш какво искаш да играеш и ако то те привлича, се впускаш с радост в него.

Но никой не иска да бъде глупак. Всеки иска да му се присъдят сериозни титли, награди, почести. Един глупак ще погледне сериозните „просветителски“ игри и ще каже: „Майната ви“. Обаче всеки иска да си играе с глупака, защото е наивен и забавен. Той е незлоблив, забравя лошото и се отдава на своите занимания с много радости без да се чувства ощетен. „Какъв глупак! Откраднаха му всичко, засрамиха го, оплюха го, подиграха му се, а той още играе и весело бърбори. Наивник!“

Мисля си, ако в света имаше повече наивници, ние с вас щяхме да усещаме без съмнение Божията любов и мъдрост.

Честит ден на слънцестоенето! Зимата е тук!

Аида