Мнозина от нас страдат от незавършен траур. Траурът може да е личен, семеен, трансгенерационен, национален, културно-национален, религиозен, трансхуманен….
Според Анн Анселин Шуценбергер, работата на човека с неговия си незавършен траур продължава поне две-три години, защото именно това е срока след който незавършения траур преминава, трансмутира в незавършена задача, която ни измъчва на съответното ниво. Тези незавършени задачи ни тормозят, защото ни дават усещавето, че сме непълни, незавършени; че се нуждаем от някой, някои или нещо, което е загинало или го няма вече, за да бъдем истински и цялостни.
И ето в днешния ни ден, Разпети петък, говорейки с Анн в своята тайна обител на ума, аз узнах, че християнския свят, истински вярващите, имат своя двухилядогодишен незавършен траур. И че възгласът „Той Възкресе!“ не напълва ума и сърцата с радостта, която би следвало да имаме, защото Възкресението е надчовешко или дори свръхчовешко дело. Човек може да се роди, но едва ли може да възкръсне, поне не и в обозримата ни човешка памет и бъдеще.
Това ми обясни и приповдигнатостта на Рождественските празници, доста по-пищни и бляскави, радостни и възторжени за всички, в сравнение с празниците на Възкресението. Защото, за да има Възкресение първо трябва да има смърт. А след смъртта – траур.
Траурът ни дава смяна на гледната точка, минава през гнева, неприемането, отмъщението, примирането, примиряването и примирението, накрая идва със светлината на новото и чистото. Този траур завършва със спокойствие и светлина в сърцето.
Аз мисля, че всеки човек, род, нация, общност имат незавършени траури, за да имат незавършени задачи, да останат в несъвършенство, нецялостност и търсене. Това е вероятно пътят към Голгота – пътят към смъртта, която носи в себе си траура. След Голгота е тъмнината на загубата и погромът на липсата, на вика в душата: „Как да продължа да живея?“.
И едва след преживения траур идва Възкресението от смъртта- това не е прераждане, това не е и връщане и започване от начало, това е продължаване в Светлина.
Светли да са празниците ви!