Майка ни и връзката ни с нея – 2

Майка ни и връзката ни с нея – 2

Това е продължение, виж предходната част.

Следват 7-9 месеца, в които двамата с нея сме свързани така буквално, че нашият живот напълно зависи от нейния живот- във всяко едно отношение. Помислете си, от една клетка, след оплождането, 280 дни след това всяка нова клетка, която се формира в зародиша е създадена чрез и от тази идея: „Мамо, за да съм жив, живей и ти!“ Живей и то не как да е, а щастливо, охолно и в обич!

Скъпи приятели,

този порив, тази програма остава в нас и с нас завинаги- до последния ни ден. Най-страшния ден за всеки от нас, независимо от годините, зрелостта и възрастта е денят, в който нея няма да я има, денят, в който тя угасва. В този миг всяка наша клетка знае кода: осиротяване. Това е бичът и мечът над всички и част от живота на почти всеки човек минава в сирачество. Жизнената нишка, която ни е свързвала с майка ни обаче се трансформира в жизнената нишка, която ни свързва и с децата ни. Тези нишки в родово отношение са изградени от същата плетка- родова тъкан, енергия, сила, и те взаимно си влияят и преплитат. Сирачеството, когато и да настъпи, дори на най-късни наши години, е тежко и много трудно преодолимо състояние. Спомням си деня, в който баба ми почина- татко се смали и спаружи като стафида, посивя и дълго остана така- с месеци и години. А беше на 50 години. Когато някой се опитваше да му даде сили и радост, той само казваше: „Мама си отиде“ и всички оставаха безмълвни. В тези дни това, за което той мислеше бяхме ние- децата му – и именно това го и върна в живота, това му даде всички сили, за да продължи. Чудно, че моята беседа с вас започва от оплождането и продължи със загубата на мама, но разказът се води от интуицията ми и от моите родови знания. Може би ако познаваме началото и края ще имаме повече разбиране и за същественото във връзката ни с мама.

„Смъртта на мама“ е съобщение, което цялото ни същество, на всички нива чува ясно. С това съобщение е свързан поривът ни да сме живи, силата ни да бъдем, да се осъществим, да постигнем. Този порив е нужно да бъде подкрепен и осъзнат и това най- често и най- съществено се случва чрез децата ни. В родовата ни система има ред, който се определя от момента във времето, когато настъпва едно събитие. Според този ред роденият по-рано е правилно да си тръгне от живота по-рано. Ние всички се подчиняваме на този ред, като се равняваме с родителите си, родени преди нас и с децата си, родени след нас. Най-доброто за всеки род е човек да погребе родителите си на преклонна възраст, да отгледа децата си, да се порадва на внуци и правнуци, които да го погребат с почест и уважение. Тези родове се считат за силни, успешни, благословени. Затова нишката, която ни свързва с тези преди нас и особено с майка ни е ясно преплетена с тази, която ни свърза с децата ни. В съобщението „Мама почина“, има много тъга и безпомощност, но и много сила в продължаването на рода в нейна памет, в памет на нейните дела, думи, мечти и радости. Затова и в нашата родова система беше прието до скоро (уви, вече напълно отмира) да кръщаваме децата си на родителите си – огромна почит, уважение, признание и осъществяване на тази родова връзка има в тази стара традиция и подсилване на нишката, която ни свързва с живота.

След осиротяването поривът ни за живота се подклажда само от тази връзка, която имаме с децата и потомците си- внучета, правнучета. Затова хората, които имат внуци, живеят и по-дълго- това е статистически доказано.

Да се върнем към пренаталното ни съществуване- онова, в което животът на мама и нашият са едно цяло. Храната и водата й, усмивките и сълзите ѝ, страховете и надеждите ѝ, любовта ѝ, всичко това е за нас в онзи момент. Всяка дума, движение, поглед, картина, усещане и звук, възприети от мама са и наши. И ако тя се намира в любяща и закриляща среда, ако е пълна с добри очаквания и вяра, ако и силна и смела, ако всички, с които общува ѝ дават внимание и уважение- то ние се раждаме и живеем с усещането, че това е тъканта на живота и е нужно да бъде така винаги спрямо нас.

Понякога се случва и то не рядко, тези условия да са на лице, бременната жена да бъде в отлична среда и да получава само най-доброто, но след това, в годините, когато човечето расте, тази среда да се промени. Тогава в този човек се заражда огромен бунт, гняв и неразбиране за живота. Той е роден и в него е записано: любов, внимание, важност, сила – но средата, в която попада е крайно неотзивчива! Това може да се случи в детската градина, в училище, в работата или дори в същото семейство, когато отношенията не продължат в добрия тон. Тези хора стават т.нар. борци за своето! Те настояват, търсят и неотклонно се стремят, не винаги успешно обаче, към безусловна любов, разбиране, внимание, съпричастност. Тези хора обикновено са успешни в живота си, получават от него много, но винаги им се струва, че може и повече. Не може да се оцени това като добро или лошо- просто в живота те се „борят“ за това, което е записано в пренаталното им съществуване. Затова е  особено важно освен бременната майка да бъде напълно спокойна и обичана и да се усеща така, след това същото отношение да продължи и занапред.

А ако любящата обстановка се задържи до юношеството и, дай Боже, и след това?

Ето това е идеалният вариант! Тези хора успяват да различат добро от лошо, да намерят правилния път в осъществяванията си, да открият личното щастие, те са отдадени и добри. Едно от най-важните неща в живота ни е да задържим добрата среда около себе си колкото може по-дълго и всякак да прекъсваме и напускаме среда, която е чужда, студена, зла или фалшива. Ето защо е нужно, ако в семейството, в училището, в работата ни няма добра среда – това да не се толерира дълго. То ще рефлектира върху нашата нишка, която ни свързва с живота. При това не върши работа да се преструваш, да си траеш, да лъжеш или да се правиш, че не е така. Тези знания не са обективно ментални или интелектуални. Енергийно и интуитивно тези знания носи всеки един от нас.

А тези, чиито майки не са получили най-доброто? Те не са малцина, уви!

Те живеят с програмата, наречена „не заслужавам, лош съм, преча, в повече съм в този живот“.  Особено ако бременната майка е била обиждана, нараняване физически, сексуално, емоционално по какъвто и да е начин. Горчилката в душата на мама е горчилката в нашата душа, болката ѝ носим ние. Тук вариантите, в които се развиват нещата са повече.

За тях ще ви разкажа в следващата част.

Майка ни и връзката ни с нея

Майка ни и връзката ни с нея

Здравейте, приятели!

Нали знаете, че често се случва една и съща тема да бъде актуална при множество хора, които сякаш са се наговорили да говорят и работят по нея? Това е чуден феномен, аз обичам да го следя отблизо и да предусещам „накъде духа вятъра“.

Последните седмици най-активна е темата за майката и вярата ни в нея, идеята за това какво обуславя връзката ни с тази, която ни е родила и/или отгледала. Наскоро ме поканиха да бъда лектор на един приятен форум и аз обичайно попитах по коя тема биха желали да разкажа от своята работа. Отговорът беше: „За връзката ни с мама“. Няколко семинара и практики, насочени към разбирането на тази връзка, затвърдиха в мен усещането, че това е темата за тези августовски дни.

Знаете ли кога една жена става майка?

На първо място майката е енергия. Тя е вълшебната невидима нишка, която ни свързва с живота.

Идеята, че яйцеклетките избират спермата, е наистина нова за човешката плодовитост
Професор Даниел Брайсън

Нека ви разкажа- наскоро учените биолози и генетици отхвърлиха тезата за „най-бързия сперматозоид“, който печелейки състезание по надбягване (или надплуване!?), стига пръв и минава през клетъчната мембрана на очакващата го в тъмната яйчникова тръба яйцелетка.

Ако и вие сте били на това мнение, време да чуете как всъщност учените обясняват сега нещата. До повърхността на яйцеклетката достигат голямо множество- около няколко стотин хиляди сперматозоиди-и се прилепват към нея. Но тя, яйцеклетката допуска само един да премине през стената и да я оплоди. На какъв принцип тя избира? За учените това все още е загадка. Яйцеклетката подава своите химически сигнали, но методът е чисто енергиен, а принципът, според който тя го прави, учените ще търсят тепърва. Детето, което се зачева е необходимо да има енергиен отпечатък в своето семейство, род, народ, в този си земен живот; казано с други думи да има възможността да се включи в съответния кармичен кръг и да направи нужното, за да го продължи. Дали да не допуснем, че именно това е принципът, чрез който яйцеклетката избира своя оплодител? Учените твърдят, че неясно защо яйцеклетките имат „предпочитания“ към материала от определен мъж, а към друг остават напълно неотзивчиви и този определн мъж често не е избрания съпруг и баща на детето.

Като малка бележка ще оставя тук само това именно това откритие дава и по-ясен отговор на предимството във времето при зачеване, на трите родови линии… и на още много въпроси. Също и е доказателство за действието на закона на огледалността.. – за тези от вас, които знаят малко повече и са чували моите лекции.

Една жена става майка, когато нейната узряла яйцекетка ПОСОЧИ и допусне оплождането от точно определен сперматозоид. В този миг енергията на жената е тази, която води, избира, насочва. Тук, разбира се, веднага ще дойде и темата за зачеването извън жената, но нека и тази тема оставим за следващ път.

В този миг започва майчинството в биологично и енергийно отношение. За това майката е известена още в момента и само поради това, че напълно скъсахме с природните си инстикти и интуиция, съвременната жена не усеща категорично този миг.

Това ли те прави майка? Да, и това. Тук процесът е свързан с предоставянето на физическо поле за въплъщаване, но и защото самия род и семейство имат нужда от това зачеване. Енергията на майката, приема в себе си енергията на бащата, за да създадат уникално същество, със своя собствена енергия и сила.

На този процес влияят майчините мечти (аз мечтаех за дете с очите на баща си и познайте- точно с тези очи ме гледа дъщеря ми), желания и опасенията ни, като например, че ще прилича на някого, когото не харесваме, че няма да е здраво или умно дете и т.н. Жената е тази, която създава желания хмичен призив и извиква необходимия сперматозоид. Всичко от обкръжението ѝ може да повлияе на тази жена: нейното детство, произход, възпитание, отношенията с хората и бащата, с неговото семейство и род, професията, … няма смисъл да изброявам, влиянията са силни и многопосочни.

Точно този миг и ни свързва завинаги с тези, които наричаме родители. Този миг не може да бъде пренебрегнат при никакви обстоятелства. Това е заплитането на нишката на нашия живот, започващ с избора на мама какви и кои да бъдем. Това в родовата работа ние наричаме благословия от рода, майчина благословия и тя е един от най-важните фактори за щастието в нашия живот. Осъзнаването на жената за този момент и подготовката за него е особено важна – за отделния човек, който се ражда, но и за цялото ни общество.

Второто важно нещо, което произтича от първото е, че майка ни е проводник на енергията на рода, заедно с баща ни. Чрез нея и напълно директно в пренаталното ни съществуване човекът се оформя като такъв: физически, енергийно, интелектуално… от силата, устойчивостта на майката и от ресурсите, които осигурява бащата. Когато ще ставаме родители е особено важно да познаваме и този механизъм, поне до колкото ни е възможно. Чрез връзката на бащата и майката на всички нива се формира здрав и силен канал на родова енергия или обратно- слаб, тих, не много добър. Силата му може да бъде увеличена, ако познаваме своите родители, тяхната съдба, ако се свържем с тях на духовно ниво, отвъд думите, претенциите, обвиненията. В тази посока ние ползваме родовата терапия. Търсим и начини не само да усилим този поток, но и енергията от него да бъде стимулираща, позитивна, добра не само за нас, но и за всички след нас- нашите потомци.

За потоците на рода скоро ще проведа родова беседа - 12 септември, 18:30 ч на ZOOM

Това е само началото на връзката ни с мама….

Тази тема ще продължа с още статии, но нека сега осмислим казаното до тук.

Следва продължение!