Рейки ден, ден за радост, свободна воля и смисъл

Здравейте, приятели, в деня на Успението на Богородица и раждането на Сен Сей Микао Усуи! Предлагам днес дълъг текст, с пълното съзнание, че  ще е трудно да се прочете. Също така знам, че този, който му е интересно ще си го и препрочете даже.

****

Има символика в това – в един и същи ден да се почитат две толкова различни по своята същност събития и толкова смело да събужда в нас усещане за духовен свят, за сила в ръцете ни, за сила в умовете ни, но най -вече за сила и мощ в сърцата ни. Това е духовната мощ на духовните светлини и за тях днес е празник. Както и за нас и сега ще ви разкажа кое за мен свързва двете идеи.

Защо душата на човека се стреми към независимост и към утвръждаване на своята свобода? Защо в същата мяра в нас е положен и стремеж към Твореца, но заедно с това се боим, че това приближаване до Него ще ни лиши от нашата индивидуалност? Какво е това противоречие?

Ние ежедневно се сблъскваме с този проблем- да се подчиним на Висшата воля на Твореца. От Адамово време плодовете на Дървото на мъдростта и знанието са били изкусителни за нас, до степен да прехвърлим заповедите Му и да падне човекът в изначалното грехопадение на неподчинението. Било е трудно това изпитание за праотеца  ни Адам и какъв е урока ни от всичко, което е сторено?

Това изпитание е родено от стремежа на човека към лична свобода и независимост. Понякога се разкъсваме от противоречието да бъдем самите себе си и необходимостта и принудата да се подчиняваме. Колко силна битка е това в душите ни? Изначалната битка, която ни разкъсва  – да можем да изтърпим, да останем в подчинение и послушание, без да слушаме призивите на своя свободен избор. Къде е проблема? Защо това е мъчително за нас?  Вероятно защото в идеята за послушанието има пасивност, няма никакво действие. От нас се иска просто да чакаме, да наблюдаваме, да не реагираме, да не правим нищо чрез силата си и действията си. Къде сме ние тогава, къде е моето “Аз”? Та всеки от нас обладава чутовна сила: на ума, на знанията, на търсенията, на уменията, на талантите… В нас тази сила говори. Тя ни подсказва, че дори да не се подчиним, ние можем чрез нея: чрез своя избор, своята мъдрост, своята вярност и своята мяра за нещата да бъдем достойни за Бога и за неговата милост. Това е нашия начин да разширим диапазона на силата си, да преодолеем повече трудности и изпитания и непасивно, а активно да стигнем пътя си, своето поправяне и откриването на Божествения свят.

Ние чувстваме, че нашата свободна воля има огромен, мощен потенциал, за да бъде изразена. Затова ние се уповаваме на нея. И сме прави и не до край. Прави сме, защото наистина имаме огромни възможности и благодарение на тях ние можем да вървим по пътя към Бога и Неговото уподобяване. Но и не сме прави, защото като действаме въпреки волята Му ние се отделяме напълно от реалността.

Много е важно да разберем това. Във всяко проявление на свободната ни воля е заключена могъщата илюзия за независимостта, това ни главозамайва, създава ни миража, че сме богоравни. Но при всяко отделяне от Божествената воля ние пропадаме и по-близо до смъртта, защото Той е източника на живота.

На нас, хората, ни е присъщо да се съпротивляваме срещу всеки диктат, указания, заповеди и т.н. получени отвън. В подчинението е заложено отрицанието на собственото ни “аз”, отрицание на желанията ни и загуба на свободния ни избор. В това даже може да се усети и смъртта – в това да си напълно пасивен, отделен и неучастващ. Струвани се, че ние се отделяме от света, унищожаваме себе си и нещо много скъпо за нас си отива.

Работата е в това, че личната ни независимост и свобода са също Божествени проявления и качества на Твореца.

Бог е добър, всепрощаващ, всемилостив. Всяка доброта подразбира дарение, не може да си добър, ако си стоиш в изолация, нали? Необходим елемент на добротата е готовността да даряваш безкористно на ближните си хора. Това е смисъла на тази концепция. Но за да дариш, трябва да има … нуждаещ се! Нужен е човек в беда, в нужда, в болест, за да можеш да си добър дарител.

Такъв е създаден човека- получател на милостта и добрината на Бога. Бог се стреми да ни даде максималното ДОБРО, затова е създал и светът изграждащ се постоянно, а не пасивен. Светът е създаден, за да може Бог да отдаде най-висшето благо на човека, най-съвършената милост и доброта. В този свят човек се усеща близо до Твореца си, съединен с Него и се намира в свят, който дава всички възможности човек да получи това дарение.  Но ако получим това висше благо незаслужено, просто защото сме нещастни, нисши, то какво удоволствие може да ни достави това, как ще му се зарадваме, къде ще бъде нашето “аз”? Това е хляб на срама, незаслужено подаяние. Това ни прави безпомощни, изключително неприятно и незавидно чувство. Ето тук идват силите на нашата свободна воля. Да, ние получаваме Божествената милост и доброта, но сами за нея изграждаме условия и даваме от себе си! Този свят е създаден, за да може ние да изработим, да заслужим, да получим не милост, а възнаграждение, отплата! В това се състои и Неговата върховна милост! Това е целта на света, на живота. В този свят ние полагаме усилия, трудим се, за да получим насладата от своя труд и Неговата доброта.
Разбира се, може да се попита, защо? Не можеше ли да сме създадени да се радваме без нужда да работим и да се трудим, просто да се радваме да получаваме Неговите щедри дарения? Нима Всемогъщия не можеше да ни създаде точно такива? 🙂 Разбира се, Той дори е създал точно такива ангели и висши светли същества! Тогава защо е този риск, защо е било необходима ние, човеците да сме точно такива? А ние сме такива именно заради дара на свободната ни воля!  Дар, който няма нито едно друго същество; дар, желан от целия светлинен свят!

Отговорът е труден, но има такъв. Ако получаваме цялото наслаждение и добрини без усилия, без влагане на нашата изконна свободна воля, то ние нямаше да изпитваме и радост от приближаването към Него. Ние сме създадени по образ и подобие Нему, ние сме ТВОРЦИ, също като Него и в нас е заложено творчески да изграждаме своя свят.  Бог е свободен и човекът е свободен. Подобно на Твореца човек може да изгради и да разруши светове. Реално имаме тази възможност. Освен това в този творчески процес ние имаме възможностите да изграждаме и самите себе си. Ние развиваме своите качества, учим, напредваме, чистим се, отново се замърсяваме, търсим своето съвършенство. Ако бяхме пасивни, лишени от своята свободна воля, то ние нямаше да Му приличаме! Схемата би била проста: Той твори – ние консумираме творението; Той управлява- ние сме управлявани; Той дарява – ние пасивно получаваме дарения и тази схема би ни отделила неизмерно от Него, макар и живеещи в Неговия свят. Това е смисъла на единството на Творението и Твореца – ние сме създадени от Него, Твореца, за да станем именно като Него! От тук и нашето стремление да имаме свобода и независимост. Да създаваме свободно своя свят. И тук Адам наподобява своя Създател най-вече.

Адам е бил призван да избира. Уверен, че е създаден, за да реализира своята свобода, и в същото време да не й се поддава напълно. Отговорърт е парадоксален, както е и самата ситуация. Висшата цел е в това, не да се откажеш да употребиш своята  свободна воля, най-ценния дар получен от Бог и така да го отхвърлиш като Дарител. Висшата цел е в това, че отказът да употребиш своята свободна воля е най-висшия израз на същата свободна воля, защото по нейния смисъл ти вземаш решение да се подчиниш на Божествената воля и да се смириш! Подобен отказ изобщо не означава, че ние жертваме своята свободна воля, а точно обратното – ние я поставяме на най-високото й възможно ниво. Именно тази дилема е била предложена на Адам: “Използвай своята свободна воля, за да пожелаеш Моето желание, а не я ликвидирай и унищожавай, защото така ще се отделиш от Мен. Използвай волята си за да Ме доближиш! Тогава ние с теб, човеко, ще се слеем в Едно”

Сега става ясно, че не потискането на желанията ни, унижаването ни и пасивността ни са желани, а управление на свободната ни воля. Целта е нашата воля да се съедини с Неговата, Божествена воля.

Ето как в днешния ден се съчетават две противоположни концепции. Успиването или смъртта ни приближават до свят , от който с всички сили се стремим да излбягаме.

Полагайки ръце и поставяйки символите в Рейки ние съхраняваме живота СПОРЕД волята Му! Заспивайки в смъртта, Майката на Бога се приближава до Него чрез получаването на възможността да Го докосне отвъд плътта.

Красив празник, крисиви дела изисква.

И не забравяйте, за да си дарител, трябва да има нуждаещ се! Нека си пожелаем да няма на кого да даряваме, да бъдем само наслаждаващите се на прекрасните Му творения, достигащи до всеки според силата и смелостта на човешката свободна воля!

Честити празници!

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Остани с мен-ще има още интересни статии

%d блогъра харесват това: