Защо враждуваме с някои роднини?

Защо враждуваме с някои роднини?

Статията е написана за:

Zdrave.to - Всичко за здравето и красотата и е повече от дълга. 
Приятно четене.

“Здрав род - здрав човек”: Защо враждуваме с някои роднини?

„Да, не. Не, да. Не знам. Искам това. Не, това. Не искам. Искам те.“ Ето как изглежда животът в наши дни. Промяната на състоянията и предпочитанията се е ускорила през последните десетилетия неимоверно. На ума може да му се стори, че нещата са напълно извън контрол по отношение на желанията. Истеричността, капризността и емоционалните колебания, които набират все по-голяма амплитуда, се превръщат по някакъв необичаен начин в „естествен процес“. Все по-трудно става да угодим на другите, но и на себе си, защото самите ние имаме противоречиви желания непрекъснато.

Така неусетно губим възможността за вземане на твърди и неотменни решения, защото възгледите за това „кое е най-добро” се променят многократно само за ден.

Какво се случва? 

Най-важният урок за всички нас в момента е друг. Той се състои в това да не се отказваме и да се движим неотклонно към целта, държейки на истината и категорично отхвърляйки всичко, което не резонира с нас.

Как да стане? 

„Да се спотайваме“ не е вариант точно сега. Нито пък отказът от желания и действия.

Ако душата е избрала нещо и усеща притегляне към дадено място, човек, хоби и т.н., това означава, че тя има нужда от него. Душата ни изпраща да се родим в семейство и род, като посочва точно своите нужди от определени отношения. Душата не може да греши. Но по пътя към избраното често се налага да се сблъскваме с провокации, които всъщност представляват възможности да се освободим от всички вътрешни блокажи и забрани, които ни пречат да приемем даровете на съдбата. Разочарованията и съмненията по пътя към мечтата са нещо нормално. Но това не е причина да се откажем, без да опитаме. Другото е детинска позиция – да обвиняваш обстоятелствата и да прехвърляш отговорността върху другите, без да решаваш нищо и без да правиш конструктивни изводи.

Когато нещо определено не е за нас, ние го знаем ясно и веднага

Ако някакво преживяване е необходимо за душата ни, но плаши егото, то в този случай може да има състояние на отлагане и колебание. И тук е важно да бъдем гъвкави и честни със себе си. Егото е свикнало да действа според принципа „всичко или нищо”, но той не дава възможност за развитие. Ако сте категоричен максималист, няма да можете да чуете и да разберете душата. Гласът на ума с отпечатаните в него приети стандарти ще заглуши зова на Сърцето. Ето защо, за да се чуем по-ясно, често се налага да се сблъскваме със ситуации, в които трябва да филтрираме това, което не ни харесва, запазвайки онова, на което реагираме положително.

В това, което не ни харесва на пръв поглед, може да се крият придобивки, които имат потенциала да ни освободят от ограниченията и да ни научат да казваме открито каквото чувстваме. Тези придобивки се крият в „тъмнината” и са само оправдания на егото.

Пътят на лидера както в света, така и в рода, никога няма да се вмести в границите и идеята за „благоприличие”, защото лидерите идват тук, за да пренапишат световната  и родовата си история, и да покажат с примера си, че е възможно да се правят нещата по различен начин: по-лесно, по-бързо и по-красиво и мъдро. Приказката е реална, ако спрем да се притесняваме за чуждото мнение и просто бъдем себе си, осъзнавайки, че всяко желание, което създава порив и сърдечен отклик, носи творчески импулс, дори ако това желание или реакция не се вписват в „нормите” на съвременния морал и общество, на родното ни семейство.

Силата на дома и словото като лечебна дейност

Агресията, гневът, викането и други „неадекватни” състояния също могат да бъдат творчески използвани. Те могат да бъдат включени, когато се появи нужда от драматично пробуждане на друга душа. Затова не бива да се учудвате, ако по отношение на значими и любими хора изведнъж включите „неадекватността в поведението“. По този начин можете да разчупите и изчистите за тях това, което пречи на духовното им израстване, което е неразривно свързано с издигането на жизнената сила, която се дава на хората, за да творят от състоянието на Любов.

Ако Сърцето на човека не е отворено, 

тази сила може да приеме разрушителни форми и да го погуби. Така, вместо да твори, той я насочва към бягство от себе си „потъвайки във всичките си беди”.

А за да се насочи тази сила нагоре към Сърцето и Източника е необходимо човек да позволи на всички емоции да преминат през него и да ги разбере. Процесът на издигане на жизнената сила се задейства особено активно чрез неразбирателствата в рода и семейството. Затова тези връзки понякога приличат на пътуване с влакче в увеселителен парк. Започва се с безусловна любов и разбиране, че сме свързани здраво чрез своя род.

След това се преминава във война, вражда, обвинения, кавги с много сълзи, обиди и недоразумения, с желание да се откажем от всичко: родители, деца, близки, сестри и братя. Но след емоционалната буря всеки път идват нови осъзнавания и разбиране, че всичко това не е било напразно и колкото и труден за психиката и егото да е бил процесът на промяната, именно той ни извежда от системата и отваря очите ни за истината, позволявайки ни да осъзнаем първоначалния замисъл на родовата система отвъд изкривяванията, наложени от силните на деня.

Емоционалните бури са точно тези моменти, когато всички блокажи и изкривявания от енергийните тела и съзнанието излизат навън и се почистват. А след това идва последващият възход и се ражда нова версия на самите нас. И така стъпка по стъпка ние си спомняме за себе си, чрез уталожването на порива на егото и възраждането на душата.

Тази връзка събужда душата и смирява егото. Така че за егото пътят на разрива между близки хора е много болезнен процес. Защото близките ни отразяват за нас както светлината, така и тъмнината. Всички аспекти на живота, в които не сме били напълно честни със себе си, излизат на повърхността и не може да се скрием от тях, защото те веднага избухват като вулкан под формата на непоносима болка и непреодолими емоции.

Горещината на страстта е невероятна. Умът не може да я разбере, без значение колко бариери поставя. Колкото и егото да казва, че „това е всичко”, „това определено е краят”, ако съдбите ни са преплетени, то Вселената ще ни сблъсква отново и отново. И въпреки изречените думи на омраза и проклятия, ние продължаваме да се връщаме към любовта, която по пътя си изгаря прегради и заличава всички условия.

Мекотата или твърдостта на трансформацията 

се определя от собственото ви отношение към ролите, които играете вие и вашите близки хора. В наш интерес е да гледаме на тях като на отражение на собственото ни отношение към себе си. Всичко, което не ни харесва в техните прояви, е необходимо да променим по отношение на себе си. Ако ви се струва, че вашият близък човек е хладнокръвен нарцисист, който постоянно ви пренебрегва и предава, това означава, че не обръщаме достатъчно внимание на себе си и пестим пари, време, грижи, разбиране. Просто е нужно да приемем себе си във всички роли, дори в тези, в които се държим като тийнейджър, като незрял човек.

Освен болката и страданието към нас тече и родовата сила

С всички останали хора можете да бъдете нормални, но с най-близките си е възможно да сте напълно неадекватни. Това се случва, защото тези отношения служат на глобална мисия за изцеление на родовите мъжки и женски, светли и тъмни и други полярности, които трябва да бъдат балансирани на лично ниво, но също така на родово-семейно, народностно и глобално ниво. Ако приемем себе си във всички състояния, ще ни бъде по-лесно да разберем и своя близък човек. Пътят към разбирането и единението минава само през безусловното приемане на себе си. Ако искате да крещите – крещете. Ако искате да кажете всичко и да затръшнете вратата, направете го. Ако искате да се разплачете, не се спирайте. Искате ли да изповядате Любовта си и да кажете всичко такова, каквото е, направете го. Но не очаквайте никаква реакция от страна на близките си хора. Не очаквайте и не разчитайте на нищо от тяхна страна. Защото ние го правим за себе си.

Връзката с нашите роднини и близки ни учи на безусловна любов, защото любовта, бидейки най-висшата форма на магическо изкуство във всички измерения и пространства, ни позволява да изградим необходимия ни модел на реалност при всякакви условия и да променяме земните закони, създавайки свой собствен свят, който се подчинява единствено на доброто.

Аида Марковска, Родов терапевт,

8 май 2024 г.

Силата на дома и словото като лечебно действие

Силата на дома и словото като лечебно действие

Статията е написана за вестник „Доктор“ и сайта  zdrave.to

Силата на дома и словото като лечебна дейностБългарският род има много интересна и богата структура. Той има своята ефективна и много стройна организация. През него – родът, текат потоците на силата. Те идват от предците към потомците и спират там, където някой е „ранен“ в рода. Този човек би могъл сам да е ранил или уязвил друг – човек или род – възможно е и самият той да е пострадал, но в него потокът на силата се пречупва, също както слънчевият лъч, достигайки повърхността на вода, се „премества“ от своя път в посока, която не е така значима, силна, намалява интензитета си и понякога угасва нацяло.

Потомците остават „на тъмно“, безсилни и чудейки се в коя посока да се устремят, за да запазят живота си пълноценен и полезен както за себе си, така и за следващите след тях поколения.

В рода са всички предци, родените и неродените също, в него са и потомците ни. Но, освен хората, в рода ни влияят сили, които припознаваме като източник на радост, спокойствие, разкриване на дарбите ни и щастие. Тези сили имат свойството да усилват доброто и да ни дават кураж да минем през трудните периоди в живота си, като отново запалим светлината и приемем потока на силата на рода си в неговата пълнота. Тези сили не са една и две, те са множество и са припознати от предците ни, защото са се уповавали на тях, развивали са ги, търсели са ги, знаели са мощта им и са им се доверявали.

Как да изразяваме себе си в рода и семейството по правилния начин?

Една такава положителна сила за нас е родният дом, родното място, там където е минало детството ни. Понякога това място не е точно родното, а е друго, където в детството си сме били щастливи и свободни, усещали сме се приети и част от нещо добро и силно – нашето семейство, домът на баба и дядо, групата от приятели, с които сме се виждали, училището, учителите и т.н.

Помощ от приятел

В тази статия ще ви разкажа как може да привлечем точно тези места към нас, като помощ в живота си. Не се наскърбявайте, ако за вас родното място и дом са свързани с тежки мисли, с тъга, дори с ужас. Тези места могат да бъдат обновени, пречистени и отново да носят добра сила, а вероятно има и такива за вас, които са ви на сърце – може да включите именно тях като лечебна сила.

Тази идея се нарича „лечебна разходка“. На доверениците ми аз я давам в случаите, когато установя, че много са се отдалечили от корените си, че не са свързани с живителните им сили и за тях някои от най-важните потоци на силата са пресъхнали или изтичат в далечна посока.

Предлагам ви разходка по любимите места от миналото ви. Но не просто да минете през тях или покрай тях, а да съживите всички положителни спомени, свързани с тези места. Това е нужно да се направи на глас, да се чуете, което ще се случи по най-приятен начин, ако имате доверен придружител и на него разказвате тези спомени. Ако такъв няма или не ви се иска да споделяте това с друг човек, направете  гласови записи на телефона си.

Върнете се в село, където като деца сте се чувствали свободни, играели сте на воля, помагали сте в двора на дядо и в кухнята при баба, където сте събирали яйчица от полога на кокошките и сте слушали вятъра как вие в комина нощем. Тези спомени, ако ги върнете като ново преживяване, от позицията на вече пораснали, силни хора, с воля и устрем, с възможност да променят живота си, ще получите допълнителна енергия за своите сегашни начинания.

Вървете по улиците от детството си не с носталгия, а със спомените. Тези спомени ще са вашият придружител в миналото, чрез който ще включите местата отново като източник на силата за вас.

„Ето тук играехме на народна топка, а тук имаше чешмичка, от която се пръскахме в жегите. Това е дъбът, под който сядахме на сянка в прашните следобеди и си разказвахме невероятни истории. А ето тук, дядо ме водеше, за да си купим кукички за риболов. В този двор баба вареше лютеницата в големия казан, а аз трябваше да донеса пресен хляб, за да оберем казана, като се напълнят бурканите с още горещата смес.“ Разказвайте, снимайте, спомняйте си.

Защо? Защото така почитаме миналото, което понякога ни измъчва. Няма я баба, няма го дядо, приятелите са се разпилели. Но не това е нужно да е фокусът в тези разходки (да, тези спомени ще дойдат и ще е малко тъжно), но е нужно да се разбере и осъзнае колко хубави и радостни моменти сме имали и от тези мигове да почерпим сила за днешния си ден.

Токсичната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

Домът, в който сте родени, принадлежи на родовата ви система. Той е там като страж на семейството, което го е построило и е заложило в него волята си за спокойни и изобилни дни. Дори полуразрушен, той пази тези надежди и вярата, прашасали в паяжините на времето. Нужно е вашето присъствие като представител на рода, за да разсече тази забрава. Затова ни влече към дома на дядо, на татко, към времето, в което тази къща е била пълна с хора, жива. Стопанът за дома сега спи, но щом влезете в него, той ще се събуди и ще ви разпознае като член на същото семейство и род, и ще ви помогне да въздигнете силата му отново. Ако това е невъзможно да стане с тухли, вар и арматура, то се случва чрез спомените.

Спомените и дарът към този стопан – дух на дома – могат да са лечебни. Поднесете му дар – чаша вино, хляб и плод. Оставете ги на чисто място за няколко часа и после ги изхвърлете – тяхната енергия е попила в дома и стопана му. Поговорете му, разказвайте и търсете разкази. Домът също говори, той има своя иносказателен език, разгръща разказите си от стая в стая чрез предмети, снимки, находки от миналото. Може да вземете с неговото разрешение предмет, на който да върнете блясъка и да ви носи идеята за силата на родния дом и място.

Превърнете всичко това после в текстове. Запишете и разкажете в текст спомените, сънищата, за предметите и хората от миналото. Не бързайте, насладете се на процеса. Пишете бавно, с радост от всяка дума. Превърнете рутинната си работа в кухнята и тихото наблюдение на птиците през прозореца в лечебен текст. Пресъздайте разходките из града и селото в текстове, описвайте скучните или пълноценните дни в разкази за рода. Тревоги и скърби, съзерцанието на красотата на природата или на сградите в града – всичко това може да бъде разказано в лечебен текст. Не е нужно да е велико постижение в литературата, добре е да е с вашите думи от детството, с темперамента ви, да носи вашия ритъм.

Защо е нужно това?

Разходката и наблюдението, а после писането и пресъздаването на спомена, се превръщат от отдушник на тегобите в пълноценна самостоятелна потребност и в лечебна дейност. Това ще ви позволи да поставите всичко в главата си на мястото му, но също и да структурирате, да разберете, да преживеете миналото по един подреден начин. Не само своето минало, а това на целия ви род.

Ето това е вече родова терапия.

Аида Марковска, родов терапевт,12 април, 2024 г., Пловдив

Нищо в рода не е окончателно – травмите са преодолими

Нищо в рода не е окончателно – травмите са преодолими

Какво е родова терапия и защо хората я избират?

Скъпи приятели, след толкова статии за родова терапия нека ви разкажа малко повече от „кухнята“ на самия процес. Знам, че за мнозина това е любопитно, но за други е много необходимо, защото се усещат несигурни за процеса на работа с родов терапевт. Тук трябва да направя една значителна бележка: ще говоря за начина на работа на родовите терапевти от Школата, която водя, защото наблюдавам значителни разлики с подходите на колеги от аналогични терапевтични школи.

Доверениците идват при родовия терапевт със сложни проблеми, но често първоначално са склонни да обсъждат привидно тривиални или незначителни неща. Това явление може да се обясни с различни психологични фактори, но най-вече с изпитването на несигурност в процеса, също на погрешна информация какво точно е родовата терапия и как се случват нещата.

В началото на терапията хората може да се чувстват тревожни или уязвими, което улеснява започването на дискусии по по-малко значими за тях теми. По подобен начин, разглеждайки първо по-маловажни въпроси, доверениците могат да „тестват почвата“ и да преценят реакцията на родовия терапевт преди да навлязат в по-дълбоки родови задачи.

Разчитаме и на още нещо. Когато започнат с незначителни проблеми, доверениците могат да изградят връзка с родовия терапевт и да установят чувство на доверие. Това постепенно развитие им помага да се чувстват по-комфортно и ги отваря за възможността с течение на времето да се заемат и с по-сериозните предизвикателства. Фокусирането върху по-лесни проблеми може да даде на родоизследователите усещане за контрол и самостоятелност, тъй като те могат да се движат в терапевтичния процес със собствено темпо. Има и още една посока на мислене: привидно незначителните проблеми често служат като отправна точка за разглеждане на по-дълбоки теми. Това особено силно важи за работата в рода и родовото поле.

Започвайки с изследването на по-незначителни задачи, родовите терапевти бавно, но сигурно достигат важните теми, модели и емоции, които са свързани с основния въпрос на клиента. Този подход позволява цялостно възприемане на терапевтичния процес от довереника и улеснява по-ефективното му ангажиране и подкрепа към този процес.

Като човек с многогодишен опит съм забелязала, че склонността на моите клиенти да започват терапевтичните сесии с прости и незначителни проблеми е естествен и стратегически процес, който цели  и изпълнява и други, освен изброените функции. Като разпознават и изследват тези начални теми, терапевтите от своя страна могат да изградят силен лечебен съюз, да вникнат във вътрешния свят на довереника и в крайна сметка да го насочат към значимо осъзнаване, израстване и изцеление. Резултатите тогава от нашата съвместна работа са забележителни.

Разбирането и удовлетворяването на истинските потребности на довереника е от първостепенно значение за родовите терапевти, които се стремят да предоставят ефективно и смислено аналитично лечение и осъзнаване на родовите травми. Като се заинтересуват първоначално от по-повърхностните проблеми, терапевтите могат за кратко време в последствие да установят дълбоки връзки с клиентите си и да улеснят дългосрочната промяна.

Помощ за напредъка в терапията е активното слушане, за да се разбере не само какво казва довереникът, но и емоциите и скритите значения зад думите му. Ние обръщаме внимание на невербалните сигнали и активно ги отразяваме, за да демонстрираме разбиране и съпричастност към всеки, дошъл в кабинета ни. Освен друго, е необходимо да създадем безопасна и неосъждаща среда, в която доверилите ни се хора се чувстват комфортно да споделят най-дълбоките си разсъждения и чувства. Доверието към нас формира основата за това хората да говорят открито за истинските си нужди и уязвимости.

Проявяваме съпричастност, като разбираме и признаваме преживяванията, чувствата и гледните точки на своите довереници. Потвърждаването на изпитваните емоции им помага да се чувстват чути и приети, което спомага за укрепване на доверието помежду ни.

Насърчаваме доверениците си да изследват не само рода  и семейството си, но и основните си убеждения, ценности и минали преживявания, които може да влияят на настоящите им нужди и поведение от родова гледна точка. Като вникнем в тези основни фактори, ние можем да открием първопричините за проблемите им, т.нар. основна травма и да я разкрием пред довереника ни внимателно и спокойно, като внимаваме да не създадем в него усещане за несигурност, опасност или фаталност. В крайна сметка, нищо в рода не е окончателно.

Насочваме своите довереници към самосъзерцание и внимание към вътрешния свят, за да им помогнем да разберат по-добре не само своите мисли, емоции и поведение, но и цялостното поведение на рода и родовата система, сигналите ѝ към всеки нейн член. Насърчаването на самоосъзнаването дава възможност на доверениците ни да открият истинските си нужди и да работят върху личностното си израстване в здравословна родова среда.

Насърчаваме своите довереници да си поставят цели, също така да присъстват пълноценно в процеса на изпълнение на родовите задачи, за да съобразим и съгласуваме заедно с тях резултатите от терапията с техните действителни нужди и стремежи. Съвместното поставяне на ясни цели гарантира, че терапията е насочена към това, което е наистина важно за тях. Тогава те с увереност и яснота на ума пристъпват към задачите, които са им възложени от тяхната родова си система.

Откриваме и изследваме защитните механизми на доверениците и рода им, които може да прикриват истинските им нужди или емоции. При нас, в кабинета популярно се наричат „съпротива на рода“. Като разберем и неутрализираме внимателно тези защитни механизми, родовия терапевт помага на дошлите при него да се изправят срещу основните проблеми и да се насочат към личното си израстване. Използваме практики за осъзнатост, за да помогнем на всеки да остане в настоящето, да се свърже с родовата си система без опасност да бъде накърнен и по този начин да се обърне с лице към истинските си нужди. Практиките за осъзнатост могат да подобрят самосъзнанието и емоционалното самоуправление, като насърчават по-дълбокото изследване на истинските им желания. Тези практики наричаме с по-простички названия: медитация,  молитва, визия, приказка, обред.

Като следваме изброените основни стъпки, ние – родовите терапевти, можем с лекота и истинност да преминем отвъд повърхностните проблеми и да разкрием без съмнение истинските мотиви довели човека в кабинета ни. Изграждането на силна лечебна връзка, основана на доверие, съпричастност и сътрудничество, е от съществено значение за подкрепата на доверениците ни по пътя им към себепознание, истинност и цялостно благополучие. На тях и на целия им род.

Доверете ни се!

Аида МАРКОВСКА, Родов терапевт, основател на Школа за родова терапия

12 март 2024 г.

Любовта има нужда само от едно – да се прояви

Любовта има нужда само от едно – да се прояви

от ZDRAVE.TO

По-здрави сме, когато някой ни обича и е загрижен за нас. 

Това е безспорно, доказано е от учените и е важен елемент от нашия живот. Кой е този, който ще ни обича и ще го е грижа за нас? Не очакваме това да е който и да е човек, иска ни се да е „нашият“, сродната ни душа, която ще вникне в желанията ни, ще ни разбере и ще ги почете, като ги изпълни със смисъл..

Нашите хора са тези, от които сме, тези, с които сме сродени по кръв или по обет. Именно от тях ние очакваме и радост, и сила, и грижа, и внимание. 

Най-важно и най-първо за всеки от нас е да имаме любовта на родителите си. 

Тя, често и погрешно наричана безусловна, е възпята в поеми и песни. Майчината любов – тази, която обича завинаги. Помните ли как народът я възпява: 

„Проговаря планината Ой ви вази два овчаря, любе жали ден до пладне, майка жали чак до гроба.“?

А майките? Те очакват също да са обичани от децата си. И също искат да бъдат „пожалени“, да имат безусловната синовна преданост и загриженост. Бащите, братята и сестрите, дядовците и бабите, лелите и вуйчовците – всички очакват любов и закрила от своите си. 

Защо това е така трудно? 

В рода няма безусловна любов. Там любовта е винаги с поне едно условие и то е: „Ако си от нашия род, ако си ми близък, то ще те обичам!“. Това е най-малкото, което искаме да имаме, за да бъдем отдадени към човека.

Обичаме семействата си и внимаваме за тях небето да е ясно и слънчево, да са нахранени, на топло и защитени. Обичаме това усещане – всички сме заедно и това ни дава сигурност и спокойствие. Когато сме заедно, любовта може да се прояви по безброй, понякога и напълно алогични начини.

Тя може да е пълно отпускане, в което не полагаме никакви усилия или точно обратното – като огромна отговорност и напрежение всичко да свършим както смятаме, че е добре. Любовта може да е пълна слепота за недостатъците на любимите хора, заблуда по отношение на добрите им качества, емоционално преекспониране на състоянията.

Любовта може да се прояви като критикарство, като надменност, възгордяване; също като мълчаливост, затвореност, лъжа и неоткровеност. Любовта и предаността в рода се преживяват като вина, огромна тежест, самообезценяване. 

Да, това е парадоксално, но е истина, защото любовта има нужда само от едно – да се прояви. Проявата й понякога е странна и неразбираема, чутовна, изглежда като омраза, ненавист, незачитане и злост. Уви, любовта може да е с такива проявления. Всъщност, това, за което говорим, е любовта на кръвта, на рода, на семейството. Това е необяснимата любов, тази, която носи болка.

Всяко семейство я проявява, но не всякога като щастие и разбирателство, мир и справедливост. Тези понятия в рода е трудно да бъдат дефинирани. Справедливото за един е крайно несправедливо за друг. Безграничната грижа за по-слабия изглежда неправилна на по-силния. Вниманието към този, който не се справя, изглежда много болезнено за онзи, който сам успява във всичко. Среща се и обратното. 

Подкрепен е само силният, справящият се, а недъгавият е избутван от гнездото. Но, запитайте се, как да разпредели рода този ресурс, наречен внимание и грижа, обич и доверие, ако го дава на всеки поравно? Та нали никой от нас не прилича на другия, всеки има свои специални качества, добри и не дотам хубави; характеристики, на които се налага да наблегне и да компенсира и други, преодоляването на които също иска ресурс. 

Токсичната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

„На куцото пиле Бог сам вие гнездо“, казва народът ни мъдър, а на способното пиле Бог не помага по същия начин. Любовта в рода се раздава и предава като сила и внимание според родовата нужда от нея. Тя прелива като в скачените съдове и пълни нивата от там, където най-напред е нужно да се подаде, докато се изравни. Това равновесие е крехко, то се балансира от разбирането на всички в семейството, че вниманието и отдаването не са постоянни и не идват просто, защото така е редно. 

В днешните модерни десетилетия на 21-ви век да се потърси родовото внимание и любов се тълкува много по-различно от преди. В миналото нашите предци са показвали дълбока преданост към традицията, разбирането и обичаите на семейството, рода, общността и не са си позволявали да ги нарушават. За всяко нарушение е имало точно определени начини да се поправи и тези стъпки са следвани от хиляди хора в продължение на векове.

Да се поклониш на по-възрастния, дори в сърцето ти да има бунт; да целунеш ръка на този, който има старшинство; да работиш, без да отлагаш и мързелуваш; да се стараеш да пазиш честта и достойнството на своето семейство; да си отдаден към живота като изхранваш потомците си и ги възпитаваш; да оставиш след себе си дом и имане, с което да бъдат подпомогнати следващите; да се научиш да обичаш и почиташ Бог и т.н., и т.н. Много са примерите, с които предците ни и по-старите ни родственици са опитвали да заслужат любовта на своя род. 

Днес… Днес вече няма тези правила. Сега отстояването на личността като единствена инстанция на справедливостта, без оглед на това дали ще се нарушат нормите на семейството, е новата истина. Ако детето не иска да учи, да се подчинява на семейната система – това се приема за правилно и добро, защото това то ще се изяви като уникална и с най-голяма надежда надарена личност, с нов подход към всичко. Има такива случаи, разбира се, но в болшинството новото време донесе неистов мързел, отказ от труд във всякакви форми и народната „поговорка“, че е грях да се работи при живи родители.

Как да отсеем едното от другото? Как да се уверим, че детето ни и близките ни ще получат любовта, за която копнеят, без да преминава във формата на непочтителност и изсмукване на родовите сили, за да се оцелее, паразитирайки и без желание да продължи името и рода, да наследи професия и призвание, да се погрижи за наследството и да създаде свое, да върви напред в добро? 

Тези въпроси се поставят често в кабинета на родовия терапевт. Като такива ние работим в актуалната социална среда, отчитайки особеностите на новото време, но се опираме на старите  здрави корени на миналия опит, за да създадем новия облик на здравото, силно и щастливо семейство, в което всички получават жизнено необходимата любов и отдават обич и доверие, защото ги имат в изобилие. 

Аида Марковска, Родов терапевт, Основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“

26 януари 2024 г.