“Здрав род – здрав човек”: Отровната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

“Здрав род – здрав човек”: Отровната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

От сайта на вестник „Доктор“

Отровната майка травмира децата си  – 6 признака, по които да я разпознаем – без съкращения

Понякога майката може да бъде човекът, който отравя живота на детето и го лишава от радостта от живота! Тази токсична отрова ще проникне в цялото му същество и в бъдещето му и със сигурност може да го провали, да го изведе от щастието му и да го привърже към зависимости като алкохол и наркотици.

Образът на идеалната майка може да се описва безкрайно, всеки има своя представа за нея, всички като деца сме обичали нея – съвършената, даряваща ни живот и топлина. Но отровната майка невинаги е лесна за описване и дефиниране. Дори за самата жертва – детето ѝ. Хората могат да живеят цял живот и да страдат от общуването с такава майка, без да осъзнават, че продължават да травмират себе си. Тъжно е да знаем, че често се срещат тези жени, които постъпват с децата си напълно неосъзнато както с най- големите си врагове.

Защо има отровни майки?

Самите те носят своя дълбока семейно-родова травма. Те са били подложени на част от всички отрови, за които ще ви разкажа в тази статия. Тези емоционални травми са оставили в тях отпечатъци, характеристики и нрав, който често не се осъзнава като вреден за децата им. Самите те са отгледани в отровна среда от неразбиращи се родители, измъчени от изискванията на живота, живели в трудни социални и исторически моменти. Затова е напълно излишно и невъзможно дори да се обърнем към отровните майки с молба да „се осъзнаят“. Необходимо е задълбочено да се разгледа родовата система и да се намерят колените на това поведение, после с много любов и разбиране да положим лекарството на любовта и приемането върху техните рани с надеждата , че тяхната отрова няма да продължи да се предава в рода. Работата с родов и семеен терапевт, както и с психолог ще даде огромен напредък в това отношение и възможност да се поправи злото, което мъчи рода от поколения назад.

Но да се попитаме:

Кое ни прави майки?

Да родиш дете е много по-лесно, отколкото да го обичаш или отглеждаш в здравословна любов. В това отношение не всяка майка е наистина майка-закрилница, майка-любов, майка-нежност.

Да разгледаме основните характеристики на отровната майка:

1. Нарушаване на личните граници. Такива майки нарушават грубо личните граници на децата си, не им позволяват да имат свое пространство или нахлуват в него, без да питат, вземат без да питат  техни вещи, особено любими такива на децата си. Особено им допада да разказват тайните на децата си на други хора. Те им задават неудобни въпроси публично и обсъждат децата с непознати в негативна светлина. Те не желаят да приемат, че детето може да има свой собствен живот и всяка защита на границите от страна на децата им се възприема от тях като лична обида. Такива деца имат трудности в общуването, не могат да казват „НЕ“, не могат да се грижат за собствените си интереси, стават безхарактерни и не познават себе си. Обикновено те остават самотни и затворени хора, страхувайки се от това, да се включват в общи начинания с други хора, да общуват, стеснителни са и остават засрамени в живота си.

Ако откривате такъв уклон в поведението си като майка, непременно се оттеглете от личното пространство на детето си, оставете го да подрежда стаята си, леглото и шкафовете си по свой собствен ред, не обличайте и обувайте негови дрехи и обувки, не носете украшенията му, раниците и чантите му и т.н. Не спете в леглото му при никакви обстоятелства. Опитайте да говорите пред другите хора извън семейството, но и на своите роднини само хубавите неща, с които детето ви се гордее, да изтъквате силата и достойнството му, да го похвалите заслужено.

2. Потискане на емоциите. Отровната майка смята проявата на емоции на детето си (особено отрицателни) за неприемлива. Ако детето се почувства зле, то е принудено да мълчи, иначе ще бъде наказано. Ако е добре, също е по-добре да не показва радостта си твърде ярко. В същото време тя често му напомня, че не е позволено да ѝ се обижда, все пак тя му е майка! В резултат на това порасналия вече човек не умее да изразява емоциите си, крие ги и ги потиска, преструва се, че е „удобен“ за другите, не споделя вътрешния си свят, остава загадка за хората и трудно завързва искрени приятелства. Като допълнение може да развие качества на подлизурко, лъстител и доносник и така да се опитва „да умилостиви“ силните на деня.

Ако откривате тази характеристика в себе си, опитайте да разберете, че изразяването на емоции е здравословно. Човек носи в себе си огромен диапазон от силни чувства: от гняв, срам, вина, безочие, наглост и т.н. до смелост, сила, вдъхновение, радост, чувственост, нежност. Всяка подтисната емоция може да се превърне в рана и да кърви през целия живот. Дайте възможност на децата ви да говорят за тези чувства, а вие бъдете най-добрият им избор при нуждата от довереник. Анализирайте с тях емоционалния им свят и се опитвайте да обясните, че проявата на чувственост е и проява на характера. Понякога това не е лесно, но със сигурност е по-добре, от колкото детето да преглъща и потиска всичко в себе си, защото от тук до болестта е само една крачка.

3. Контрол. Такава майка не оставя децата си да дишат, не признава техния избор, правото им на мнение и грешки. Тя решава всичко вместо детето и се опитва да го контролира и като възрастен. Често това се представя като лична услуга, с думите: „После ще ми благодариш!“. Дори възрастните са подложени на натиск от такъв характер. Майката иска да знае и да контролира всички детайли от живота им, но най-вече: взаимоотношенията им с другите хора, ежедневието им, работата им, връзките им. В резултат на това човек развива синдром на научената безпомощност, често е напълно несигурен какво желае и как да го постигне и изпада в зависими отношения с хора, които го използват и насилват емоционално.

Ако сте такава майка (а защо не и баща) то вероятно вие самите сте били подложени на такъв контрол и затова смятате, че той е важна част от възпитанието на децата. Самостоятелността се учи и възпитава, но не чрез контрол, а чрез доверие. Намерете в себе си всички поводи да изпитате доверие както към детето си, така и към другия родител, към света и живота и така ще помогнете не само на наследника си, но и на себе си.

4. Постоянно демонстрирано разочарование от детето. Такава майка внушава на наследника си, че от него не може да произлезе нищо добро. Тя възприема всички негови успехи като случайни, а грешките му смята за естествени и му внушава, че то може само да греши. Каквото и да прави такова дете, то винаги ще бъде „недостатъчно добро“. Често го наричат мързеливец, недодялан, неудачник, глупак. В резултат на това човек израства с мисълта, че не е достатъчно добър, достатъчно достоен, с много ниска самооценка. Гласът на такава майка може завинаги да се превърне в част от неговия Вътрешен критик, който не му дава мира и трови живота му.

Имам толкова много примери в моята практика, свързани с такова разочарование. Ако сте такъв родител, моля да помислите от какво генерално сте разочаровани в живота си и най- вероятно ще се сетите също за своите родители, за началниците си, за управляващите,… но и за себе си. Не прехвърляйте това разочарование към по-малките от вас, то се лекува чрез благодарност за всичко, с което родът ни е дарил, за силата да живеем сега, в трудни времена, с мисъл за постиженията в живота ни и за нашите таланти.

5. Пасивна агресия на майката към детето. Отровната майка се подиграва на детето. Сарказмът, иронията, студенината или натискът върху нереалното чувство за вина и срам (което тя самата е внушила) са нейните методи на възпитание. Дори опитът на порасналото дете да живее както то смята за добре, не бива одобрен и майката не може да се зарадва истински. Обидата, маската тип: „не ми пука“, подчертаната студенина – всичко това е нейният арсенал. В резултат на това човек може да възприеме този метод на общуване с другите хора, да не може да разбере и изрази емоциите си, да избягва  искреност, става лъжец, самият той поставя броня, която да го пази от собствените му емоции. Често този човек сам се превръща в насилник на близките си.

Този тип майка е била или е все още подигравана от партньорите си. Най- често това се е случвало и в детството ѝ, от учители, от баща или настойник, затова тя намира подигравката като вид спасение, отдалечаване от болката. Помислете върху това, тук идеята за осъзнатата прошка е в помощ, но също и знанието, че не зависим от никого, че сме способни да бъдем достойни, честни хора. В рода често откривам назад унижение на предците, пропадане в социалния им статус и болка от пренебрегване в обществото.

6. Фалшиво чувство за вина. Тази отровна майка упреква детето в ниска или отсъстваща съпричастност и грижа за нея, често поставя въпрос за липса на храна, дрехи, подслон. Тя говори със съжаление колко трудно ѝ е било да отгледа детето, опитва се да стовари отговорността за собствения си, неуспешен според нея, живот върху детето и го обвинява за всичко. Тя изисква от порасналото си дете да я издържа, непрекъснато да ѝ помага емоционално, финансово, жилищно и по всякакъв начин, впива се във всичките му жизнени ресурси и непрестанно ги консумира. В бъдеще фалшивото чувство за вина пречи на това дете да се радва на живота и го изтощава, отравяйки отношенията му с другите. Този възрастен работи много, изгаря от прекалени ангажименти и не оставя нищо за себе си, опитвайки се да няма нищо в повече, за да не бъде отново ограбен. Скованост, стиснатост, тесногръдие – това са симптомите на човек, израснал с подобна майка.

Ако сте майка, която смята, че понеже е отгледала децата си с лишения и много трудности, те също трябва да изпитат такива, моля премислете. Да „висиш“ на врата на сина или дъщеря си означава да ги лишиш от всички ресурси, които са необходими за лично семейство, кариера, осъществяване. Това е като да завлечеш към дъното и тях, за да не си сама там. Тези довереници са били неимоверно самотни в детските си години и в непрекъснатите изисквания за внимание те спасяват детето в себе си от тази самота.

Ако усещате, че се превръщате в токсична майка и искате да откриете причините за отношението си към себе си и детето и да се излекувате от токсичността, която ви пречи – потърсете помощ!

А ако осъзнавате, че сте дете на отровна майка и че тя има участие волно или неволно във вашите страхове, комплекси и несигурност, то работата с родов терапевт и психолог ще ви помогне да изоставите негативните емоции, свързани с това, да създадете жива връзка със себе си, да се обичате и приемате и да започнете да живеете радостен и пълноценен живот!

Аида Марковска, родов терапевт, основател на Школа по родова терапия „Задругата на родонавтите“

19 ноември 2023 г., Пловдив

В мир с родителите -мини семинар с Аида в Перник

В мир с родителите -мини семинар с Аида в Перник

В мир с родителите
Помири се с баща си и майка си! – мини семинар с Аида Марковска

„Не се разбирам с майка ми/с баща ми!“
„Никога не съм се усещал обичан от родителите си!“
„Като дете винаги се оправях сам!“
„Не съм чул добра дума от родителите си!“
„Те често ме оставяха на село, забравяха за мен…“
и т.н. и т.н.
Мъката от родителското неразбиране, от възпитанието в строгост, от липсата на родителя, от тяхната студенина…

Кои и какви са отровните родители?
Ние самите дали не сме също отровни за своите деца?

Елате на мини семинар с Аида Марковска , за да намерите отговорите на тези въпроси. Практическата част ще бъде визия с родителите.
Подарете си това преживяване преди Коледа в Център „У Дома“, Перник на 10 декември 2023 г.
Цена: 96.00 лв
Място: Център „У Дома“, гр. Перник
Дата: 10 декември , неделя
Час: 10,30 ч
Продължителност: 4 астр. часа с почивки
Лектор: Аида Марковска- основател на Школа за родова терапия, родов тепраевт

Записване и още информация при Деница Иванова:
0896 011 988
Събитието е присъствено!
Задължително записване и предплащане!

Помири се с майка си- семинар с Аида

Помири се с майка си- семинар с Аида

18 февруари 2024 г.
Пловдив и он-лайн
Семинар с родовия терапевт Аида Марковска

Помири се с майка си

Задушаващата майка
Майката с претенции
Незабелязващата майка
Майка- орлица
Мамино синче и дъщеричка
Свекървата- истинското зло или ангел -пазител
Как да обичаме майка си и да я почитаме, без да сме слугите ѝ
Мама- нея просто я няма
Мама, която не намери татко никога
…………………………..

и още много теми в семинар на живо и онлайн па ZOOM

Редовна цена: 160 лв
Ранно записване: до 31 декември 2023 г – 125 лв
Цена за майка и син/дъщеря, посещаващи заедно: 280 лв, а ранно записване: 220 лв за тях двамата

Програма:

9:45-10:00 – Регистрация
10:00 -10:15 -Въведение
10:15-11:30 – теми от семинара
11:30-11:45 – кафе пауза
11:45-13:00 -теми от семинара
13:30-13:45 – обяд
13:45-15:00 – теми от семинара
15:00-15:15 – кафе пауза
15:15-15:45 – отговори на въпроси
15:45-16:00 – заключение

ЗАПИСВАНЕ: Тони Каменова 0898 233 118 или на mira@aida.bg
Запазването на места е с внасяне на част от сумата: 50 лв

ПЛАЩАНЕ:
„РОДОВА ПРИКАЗКА“ ЕООД
IBAN ВG93 RZBВ 9155 1012 3614 02
ОББ /бивши КBC, РАЙФАЙЗЕНБАНК/,
КЛОН ПЛОВДИВ

Майчината любов – като задушаващият фактор в живота

Майчината любов – като задушаващият фактор в живота

„Трябва да разберем, че на детето му е необходима не толкова пряко насочена към него любов, колкото любовта на родителите (помежду им)- б. Аида, присъствието на пространство от любов в семейството. Колкото това пространство е по-голямо, толкова по-естествено се развива детето: то расте като дърво, на което са необходими само слънце и вода.

Майчината любов е енергийно много силна, тъй като е породена от кръвната и многогодишна връзка между майката и детето в резултат на пренаталното съществуване и техният съвместен живот.

За да даде пространство на детето майката трябва да обърне внимание на своята женственост, да стане ярък пример и да покаже на децата си истинския път на развитие на отношенията в семейството – да обърне внимание на себе си,, на укрепването на своя брак, на развитието на собственото си щастие и тогава децата ѝ постепенно ще започнат да се променят.

Когато това не се случва, задушаващата майчина любов става собственическа, тя самата става по-агресивна, а децата усещайки това, гледат да стоят колкото може по-далече от родителите си. Нараства конфликт. За да не наруши привързаността на децата към себе си, майката започва да боледува, предизвиквайки съжалението им. „

Анатолий Некрасов, „Живите мисли“

Майка ни и връзката ни с нея – 2

Майка ни и връзката ни с нея – 2

Това е продължение, виж предходната част.

Следват 7-9 месеца, в които двамата с нея сме свързани така буквално, че нашият живот напълно зависи от нейния живот- във всяко едно отношение. Помислете си, от една клетка, след оплождането, 280 дни след това всяка нова клетка, която се формира в зародиша е създадена чрез и от тази идея: „Мамо, за да съм жив, живей и ти!“ Живей и то не как да е, а щастливо, охолно и в обич!

Скъпи приятели,

този порив, тази програма остава в нас и с нас завинаги- до последния ни ден. Най-страшния ден за всеки от нас, независимо от годините, зрелостта и възрастта е денят, в който нея няма да я има, денят, в който тя угасва. В този миг всяка наша клетка знае кода: осиротяване. Това е бичът и мечът над всички и част от живота на почти всеки човек минава в сирачество. Жизнената нишка, която ни е свързвала с майка ни обаче се трансформира в жизнената нишка, която ни свързва и с децата ни. Тези нишки в родово отношение са изградени от същата плетка- родова тъкан, енергия, сила, и те взаимно си влияят и преплитат. Сирачеството, когато и да настъпи, дори на най-късни наши години, е тежко и много трудно преодолимо състояние. Спомням си деня, в който баба ми почина- татко се смали и спаружи като стафида, посивя и дълго остана така- с месеци и години. А беше на 50 години. Когато някой се опитваше да му даде сили и радост, той само казваше: „Мама си отиде“ и всички оставаха безмълвни. В тези дни това, за което той мислеше бяхме ние- децата му – и именно това го и върна в живота, това му даде всички сили, за да продължи. Чудно, че моята беседа с вас започва от оплождането и продължи със загубата на мама, но разказът се води от интуицията ми и от моите родови знания. Може би ако познаваме началото и края ще имаме повече разбиране и за същественото във връзката ни с мама.

„Смъртта на мама“ е съобщение, което цялото ни същество, на всички нива чува ясно. С това съобщение е свързан поривът ни да сме живи, силата ни да бъдем, да се осъществим, да постигнем. Този порив е нужно да бъде подкрепен и осъзнат и това най- често и най- съществено се случва чрез децата ни. В родовата ни система има ред, който се определя от момента във времето, когато настъпва едно събитие. Според този ред роденият по-рано е правилно да си тръгне от живота по-рано. Ние всички се подчиняваме на този ред, като се равняваме с родителите си, родени преди нас и с децата си, родени след нас. Най-доброто за всеки род е човек да погребе родителите си на преклонна възраст, да отгледа децата си, да се порадва на внуци и правнуци, които да го погребат с почест и уважение. Тези родове се считат за силни, успешни, благословени. Затова нишката, която ни свързва с тези преди нас и особено с майка ни е ясно преплетена с тази, която ни свърза с децата ни. В съобщението „Мама почина“, има много тъга и безпомощност, но и много сила в продължаването на рода в нейна памет, в памет на нейните дела, думи, мечти и радости. Затова и в нашата родова система беше прието до скоро (уви, вече напълно отмира) да кръщаваме децата си на родителите си – огромна почит, уважение, признание и осъществяване на тази родова връзка има в тази стара традиция и подсилване на нишката, която ни свързва с живота.

След осиротяването поривът ни за живота се подклажда само от тази връзка, която имаме с децата и потомците си- внучета, правнучета. Затова хората, които имат внуци, живеят и по-дълго- това е статистически доказано.

Да се върнем към пренаталното ни съществуване- онова, в което животът на мама и нашият са едно цяло. Храната и водата й, усмивките и сълзите ѝ, страховете и надеждите ѝ, любовта ѝ, всичко това е за нас в онзи момент. Всяка дума, движение, поглед, картина, усещане и звук, възприети от мама са и наши. И ако тя се намира в любяща и закриляща среда, ако е пълна с добри очаквания и вяра, ако и силна и смела, ако всички, с които общува ѝ дават внимание и уважение- то ние се раждаме и живеем с усещането, че това е тъканта на живота и е нужно да бъде така винаги спрямо нас.

Понякога се случва и то не рядко, тези условия да са на лице, бременната жена да бъде в отлична среда и да получава само най-доброто, но след това, в годините, когато човечето расте, тази среда да се промени. Тогава в този човек се заражда огромен бунт, гняв и неразбиране за живота. Той е роден и в него е записано: любов, внимание, важност, сила – но средата, в която попада е крайно неотзивчива! Това може да се случи в детската градина, в училище, в работата или дори в същото семейство, когато отношенията не продължат в добрия тон. Тези хора стават т.нар. борци за своето! Те настояват, търсят и неотклонно се стремят, не винаги успешно обаче, към безусловна любов, разбиране, внимание, съпричастност. Тези хора обикновено са успешни в живота си, получават от него много, но винаги им се струва, че може и повече. Не може да се оцени това като добро или лошо- просто в живота те се „борят“ за това, което е записано в пренаталното им съществуване. Затова е  особено важно освен бременната майка да бъде напълно спокойна и обичана и да се усеща така, след това същото отношение да продължи и занапред.

А ако любящата обстановка се задържи до юношеството и, дай Боже, и след това?

Ето това е идеалният вариант! Тези хора успяват да различат добро от лошо, да намерят правилния път в осъществяванията си, да открият личното щастие, те са отдадени и добри. Едно от най-важните неща в живота ни е да задържим добрата среда около себе си колкото може по-дълго и всякак да прекъсваме и напускаме среда, която е чужда, студена, зла или фалшива. Ето защо е нужно, ако в семейството, в училището, в работата ни няма добра среда – това да не се толерира дълго. То ще рефлектира върху нашата нишка, която ни свързва с живота. При това не върши работа да се преструваш, да си траеш, да лъжеш или да се правиш, че не е така. Тези знания не са обективно ментални или интелектуални. Енергийно и интуитивно тези знания носи всеки един от нас.

А тези, чиито майки не са получили най-доброто? Те не са малцина, уви!

Те живеят с програмата, наречена „не заслужавам, лош съм, преча, в повече съм в този живот“.  Особено ако бременната майка е била обиждана, нараняване физически, сексуално, емоционално по какъвто и да е начин. Горчилката в душата на мама е горчилката в нашата душа, болката ѝ носим ние. Тук вариантите, в които се развиват нещата са повече.

За тях ще ви разкажа в следващата част.