КОГАТО ВРЪЗКАТА Е В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

КОГАТО ВРЪЗКАТА Е В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

Като продължение на темата ми от събота за разлъката и разводите, предлагам на вниманието ви размисли по тази вълнуваща ни много травма.
Не забравяйте:

  1. Мъжът и жената са създадени, за да си служат един на друг. Връзката им е взаимозависима, независимо дали го искат или не.
    В максимална степен всеки човек иска през живота си да развие своя потенциал, но му пречат ролевите и подсъзнателните маски, които е трябвало да си сложи, за да оцелее в среда, в която родителите му са го критикували и наказвали. Служенето се изразява в това, че мъжът и жената изграждат всички взаимоотношения помежду си на принципа на взаимното допълване.
  2. Служенето на мъжа на жената се състои в това, че той оповестява онова, което е скрито в жената, т.е. онова, което тя все още не знае за себе си.
    Мъжът разкрива чрез поведението си подличностите, които жената потиска в себе си:
  • Мъжът пие, когато жената не признава, че е потисната. По този начин той сякаш ѝ казва: Аз трябва да съм Безумен, за да можеш да ми бъдеш Покровителка;
  • Мъжът нанася удар, когато жената е застинала в Жертвата: Трябва да съм Опасен, за да имаш от кого да се страхуваш;
  • Мъжът се отпуска, когато жената поеме бремето на отговорността и се превърне в негова майка: Трябва да бъда Некадърник, за да има кой да ме Учи.
  • Мъжът изневерява, когато не може да направи щастлива „първата си жена“ – майка си: Трябва да бъда Предател, за да престанеш да бъдеш Жертва (обръща се към ĸ майка си, но живее със съпругата си).

3. Служенето на жената е огледало за мъжа, което да отразява това, което той вече е постигнал. Няма значение дали е стигнал до върха, или до бездната.

  • Когато мъжът е Решителен и Уверен, той има до себе си жена, която го допълва със своята Мекота и Доверие.
  • Когато човек е Полезен, до него е Всемогъщата.
  • Когато той е Нуждаещ се, Значимата е до него.
  • Когато той е Страдалец, тя е Утешителка.
  • Когато той е Лъжец, тя е Уличаващия детектор.

Мъжът винаги се стреми да задоволи жената.

Той има две: жена си и майка си. Отвличането на мъжкото внимание от една от тези жени винаги ще предизвика протест от страна на другата. Това за мъжа е пропаст, която не може да премине.

Жената винаги очаква от мъжа нещо, което баща ѝ не е могъл да ѝ даде.

Въз основа на нуждата си от сигурност тя винаги проектира негативните си преживявания с предишни мъже в настоящата си връзка. Бащата е първият мъж в живота ѝ. Подличностите, които момичето е формирало по време на живота си в родителското семейство с или без майка си или баща си, създават модели на поведение с мъжа, като го подтикват да създаде нейните подличности.

Съпругът и бащата на жената имат различни функции.

Бащата трябва да защитава и осигурява дъщеря си, а съпругът иска да защитава и осигурява съпругата си, когато тя го вдъхновява.

Щастието на жената не е в мъжа, а заедно с него.

Щастието на всеки човек не може да бъде извън него самия. То е като всяко друго чувство, само че вътре във вас. Да очакваш щастие от някой друг означава да го направиш отговорен (разбирай виновен) за своето щастие (разбирай липсата му).

Източник

КОГАТО ВРЪЗКАТА Е В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

КОГАТО ВРЪЗКАТА Е В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

Като продължение на темата ми от събота за разлъката и разводите, предлагам на вниманието ви размисли по тази вълнуваща ни много травма.
Не забравяйте:

  1. Мъжът и жената са създадени, за да си служат един на друг. Връзката им е взаимозависима, независимо дали го искат или не.
    В максимална степен всеки човек иска през живота си да развие своя потенциал, но му пречат ролевите и подсъзнателните маски, които е трябвало да си сложи, за да оцелее в среда, в която родителите му са го критикували и наказвали. Служенето се изразява в това, че мъжът и жената изграждат всички взаимоотношения помежду си на принципа на взаимното допълване.
  2. Служенето на мъжа на жената се състои в това, че той оповестява онова, което е скрито в жената, т.е. онова, което тя все още не знае за себе си.
    Мъжът разкрива чрез поведението си подличностите, които жената потиска в себе си:
  • Мъжът пие, когато жената не признава, че е потисната. По този начин той сякаш ѝ казва: Аз трябва да съм Безумен, за да можеш да ми бъдеш Покровителка;
  • Мъжът нанася удар, когато жената е застинала в Жертвата: Трябва да съм Опасен, за да имаш от кого да се страхуваш;
  • Мъжът се отпуска, когато жената поеме бремето на отговорността и се превърне в негова майка: Трябва да бъда Некадърник, за да има кой да ме Учи.
  • Мъжът изневерява, когато не може да направи щастлива „първата си жена“ – майка си: Трябва да бъда Предател, за да престанеш да бъдеш Жертва (обръща се към ĸ майка си, но живее със съпругата си).

3. Служенето на жената е огледало за мъжа, което да отразява това, което той вече е постигнал. Няма значение дали е стигнал до върха, или до бездната.

  • Когато мъжът е Решителен и Уверен, той има до себе си жена, която го допълва със своята Мекота и Доверие.
  • Когато човек е Полезен, до него е Всемогъщата.
  • Когато той е Нуждаещ се, Значимата е до него.
  • Когато той е Страдалец, тя е Утешителка.
  • Когато той е Лъжец, тя е Уличаващия детектор.

Мъжът винаги се стреми да задоволи жената.

Той има две: жена си и майка си. Отвличането на мъжкото внимание от една от тези жени винаги ще предизвика протест от страна на другата. Това за мъжа е пропаст, която не може да премине.

Жената винаги очаква от мъжа нещо, което баща ѝ не е могъл да ѝ даде.

Въз основа на нуждата си от сигурност тя винаги проектира негативните си преживявания с предишни мъже в настоящата си връзка. Бащата е първият мъж в живота ѝ. Подличностите, които момичето е формирало по време на живота си в родителското семейство с или без майка си или баща си, създават модели на поведение с мъжа, като го подтикват да създаде нейните подличности.

Съпругът и бащата на жената имат различни функции.

Бащата трябва да защитава и осигурява дъщеря си, а съпругът иска да защитава и осигурява съпругата си, когато тя го вдъхновява.

Щастието на жената не е в мъжа, а заедно с него.

Щастието на всеки човек не може да бъде извън него самия. То е като всяко друго чувство, само че вътре във вас. Да очакваш щастие от някой друг означава да го направиш отговорен (разбирай виновен) за своето щастие (разбирай липсата му).

Източник

Ян и Ин и нейното влияние във връзката мъж-жена

Ян и Ин и нейното влияние във връзката мъж-жена

Енергията Ян, присъща на мъжа, е като слънцето. Тя съживява, събужда. Тя е зашеметяваща до толкова, че й се доверявате напълно. Такава сила е Ян, проявена като енергия в мъжа! Тя е завладяваща, искате да я следвате безусловно, отново и отново откривате потвърждения, че това е начинът, по който трябва да се случват нещата. С тази енергия Ин енергията, присъща на жената се превръща в Ин на място, жената изгрява, сияе, развива се. Енергията Ян зависи от състоянието на хормоналната система на мъжа, но също и от болките, травмите и насърченията, с които е израснал и е живял от преди раждането си до своята зрялост.

Във мъжа освен ярка Ян, може да има и преобладаваща Ин енергия. Преобладаващата енергия Ин в мъжа също е притегателно явление. В него се проявяват травми, сенчести страни на личността, болести, несъвършенства, страдания. Това силно насърчава жените-спасителки, за тях това е като силен магнит. В опит да го спасят, те търпят, лекуват, утешават, насърчават и по този начин израстват в тази болка с единствена цел да останат във взаимодействието на връзката с преобладаващата Ин в мъжа. Такива жени обикновено нямат оптимално количество собствена Ин енергия, имат някакъв дефицит, сянка, травма или заболяване. Тяхното отношение към мъжа е деструктивно по своята същност. И двамата  се измъчват по най-причудливи начини и намират в това мъчение мазохистично-садистично освобождаване, като все повече изпадат в собствената си сянка и се чувстват все по-привлечени един към друг. Това може и е един доста здрав съюз, който може да продължи десетилетия.

Такива съюзи обаче изчерпват огромно количество енергия от участниците и не ги развиват по никакъв начин. Цялото взаимодействие е изградено върху преминаването през травмата и излизането от нея, зоната на действие е изключително ограничена, контрастите на страданието и преодоляването му са сенчесто дъно, после следва оргазмено възвисяване и така непрекъснато се преживява на тази цикличност.

Мъдро е преди да започне връзката, всеки от нас да изгради хармонична система в и със себе си, да види и преодолее травмите и блокажите, с които се „обзавеждаме“ още от пренаталния си период.  Това е нужно, за да не се пропилее живота в „естествена“ работа с хора, които са „случайни“ симулатори на собствените ни травми, за да открием истинската любов и тя да се разкрие в хармонична връзка.

В противен случай се сблъскваме с факта, че на жената ѝ се налага да е напълно  пасивна или дори мъртва, безчувствена, студена, така че да влезе в силен дефицит на енергия, за да накара мъжа до нея, който носи в себе си полярността Ин, да почувства своя Ян, да утвърди своята мъжественост. Често в такива двойки жените се разболяват тежко, за да запазят равновесието. Или стават жертва на избухващия, неконтролируем, инцидентен Ян, който убива.

Осемте тайни на мъжката душа

Осемте тайни на мъжката душа

Откъси от книгата „Под сянката на Сатурн” на Джеймс Холис /бел. Аида: има много за размисъл, не е нужно да сме съгласни, но аз поне мисля дълго по тази тема/

Франсиско Гоя „Сатурн изяжда един от синовете си”

1. Животът на мъжете се управлява от ограничителни ролеви очаквания, колкото и животът на жените.

Ние сме наследили свят, в който първичната стойност на мъжа е да защитава родината си и да поддържа семейството си. Това може да са благородни роли, но все пак са роли, а не мъжът като цяло. Никой нормален мъж днес не вярва, че притежанието на красива жена, мощна кола в гаража и ваканция на морето са сбор на ценното в живота му. Но мнозина все още служат на тези ценности, понеже не познават други.

Мъжете все още носят тежък икономически товар, например те трябва постоянно да се борят за печелене на пари с достойнство и с цел. И все повече трябва да искат да рискуват всичко, за да запазят това, което е останало от душата им.

За да започнат процеса на оздравяване, мъжете трябва да са честни към себе си, да си позволят чувствата, които мислят, че не могат да си позволят. Трябва да признаят, че не са щастливи въпреки всичко постигнато. Трябва да приемат, че не знаят кои са и какво трябва да направят, за да се спасят.

Първата стъпка към оздравяване е най-трудна. Мъжете трябва да спрат да се самозалъгват, както и да се лъжат един другиго, и трябва да позволят тяхното нещастие да стане осъзнато. Трябва да признаят, че въпреки най-добрите намерения животът им протича погрешно и че от този момент нататък носят отговорност за промяната.

2. Животът на мъжете се управлява от страх.

Всеки живот се управлява от страх до известна степен, но при мъжете той е твърде дълбок. Жените притежават огромното културно предимство на емоционална честност. Мъжете се плашат от силата на майчиния комплекс и се опитват или да се харесат на жените, или да ги доминират. Мъжете се страхуват от други мъже, защото са възприели състезателни роли; другият мъж се възприема като враг, а не като брат. Мъжете се страхуват, защото знаят, че светът е голям и опасен, и непознаваем. Вътрешно се чувстват като деца и корабчето, което са пуснали в тъмното и бурно море е наистина много крехко. Жените също знаят това, но те могат да го признаят на себе си и на други жени.

Мъжете имат странното схващане, че не трябва да се страхуват, че тяхната задача е да покорят природата и себе си. И наистина, мъжете са направили невероятни неща, правили са велики скокове в мрака и са се завръщали с великолепни карти на Тера Инкогнита, но в края на краищата всеки мъж се срамува от страха, че не е истински мъж. Срамът му се проявява като свръхкомпенсация, когато се показва или когато тормози другите, или в мълчаливо избягване на реалната задача в живота. И пак, оздравяването на мъжа започва в деня, в който той може да започне да бъде честен със себе си, в деня, в който разбере, че животът му е движен от страх, когато може да се съпротивлява на страха, който застрашава да го погълне.

3Силата на женския принцип е огромен в психическата динамика на мъжете. Най-силното психично влияние в живота на мъжа при нормални обстоятелства оказва неговата майка. Поради силата на това психическо присъствие, което той винаги повече или по-малко не осъзнава, мъжът развива изопачена връзка с женското начало по четири основни начина. Първо, мъжете придават твърде голяма психологическа сила на жените, т.е. те проецират огромността на своя майчин комплекс върху жените. И така, мъжете, уплашени от една женска сила, ще се опитват да се харесат, да контролират или да избягват конфронтации с нея. Второ, мъжете са ужасени от своята женска страна. Те свързват своя емоционален живт, своите инстинкти, своята спосоност за нежност и грижа с вече установената женска природа и съответно се дистанцират. Трето мъжете са несигурни в своята сексуална идентичност и родови роли, те се плашат и отричат онези части от себе си, които не влизат в тесните колективни граници. Хомофобията е един пример. Хомосексуалните мъже определено имат право да живеят според тяхната сексуална ориентация. Мъжете гей имат същото сърце, същата душа, същия кураж да влязат в бой като своите хетересексуални братя. Четвърто, мъжкото преживяване на властта на женското се е развило в една свръхоценка и страх от сексуалността. Ницше отбелязва, че първичната цел на брака е разговор. Целта на една ангажирана връзка, на която бракът е само пример, не е двамата да се грижат един за друг или да укрепват комплекса дете-родител, а да свикнат един с друг. Един от мостовете между половете е сексът. Но мъжете, усещайки се често непълноценни в разговора, акцентират твърде много върху секса. Каквото и да е сексът, а той е най-малкото една дълбока мистерия, с него лесно се злоупотребява. Първичната психологическа цел на секса за тези мъже, които прекарват живота си в студения, жесток свят и чиято връзка с тяхната собствена анима е фригидна, е да се свържат отново с едно топло място. Сексът е форма на емоционална сигурност, наркотик за успокояване на болката в изтерзаната душа. Сексуалният акт предлага само временна трансценденция. Така той маскира отчаяното търсене на одобрение и под него  се таи майчиният комплекс. Това е крайно деструктивна игра. Секс като любов, секс като обмен, секс като диалектика, всичко това предполага равен партньор.

4. Мъжете се обединяват в конспирация на мълчание, чиято цел е потискане на тяхната емоционална истина.

Всеки мъж може да си спомни случаи, когато се е изразил и е станал смешен или е бил отхвърлен. Мъжете плащат висока цена, когато могат да бъдат видени като слаби и раними. Срамуват се от други мъже, понякога от жени, но най-вече пред  себе си. Тези, които всеки ден обсаждат Опасния замък, се нуждаят от такова доверие в себе си, че да могат да укрепят нестабилното домогване до един силен образ за себе си. Така се обединяват да мълчат за това, което ги наранява. Думата „конспирация” произхожда от латинското conspirare, „да дишаме заедно”, за да защитават изплашените си души, и така удължават нараняването на всички.

И пак стигаме до честността. Мъжете трябва да поемат риска и да говорят истината, тяхната лична истина, защото тя ще е истината за много други. Стара китайска пословица казва, че този, който говори истината, ще бъде чут на хиляди мили разстояние. Защото за да спрат мъжете да лъжат, да спрат да участват в конспирацията на мълчание, те трябва да рискуват да покажат своята болка. Други мъже могат по рефлекс да се опитат да ги засрамят, или поради собствения им страх да скъсат с тях. Но с времето всички ще бъдат благодарни на онези, които са изказали истината.

5. Понеже мъжете трябва да напуснат Майката и да преодолеят майчиния комплекс, нараняването е необходимо.

Очертавайки силата на майчиния комплекс и нуждата от грижа и сигурност, трябва да приемем и необходимостта от раняване на мъжете. Нашите предци, с техните ритуали на разделяне с детската зависимост и влизане в зрялата независимост, не са били нарочно жестоки при раняването на младежите. Така племенното раняване на младежите е символен ритуал на влизане в света. И нещо повече, това е начин да му се помогне да се срещне с идващата болка в живота и да пожертва инфантилния си копнеж в едно топло огнище.

Така че мъжете трябва да са ранени, за да влязат в света, за да ускорят процеса на осъзнаване и да предприемат героичното дело да напуснат майката и да станат господари на собствената си съдба.

Отвъд раняването лежи ново ниво на съзнание. Ако можехме да живеем без раните, които като психопомпи ни водят в неизвестното, без странните и чудесни приключения по пътя и без окървавените трофеи, щеше ли животът ни да струва нещо?

6. Животът на мъжете е насилнически, защото техните души са били насилвани.

Раните на днешните мъже не са символни, те не трансформират. Понеже в нашата култура няма значими ритуали на преход, образи, които да активират и направляват енергиите на душата, повечето съвременни мъже се чувстват притиснати и даже смачкани от своите роли и очаквания, вътрешни и външни. Няма никаква помощ. Всяка рана може и да унищожи. Упражнете насилие върху душата на един мъж и част от него става насилническа. Всички масови и серийни убийци са преживяли тежко вербално или физическо насилие.

Мъжете трябва да разберат гнева си, гняв, натрупван до нивото на бяс. Къде отива този бяс? При някои се проявява като депресия, обща тежест, която могат да носят цял живот. За други се соматизира в тялото или се проецира в параноидната игра на ние и те, печеливши и губещи. При някои бесът се отреагира срещу жени и деца или други мъже.

7. Всеки мъж изпитва дълбок копнеж за своя баща и за племенните старейшини.

За да напусне домашния уют, майчиния свят, мъжът трябва да има място, където да отиде. Но ритуалите на преход в традиционните култура въвеждат младежа в едно по-семпло общество, в по-хомогенна култура от нашата.

Тъй като природата не търпи вакуум, мъжете днес, инфантилни и непосветени, запълват празнотата с дроги, работа, партньори. Ако се научаваме да се свързваме посредством свързване с другостта на другите.

Днес мъжете нямат корени в никаква племенна история или трансцендентна реалност. Такива мъже са изгубени. Те се чувстват изоставени от историята и мъдрите стари хора. Копнеят за моделиране и за великите учения. Страдат мълчаливо в изолация или отреагират тъгата си под формата на бяс. Такива мъже са легиони.

8. Ако мъжете трябва да оздравеят, те трябва да активират вътре в себе си това, което не получават отвън.

Понеже мъжете не могат да се обърнат към племенни старейшини и са разбрали, че има твърде малко, ако изобщо има, мъдри хора, да не говорим за посветени, те преживяват дълбока душевна мъка. Понеже липсват психичните пунктове, митологичните точки на опора, мъжете трябва да се научат да се лекуват сами. Понякога това излекуване може да се сподели с други, но по принцип, трябва да го предприемат сами.

Откъс от книгата „Под сянката на Сатурн” на Джеймс Холис

Жената и изобилието

Жената и изобилието

Развитието на взаимоотношенията с парите и бизнеса при жените зависи от това как тя  е вътрешно изгражда и преживява отношенията с мъжете.  

Когато жената се влюби тя създава в себе си определени очаквания и фантазии. Като правило жените търсят в мъжете както баща си, така и майка си, обединени в едно цяло. Същото е и в очакванията на мъжете към жените.

Влизайки във вълнуваща нова любовна връзка, ние сме искрено запленени, търсим внимание, обич и още какво ли не, но рядко се сещаме да потърсим личен растеж и нови възможности, устойчивост, изобилие, финансови резултати. За жалост подобни връзки често завършват с раздяла и разочарование.

Жените израстват с „болката на своята майка“ и с убеждението, че всички мъже са лъжци. Често в тях се интегрира и „бащината болка“, че всички жени са неспособни. Така жената става недостъпна за мъжа и е принудена да се отдалечи от него, а мъжът става недостъпен за жената и остава затворен за нея. Така започва и борбата на жената с мъжете – бивши и настоящи, а мъжете влизат във вражда с жените. Презрение, арогантност, обиди и квалификации – мегатони от лична и родова енергия се изливат във всичко това. Конфликтите ни разкъсват отвътре, нашата болка от разочарованието в отношенията става толкова непоносима, че мнозина от нас завинаги губят способността да  променят вътрешното си състояние на жертва и дете си във възрастен индивид.

Една жена е в състояние десетилетия да живее с омраза към бившия си партньор и тя непременно ще предаде тази омраза на дъщеря си, така че тя да не забрави „болката на майка си“ и „несправедливостта в отношенията с мъжете“.

А после? После борбата с мъжете преминава в борба с парите на мъжете. Чрез убеждения и изрази като: „Не ми трябват парите ти“, „Няма да ме купиш“, „Никога няма да взема нищо от теб“, „Аз не се продавам“ жената започва да проектира върху изобилието и парите презрение, отвращение, изхабяване, гняв, умора, обида. Така започва голямата раздяла с финансовия ѝ успех.

Тя загърбва финансовите си възможности, не ги забелязва или още по-лошо- презира ги. За да ги използва, тази жена трябва да може да общува с мъжете и на първо място да види в мъжа точно и само мъж, а не враг.

По тази схема мъжете и парите стават недостъпни за няколко женски поколения. Всъщност не само забраните се предават по наследство, но и претенциите, моделите и най-вече стратегиите на поведение. За жена, чиято майка през целия си живот носи мъка, обида и гняв срещу мъжете, е много по-трудно да види в парите просто пари и начин да се живее изобилно. Тя вижда в тях зло, парите я дразнят и потискат, тя се опитва по всички възможни начини да се отърве от тях. Трудно й е да приема пари от мъж, трудно й е да изгражда финансови и бизнес отношения с мъжете. Тази жена започва да излъчва милиони претенции, както лични, така и идващи от родовата система.

Нейното мото става: „Най-лесният начин да се преструвам е, че всички преди мен са живели така и аз мога да търпя, да се приспособявам, да очаквам вечно.“ Тя доброволно се затваря и отбягва големите суми и възможности, които биха могли да се появят в живота ѝ.

Жената продължава упорито борбата с мъжете и още по-лошо става, ако започне да се състезава или да се конкурира с тях. В този случай емоционалните загуби са тясно преплетени с материалните. Болката се засилва, а жената пропуска златни шансове и възможности.

Скъпи момичета, болката на вашата майка не е ваша болка. Проекцията на нейната мъка върху вас може да е пагубна. И тук не става въпрос да се сърдим на мама и татко за техните убеждения, които са предадени и към нас, а с осъзнаване и с емоционално изчистване да преодолеем тази болка, да разберем, че тя не ни принадлежи и да я оставим на предишните поколения.  Най-малкото, носейки такава програма, всяка майка трябва да знае, че дъщеря ѝ и синът ѝ дори, могат да прилепнат към същата програма и лоялно и отдадено да я изпълняват през целия си живот.  Това отдалечава децата им от възможностите за богатство и охолен живот, от израстване в кариерата и бизнес постижения.

Потърсете в себе си убежденията, които сте попили от своята женска родова линия и ако в тях има презрение, загуба, обида или гняв към мъжете- поработете системно, за да изчистите и в себе си и в потомците си тези пагубни програми.

По материали от PSY Practice