Нужно ли е да угаждаме на мама и тате?!

Нужно ли е да угаждаме на мама и тате?!

Zdrave.to

Нужно ли е да угаждаме на мама и тате?!

Ако сте на възраст над 20-22 години и все още имате пориви да угодите на родителите си, трепетно очаквате тяхното одобрение, тази статия е за вас. Ще се опитам да ви посоча защо това чувство е така силно и какво е умно да осмислите и сторите, за да спрете да търсите одобрение от родителите си и да станете независими, без усещане за вина и незначителност.

В моя кабинет често говоря с напълно зрели хора, които отказват да напуснат лоното на родителската опека и скут. Те се обаждат на родителите си по няколко пъти на ден, очакват напътствия, одобрение, съвети и ако не ги получат, се чувстват тъжни, огорчени и отхвърлени, сякаш „невидими“ за своите родители. Но най-вече те търсят одобрението на родителите си и дори да го получават в огромни дози и всекидневно, за тях то никога, никога не е достатъчно.

„Говориш ми хубави неща, защото си ми майка или баща, защото сте ми родители, иначе това не е вярно“ – ето и веруюто на тези, които чакат гласа на родителя, за да могат да се опълчат срещу несправедливостите в живота. Защо търсим родителско одобрение, опека, дума и съвет? Как това ни помага в живота и действително ли го прави или по-скоро ни пречи?

Когато търсим одобрение, ние се опитваме да удовлетворим дълбока емоционална потребност от принадлежност. Често това е свързано с необходимостта от сигурна връзка в живота, да бъдем значими и приети, да знаем, че няма да бъдем изоставени без основателна причина. В крайна сметка това е детската ни нужда от защита и грижа, от някой „по-голям“, който да поема отговорността за всичко в живота ни.

1. Освен това може да е налице нереализирана потребност от самостоятелност, която не е била налична за нас до момента. Ако в детството ни липсват моментите, в които се усещаме самостоятелни и независими, то наистина идва необходимостта от одобрение на нашето поведение от „значим друг“. Кой да е това? Родители, треньори, учители, ментори.

2. Друга важна причина може да е неразвитият ни усет за самоконтрол. В този случай човекът е убеден, че има специални привилегии и родителите просто трябва да го одобряват, да му се подчиняват и да се държат така, както той иска във всеки момент, и то в зависимост от настроението му. Повярвайте ми, виждала съм мнозина родители – жертви на тези „самостоятелни“ пораснали деца, без никакво усещане за личен самоконтрол в живота.

Искам син! Какво е здравото семейство, което продължава рода?

Родителите идват опустошени, отчаяни и обезверени, защото 30-40-50-годишните им потомци не умеят да управляват желанията си, връзките си с други хора, кариерата си и т.н. Уменията за самоконтрол във всяка ситуация тук са ключови, а те се учат през целия ни живот.

3. Това може да бъде и начин за блокиране на нуждата от спонтанност и игриво поведение. Ако тя не бъде удовлетворена в детството, имало е строго и ограничаващо възпитание, то се появява нуждата от още строги граници и правила. Например: „Ти трябва да се държиш по правилния начин, както правят възрастните“, или вярването, че родителите трябва да се държат по определен начин и да правят нещата така, както им се струва правилно.

Какво да направите, за да спрете да търсите одобрение и да станете независими?

Приемете напълно и безотказно факта, че не сте специални. Да, не сте! Звучи болезнено и неразбираемо: „Но нали трябва да съм специален за родителите си“. Ние наистина имаме основна емоционална потребност да бъдем обичани. Един от аспектите на любовта е да бъдем избрани от човека, който означава най-много за нас, да бъдем специални за него. И ние наистина сме специални за мама и татко, но към 3-5-годишна възраст преставаме да бъдем абсолютният център на вселената, тъй като започваме да се учим на социално взаимодействие, ставаме отделни личности, експериментираме с автономността и независимостта.

За тях ние вече не сме центростремителната сила, те започват да се връщат към кариерата си, към своята връзка, за да я реновират, към заниманията си, пътуванията и пр., и ние се учим да се справяме и без тяхната помощ. Разбира се, това става постепенно, нежно и внимателно, като ни се възлагат задачи и се стремим да ги изпълняваме правилно и навреме, но най-вече сами. Във времето, когато сме между 13- и 18-, 20-годишна възраст, настъпва процес на отделяне и съзряване, и след приключването му човекът се превръща в отделна личност и преставаме да бъдем част от родителското семейство. Оставаме, образно казано, „сами“ и не сме нито по-лоши, нито по-добри от другите хора, а ставаме „един от всички други“.

Родителите не ни дължат нищо 

Не можем да изискваме определени действия и постъпки от родителите си, нито да ги контролираме – това е нереалистична задача за следващото поколение. То живее в нов свят, по нов начин, с други правила и търси нови истини за себе си. Принадлежим на това ново поколение и ние, отделилите се от родителите си.

Така че, ако очакваме те да ни обичат така, каквато е нашата нужда, да ни кажат точно определени думи на подкрепа, да ни подарят апартамент, кола или пътуване, то е нужно да спрем този порив, и то осъзнато, разбирайки, че техните задължения по отношение на нас са вече приключили. Разбира се, те могат да го направят или да не го извършат по свое желание, защото също като нас са независими и имат свободна воля и избор.

Но, ако не го направят или кажат, това не ги прави лоши родители.  „Искам да ме обичаш!“, „Искам да искаш да споделяме!“ са желания, които не можем да претендираме към никого, включително и към родителите си. Нещо повече, помислете: те са можели да не направят нищо за вас от самото начало и да ви изпратят в сиропиталище веднага след раждането. Това също би било техен избор и отговорност. И вие не бихте могли да повлияете на това, точно както не сте в състояние да повлияете на това те да ви обичат и да ви задържат в семейството си.

В тази възраст родителите ви вече не са вашето семейство. След като навършите 18 – 20, най-късно 24 години, те вече не са вашето семейство. Вие ставате самостоятелна единица – вие сте вашето собствено семейство. Ако срещнете партньор, в семейството ви ще бъдете двама, ако имате деца, те ще бъдат част от вашето семейство, докато сами пораснат и навършат 18-20 години. Но никога вече не можете да се върнете назад във времето и да бъдете част от семейството на родителите си.

Любовта има нужда само от едно – да се прояви

Мъдро е да приемете спокойно факта, че вече сте нормален и успешен в живота си човек. Вече можете да правите избори – добри или не дотам добри, в живота си. Действията ви ще бъдат правилни, ако са в съответствие с вътрешните ви ценности, удовлетворяват нуждите ви и не нарушават законите на страната, в която живеете.

Вземайте ежедневно колкото се може повече решения. Не искайте от родителите си финансова или физическа помощ. Опитайте се да правите неща, които са не само приятни, но и полезни за вас и вашия живот. Ще развиете чувство за компетентност и ще осъзнаете, че имате здрав разум и че вашите решения могат да бъдат правилни. Ще разберете също така, че грешите и имате право на поправка на грешките си, че имате право на всяко решение, което ви прави щастливи и спокойни.

Ако ви е трудно да приемете тези истини, моля ви потърсете помощ и емоционална подкрепа. Ако обстоятелствата са такива, че любовта и изборът са ви липсвали, нещо може и трябва да се направи по въпроса. Родовата терапия е един от методите, с които подпомагаме осветляването на тези състояния и работим в полза на независимостта и силата на човека. Има възможност да подобрите емоционалното си състояние чрез общуване с други хора или чрез психотерапия, чрез групи за взаимопомощ или пътешествия по света. Намерете хора, с които можете да установите отношения на доверие, които ще подкрепят вашето развитие и самостоятелно поведение. А ако чувствате, че ви е трудно да се справите сами с психо-емоционалното напрежение, потърсете професионална помощ от психолог, клиничен психолог или психотерапевт.

Но не звънете на мама и тате с упрек: „Ти си виновен, че нямам увереност!“ Поемете своя живот в свои ръце!

Аида Марковска, родов терапевт

 27 март 2024 г.

“Ориста на предците – наша съдба” – еднодневен семинар София

“Ориста на предците – наша съдба” – еднодневен семинар София

🍀❤На 1 юни заповядайте на семинара с Аида Марковска на тема:

„Ориста на предците – наша съдба“

🍀

🔴Семинарът ще се проведе от 10:30ч. до 17:30ч. в Арт хотел „Симона“

👉В него ще научите за:

– що е род и важността на родовите закони

– баща и майка – пътеката към рода ни

– баба и дядо – ролята им за нашето щастие

– братя и сестри – енергийната подкрепа

– решенията на родовите ни проблеми

– българската обредност за решаване на родовите травми.

🎯Цената за ранно записване/ до 30 април/ е 160 лв.

📞Телефони за контакт: 0898 508 171 / 0898 508 170

💥За повече информация последвайте линка. https://akademiaznanie.com/bg-product-details-188.html?fbclid=IwAR0K-ioRajNa-fewrz3R7LVHl7pg4Mj0J2puOSb2ra9M8POg_duqp91xS_M_aem_Af2bakMLQvXuRXJEkPpQMZYlP52elgvbxhe0doL13B_U4EdO1FOV1IqGmEPrZgtP0IBATFY9KpSUpqvrSTN_6nQ_

Българският род носи в кръвта си древното знание за създаването на света

Българският род носи в кръвта си древното знание за създаването на света

„Спазването на уважението и йерархията в един род са основни, за да живеят добре следващите поколения“

За всички, които „проспаха“ „Нощен хоризонт“ с моето участие – ето линка, в който има обобщение и звуков файл.

Благодаря още един път на Мая Данчева и екипа на „Нощен Хоризонт“.

Не бъдете критични, в 2 през нощта не е лесно да имаш ясна мисъл. Но се постарахме, наистина.

КЪМ оригиналната статия

Ние не идваме на този свят просто така. За да се родим са нужни много много връзки между хора, наши баби и дядовци, пра пра пра баби и дядовци, които са се женили и отглеждали своите деца и своите внуци. Тези брачни и кръвни връзки обвързват и нас с тази група от хора – нашият род. 

Много често в някое населено място питат – ти от кои си, от кой род. Родовата принадлежност определя нашите черти и външни и вътрешни, придава ни характеристиките на нашите предци. Често и съдбата ни е като тяхната или професията.

„Какво означава изразът „Кръвта вода не става“ – специално българският род носи в кръвта си древното знание, сподели в „Нощен Хоризонт“ Аида Марковска, родов терапевт.

Кое е древното знание – това е знанието за създаването на света, за целта на създаването му, за Създателя му, фундаменталните въпроси, които си задава всеки разумен човек, допълни Марковска. 

Аида Марковска е посветила работата си на това да търси връзката между рода и потомците. Да търси обяснение чрез родовата история на много проблеми като безбрачие, бездетие, липсата на пари или лоши отношения между роднините. 

Според нея уважението и спазването на йерархията в един род са основни, за да живеят добре следващите поколения. 

Заедно с Ваня Кънева издават съвсем наскоро книгата – „Богатството ни приляга“

Източният свят носи древното знание по духовен път, а западният по кръвен път. Българите носим в кръвта си това знание, но тъй като сме на границата между изтока и запада, ние можем да предаваме това знание както по кръвен път, така и по духовен път. 

Кръвната връзка е живата връзка, за която се държим здраво и на която разчитаме, за да просперираме, каза още Марковска, която по професия е програмист и дълго време се занимава с това. 

В създаването на родово си дърво тя открива връзка с математиката, която тя много обича. Тя вижда в родовото дърво функционална зависимост и ако, по думите й, знаеш едно, две, три и следваш логиката на рода в пространство – времето ще изведеш неизвестното в рода.  

Родовете следват един алгоритъм и има логика във всичко, няма езотерика, това ми допадна много, когато започнах да изследвам български родове, допълни още Марковска. 

Налага й се да включи и обучение историята на България в тези свои изследвания. 

Аида разказа как хората в един род са свързани като с невидима нишка, независимо къде се намират, как страданието, любовта, разбирателството, изобилието – всичко това по думите й, са енергийните връзки в рода. 

Тя пояснява защо насърчава хората трябва да изследват 4 – ри поколения назад, като се заровим в техните истории, за да открием ориста на всеки от тях, защото ориста на предците е наша съдба, пояснява тя. 

„Само че, съдбата се поднася по различен повод и с различна динамика към нас, а най-важното е, че всяко поколение има различни инструменти, с които да реши едни и също казуси.  

И на всяко поколение се поднася това, за да се даде шанс то да намери по-добро решение на въпроса. Това важи не само в родовата система, но и важи в национален мащаб, и за общочовешката ни карма, изтъква Марковска.

Цикличността е между 100 –  години, така беше с пандемията през 2020 г., това са 4 – 5 поколения, смята още родовият терапевт. 

Аида Марковска

Аида Марковска

Още по темата в звуковия файл в оригиналния линк. 

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

В рубриката „Новото време“ през април

В рубриката „Новото време“ през април

„Тя и той – /не/възможното семейство!“ в рубриката „Новото време“ с гост-водещ Аида Марковска

Ангелина и Олег са семейство от 15 години. Животът ги събира по най- класическия начин: красива любов, весела сватба и две деца: дъщеря на 14 г и син на 11 г. Те са свързани както с живота в града, така и със селото – като пристан след уморените ежедневия. Обичат да пътуват, но и да бъдат у дома. Обичат да са заедно, да измислят интересни приключения, но имат своите възрастни и уважавани родители, към които хранят обич и привързаност.

Те са идеал.

Те са ТЯ И ТОЙ – семейството!

Съществуват!

Нека потърсим заедно с Ина и Олег в студиото на Дарик радио-Пловдив къде е новото семейство, възможно ли е то, как се създава, пази, укрепва, кои са устоите, в които те вярват. Ще обсъдим защо е така трудно в днешно време човек да се довери на друг, да направи своето гнездо и спокойно да отгледа децата си. Ще ги попитам как преодоляват трудностите и предизвикателствата и как се променя любовта. Ще се заредим с тяхната вяра в доброто, с оптимизма за бъдещето и ще дадем кураж на мнозина да последват техния път.

5 април 2024 г. петък, 11 ч

„Тя и той – /не/възможното семейство!“ в рубриката „Новото време“ с гост-водещ Аида Марковска

Нищо в рода не е окончателно – травмите са преодолими

Нищо в рода не е окончателно – травмите са преодолими

Какво е родова терапия и защо хората я избират?

Скъпи приятели, след толкова статии за родова терапия нека ви разкажа малко повече от „кухнята“ на самия процес. Знам, че за мнозина това е любопитно, но за други е много необходимо, защото се усещат несигурни за процеса на работа с родов терапевт. Тук трябва да направя една значителна бележка: ще говоря за начина на работа на родовите терапевти от Школата, която водя, защото наблюдавам значителни разлики с подходите на колеги от аналогични терапевтични школи.

Доверениците идват при родовия терапевт със сложни проблеми, но често първоначално са склонни да обсъждат привидно тривиални или незначителни неща. Това явление може да се обясни с различни психологични фактори, но най-вече с изпитването на несигурност в процеса, също на погрешна информация какво точно е родовата терапия и как се случват нещата.

В началото на терапията хората може да се чувстват тревожни или уязвими, което улеснява започването на дискусии по по-малко значими за тях теми. По подобен начин, разглеждайки първо по-маловажни въпроси, доверениците могат да „тестват почвата“ и да преценят реакцията на родовия терапевт преди да навлязат в по-дълбоки родови задачи.

Разчитаме и на още нещо. Когато започнат с незначителни проблеми, доверениците могат да изградят връзка с родовия терапевт и да установят чувство на доверие. Това постепенно развитие им помага да се чувстват по-комфортно и ги отваря за възможността с течение на времето да се заемат и с по-сериозните предизвикателства. Фокусирането върху по-лесни проблеми може да даде на родоизследователите усещане за контрол и самостоятелност, тъй като те могат да се движат в терапевтичния процес със собствено темпо. Има и още една посока на мислене: привидно незначителните проблеми често служат като отправна точка за разглеждане на по-дълбоки теми. Това особено силно важи за работата в рода и родовото поле.

Започвайки с изследването на по-незначителни задачи, родовите терапевти бавно, но сигурно достигат важните теми, модели и емоции, които са свързани с основния въпрос на клиента. Този подход позволява цялостно възприемане на терапевтичния процес от довереника и улеснява по-ефективното му ангажиране и подкрепа към този процес.

Като човек с многогодишен опит съм забелязала, че склонността на моите клиенти да започват терапевтичните сесии с прости и незначителни проблеми е естествен и стратегически процес, който цели  и изпълнява и други, освен изброените функции. Като разпознават и изследват тези начални теми, терапевтите от своя страна могат да изградят силен лечебен съюз, да вникнат във вътрешния свят на довереника и в крайна сметка да го насочат към значимо осъзнаване, израстване и изцеление. Резултатите тогава от нашата съвместна работа са забележителни.

Разбирането и удовлетворяването на истинските потребности на довереника е от първостепенно значение за родовите терапевти, които се стремят да предоставят ефективно и смислено аналитично лечение и осъзнаване на родовите травми. Като се заинтересуват първоначално от по-повърхностните проблеми, терапевтите могат за кратко време в последствие да установят дълбоки връзки с клиентите си и да улеснят дългосрочната промяна.

Помощ за напредъка в терапията е активното слушане, за да се разбере не само какво казва довереникът, но и емоциите и скритите значения зад думите му. Ние обръщаме внимание на невербалните сигнали и активно ги отразяваме, за да демонстрираме разбиране и съпричастност към всеки, дошъл в кабинета ни. Освен друго, е необходимо да създадем безопасна и неосъждаща среда, в която доверилите ни се хора се чувстват комфортно да споделят най-дълбоките си разсъждения и чувства. Доверието към нас формира основата за това хората да говорят открито за истинските си нужди и уязвимости.

Проявяваме съпричастност, като разбираме и признаваме преживяванията, чувствата и гледните точки на своите довереници. Потвърждаването на изпитваните емоции им помага да се чувстват чути и приети, което спомага за укрепване на доверието помежду ни.

Насърчаваме доверениците си да изследват не само рода  и семейството си, но и основните си убеждения, ценности и минали преживявания, които може да влияят на настоящите им нужди и поведение от родова гледна точка. Като вникнем в тези основни фактори, ние можем да открием първопричините за проблемите им, т.нар. основна травма и да я разкрием пред довереника ни внимателно и спокойно, като внимаваме да не създадем в него усещане за несигурност, опасност или фаталност. В крайна сметка, нищо в рода не е окончателно.

Насочваме своите довереници към самосъзерцание и внимание към вътрешния свят, за да им помогнем да разберат по-добре не само своите мисли, емоции и поведение, но и цялостното поведение на рода и родовата система, сигналите ѝ към всеки нейн член. Насърчаването на самоосъзнаването дава възможност на доверениците ни да открият истинските си нужди и да работят върху личностното си израстване в здравословна родова среда.

Насърчаваме своите довереници да си поставят цели, също така да присъстват пълноценно в процеса на изпълнение на родовите задачи, за да съобразим и съгласуваме заедно с тях резултатите от терапията с техните действителни нужди и стремежи. Съвместното поставяне на ясни цели гарантира, че терапията е насочена към това, което е наистина важно за тях. Тогава те с увереност и яснота на ума пристъпват към задачите, които са им възложени от тяхната родова си система.

Откриваме и изследваме защитните механизми на доверениците и рода им, които може да прикриват истинските им нужди или емоции. При нас, в кабинета популярно се наричат „съпротива на рода“. Като разберем и неутрализираме внимателно тези защитни механизми, родовия терапевт помага на дошлите при него да се изправят срещу основните проблеми и да се насочат към личното си израстване. Използваме практики за осъзнатост, за да помогнем на всеки да остане в настоящето, да се свърже с родовата си система без опасност да бъде накърнен и по този начин да се обърне с лице към истинските си нужди. Практиките за осъзнатост могат да подобрят самосъзнанието и емоционалното самоуправление, като насърчават по-дълбокото изследване на истинските им желания. Тези практики наричаме с по-простички названия: медитация,  молитва, визия, приказка, обред.

Като следваме изброените основни стъпки, ние – родовите терапевти, можем с лекота и истинност да преминем отвъд повърхностните проблеми и да разкрием без съмнение истинските мотиви довели човека в кабинета ни. Изграждането на силна лечебна връзка, основана на доверие, съпричастност и сътрудничество, е от съществено значение за подкрепата на доверениците ни по пътя им към себепознание, истинност и цялостно благополучие. На тях и на целия им род.

Доверете ни се!

Аида МАРКОВСКА, Родов терапевт, основател на Школа за родова терапия

12 март 2024 г.