Младите носят вината на по-възрастните: филмът “Царя Лъв”

Както казвам често на моите лекции- всяка приказка, без изключение, е родова история. Ето една чудесна статия, в синхрон с моите мисли.

Източник

Безспорно интересен във всяко едно отношение, анимационният филм и още по-притегателният и нагледен негов игрален вариант “Цар Лъв” показва точни, интересни и сложни взаимоотношения. Неговите създатели, вероятно и сами не осъзнаващи до край колко са точни във филма си, разкриват целия механизъм на родовото убийство, наречено още кръвно убийство, семейната тайна и последствията от това, които носят младите поколения.

Почти никога хората не си казват: “Да, това е така, аз живея с усещането, че е имало убийство, че има страшна тайна, ужасна несправедливост, брат е убил брат си, но за това никой не знае, а аз по някаква причина усещам точно това и място не мога да си намеря в този живот”. По-често казват така: “Какво, моля, това не може да бъде! При нас, в рода, няма такива неща!” Тогава възниква и проблемът: “Не мога да си намеря мястото в живота, изпитвам странна хронична вина и усещане за обида и загуба в този свят” продължава да придружава човека през всичките му дни.

В родовата система има такъв закон, че това, което по-възрастните поколения не признават и изключват, се компенсира като емоция от младите поколения и те го живеят като съдба, случки и възможности.

Какъв е механизмът на тази реалност?

Скар, братът на крал Муфаса, типична отрепка и агресор, е готов да върви към целта си – власт, чрез убийството на своя кръвен брат и на племеника си Симба. Коварен, алчен, подмолен, двуличният Скар успешно реализира своя план. Той убива своя кръвен брат и хвърля вината върху сина на убития т.е. върху едно дете, на своя племеник. Той внушава, че невръстния хлапак със своето поведение е предизвикал смъртта на баща си. Поради своята незряла възраст и все още без да има изградена критичност и с пълно доверие, малкия Симба поема вината за убийството на своя баща.

Манипулацията дава своите резултати. Има агресор – има жертва.

След това Скар започва да живее охолно и без да си отказва нищо, без угризения на съвестта, без съжаление. Това е така, защото той не носи вината, тя е поета от младия Симба. Скар установява своя деспотичен режим и управлява чрез диктатура. Лъвиците, ошашавени от внезапната смърт на своя крал, само усилват властта на самозванеца, като допринасят за нея с криенето на тайната, семейната тайна за кръвното убийство. Това продължава години!

Докато не пораства Нала и не пристъпва забраните и правилата за покорство и мълчание. Тя преодолява страха и тръгва да търси помощ. Търсенето на помощ – това е първата стъпка на всяка жертва към изхода от своя покорен и жертвоготовен живот, това е заявка да се каже на поробителя “НЕ!” и да се установи: “С мен така не може да се постъпва!”.

Симба през всичките тези години живее с хронична вина, тя затормозява неговото истинско пълноценно развитие, формира емоционална зависимост, която го държи в едно вечно детско, инфантилно състояние. Той не е на правилното си място, той е хищник по своята природа, но живее сред тревопасните и сурово месо никога не е опитвал даже. Яде личинки, танцува под луната, изобщо “хакуна матата” – иска да избяга и да се скрие от вината си, но тя, уви, дълбоко живее в него. Този живот е неговото самонаказание, той не се чувства достоен да бъде себе си, да има права и добри неща, защото се чувства убиец на баща си, чувства се престъпник. Той носи в себе си тази жива рана и неволно поддържа тайната за кръвното убийство. Както всички жертви, той мълчи за това, което се е случило с него.

От това неговата вътрешна самота само се усилва, страданията се задълбочават. Роден да бъде цар, той безцелно пропилява живота си. Симба е идеалната жертва. Послушен, удобен, роб.

Трансформацията започва с появата на Нала и Рафики. Като отхвърля обета за мълчание и покорност, Нала, вече пораснала търси помощ и затова съставя план за действие и поставя цел. Това е, което никога Симба не е правил, това именно той няма до този момент. Изходът от ролята на жертва и връщането на принадлежащото му място за Симба започва от момента, когато семейната тайна се разказва. Тогава всички разбират, че Стар е убиец, тогава енергията започва да тече, да експлоадира, открива се възможност и Симба започва стремително да възмъжава, като реализира своето място на трона. Той си разрешава да се пребори и сам открива своята същност на хищник и цар, такъв, който може и да наказва, излиза от своята пасивна жертвена позиция. Симба повече не носи вината за това, което не е сторил, потребността от самонаказание и самопожертвование отпада. Истинския убиец става известен, включен в семейната система като такъв и, разбира се, сам погива.

След победата и ярката проява на своята личност, след възмъжаването и възвръщането на силата си и на своята изконна позиция на цар, в съгласие със самия себе си при Симба се събужда желанието да създаде семейство и след това да има сам свои деца. Сега той може да живее своя автентичен живот и да следва своята съдба и задачи, като отпада необходимостта да страда и да носи чужда вина.

Коментари

коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d блогъра харесват това: