“Помен” и “Ти беше”

Изпращам две стихотворения, с които бих искала да участвам в конкурса “Моят род, моите предци”. Стихотворенията са две, защото са писани за двете ми баби и колкото и да се мъчих да избера едното, не можах, имах чувството, че отдавам почит само на едната. С участието си в обявения конкурс, точно това правя – отдавам почит на двете жени, които ме обичаха безусловно!  В. Пенова

Помен

  

Родата беше се събрала,

навярно за последно.

Баба ми седеше в ляво,

забрадена във черно.

Беше мъничка и слаба –

само жили и инат.

Чоплеше трохи от хляба,

(раздадоха ни по комат)

и с вино ги преглъщаше.

На шегите ни се смееше –

помена във сватба се превръщаше,

а и още колко ще живее…

Че отнякъде пристигна мода –

помен приживе да правиш.

С музика изпраща те народа…

А ти иде в виното да се удавиш!

 

 

 

Ти беше

Ти беше река – бяла, пенлива,

ти беше вода – прохладна и жива.

Ти беше и утрин – звънка и свежа,

ти беше и вечер – топла и нежна.

Ти беше и песен – с нея заспивах,

ти беше и вяра – когато унивах.

Ти беше стреха – бездомна прие ме,

ти беше утеха – нощем и денем.

Ти беше молитва – силна и чиста,

ти беше моят сигурен пристан.

Ти не поиска нищо в замяна.

Мъничко обич….Но вече те няма….

 

 

Автор: Веселка Пенова

София

Казвам се Веселка, не съм кръстена на никого. Отраснах с две баби, които в нашият край е прието да се наричат “мамо”. 

Благословена бях да познавам и поживея и с две прабаби. Бях обичана от бабите си безусловно! Обичам ги и аз, и ми се

 ще малко повече да приличам на тях, да имам повече от техния дух и сила!

Коментари

коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Остани с мен - ще има още интересни статии

%d блогъра харесват това: