”Здрав род – здрав човек”: Аз или ние?

”Здрав род – здрав човек”: Аз или ние?

zdrave.to

Написана за сайта ЗДРАВЕ.ТО 

”Здрав род - здрав човек”: Аз или ние?В моята практика ежедневно срещам хора, отдадени на семействата си. В родовата ни наука ние знаем – този, който е всеотдаен на другите, не иска за себе си нищичко, не се поглежда, не си позволява неща, които иска, не се грижи за себе си – създава в рода вълна, която води до всеприемащ човек. Обикновено това е болно дете, което не може да се грижи за себе си, или е много силно зависим човек, или е толкова мързелив, който не повдига пръст за никого, дори за себе си. Родовата система не търпи крайностите, когато ги проявим, тя предлага друга крайност, за да балансира и после да се успокои. Това става през едно, две или дори три, четири поколения, но винаги се случва.

Днес искам да обърна внимание върху съвременната тенденция, която  сякаш неусетно, но твърдо преминава на страната на “Аз-концепцията” и учтиво се отдалечава от “Ние-концепцията”. Погледнато през поколенията сега растат и са млади хората, които са правнуци и внуци на военното поколение, на самоотвержените комсомолци, които работеха безвъзмездно на Хаинбоаз и за които да работиш за благото на всички останали е било знаме, вяра и мисия. Но ясно е, тези времена на крайност, масови паради и манифестации, бригади и работа за Партията, народа и другите, безславно отминаха.

Днес думите: самореализация, самоосъществяване, самодостатъчност, самооценка, свобода на избора, саморазвитие – навлязоха твърдо в живота ни. Различни източници бавно, но сигурно налагат и ние възприемаме за вярно и точно високата важност на тези термини и главното е, че е трудно да се спори с тях. Всички тези думи са за всеки от нас, те ни карат да мислим и чувстваме нещо важно за себе си, за собственото си усещане за съществуване и щастие, ето защо те звънят за нас правдиво и желано.

Дори за тези от нас, които имат семейство или просто са във партньорска връзка, в една такава двойка често възниква конфликт точно по същата идея. Жените искаме да сме съвсем самостоятелни, свободни, да осъществяваме успешна кариера, не желаем да седим вкъщи и да се отдадем на отглеждане и възпитание на децата. Мъжете, от своя страна, трудно възприемат тези тенденции и не ги приемат напълно.

Понякога противоположността на тези възгледи води до сериозни сблъсъци. “Войната” в двойката се разгръща не на шега и като допълним лесния път към раздялата, насърчението да не се търпи, да не се отстъпва, да се правят компромиси – обществото ни се препълни с хора самотни, семейства “от един”.

Защо враждуваме с някои роднини?

Често разговарям с такива семейства, в които майките, след като са прочели популярни психологически четива и са изслушали многобройни мнения на съвременните психолози, дори са посещавали отговорно лична терапия, повдигат нивото на себеуважение, стават любящи към себе си и своята личност и започват да работят усилено върху своето развитие.

Самата аз започнах да вървя по този път преди доста години.

Случва се така, че категоричното мислене в тази посока и силата на новите нагласи просто заслепяват всички. Ако не се погледне на алтернативата, която идва от родовата история и не се потвърди частично или поне някаква част от мисленето на предците ни, че сме отговорни не само към себе си, но и към своите близки, обществото и хората, с които живеем, то семействата се разпадат. Малките деца остават без внимание и грижи, освен тези за храненето, обичайната хигиена и чистота на дрехите. Водим ги на детска градина, на училище, правим им колосални тържества за рожден ден, записваме ги в престижни гимназии и университети и когато се отърсим от това, намираме пред себе си млади, супер егоистични хора, научени, че всичко им се полага веднага, само за тях и те са център на света на всеки друг.

Сега има множество такива примери, мнозина, които са прочели няколко книги и са участвали в коучинг сесия са станали психологически компетентни и съобразителни, няма идея за “сливане и поглъщане”, липсва желание за създаване на едно цяло с някой друг, нито за семейство.

Но дали сме станали по-щастливи… и дали хората около нас са по-щастливи?  Това е въпросът, върху който е разумно да се помисли днес.

Разбира се, всеки човек сам решава кое е по-важно за него, това не подлежи на корекция. Няма по-добро от това, всеки да е отговорен за себе си, да прави най-доброто за себе си, да бъде на първо място в живота си. Но не и да изключва любовта, отдадеността, взаимното споделяне, помощ, съпреживяване. Истината винаги е по средата. 

След като сме осигурили своето щастие и спокойствие, най-доброто, което можем да сторим, е да работим и за общото. Тук има тънко разбиране – не за някой друг и само за него, а за обща цел, благо, кауза, позиция. Ако тези две посоки са съвместими заедно в хармония, ние наистина ще успеем да решим тази народна родова травма, която ни хвърля безумно в тезата “Аз сам, само за мен, първо аз… но защо съм сам!”

Самонаказанието се среща често в родовата система

Основните критерии, по които съдим дали сме постигнали напредък, са спокойствието, радостта от съществуването, желанието да живееш и да се наслаждаваш на ежедневието си. Но не забравяйте, че в търсенето на “любов към себе си” трябва да подобряваме качеството на живота, а не обратното.

Вие как се чувствате в този свят?

Кое е по-важно за вас? Собственото ви “аз”, когато се грижите за себе си, душевното ви спокойствие, самочувствието ви, здравословното ви съществуване, развитието ви като личност? Вашата свобода и удовлетворение?  Или взаимоотношенията са по-важни? С всички сложности и удоволствия, които те пораждат? И дали грижата за другия и за другите става поне малко по-важна от собствената? Дали всеотдадеността ви влече, забравяте ли за себе си често и смятате ли, че това е успех, добро?

Помислете и отговорете на тези въпроси. И търсете себе си в другите.

Аида Марковска,

родов терапевт,

25 май 2024 г.

Индиговите деца в „Новото време“: Подкрепяйте ни и не искайте от нас да правим това, което вие очаквате

Индиговите деца в „Новото време“: Подкрепяйте ни и не искайте от нас да правим това, което вие очаквате

Индиговите деца в „Новото време“: Подкрепяйте ни и не искайте от нас да правим това, което вие очаквате

„Пандемията ни занули и днес все още търсим своя път“, признават децата индиго, родени през 90-те години на XX век. В „Новото време“ по Дарик, заедно с родовия терапевт Аида Марковска, са две (вече пораснали) индигови деца – Юрия и Алекс

 

 

Милениумите или т.нар деца индиго са пълна загадка дори за собствените си родители. Те са много духовни, високо морални, но и непокорни. Милеят за земята, природата и планетата.

Чувството за дълбока самота

е феноменът, който за първи път се случва с това поколение. Бягство от тази самота те търсят в пътуванията извън родината, но въпросите им за живота продължават да остават без отговор. Трудно им е да създадат семейство, да се доверят на човек, с когото да продължат живота си, да планират бъдещето.

Милениумите имат абсолютна нетърпимост към лъжата и измамата, изключително чувство за справедливост и духовен устрем. В същото време тези млади хора не издържат дълго на предизвикателствата в материалния свят, уморяват се лесно и не обичат физически труд. Но и за тях е важно да имат пари и добър стандарт на живот.

Информацията, която родовият терапевт и водещ Аида Марковска предава в този епизод на „Новото време“, е не само за децата индиго, но и специално за техните родителите, които все още нямат отговори на много въпроси.

Днес тези млади хора, родени в края на 80-те и през 90-те години на XX век, все още търсят своя път. Те признават, че времето за тях се разделя на живот преди пандемията и живот след пандемията.

Индиговите деца в „Новото време“: Подкрепяйте ни и не искайте от нас да правим това, което вие очаквате

Ние нямаме правилен компас. Не знаем в какво да инвестираме собствените си желания и знания …, нямаме представа какви са плановете ни за бъдещо. Тази „култура на хаоса”, която ни следва от детските ни години, задълбочава чувството ни за самота, което стана още по-дълбоко по време на пандемията. Продължаваме да се сравняваме и да се доказваме непрекъснато, разказа в ефира на Дарик Алекс.

Непрекъснато се сравняваме с останалите връстници и оставаме с усещането, че не се развиваме достатъчно. Чувстваме, че не сме успешни, а реално не е така. Пътят към себе си се оказва много по-дълъг при нас, отколкото при нашите родители, допълва Юрия. Днес младите хора имат приятели от цял свят – това, от една страна несъмнено ги обогатява, но и ги кара да се чувстват по-самотни.

Присъщи на децата индиго са по-високата чувствителност и състрадателност.

Усещаме надеждата на хората и ни боли, защото ни е трудно да се ориентираме в реалността. Живеем в общество, в което ценностната система е променена, но вярвам, че нашето поколение ще преобърне мисленето. Ние сме емпати и имаме силно развито чувството за справедливост.

По думите на Юрия, поколението Z, след тях, е съвсем различно. Децата на XXI век имат много заложби и като че ли знаят всичко, раждат се готови за този високотехнологичен свят. Но животът им е на показ в социалните мрежи и следват един установен модел.

Времето на пандемията ни обърка още повече и ни занули. Не очаквайте от нас това, което вие сте правили като родители – да имаме дом, семейство, деца… – ние сме различни и не трябва да ни сравнявате! – категорична е Юрия.

Как с по-малко труд и пари, може да се поддържа по-висок стандарт на живот? – това е въпросът, който стои пред поколенията Y и Z.

Обречени ли са децата индиго на това да търсят себе си и как техните родители могат да им помогнат? И още за поколенията милениуми и джензи? – слушайте в този епизод на „Новото време“, с родовия терапевт и гост-водещ Аида Марковска.

Автор и водещ: Аида Марковска
Редактор: Лалка Златанова
Аудио и видео монтаж: Петър Тодоров

От сайта на ДАРИК 

7 ситуации, в които жените губим енергията си

7 ситуации, в които жените губим енергията си

Здравейте, момичета,

Ние, жените сме истински водопад от енергия, ние можем и да я съхраним и да я предадем и да я използваме по удивителни начини. Но днес ще ви разкажа за седем от най-честите ситуации, в които губим енергия, без да я влагаме в съзидание и напразно очаквайки признание и възвръщането ѝ от вън.

Да започнем с най-популярното:

  1. Прекомерен контакт с „токсични“ източници на информация.

Това може да варира от хора, които изсмукват енергията ви като енергийни вампири, до медиите, където 90% от новинарския поток се състои от негативни и плашещи новини.

В днешния ритъм на живот е почти невъзможно да се избягва напълно контакта с токсични източници. Все пак се опитайте да общувате повече с тези, които ви обичат, ценят, уважават и ви се възхищават. Това ще запази и подхрани биоенергията на вашата аура.

  1. Когато жената навлезе твърде далеч в територията на мъжката енергия в своите дела.

Бог е създал жената за красота и съзидание. Жената разцъфтява и краси света със себе си. Ако жената започне да забива пирони, да носи тежки торби и да се занимава основно не с подобряването на света, а с печелене на пари, цялата ѝ енергия на привлекателност ще се разтвори в тези мъжки задачи.

Творчеството, красотата, семейството, децата съхраняват и укрепват енергията на жената. Правенето на нещата по мъжки начини отнема енергията на жената, превръщайки я в безчувствена пустиня.

  1. Липса на професия или занимание, което да доставя истинско удоволствие на жената.

Хобито, хобито, хобито е това, което зарежда жената, прави я щастлива и радостна. И може да бъде всичко. Няма значение дали става дума за плетене, катерене на скали, икебана, фотография или за маратонско бягане. Важното е да ѝ харесва. И когато в живота на една жена има само работа, семейство и никакви хобита и любими занимания, когато е лишена от професията, която харесва, рано или късно настъпва момент на прегаряне. Тогава броят на проблемите в живота на жената може да се увеличи драстично.

  1. Когато жената престане да се грижи за себе си.

Красотата, както външна, така и вътрешна, трябва да бъде поддържана по всяко време. Тя е много важна част от живота. Когато жената не се грижи за себе си и се изгубва в семейството, децата, съпруга или работата си, тя постепенно губи себе си.

Жената усеща енергията на своята привлекателност, когато има нова прическа, красива рокля или пола. Всичко това подхранва нейната аура. Ето защо е толкова важно да отделяте време за себе си. Ходете на СПА, правете си хубав маникюр и други приятни женски процедури.

  1. Когато жената сдържа дълго своите емоции, по каквато и да е причина.

И това не се отнася само за положителните емоции. Добре е понякога жената да плаче и да вика. Важното е тези емоции да не се превръщат в ежедневни гневни изблици.

Но всяко сдържане води до възможност за неконтролируем емоционален изблик. Това е като да надуваш балон, без да спираш. Ще дойде момент, в който балонът ще се пръсне. А последиците могат да бъдат много непредсказуеми. Затова дайте на емоциите си разумен отдушник.

woman wearing white off shoulder dress
Photo by Lucas Pezeta on Pexels.com
  1. Когато жената няма лично време.

За да възстанови и съхрани енергията си, жената има нужда да остане насаме със себе си. По този начин тя възстановява енергийния си баланс. Но когато жената е заета 100% с работа, домакинство,, със семейството си, със съпруга си, балансът се нарушава. И тя изразходва повече енергия, отколкото получава в замяна.

Ето защо от време на време е много полезно да прекарате един час насаме с любимата си книга. Или се разходете сред природата без диалог. Дори само лежането в тишина е полезно за енергията на жената.

  1. Когато една жена няма приятелки.

Жените имат специални теми за общуване, от които мъжете са безкрайно далеч. И това е нормално. В една лека, приятна женска беседа всяка от участничките се захранва с правилната енергия. А когато жената няма такава комуникация, вътрешните ѝ батерии са на минимум. Затова всяка жена има нужда от време на време от чисто женска компания – разговори, пътувания, пазаруване, безобидно споделяне на клюки и смешни истории. Естествено, излишъкът от женски разговори е също толкова вреден, колкото и липсата им.

ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО В ЖИВОТА важи и тук с пълна сила: Всичко трябва да е в умерени количества.

Хубав ден, момичета!

СИЛНИ НАСТРОЙКИ за всеки ден за постигане на УСПЕХ и ЩАСТИЕ

СИЛНИ НАСТРОЙКИ за всеки ден за постигане на УСПЕХ и ЩАСТИЕ

Започвайте деня с тези силни самонастройки – за всеки от нас е важно да повярва в силите си и в своите способности, във възможностите да живее в здраве, любов, радост и изобилие.

СИЛНИ НАСТРОЙКИ за всеки ден за постигане на УСПЕХ и ЩАСТИЕ
?????

  1. Животът ми се подобрява с всеки изминал ден.
  2. Приемам всички възможности, които са достъпни в настоящето.
  3. Аз съм стандартът на успеха и просперитета.
  4. Любовта е солидна основа, върху която уверено изграждам живота си.
  5. Избирам спокоен и радостен живот, изпълнен с ползи и изобилие.
  6. Мечтите ми са реални и постижими.
  7. Избирам мисли, които ме правят щастлив и водят до изобилие.
  8. Склонен съм да обичам и да бъда обичан.
  9. Аз съм прекрасен и достоен човек с голям потенциал.
  10. Аз съм най-щастливият човек, така че всичко, което искам, идва в живота ми.
  11. Животът ми тече систематично и имам време за всичко.
  12. Аз съм създателят на собственото си настроение.
  13. Награждавам се за всичките си постижения.
  14. Аз съм цялостен, хармоничен и вярвам в своя потенциал.
  15. Здравето ми се подобрява всеки ден, това е част от капитала ми.
  16. Аз съм любимото дете на Вселената, Вселената ме обича и подкрепя във всичко.
  17. Тялото ми е красиво, здраво и енергично. Обичам тялото си.
  18. Наслаждавам се на всичко, което имам.
  19. Говоря ясно и убедително, хората са склонни да ме слушат.
  20. Слушам сърцето си, то знае точно как да ме доведе до успех и щастие.
  21. Животът е моят мъдър учител и наставник.
  22. Отварям сърцето си за радост и щастие.
  23. Обичам да печеля и да харча пари.
  24. Аз и само аз нося 100% отговорност за здравето си, за финансовото си благосъстояние, за връзките си с близки, за себеосъзнаването си.
  25. Аз съм силен и уверен човек.

Източник

Важността на процеса и щастието

Важността на процеса и щастието

По пътя към благополучието са ни нужни няколко значими умения. За тях днес ще ви разкажа.
Най-важното ни умение е да различаваме „кога е мъдро да се направи“ и „все е тази дали ще стане“, т.е. кога в една ситуация има жизнена енергия и кога тази ситуация ще издърпа от нас жизнена енергия. Ако нямаме добър усет и баланс – изчерпваме се и нашето подсъзнание включва пограми за нашето спасение. Един от начините, с които разпознаваме двете състояния е да получаваме удоволствие от извършеното дело и то ни доставя радост и удовлетворение.
Когато ние сме в самия процес на създаване, ние сме в най-високата си енергийна точка, която ни прави богати, здрави, силни, млади и силни. При това е изключително важно да НЕ се привързваме към резултата. Ако зависим емоционално от резултата попадаме в силна енергийна зависимост.
Също не бива да се опитваме да насилваме нещата извън подходящото време за събитието, защото за всяко нещо идва най-доброто време и там, в това време, е мъдро да влезем в процеса. Да чакаш това време и да усетиш неговото идване е второто по важност умение.
Но най-важното нещо да усещаме удоволствие и щастие от самия процес както за себе си, така и за човека за когото извършваме процеса. Ако някой от двамата не получава удоволствие и щастие – процесът е енергийно изтощителен. Необходимо е да сме честни със себе си, когато сме в процеса – изпитваме ли удоволствие?! Възможно е да сме подминали удоволствето и вътрешното равновесие и сме попаднали в крайност, наречена еуфория и щура веселба. Често, особено в младостта бъркаме щастието и удоволствието с емоционалното състояние на радостна еуфория! Това са две много различни енергийни състояния.
Щастието е състояние, когато сме в добро настроение и емоционално не зависим от мнението на другите и от обстоятелствата, в които се намираме. Просто „да пееш под дъжда“… Удоволствието е когато сме в хармония с окръжаващия ни свят и в унисон със събитията, които се случват в света ви и с времето, за което трябва да се случи процеса – нито повече, нито по-малко.
Желая ви прекрасна седмица в удоволствие от работа и почивка и с максимално щастие от тези два процеса!