fbpx

Вината и жертвата

Нека днес ви попитам – качват ли ви се на главата? Очакват ли околните от вас да действате, да търсят, настояват и изискват разни неща от вас през цялото време? А да, и се възмущават, ако кажете “не” или не смогнете?

Защо хората се обръщат точно към вас със своите оплаквания и недоволства? Замисляли сте се защо по някаква причина към вас се отнасят несправедливо. По някаква причина проблемите сякаш ви намират и ви тормозят.

Това не е случайно.

Става дума за вината, която изпитвате! Самата аз имам този проблем. Как го разбрах? В своята работа все по-често ми се налага да се чувам как обяснявам, че нямам възможност, че съм пренатоварена, че работя много, но това е… и сякаш някой говори вместо мен и се чувствам виновна заради “отлагането”, забавянето. Всеки ден казвам на някого: “Моля потърси ме по-късно, аз ще успея” и си лягам в полунощ, след полунощ, обръщайки гръб на своята нужда от почивка.

Ако се чувствате виновни (дори несъзнателно, незабелязано), вие сте в състояние на жертва.

Жертвата несъзнателно привлича несправедливост и обида. Всеки изисква и очаква нещо от нея или него. Често е затрупана с допълнителна работа или домашни задължения.

Защо се случва това? Защото

жертвата се чувства предварително виновна.

Просто по дефиниция, във всяка връзка, във всяка ситуация, без значение какво ще се случи, вътре в себе си тя вече е готова да бъде виновна.

Разбира се, жертвата не го осъзнава.

Вижда се само в поведението ѝ и в ситуациите, в които редовно попада.

Смятате ли, че имате чувство за вина? Жертва ли сте и вие?

Нека разберем. Ще ви предложа ситуации, а вие ще си спомните дали сте имали такива или не:

  • Купувате хранителни продукти в супермаркета… Имате цяла количка с хранителни продукти. На касовата лента сте, всичко бързо натрупвате на купчина. Зад вас има опашка, хората чакат. Така че трескаво, в бързината, натъпквате покупките в торби, натъпквате рестотонабързо в джоба, изтървате продукти,, не си проверявате сметката, за да не задържите хората зад вас.
  • Влезли сте в скъп магазин… (може би дори по случайност). Вътре е тихо, има един-двама добре изглеждащи клиенти. Продавачите са облечени и поддържани по-добре от вас. Тогава осъзнавате, че имате сте “неглиже”, обвките ви са прашни или имате малка дупка на якето си. Или косата ви не е измита. Ох, това е толкова неловко… Иска ви да се измъкнете оттам като куршум, преди някой да забележи, преди да ви погледнат снизходително… Продавачите се приближават , за да ви попитат нещо, но вие вече сте навън, срамувайки се от себе си.
  • Идва приятел на гости неочаквано… О, домът ви е разхвърлян, подът е мръсен, не е ремонтиран от дълго време. Толкова е неудобно… И казвате за всеки случай: “О, не съм почистил”, “О, тук е бъркотия, ще правим ремонт”.
  • Преминавате през турникета в … в метрото, преди автобуса, пред влака, в киното, пред бариерата на паркинга. Зад вас отново има хора, които се опитват да преминат. Вие вкарвате билета си в устройството, но нещо не работи. Турникетът издава звуков сигнал и не ви пропуска. Изнервяте се, пускате билета си и отстъпвате, пропускате, извинявате се. Толкова е неудобно, зад вас има хора, бързате, суетите се…ужасно се чувствате виновни сте , че бавите хората.
  • Страхувате се, че ще изгубите нещо важно… Или пък го губите. Добра работа, нов автомобил, добри взаимоотношения. Някъде там, в дъното на съзнанието си, вие очаквате да загубите нещо. Разбира се, ще го изгубите, ще ви прогонят, ще ви упрекнат.
  • Чувствате се уязвими непрекъснато – шефът ви погледнал лошо, колежката е по-напориста, колегата е по-компетентен: казвате “Не мога да борява с техника” , “Не знам кой бутон да натисна, за да се включа” и вместо да помолите за помощ и съдействие вие се срамувате, отпадате, разболявате се. Отказвате се!

Всички тези ситуации са примери за това как вината се проявява в поведението и събитията, свързани с вас.

Ако се разпознаете някъде, вие също изпитвате чувство за вина.

За съжаление това е заложено във възпитанието на повечето хора у нас. Ако сте се разпознали в тези ситуации, не сте изключение, това е нормално, много хора го правят. Почти всички го правят.

Чувството за вина поражда “сценарий за наказание”.

Човек несъзнателно попада в ситуации, в които му се случва нещо лошо.

Нашите предци са го обяснявали в легендите и приказките си с влиянието на зли духове и “нечисти сили”. Казвали са си, че духовете не виждат човека (както ние го виждаме), докато в него има хармония, ред, чистота и порядък. Но когато човек има в себе си раздор, вина, гняв, претенции, ярост, то той става видим за злите духове и привлича неприятности.

Няма значение дали вярвате в “злата сила”, или в съвременния научен модел на “сценария на наказанието”. Във всеки случай е нужно да се отървете от вината и да го преодолеете. В противен случай неприятните хора и събития ще продължат да ви се случват.

Нашите предци са имали специални знания, специални енергийни практики за тази цел. Благодарение на тези практики те са в хармония със себе си, отървават се от всичко чуждо, наложено, чуждо. Да станеш невидими за злите духове – за всяко нещастие – предците ни са въвеждали “в ред” хаоса в човека и околния свят.

Коментари

коментар

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: