Кой не иска да бъде богат? Какво е богатство
Богат или беден си? Кой не би искал да бъде истински богат? Задавам този въпрос-провокация често, за да мога да предизвикам мисли и разкази за тези смущаващи елементи, които са записани като негативни утвърждения във вас от миналото на рода и предците ви.
Много често има отговор: „Аз!“
– Аз, – казват ми хората – Аз не желая да бъда богат, искам да имам само толкова, колкото да съм напълно доволен и щастлив!
– А колко е това? – питам.
– Съвсем не много: просторен, чист, спретнат и защитен дом; обилна и здравословна храна и облекло; верен и любящ спътник в живота; няколко деца, които ми приличат и ме уважават; отлично образование за тях; две-три прилични коли, защото сме доста хора в мечтите ми. А да, и неколцина приятели, с които да споделям ракията и салатката на красивата ми веранда.
– Съвсем не е много. – и аз съм съгласна. Всъщност това е … всичко!
Е, кой не иска да е богат?
Защо тогава се свиват сърцата ни и се пали гняв или завист от милионите пари на неспокойния човек, затворен в стените на високата си къща и зад бронираните стъкла на няколкото си лимузини? Защо скъпият костюм и обувките от 300 паунда предизвикват разтупкването на сърцето ни. Снимки от Малдиви, от Дубай или от първа класа на голям аероплан ни карат да се чувстваме нищожни.
В рода ни често се случва да има предубеждения относно изобилието. Да имаш повече от другите – това е неприлично. Или съвсем обратното – да си беден е неприлично. Поставен си да избираш между чест, морал и родова памет. „Аз съм беден и честен“ – това е много често срещана фраза, като оправдание за невъзможността на предходните поколения да запазят изобилието по добър и справедлив начин. Едва сега се учим да бъдем независими от мненията и осъжданията на околния ни свят. Но точно сега сме и най-изолирани и самотни. В миналото родът ни е живеел в своята среда на традиции, правила и морални устои, които са му давали гаранции за оцеляване и пребъдване във времето. Сега, ние имаме самочувствието на напълно самодостатъчни, черпим силата само от себе си, от своите знания и умения, но това ни прави невероятно самотни.
Силата и слабостите на общността
Може би точно в това е силата на нашият стремеж, да бъдем отдадени на незначителното, за да имаме възможност да оценим значимото.
Грамотни и интелигентни, всеки от нас няма причина да се поставя на по-ниско стъпало от останалите, а и не бива. Замисляме ли се обаче, че често това означава да отказваме да се учим и да плащаме за знания и сила, защото знанието е достъпно и лесно достижимо, при добро старание може да се усвои и прилага. Но няма истинско богатство без памет за онзи морал, който ни даваше усещането за общност.
Богатството има характеристика на хармония и чистота. Точно те ни носят удоволствие и радост.
Богатството ми приляга
