Кой не иска да бъде богат? Какво е богатство

Богат или беден си? Кой не би искал да бъде истински богат? Задавам този въпрос-провокация често, за да мога да предизвикам мисли и разкази за тези смущаващи елементи, които са записани като негативни утвърждения във вас от миналото на рода и предците ви.
Много често има отговор: “Аз!”
– Аз, – казват ми хората – Аз не желая да бъда богат, искам да имам само толкова, колкото да съм напълно доволен и щастлив!
– А колко е това? – питам.
– Съвсем не много: просторен, чист, спретнат и защитен дом; обилна и здравословна храна и облекло; верен и любящ спътник в живота; няколко деца, които ми приличат и ме уважават; отлично образование за тях; две-три прилични коли, защото сме доста хора в мечтите ми. А да, и неколцина приятели, с които да споделям ракията и салатката на красивата ми веранда.
– Съвсем не е много. – и аз съм съгласна. Всъщност това е … всичко!

Богатство
Богатството е в свободата

Е, кой не иска да е богат?

Защо тогава се свиват сърцата ни и се пали гняв или завист от милионите пари на неспокойния човек, затворен в стените на високата си къща и зад бронираните стъкла на няколкото си лимузини? Защо скъпият костюм и обувките от 300 паунда предизвикват разтупкването на сърцето ни. Снимки от Малдиви, от Дубай или от първа класа на голям аероплан ни карат да се чувстваме нищожни.

Сватба от миналото
Сватбари

В рода ни често се случва да има предубеждения относно изобилието. Да имаш повече от другите – това е неприлично. Или съвсем обратното – да си беден е неприлично. Поставен си да избираш между чест, морал и родова памет. “Аз съм беден и честен” – това е много често срещана фраза, като оправдание за невъзможността на предходните поколения да запазят изобилието по добър и справедлив начин. Едва сега се учим да бъдем независими от мненията и осъжданията на околния ни свят. Но точно сега сме и най-изолирани и самотни. В миналото родът ни е живеел в своята среда на традиции, правила и морални устои, които са му давали гаранции за оцеляване и пребъдване във времето. Сега, ние имаме самочувствието на напълно самодостатъчни, черпим силата само от себе си, от своите знания и умения, но това ни прави невероятно самотни.

Светлина
Светлина

Силата и слабостите на общността

Може би точно в това е силата на нашият стремеж, да бъдем отдадени на незначителното, за да имаме възможност да оценим значимото.

Грамотни и интелигентни, всеки от нас няма причина да се поставя на по-ниско стъпало от останалите, а и не бива. Замисляме ли се обаче, че често това означава да отказваме да се учим и да плащаме за знания и сила, защото знанието е достъпно и лесно достижимо, при добро старание може да се усвои и прилага. Но няма истинско богатство без памет за онзи морал, който ни даваше усещането за общност.

Богатството има характеристика на хармония и чистота. Точно те ни носят удоволствие и радост.

Богатството ми приляга

Богатството ми приляга
Богатството ми приляга

В началото на юли ще бъдем в Панагюрище, за да разказваме законите на богатството и смисъла на цялата идея да бъдем хармонични и чисти. Можете да си го позволите, нали?

Коментари

коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

Остани с мен - ще има още интересни статии

%d блогъра харесват това: