Разказ за Кашличко

Здравейте! Получих интересен разказ от една мила майка, много отдадена на своето семейство – историята на едно кашлящо момче.

Публикувам го точно както тя го е написала, без никаква редакция.

Благодаря!

Не оставяйте Кашличко да порасне!

Помните ли тази реклама…само, че нашият кашличко не само, че порасна, ами и се превърна в гигант, в едно постоянно присъствие като онази другата реклама дето една жена си ходи с едно магаре навсякъде, просто, защото не може да се отърве от магарешката си кашлица!
И така миналата година малко след смъртта на майка ми у нас се появи кашличко, отначалото беше един такъв плашлив, спорадичен, но лека по-лека започна да придобива сила. Аз реших, че е поредната настинка или вирус на сина, взех му някакви сиропчета и за известно време нещата се нормализираха. После кашлицата идваше и си отиваше на етапи, ту се засили, ту зачезне нанякъде, докато след няколко месеца установих, че се е настанила за постоянно у нас, като онези роднини дето ужким идват за малко и в един момент вече ти готвят в кухнята, променят ти мебелите и даже започват да си закачат техни снимки по стените. Започнахме да обикаляме в един фатален кръг от личната, която е и детската ни лекарка, през УНГ-то и всеки изписваше по нещо и купувахме и пиехме, включително и антибиотици, но кашлицата упорито отказваше да си тръгне. Единственият хубав момент, ако може така да се каже е, че поне през нощта не кашляше и тогава всички можехме да си починем, но през останалото време, Господи главата ми кънтеше, а пък на детето какво му беше не ми се мисли. Беше се появило и едно постоянно главоболие и болки в гърдите от постоянното напрягане.Обиколихме къде какво специалисти можете са помислите – всеки изказваше мнение, всеки поставяше диагнози, които после изследванията оборваха, общо взето играехме на тука има, тука нема. Мисля, че ако хвърляхме боб или гледахме на кафе щяхме да имаме повече успех, отколкото с лекарите. В края на краищата се установи някаква алергия към полени и домашен прах, която и до ден днешен не съм сигурна колко е вярна, защото например на морето, като бяхме със сигурност нямаше полени, а стаята ни беше излъскана до позлата, но сина продължаваше да кашля…
Веднъж в пристъп на ярост му изкрещях :

Резултат с изображение за кашлящо дете
  • Защо? Защо кашляш непрекъснато? Какво ти става? Какво искаш да кажеш с тази кашлица? Моля те, кажи ми не мога повече!!!
    Знаех, много добре, че никое заболяване не е само на физическо ниво или по-точно – болестта се появава, когато вече всички други методи на тялото, на всички други нива са се опитали да привлекат вниманието към дадено страдание и болка, но след като сигналите не биват разпознавани или приемани идва ред на болестта на физическо ниво. Знаех също, така че кашлицата е вопъл, стон, че е тясно свързана с гърлената чакра, с нещо недоизказано или нещо, което човекът или не е осъзнал, че го мъчи или пък го е осъзнал, но не смее поради ред причини да го изкаже…И за това обстрелвах сина си тези въпроси. Отговорът, който получих къде на шега, къде на истина беше:

“Ами, Мамо, за да не ти липсва Баба, толкова много! Може би затова кашлям, както тя кашляше!!!”
Това ме удари право сърцето! Освен, че наистина ми липсваше майка ми страшно много, но чувството ми за вина, че не съм направила достатъчно за нея в последните й дни беше направо смазващо. Започнах да работя върху себе си, ходех на духовни практики, на лекции, молех се денощно, но спасение все още нямаше кашлицата не само, че продължаваше, но и се влошаваше…И така близо една година си живеехме всички у дома с Кашличко, какъв ти кашличко, направо цяло Кашлище!!! Докато най-накрая в един прекрасен ден отидох на на един Ангелски семинар, където познавах две от водещите – Ваня и Виктория, но “случайно” попаднах на тази част, в която хората задаваха въпроси и водещите им отговаряха и тогава за първи път чух за Аида. Харесаха ми нейните отговори и съжалих, че съм пропусанала точно нейната лекция, но след приключването на тази част и се приближих, за да я попитам за цялото й име, само това исках да разбера, за да я намеря във Фейсбук. Но, един господин, който явно беше поел ролята на неин бодигард, леко грубичко ми обясни как закъснявали за концерт в Пловди и почти ме изблъска от нея, но аз понеже съм упорит Водолей, успях все пак да извикам към нея да ми каже двете си имена и тя ми ги каза. Това беше…да, честно казано с тръгнах с лек горчив привкус от семинара, но пък си казах -е, няма значение, че сме на Ангелски семинар, все пак някои неща са си типично човешки черти…и после я потърсих във ФБ. Прочетох с какво се занимава, но до там и в една прекрасна утрин, няколко седмици след това съвсем “случайно” , попаднах на едно предаване с нея, където тя разказваше за Родовата карма и изведнъж ми просветна! Писах й веднага на лични и определихме ден и час за онлайн разговор, като преди това си бях подготвила домашното с това, което тя ми каза, че трябва да имам готово преди разговора. На уреченият ден и час, се чухме и започнахме да разнищваме нишката на Ариана. При мен по презумпция имаше доста голям проблем, защото не знам нищо за баща си, той зарязал майка ми, когато е била бременна с мен в 6 месец и това…Малко като в онзи виц, дето излязъл за цигари и никога повече не се върнал, така че щяхме да работим само с родата на Мама. И започнаха въпросите и бликнаха емоциите в мен и изведнъж още преди аз да кажа нещо Аида ми даваше отговора, или аз самата, докато разказвах, се хващах, че ми просветва за много неща, за които съм се терзала и била главата в стената години наред. Като например защо, Мама си беше избрала толкова тежка съдба? Защо почти всички от братята и сестрите на майка ми бяха или неомъжени или с разбити бракове или…а, бе от всички само едн вуйчо имам, който и до ден днешен е с първата си Любов и дългогодишен брак? В момента, в който Аида ме попита, като цяло ли ще говорим или имаш конкретен проблем върху, който искаш да работим и аз споменах за кашлицата, въпросът буквално изхърча от нея…

Резултат с изображение за баба

Имате ли удавници в родата?!!!
Дали имаме – моята Баба Василики, нейният най-малък син, също! Поне за тях знам, може да е имало и други. После се сетих, че аз като малка вечно си бях болна точно от такъв тип болести – респираторни. Но, откакто се бяха родили децата ми, аз почти не болудевах – за последните 12 години, два или три път и то, защото аз го допусках. Как ли -ами, казвах си напр – е, добре писна ми все да тичам и обслужвам болни, ще се тръшна и аз, та малко и мен да ме поглезят…За сметка на мен, децата ми боледуваха постоянно, на което Аида отвърна – ами, да те са поели да чистят кармата. Така е всяко следващо поколение, чисти оново, което родителите им не са успели! После се сетих, че след моята майка се е било родило момиченце, което е починало още преди да навърши годинка, от нещо на гърлото, така ми беше разказано, така съм го запомнила.
И тогава Аида каза:

Това е модел! Запечатан модел, който той е поел в стил – кашляй, иначе ще се удавиш! Или кашляй, иначе ще умреш! И сега ще те науча как да му помогнем на детето! И ми обясни един ритуал го наричам аз, не зная точно как се нарича и подробно ми разказа какво да направя, за да се почувства детето приет в рода и да няма нужда повече от този модел.
Минаха няколко дни, направих аз каквото ми каза Аида и…нещата се влошиха -аз се разболях, децата се разболяха, заекът ни умря, а бе – моята голяма гръцка трагедия. А, да забравих да спомена, че родата на Мама е от Гърция. Писах й на Аида и я попитах какво става , да не би да е някоя лечебна криза? И тя ме попита за някои подробности и така се разбра, че всъщност не съм го изпълнила, както трябва. по скоро по задължение, а не с цялото си сърце и душа. Направих го втори път след няколко дена и после -нищо. Две седмици след това заминахме за Англия за дългоочакваната Коледна ваканция. На децата им беше за първи път! Минахме цяла Англия надлъж и нашир, запознахме ги с родата, с Английската този път, прекарахме прекрасна нова година с приятели, обиколихме и малко забележителности и през цялото време сина ми, забрави да кашля! Ама, грам! Ние само се споглеждахме със съпруга ми и не можехме да повярваме. И когато най-накрая някой попита сина ми – какво му е харесало най-много в Англия, първото нещо, което той каза беше, че се е запознал с родата!!!

Михаела С.

Коментари

коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Остани с мен - ще има още интересни статии

%d блогъра харесват това: