Медитацията като инструмент

Медитацията като инструмент

Медитацията е най-лесният, най-безопасният и най-естественият начин да повлияете на това, което се случва в живота ви. Научете сега кои са трите ефективни принципа, на които се основава цялата практика на медитация.

Принцип 1. Започнете с малко

Медитацията е също такова умение, каквото е бягането или плуването. За да пробягате 10 км, трябва да започнете с ежедневно кратко бягане. По този начин ще дадете на тялото си непозната, но лесна тренировка, за да го подготвите за маратона.

Същият принцип важи и за медитацията. Нека първите ви тренировки бъдат кратки – само 5 минути, но всеки ден!

Принцип 2. Медитирайте всеки ден

Без редовност няма да можете да се възползвате от всички „ползи“, които медитацията може да донесе.

Когато започвате да медитирате за първи път – всичко ви разсейва, нали? Има шум зад прозореца, драскотина в ръката, схващане в крака или желание да промените позата си.

Но това са само вашите умствени блокажи, които се проявяват чрез „физиката“. Това са именно нагласите и програмите, които ви пречат да се развивате.

Принцип 3: Развиване на осъзнатост

Винаги бързаме, бързаме и закъсняваме. Да седиш спокойно и да бъдеш спокоен е лукс за съвременния човек. Но ако искате да научите „великата тайна“ на медитацията, трябва да научите тялото си на този лукс.

Не се опитвайте да принуждавате тялото си да седи неподвижно. Просто няма да успеете. Но му помогнете с помощта на ума си да осъзнае важността и дълбочината на протичащия процес. Преди всяка медитация дайте на тялото си отношение:

„Тялото ми лесно понася тишината. То се радва на този момент и е изпълнено със сила и здраве. Тялото ми се наслаждава на медитацията и ми помага

Важно: Всички тези принципи работят само при едно условие: когато изпитвате удоволствие от практиките си. В противен случай можете да се самоубеждавате настоятелно, че медитацията е полезна за вас, но тя няма да доведе до реални и видими резултати.

По материали от А. Краснова

Практикуване на медитация чрез метода „Водопад“

Практикуване на медитация чрез метода „Водопад“

Йонге Мингюр Ринпоче,

„Буда, мозъкът и неврофизиологията на щастието. Как да променим живота си към по-добро“

Когато за първи път започнах да медитирам, с ужас установих, че изпитвам повече мисли, чувства и усещания, отколкото преди практиката. Умът ми сякаш стана още по-развълнуван, а не по-спокоен. „Не се притеснявайте“, казаха учителите ми. – Умът ви не се влошава. Всъщност вие просто осъзнавате нещата, които са се случвали през цялото време, но не сте ги забелязвали преди.“

Те обясняват този опит като дават пример с водопад, който се появява внезапно в резултат на пролетно наводнение. Те ми казаха, че когато водата от топящите се снегове тече надолу по планините, тя събира всичко по пътя си. Може да има стотици камъни, скални отломки и други предмети, но е невъзможно да ги видите, защото водата се движи много бързо и събира и пръст, която я прави кална. Много е лесно да се разсеете от всички тези умствени и емоционални боклуци и да не видите самият водопад.

Те ме научиха на кратка молитва, известна като Дордже Чанг Тунгма, която намирам за много полезна, когато мислите, емоциите и чувствата завладяват съзнанието ми. Грубият му превод звучи така:

„Както се казва, същността на медитацията е неразсейването.
Каквито и да са мислите, възприемани от ума, те сами по себе си са нищо.“

Благославяйте медитиращия, който по естествен начин пребивава в същността на всички възникващи мисли, за да може умът му да пребивава такъв, какъвто е.

Работейки с много ученици по света, съм забелязал, че „преживяването на водопад“ обикновено е първото нещо, с което хората се сблъскват, когато започнат да медитират. Всъщност има няколко различни варианта на „преживяването водопад“ и аз съм се сблъсквал с всички тях. В известен смисъл смятам, че съм късметлия, тъй като преживяването на тези етапи ми позволи да разбера по-добре с какво могат да се сблъскат бъдещите ми ученици. Но по онова време „водопадът“ изглеждаше като тежко изпитание.

В първия вариант на това преживяване хората се опитват да спрат „водопада“, като съзнателно потискат мислите, чувствата и усещанията, за да изпитат чувство на спокойствие, откритост и тишина. Подобни опити за потискане на преживяването имат точно обратния ефект, тъй като създават усещане за психическо или емоционално напрежение, което в крайна сметка се проявява във физическо напрежение, особено в горната част на тялото: очите се присвиват, ушите се стягат, вратът и раменете стават неестествено сковани. Склонна съм да наричам този етап от медитативната практика „дъга“, защото спокойствието, което следва след блокирането на водопада, се оказва толкова илюзорно и преходно, колкото и дъгата.

Ако се откажете от опитите за изкуствено предизвикване на спокойствие, ще се сблъскате с примитивен „водопад“, при който умът ви ще бъде увлечен от различни мисли, чувства и усещания, които преди това сте се опитвали да потиснете. Обикновено това е разновидност на преживяването „упс“, описано във втора част – когато започвате да се опитвате да наблюдавате мислите, чувствата и усещанията си, а после те ви завладяват. Осъзнавате: „О, увлякох се“ – и се опитвате да се върнете към наблюдение на случващото се в ума ви. Наричам този вид медитация „закачане“, защото се опитвате да се захванете с преживяванията си и изпитвате съжаление, ако им позволите да ви отнемат.

Ситуацията с „куката“ може да бъде решена по два начина. Ако наистина много съжалявате, че сте се оставили да ви отвлече вниманието, просто позволете на ума си ненатрапчиво да живее в преживяването на съжалението. В противен случай оставете разсейващите фактори и насочете вниманието си към осъзнаване на настоящото преживяване. Например можете да насочите вниманието си към телесни усещания: може би главата ви е малко по-топла от обикновено, сърцето ви бие по-често или вратът и раменете ви са малко напрегнати. Просто бъдете наясно с тези или други преживявания, които имате в момента. Можете също така да се опитате да останете с чисто внимание (както е описано в първа и втора част) в забързаното движение на самия „водопад“.

Както и да работите с преживяването „водопад“, от него може да се извлече важен урок – как да се освободите от предразсъдъците за медитацията. Често най-големите пречки пред практикуването на медитация са прекалено големите очаквания, които влагате в нея. Най-важното е да си позволите просто да осъзнаете всичко, което се случва в съзнанието ви, такова, каквото е.

Възможно е също така преживяванията да идват и да си отиват твърде бързо, за да можете да ги осъзнаете – сякаш всяка мисъл, чувство и усещане са като капка вода, която пада в голямо езеро и веднага се слива с него. Това всъщност е много добър опит. Това е вид безпредметна медитация – най-добрата практика за покой. Затова, ако не успеете да уловите всяка капка, не се обвинявайте, а се поздравете, защото спонтанно сте навлезли в състояние на медитация, което много хора трудно постигат.

След като практикувате известно време, ще откриете, че напливът от мисли и емоции започва да намалява и ви става по-лесно да разпознавате ясно преживяванията си. Те са били там през цялото време, но не можеше да бъдат видени, както при истинския водопад, където притокът на вода повдига толкова много кал и утайки. По същия начин, когато медитацията започне да отслабва обичайните тенденции и разсейвания, които обикновено замъгляват ума, вие започвате да виждате дейността, която през цялото време се е случвала под самата повърхност на обикновеното съзнание.

Йонге Мингюр Ринпоче,

„Буда, мозъкът и неврофизиологията на щастието. Как да променим живота си към по-добро“


Вечерна беседа с медитация по пълнолуние

Вечерна беседа с медитация по пълнолуние

Снощи на 5 юни имаше интересно пълнолуние и лунно затъмнение и влязохме в много интересен коридор на затъмненията.

Ако искате да подкрепите моята работа- погледнете менюто в дясно и скролирайте малко надолу- има възможност за дарения, които ме насърчават да правя още такива срещи. Благодаря!

[embedyt] https://www.youtube.com/watch?v=4TV-1wdobaQ[/embedyt]

Една медитацийка, ако може

Една медитацийка, ако може

  „Не мога да говоря с баща си, няма как да му се обадя, не става. Може ли с медитация нещо… “ … Може! Може само с медитация, може да си представим само, че говорим с него, че го прегръщаме, че му целуваме ръка…. че му казваме как сме, че го чуваме той как е. Може, що да не. След това може да си представим, че си постиламе покривка, слагаме си хляб, сипваме си вино и се нахранваме до насита. Въобразете си, че прегръщате и любимия и си въобразете, че целувате детето си по челото.
 
Ако можете да ядете въображаем хляб и да сте сити, да пиете въображаема вода и да не сте жадни, ако можете да прегръщате въображаем човек и да сте налюбени, споделени и щастливи, ако можете по въображаема гора да се разходите и въображаем чист въздух да дишате – може.
Но ако не можете това да изобразите в ума си, защо мислите че ей така, лекинко, с една, две медитациики ще стане?
Иска се да се пречупи нещо в теб, сълза да падне, сърце да трепне, дума да се отрони. „Прости, тате!“ Е, тогава ще стане. Очи в очи, докато сте живи.
 
Мили хора, няма кой да го свърши освен вас. Може да го направите, може и да не го направите- волята е ваша, но работата и тя е само, само ваша. Аз ще помедитирам с вас, един път, два пъти, до три пъти. И пак при баща ви ще ви изпратя да си говорите.
Хиляди пъти ще ви кажа- докато сме живи, да си говорим, виждаме и простим. След това става по друг начин. Стискам ръката на всеки, който ми пише и сподели – говорих с баща си, майка си, брат си, сестра си и си казахме, простихме, споделихме си. Медитацията си е супер, но само ако не убива куража ти да застанеш очи в очи- с изправено чело или наведена глава- каквото е.
Кураж се иска.
Две априлски събития, свързани с рода и родовата памет

Две априлски събития, свързани с рода и родовата памет

Медитация „Родова благословия за дете“

11 април 2018 г., 18 ч. зала „Шекина“ бул. „Руски“ 46, ет. 3, Пловдив

За да се роди дете родът дава своята благословия. Ще поговорим за тези процеси и за имената на децата. Заповядайте! Вход: 15 лв. , без записване, заповядайте! Линк към събитието във фейсбук 

 

Спомените и тайните – да открием скритото в рода ни

15 април 2018 г., неделя, Пловдив, зала „Шекина“, бул. „Руски“ 46, ет. 3, Начало 10.30 ч, край 14.30 ч.

 

Има начини да стигнем до тревожните и тъмните тайни във всеки род. Не до всички тайни, уви, но до важни, значителни събития, останали под праха на времето, за да излизат при нас като тревожни, нервни разстройства и неясни опасения. Това понякога е безсъние, понякога страх от неизвестното.


Неосъзнато това дори може да се прояви като безумна смелост.
Има добри практики, с които може да открием част от тайните.
Ще го направим заедно в медитация, водена от мен Аида Марковска.

Записването е задължително на мейл adi@boss.bg , поради ограничения брой места.
Стойност: 35 лв. Линк към събитието във фейсбук