Освен болката и страданието към нас тече и родовата сила

11 март 2024

Статията е написана за в-к “Доктор”

В кабинета на родовия терапевт често се задава въпроса: „Кое е вярно: това, което разумът ми казва или това, което нашепват усещанията ми?“ Това е въпрос, който иска внимателен отговор и аз дълго обяснявам принципите на рода в тази посока.

Разумът е знанието и опитът ни. Тези два фактора показват на ума ни пътищата, по които бихме минали с най-малко щети и болка. Затова разумът има думата в повечето случаи – ние помним паденията, страданията и не желаем да влизаме в тях повече. Това е мъдро и си заслужава да бъде оценено.

По-сложна е ситуацията с нашата интуиция. Това е неясно, често много тихо изявено прозрение, че нещо не е „по реда си“ и изисква да бъде пренебрегнат разума, за да се постигне успеха. Това е усет, който ни казва, че освен да се избегне болката, човек има и други задачи – да премине през нея осъзнато, с разбирането, че връща равновесието, поставя нещата по местата им, балансира енергията, отплаща се и получава отплата.

Това е изискване на родовата система. В нея всичко има своята разумна логика и тя е свързана с родовите закони за баланса и отговорността. Нищо не се забравя и всяко събитие, преживяване и чувство се запечатва в родовото неосъзнато поле, за да се активира при подходящите потомци, в нужното време и в нужния порядък.

Помислете за това следващия път, когато се разстроите по някаква причина. Вашата емоционална реакция ще даде тласък на множество промени в генетиката на рода и ще се прояви при някого от потомците ви. Нима не бива да изпитваме емоции? Съвсем не! Емоционалната среда в рода е тази система, по която се движат силите и информацията – прилича на телесната лимфна система. Мобилизирана, тя извежда всички нежелани отрови, подпомага работата на основните органи и пречиства тялото. По същия начин в рода е нужно да се премахнат тези емоции, които вредят и насаждат отрицателните чувства на страх, вина, слабост, незачитане, незначимост, леност и т.н.

Как работи всъщност всичко това в рода и родовото неосъзнато поле?

Предците ни срещат трудност. Някой попада в засада, друг е подчинен брутално, трети – прогонен, някой майка губи дете без време, а родилка изпада в несвяст от болка. Това са преживявания – отпечатъци. В ума на страдащия има най-различни мисли, които могат да преминат в стенания, клетви, ругатни, дори сплетни. „Да не се бях раждала!“ – ще каже пребитата от мъжа си. Да не се беше раждал!“ – ще каже друга жена в същата ситуация. Това са коренно различни емоции по един и същи повод. Примирение, самоотричане, самоунищожение– това е посланието на болката на първата жена. Обида, гняв, презрение и желание да унищожиш света– това е посланието на болката на втората жена. След дни, седмици и месеци, а още повече и след години тази болка се забравя. Но посланието остава в рода като кралска заповед, която не търпи противоречие. „Ще се унищожа, не струвам, не съм достоен, аз съм нищо, аз съм нещастник!“ – ето отзвука в ума и сърцето на младата правнучка на първата жена, пострадала и не разрешила тази емоционална травма нито за себе си, нито в рода. „Няма добри хора, няма да се омъжа, мога сама и не ми трябва никой“ – ето каква е негласната родова заповед на правнучката на втората жена.

Нужен е усет, нужно е да се вникна в самата същност на страданието, за да прозреш, че то не е твое. То принадлежи на предците ти, но ти го проявяваш и го преживяваш истински, с цялата му болка. То трови живота ти, като по този начин проявява страданието на предците ти, почита ги, връща ги от забравата и ги изправя силни и незаличими в родовата памет. Да, това става без имена, без знание кой и защо е преживявам тези емоции, но става категорично и в семейната система това се нарича „проява на любов“. Всъщност е точно така, защото ние не можем да се откъснем от колените си, нито да ги пренебрегнем. През корените и стъблото на рода към нас- клоните, идват живителните сили и ако в тази система има и отрова, тя също се влива в нас, като част от целия поток.

Интуитивно ние искаме да избегнем тази болка. Как да го сторим? Като се крием от нея? Но къде ще се скрием от наследството на гените си? Като сменим имената на предците си с модерни, нечувани в рода имена? Ако беше така, защо родителите ни и всички преди тях стриктно са държали да се наследяват родовите имена? Ето една пътека, по която можем да тръгнем. Защото освен болката и страданието, по тези канали на живота към нас тече и силата да се спасим, да преодолеем, да се възродим, преживеем и продължим в добро. Ако усилим потока на доброто в рода, ако изведем спомените от подсъзнанието към осъзнатото почитане на тези преди нас, ако го направим по множество начини: с думи, с жестове, с писане, с визии, с приказки, с песни, с дарения, шансовете да превърнем любовта си към предците в сила е огромен.

В кабинета на родовия терапевт това става като минаваме по пътя на родовия анализ, на проучването на рода и на емоционалната подложка, оставена от предците. Родовия терапевт е обучен и  знае къде и как да потърси следите от родовите травми. Довереникът е носителят на информацията, на истината и той именно е източника, от който се получават данните. Нужно е да е изпълнен с вяра и да знае смисъла на това изследване. В разговорите се разбират, осмислят и усещат множество родови данни, които събуждат интуицията и знанията за рода стават целителни.

Аида Марковска

Родов терапевт, основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“

25 февруари, 2024 г. Пловдив

Написано от Аида Марковска

Родов и холистичен терапевт, основател на Школа по родова терапия "Задругата на родонавтите"

Коментари

0 коментара

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *