Здравето е и в способността да (се) разбираме (с) роднините си

Здравето е и в способността да (се) разбираме (с) роднините си

От сайта ЗДРАВЕТО

Януари е – толкова много са празниците ни! Започваме още с никулденската трапеза  през декември и някъде към Атанасов ден сме преситени от пожелания, подаръци, наричания, сурвакания и кукерски игри, от ледено хоро и горещо вино, отмалели и с изтънели джобове се питаме: „Защо беше всичко това?“ Нужно ли е всяка година да се хвърляме в това пиршество, от празник в празник, и никога с празни ръце, празни трапези, но често на празни приказки и на тежки усещания. 

Празникът

От какво са „празни“ празниците ни? Всъщност „празник“ е дума, която казва, че в този ден липсва изтощителен труд. За предците ни това не е било съвсем вярно, защото те са гледали и животни, грижели са се за топлината в дома, приготвяли са храната и дрехите си сами, липсвали са само тежките усилия на полето и нивата, не се е перяло на реката, което е също мъчна работа, не се е пътувало по трудни пътища, не се е замръквало на тъмно. Затова празникът е ден без усилни дела, но с безброй други активни и пълноценни занимания. Днес празникът означава да се поболеем от преяждане, от преумора по приготвянето на всички ястия и да забравим най-важното: общуването. 

На празници се е гостувало. Обичаят е изисквал от хората да отидат на крака при възрастните роднини, при това с лично приготвени подаръци: печива, вино, ръчно избродирани кърпи, гиздила, керамични съдове и т.н. Гостувало се е при кумове и кръстници, при стари уста майстори, баби-акушерки, при даскала и при други уважавани хора.

Празникът е специфично, различно общуване – то е изисквало чисти и красиви дрехи на хората, специална украса на къщата, каруцата и впрегатните животни, специални думи, изречени ритуално и тържествено.

В този порядък също е имало строга йерархия и правилата са били общовалидни. Но преди да се празнува, е нужно било да се нахранят животните, да се насекат и нацепят дървата за огъня, да се донесе чиста вода, да се направи пъртина, да се приготви свещеният хляб, да се запали кандилото и да се отиде на черква за молитва и дар. След това хората са се събирали в домовете си, за да си разказват истории. 

Всеки празник е история

Всеки празник е история – начин да се припомнят старите времена, да се почетат починалите предци-закрилници и духът на дома, и да се порадват живите, на вино и ракия, на блага дума и силно кафе. Ето там – в този ред да се седне на миндера, на масата, под асмата, на чардака или просто на пейката в двора и да се захване приказка. В този миг се сътворявал празникът.

Той е продължавал в магията на целия обред – действията и думите са били важни, нищо не се е казвало напразно и без да се обмисли, нито редът на приказването се е нарушавал. Никой не е „сечал“ речта на по-възрастните, но и никой не е пренебрегвал детските думички, стихчета и песни. Във всеки дом най-възрастният е наричал: той е знаел болежките и надеждите на хората от семейството и рода, и е измолвал сила, за да се сбъднат тези въжделения. На тези раздумки са планувани годежи и сватби, поделби на имоти и разпределяне на права и задължения, уговаряла се е наплата за труд и са планувани гурбети.

Но всичко това е за старите времена. Дали хората тогава са се разбирали неизменно? Не, разбира се. Не са им били чужди разприте, скандалите, недолюбването, но това не е било показвано и не се е толерирало, защото в сговора и разбирателството е била силата на всяко семейство и род, но също и в послушанието на младите, в мъдростта на старите, във възпитанието на думите, в начините да се докосва душата с внимание и да се пази родовият дух.

ДНЕС е различно

В днешно време всичко е различно. Няма смисъл да се тревожим, че сме загубили миналото, то е още в нас и ние го носим в себе си, но сега е нужно да го изразим различно, по нов начин. Способността да се разбираме се състои в няколко правила, които са важели и тогава, и ако и днес спазваме, ще успяваме да се разбираме чудесно с роднините си.

Най-важно е да съхраняваме обич в сърцата си към своите близки и без да ги съдим да приемаме, че Бог ни ги е дал такива, каквито са и че те също изтърпяват нашия характер по един или друг начин. Бабите ни казваха: „да не се намира маана, да не се връзва кусур“ – от това правило тръгва доброто настроение на празника.

Помислете си, ако има строг ред на изказванията и пожеланията, ако всеки го изчаква спокойно, слушайки другите, без нетърпение, ако не влизаме в празника с идеята, че това е загуба на време, защото приятелите ни някъде ни чакат, интернетът „бръмчи“ неизменно и някой се бави в общуването с нас, то ние ще бъдем в хубавия, специален ден и повод активно, ще се насладим на думите, които слушаме и на песните, които заедно пеем.

 Ако не бързаме, ако не се надпреварваме да си кажем, да подадем, да изтъкнем, да бъдем център на внимание или напротив – да се свиваме с желание да сме невидими и да не ни забележат…

След йерархията и приемането, идват благите слова. Когато е редът ни и ни слушат и нас, да бъдем много сладкодумни, без да сме отегчителни, да дадем от себе си похвали, да казваме правото, но без да сме груби, да имаме силата да изричаме истината с много внимание. Нужно е да отстояваме своя ред и право, без да нарушаваме общата хармония. В празниците е и прошката за малките грешки: този пропуснал нещо, друг забравил да каже, трети се отклонил от плана… но във всяко поведение можем да търсим и намираме доброто намерение. В тези моменти критикарството не е позволено. 

Следващото по ред е да се включваме в дейностите и да сме активни в подпомагането на тези, които ни посрещат. Не бива да се притесняваме да попитаме от какво се нуждаят като помощ и да я окажем, за да стане по-бързо и по-удобно за останалите.

Не бива също така да се разсейваме с неща извън този празничен момент: филми и телевизия, разговори по работа, претенции. Нека не пускаме любимата си музика точно сега, особено ако не сме сигурни дали ще се хареса на всички. Нека заложим на обичаните и популярни песни, като пеем и разказваме весели и мъдри истории. И ако някой разказва едно и също за стотен път, просто да се засмеем и да го чуем за стотен път. Така историята не се забравя, нали?

Нека храната е само добър повод да разгърнем творчество и да не изискваме всички непременно да похвалят нашите гозби, но ако ние опитваме чужда такава, винаги да намерим добра дума и да възнаградим готвача с усмивка и няколко благодарни изказвания. 

Нека не ставаме прекалено рано от масата, но и да не се застояваме на нея до малките часове, като държим домакините си будни до първи петли. Нека дадем на гостите си най-доброто от мазето и хладилника си, но и най-доброто от сърцата си, в най-красивите сервизи и с най-хубавите покривки. 

Децата

Децата са сърцето на всеки празник и нека им дадем простор на въпросите, на изявата им и на техните игри, без да им придиряме дори да са малко по-шумни.

Нека разчупим ледовете с мили обръщения: мамо и тате, батко и кака, чичо, стрина, леля, драгинко, братовчеде, сестро, мила ми зълво, баджанако – това ни дава усещане за здравата родова връзка, която сме изградили и която е проводник на родовата сила!

Не забравяме, че от рода си сме на този свят и род оставяме след себе си – не само дела, но и чувства, емоции и незабравими празнични моменти. Всъщност именно те остават, за да бъдат разказвани десетки пъти на следващите празнични трапези.

Аида МАРКОВСКА, родов терапевт

2 януари 2024 г.

“Здрав род – здрав човек”: Отровната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

“Здрав род – здрав човек”: Отровната майка травмира децата си – 6 признака, по които да я разпознаем

От сайта на вестник „Доктор“

Отровната майка травмира децата си  – 6 признака, по които да я разпознаем – без съкращения

Понякога майката може да бъде човекът, който отравя живота на детето и го лишава от радостта от живота! Тази токсична отрова ще проникне в цялото му същество и в бъдещето му и със сигурност може да го провали, да го изведе от щастието му и да го привърже към зависимости като алкохол и наркотици.

Образът на идеалната майка може да се описва безкрайно, всеки има своя представа за нея, всички като деца сме обичали нея – съвършената, даряваща ни живот и топлина. Но отровната майка невинаги е лесна за описване и дефиниране. Дори за самата жертва – детето ѝ. Хората могат да живеят цял живот и да страдат от общуването с такава майка, без да осъзнават, че продължават да травмират себе си. Тъжно е да знаем, че често се срещат тези жени, които постъпват с децата си напълно неосъзнато както с най- големите си врагове.

Защо има отровни майки?

Самите те носят своя дълбока семейно-родова травма. Те са били подложени на част от всички отрови, за които ще ви разкажа в тази статия. Тези емоционални травми са оставили в тях отпечатъци, характеристики и нрав, който често не се осъзнава като вреден за децата им. Самите те са отгледани в отровна среда от неразбиращи се родители, измъчени от изискванията на живота, живели в трудни социални и исторически моменти. Затова е напълно излишно и невъзможно дори да се обърнем към отровните майки с молба да „се осъзнаят“. Необходимо е задълбочено да се разгледа родовата система и да се намерят колените на това поведение, после с много любов и разбиране да положим лекарството на любовта и приемането върху техните рани с надеждата , че тяхната отрова няма да продължи да се предава в рода. Работата с родов и семеен терапевт, както и с психолог ще даде огромен напредък в това отношение и възможност да се поправи злото, което мъчи рода от поколения назад.

Но да се попитаме:

Кое ни прави майки?

Да родиш дете е много по-лесно, отколкото да го обичаш или отглеждаш в здравословна любов. В това отношение не всяка майка е наистина майка-закрилница, майка-любов, майка-нежност.

Да разгледаме основните характеристики на отровната майка:

1. Нарушаване на личните граници. Такива майки нарушават грубо личните граници на децата си, не им позволяват да имат свое пространство или нахлуват в него, без да питат, вземат без да питат  техни вещи, особено любими такива на децата си. Особено им допада да разказват тайните на децата си на други хора. Те им задават неудобни въпроси публично и обсъждат децата с непознати в негативна светлина. Те не желаят да приемат, че детето може да има свой собствен живот и всяка защита на границите от страна на децата им се възприема от тях като лична обида. Такива деца имат трудности в общуването, не могат да казват „НЕ“, не могат да се грижат за собствените си интереси, стават безхарактерни и не познават себе си. Обикновено те остават самотни и затворени хора, страхувайки се от това, да се включват в общи начинания с други хора, да общуват, стеснителни са и остават засрамени в живота си.

Ако откривате такъв уклон в поведението си като майка, непременно се оттеглете от личното пространство на детето си, оставете го да подрежда стаята си, леглото и шкафовете си по свой собствен ред, не обличайте и обувайте негови дрехи и обувки, не носете украшенията му, раниците и чантите му и т.н. Не спете в леглото му при никакви обстоятелства. Опитайте да говорите пред другите хора извън семейството, но и на своите роднини само хубавите неща, с които детето ви се гордее, да изтъквате силата и достойнството му, да го похвалите заслужено.

2. Потискане на емоциите. Отровната майка смята проявата на емоции на детето си (особено отрицателни) за неприемлива. Ако детето се почувства зле, то е принудено да мълчи, иначе ще бъде наказано. Ако е добре, също е по-добре да не показва радостта си твърде ярко. В същото време тя често му напомня, че не е позволено да ѝ се обижда, все пак тя му е майка! В резултат на това порасналия вече човек не умее да изразява емоциите си, крие ги и ги потиска, преструва се, че е „удобен“ за другите, не споделя вътрешния си свят, остава загадка за хората и трудно завързва искрени приятелства. Като допълнение може да развие качества на подлизурко, лъстител и доносник и така да се опитва „да умилостиви“ силните на деня.

Ако откривате тази характеристика в себе си, опитайте да разберете, че изразяването на емоции е здравословно. Човек носи в себе си огромен диапазон от силни чувства: от гняв, срам, вина, безочие, наглост и т.н. до смелост, сила, вдъхновение, радост, чувственост, нежност. Всяка подтисната емоция може да се превърне в рана и да кърви през целия живот. Дайте възможност на децата ви да говорят за тези чувства, а вие бъдете най-добрият им избор при нуждата от довереник. Анализирайте с тях емоционалния им свят и се опитвайте да обясните, че проявата на чувственост е и проява на характера. Понякога това не е лесно, но със сигурност е по-добре, от колкото детето да преглъща и потиска всичко в себе си, защото от тук до болестта е само една крачка.

3. Контрол. Такава майка не оставя децата си да дишат, не признава техния избор, правото им на мнение и грешки. Тя решава всичко вместо детето и се опитва да го контролира и като възрастен. Често това се представя като лична услуга, с думите: „После ще ми благодариш!“. Дори възрастните са подложени на натиск от такъв характер. Майката иска да знае и да контролира всички детайли от живота им, но най-вече: взаимоотношенията им с другите хора, ежедневието им, работата им, връзките им. В резултат на това човек развива синдром на научената безпомощност, често е напълно несигурен какво желае и как да го постигне и изпада в зависими отношения с хора, които го използват и насилват емоционално.

Ако сте такава майка (а защо не и баща) то вероятно вие самите сте били подложени на такъв контрол и затова смятате, че той е важна част от възпитанието на децата. Самостоятелността се учи и възпитава, но не чрез контрол, а чрез доверие. Намерете в себе си всички поводи да изпитате доверие както към детето си, така и към другия родител, към света и живота и така ще помогнете не само на наследника си, но и на себе си.

4. Постоянно демонстрирано разочарование от детето. Такава майка внушава на наследника си, че от него не може да произлезе нищо добро. Тя възприема всички негови успехи като случайни, а грешките му смята за естествени и му внушава, че то може само да греши. Каквото и да прави такова дете, то винаги ще бъде „недостатъчно добро“. Често го наричат мързеливец, недодялан, неудачник, глупак. В резултат на това човек израства с мисълта, че не е достатъчно добър, достатъчно достоен, с много ниска самооценка. Гласът на такава майка може завинаги да се превърне в част от неговия Вътрешен критик, който не му дава мира и трови живота му.

Имам толкова много примери в моята практика, свързани с такова разочарование. Ако сте такъв родител, моля да помислите от какво генерално сте разочаровани в живота си и най- вероятно ще се сетите също за своите родители, за началниците си, за управляващите,… но и за себе си. Не прехвърляйте това разочарование към по-малките от вас, то се лекува чрез благодарност за всичко, с което родът ни е дарил, за силата да живеем сега, в трудни времена, с мисъл за постиженията в живота ни и за нашите таланти.

5. Пасивна агресия на майката към детето. Отровната майка се подиграва на детето. Сарказмът, иронията, студенината или натискът върху нереалното чувство за вина и срам (което тя самата е внушила) са нейните методи на възпитание. Дори опитът на порасналото дете да живее както то смята за добре, не бива одобрен и майката не може да се зарадва истински. Обидата, маската тип: „не ми пука“, подчертаната студенина – всичко това е нейният арсенал. В резултат на това човек може да възприеме този метод на общуване с другите хора, да не може да разбере и изрази емоциите си, да избягва  искреност, става лъжец, самият той поставя броня, която да го пази от собствените му емоции. Често този човек сам се превръща в насилник на близките си.

Този тип майка е била или е все още подигравана от партньорите си. Най- често това се е случвало и в детството ѝ, от учители, от баща или настойник, затова тя намира подигравката като вид спасение, отдалечаване от болката. Помислете върху това, тук идеята за осъзнатата прошка е в помощ, но също и знанието, че не зависим от никого, че сме способни да бъдем достойни, честни хора. В рода често откривам назад унижение на предците, пропадане в социалния им статус и болка от пренебрегване в обществото.

6. Фалшиво чувство за вина. Тази отровна майка упреква детето в ниска или отсъстваща съпричастност и грижа за нея, често поставя въпрос за липса на храна, дрехи, подслон. Тя говори със съжаление колко трудно ѝ е било да отгледа детето, опитва се да стовари отговорността за собствения си, неуспешен според нея, живот върху детето и го обвинява за всичко. Тя изисква от порасналото си дете да я издържа, непрекъснато да ѝ помага емоционално, финансово, жилищно и по всякакъв начин, впива се във всичките му жизнени ресурси и непрестанно ги консумира. В бъдеще фалшивото чувство за вина пречи на това дете да се радва на живота и го изтощава, отравяйки отношенията му с другите. Този възрастен работи много, изгаря от прекалени ангажименти и не оставя нищо за себе си, опитвайки се да няма нищо в повече, за да не бъде отново ограбен. Скованост, стиснатост, тесногръдие – това са симптомите на човек, израснал с подобна майка.

Ако сте майка, която смята, че понеже е отгледала децата си с лишения и много трудности, те също трябва да изпитат такива, моля премислете. Да „висиш“ на врата на сина или дъщеря си означава да ги лишиш от всички ресурси, които са необходими за лично семейство, кариера, осъществяване. Това е като да завлечеш към дъното и тях, за да не си сама там. Тези довереници са били неимоверно самотни в детските си години и в непрекъснатите изисквания за внимание те спасяват детето в себе си от тази самота.

Ако усещате, че се превръщате в токсична майка и искате да откриете причините за отношението си към себе си и детето и да се излекувате от токсичността, която ви пречи – потърсете помощ!

А ако осъзнавате, че сте дете на отровна майка и че тя има участие волно или неволно във вашите страхове, комплекси и несигурност, то работата с родов терапевт и психолог ще ви помогне да изоставите негативните емоции, свързани с това, да създадете жива връзка със себе си, да се обичате и приемате и да започнете да живеете радостен и пълноценен живот!

Аида Марковска, родов терапевт, основател на Школа по родова терапия „Задругата на родонавтите“

19 ноември 2023 г., Пловдив

Здрави сме, когато знаем точното място в рода – в-к „Доктор“

Здрави сме, когато знаем точното място в рода – в-к „Доктор“

Статия от рубриката: „Здрав род-здрав човек“. във вестник „Доктор“. Публикувана на 17 октомври 2023 г.
Приятно четене.

Оригиналната статия е в сайта на вестника ето тук: https://zdrave.to/3/zdravi-sme-kogato-si-znaem-tocnoto-myasto-v-roda

Всеки има определено място в своя род. Още в мига на зачеването този, който е създаден, заема определена позиция и се свързва с рода си. Невидими са нишките, които ни държат заедно, но са по-силни от множество здрави въжета. Тези връзки определят наклонностите ни, в голяма степен какъв ще е характерът, интересите ни, в какво ще се увличаме, кое няма да ни е на сърце. 

Когато някой се роди, той вече е определен спрямо всеки друг в рода си: дете на своите родители, син или дъщеря; брат или сестра на братята и сестрите си; внук/внучка на дядовците и бабите си; племенник/племенница на вуйчо, чичо и леля; братовчед, кръщелник и т.н. Така всеки се свързва с всеки по точно опреден начин и между тях протича съответната енергия с родов характер. 

Според тези връзки най-добре е всеки да е на своето място и да има енергията, която родът му подава именно за тази позиция. Не бива да се превръщаме в родители на родителите си, в деца на децата си, в майки на братята си и т.н. Тези т.нар. заплитания са болезнени за всеки, който е с примката им, защото не е лесно да управляваш родителите си и да ги наставляваш, когато ролята ти на син изисква да си благодарен и почтителен към тях. 
Труден и мъчителен за всички е животът с неосъзнатия вдетинен родител, който непрекъснато изисква съдействие, помощ и съчувствие от децата си, които влизат в ролята на негови партньори или майка и баща.

Мястото на всеки в рода се определя и според линията на зачеване. Тези линии са три, всяка от тях има своя характеристика. Тя определя родените в тази линия с точни характеристики. Линията в рода брои поредността на зачеване. Ражданията и зачеванията в рода не са еднакъв брой, защото мнозина заченати не успяват да се родят по хиляди различни причини. В коя линия принадлежиш се определя от поредността на зачеването, което си за баща си и за майка си. В добрите случаи тези линии съвпадат, но и често се разминават. Човек притежава характеристиките и е обърнат с тях към съответния род, според реда на своето зачеване. 

Така разбираме, че не всеки първороден е първозаченат. Ако има заченато бебе, но неродено, то вече заема съответната линия, нищо че не се е появило на света. То вече е било в съзнанието на майка си, а често и на баща си, на роднините, и е определено от емоционалното възприемане на бременността. 

Ако от втория или третия заченат се очаква да живее и действа като първороден, това е непосилно за него. Характеристиките на линиите са различни и съответните способности и възприятия също. 

Първозаченатият е мощен лидер, той има едно стремление в живота, с което се налага, пробива. Думата му е тежка, обича да наследява професията на родителите си, да я разработва и да задълбочава в нея, той се интересува живо от наследствата и му е драго да ги има и да ги пази за своите деца. Лидерство, инициатива, оправност, настоятелност, тежест, власт, упоритост – това са част от характеристиките на първа линия.

Лекота, неангажираност, незадълбочаване, непоследователност – това са много типични характеристики на втора линия.

В нея се разчупва стереотипът на рода, въвеждат се нови желания, нетипични за рода наклонности. Човекът от втора линия е по-отдалечен и по-неангажиран с родители, род, семейство и има навици и желания, които определено го отличават от „неговите“ хора. Той усвоява професия, нетипична за рода и понякога заминава далече, общува с други култури и народи, за да даде плод родът му и в по-далечни краища от родния. 
Може да се каже, че подобна характеристика носи и третият, но той е по-умерен и гъвкав, както и доста духовен.

Трета линия е заместник при липсващ първи и втори, той е настоятелен в своите търсения и отдаден на различни практики и течения, свързани с други светове, небеса, духовност, религии и т.н. Него ще го откриете на йога ритрийт, на църковни и културни събори, концерти и литературни четения, на математически и шахматни форуми и алтруистични издания. Често се случва той да отработва задачите на първа и втора линия до зрелите си години и след това да продължи в своя път, за който мечтае от дете.

В първа линия се зачеват първият, четвъртият, седмият, десетият; във втора – вторият, петият, осмият; в трета – третият, шестият, деветият и т.н.

Разбирането в коя линия си и как си свързан с рода си носи удовлетворение, спокойствие, успех и радост. Ако очакванията към теб не съответстват на линията, в която си заченат, често се усещаш раздразнен, самотен, изолиран, неразбран. Развивайте и поощрявайте силните страни на своята линия и ще получите силата на рода в чистия й жизнен вид, в най-голяма степен!

Аида Марковска

Родов терапевт,

Основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“

5 октомври 2023 г.

„Новото време“ с Аида Марковска, сезон 3, еп. 4, „Вътрешната сила и лечителят в нас“

„Новото време“ с Аида Марковска, сезон 3, еп. 4, „Вътрешната сила и лечителят в нас“

Новото време

Вътрешната сила и лечителят в нас

От сайта на ДАРИК

Боли ли ви нещо? 

Надяваме се, че НЕ!

Но когато ви боли, задавали ли сте си въпроса – защо

Разбираме ли тялото си – какво ни подсказва, кога иска да ни предпази, как ни предупреждава, че нещо е в дисхармония в нас или около нас? 

За съжаление хората обикновено чакаме болката (в буквалния и в преносния смисъл) да стане непоносима, за да се замислим, че трябва нещо да променим – в начина си на мислене, в ежедневните си навици, в отношението си към хората, в средата около нас…

Как да разберем дали сме в състояние на дисхармония?

Тестът е много лесен. Особено през пролетния април. 

Ако не забелязваме красотите на Природата около нас – значи нещо в нас не е наред.

За да се чувстваме добре от средата, в която живеем, работим и прекарваме свободното си време, хубаво е да намерим и да имаме доверие на Лечителя в нас. 

Как? 

Слушайте в новия епизод на „Новото време“ по Дарик, със специалното участие на холистичния и родов терапевт Аида Марковска. /https://aida.bg//

Автор: Аида Марковска

Продуцент и редактор: Лалка Златанова

Монтаж, саунд дизайн и постпродукция: Петър Тодоров

БЛАГОДАРЯ!

Приятно слушане!

Благодаря на Теодора Янчева за транскрипцията на този текст:

Здравейте, приятели! Днес бих искала да поговоря с вас за вътрешния лечител. За тази скрита вътрешна сила, която ни дава възможност да се възстановим от всичко , което ни тревожи, от всичко, което ни разболява или не е добре за нас. Без никакво съмнение без лекарите и лечителите ние не бихме могли да се справим докрай, но в началото на нашето лечение, в началото на здравето и здравословния живот същност е това, което ние наричаме ,,своя вътрешен лечител“. Вътрешният лечител ни води понякога именно по пътя на болката, защото чрез болката ние осъзнаваме, че нещо не е наред, че нещо не е както трябва в нашия живот. Това може да са лоши отношения, може да са неразбории в работата ни, различни неща, които ни карат да се срамуваме, да се притесняваме, дори да се отегчаваме. Именно той ни повежда по пътя на болката, давайки ни да разберем, че тези неща, които не са хармонични, не са благоприятни за нас, трябва да бъдат погледнати с широко отворени очи, да бъдат разбрани и преработени – трансформирани. По някакъв начин да се преобразим, за да можем отново да бъдем в пълна кондиция, в радост, в щастие, в спокойствие.

Вътрешният лечител представлява дълбокото чувство за разбиране на нашето тяло, на нашата психика. Уви , ние хората сме различни или може би за радост ние хората сме различни и някои от нас имат силен вътрешен лечител,  който много ясно ги води и им подсказва къде,кога и как е нарушен вътрешният им баланс. За друг от нас този вътрешен лечител е твърде тих ,недоловим . Как може да се свържем с него? Как можем да усилим гласа на вътрешният си лечител? Чрез природата. Скъпи приятели,идват дни в , които природата ще говори с нас, ще говори с цялата си сила , с цялата си мощ. Тази природа която ние обичаме, от която се страхуваме и без която никак не можем да живеем именно тя ще ни подскаже дали вървим по пътя на собственото си здраве. Природата, вятъра, птиците, дърветата всичко живо около нас, а и всичко което е създадено специално за човека на тази земя,това е гласът на нашия вътрешен лечител. Ако вие сте в състояние да погледнете облаците, птиците, небето, цветята, дърветата и да се зарадвате, душата ви да е лека, спокойна и весела от тези неща, то вашият вътрешен лечител има силен глас. Но ако нямате поглед именно за дребните неща, за това което самите облаци ни разказват, за това за което цветята ни разказват през този прекрасен сезон, вътрешният лечител е твърде затруднен. Той се опитва да се справи с целият дисбаланс, който му предоставяте чрез вашето ежедневие. Затова днес в деня на лекарите, на медицинските работници освен да поздравим тях, без които наистина не можем в трудните си моменти, нека да поздравим дълбоко в себе си нашия лекуващ лекар – именно нашият вътрешен лечител. Да се доверим на неговият спокоен и мъдър глас, да му дадем възможност да ни подскаже как да преминем към здраве, цялостност, хармоничност.

В нашата личност има много аспекти, които трябва да бъдат лекувани. Понякога е болно сърцето ни- сърцето ни е болно с липса на любов, без никаква хармония в него, без дружба, приятелства, без милост и състрадание към целия свят. Това е нашето наистина страдащо сърце. Ако нашият вътрешен лечител може да подскаже как да се влюбим, как да обичаме, как да отворим душата си към доброто в другите хора и в света, то тогава и сърцето ни ще бъде здраво. Понякога ни е трудно да срещнем лошата дума и да ѝ дадем отпор. Трудно ни е да разберем гнева на останалите хора, а и собственият си вътрешен гняв. Тогава вътрешният лечител насочва вниманието ни към черния дроб, към жлъчката, към стомаха. Там става тревожно, напрегнато, боли ни. Нека да погледнем към тялото си като глас, който ни казва: ,,Необходимо е да промениш нещо в своя живот“. Разбира се, скъпи приятели, не бива да забравяме, че спорта и доброто хранене също са много важни за нашето здраве. Но това разбира се, всеки един от вас го знае чудесно.

Много хора, които разговарят с мен ми казват: ,,Моят дядо живя дълго и беше здрав, а обичаше и да пийва и цигари пушеше. Просто много много работеше и за нищо не се тревожеше“. Всъщност това е истината за здравословния живот. Ако ние нямаме часовник или по точно не се стресираме от липсата на време, ако наистина гледаме на живота като едно приключение, като една песен, като на възможност да обичаме и да ни обичат, ако погледнем на всички свои приятели като на добронамерени хора и не се огорчаваме от постъпките на предателство, на лишения от радост, ако успеем да надмогнем всичко това и станем наистина капитани на своята душа и личност то тогава нашият вътрешен лечител ще бъде без работа. Той ще остане само там като тиха възможност да подобрим още повече не само себе си, а и целият околен свят.

Светът, който не може без нас и светът без който ние не можем.

Желая ви от цялото си сърце да се обърнете към този , който ви лекува. Да го прегърнете и дай му кажете: ,,Аз слушам твоят глас“.