И така, чакам си. Съзнанието ми препуска тук-там и по неведоми пътища се спря на един спомен. Замислих се къде ли отиваше боклукът в бабината къща на село в ония години, когато единственият стрес в главата ми беше коя игра да играем днес с братовчедките и как да избягаме от досадното малко човече Тошко. Прочети повече →
