Здрави сме, когато носим отговорност за своите решения и постъпки

Статия от рубриката „Здрав род- здрав човек“ на вестник „Доктор„

Приятно четене! Статията в оригиналната дестинация е ТУК!!

Всеки от нас е призован да носи отговорност за своите постъпки и решения. Когато в определена ситуация тази отговорност се отхвърли, някой от следващите поколения в рода чувства порив да върне баланса.  Този член на рода ще преживее ситуации и събития, близки до тези на предците му, за да има възможност в новото време да вземе други решения и да върне баланса в рода и свързаните с него други родове.

Например, ако някой е придобил пари или имоти неправилно, нечестно и по един или друг начин е ощетил човек или дори цяло семейство, хората от следващо поколение не успяват да задържат пари и чувстват неясна вина по отношение на богатството, дори въпросният прародител да не е осъзнавал, че чрез своите действия е ощетил други хора и семейства.

Тази вина в потомците е като неясно чувство, но съвсем определено не им позволява да имат повече от минималния жизнен стандарт и да се почувстват свободни с придобитите ресурси. Понякога те печелят наистина нелоши пари и имат отлични сделки и почти веднага след това се появява необходимост тези пари да бъдат похарчени или дадени на някого – сякаш това е неизбежно. Тогава те питат „Защо?“, но малцина се досещат да погледнат към предците си и да разберат как те са придобили своите имоти, пари и възможности. 

Всяка кражба, присвояване, отнемане, с които причиняваме емоционална мъка, водят до подобни последствия.

В партньорството също трябва да има равновесие и хармония. Важно е да познаваме границите и личното пространство на партньора, както и своето, за да има място за нашата енергия. Ако няма граници, връзката се задушава, партньорите „се вкаменяват“ и създаденото между тях умира, без да достигне до дълбочината си. 

Къде да бъдат тези граници, човек учи от ранното си детство и от своето родителско семейство. Има значение колко нашите родители са зачитали личното ни пространство, дали сме имали своя стая, легло и кът. Има значение дали се е налагало да спим в спалнята при родителите си до късно детство, дали са ни позволявали да бъдем себе си в пълна сила и са ни подкрепяли в нашия път, позволявайки ни да правим свои грешки и сами да постигаме своите успехи. Признаването на нашата личност от родителите ни е първата неосъзната битка на всеки човек. 

Днешните ни времена са далеч по-толерантни към децата в това отношение, но само допреди едно поколение самостоятелността преди навършването на пълнолетие е била невъзможна. Отговорност за прехраната на семейството са носили всички, които са били в състояние да работят и това често се е отнасяло и до съвсем младите хора, почти деца. Ако сме научени, че сами носим отговорност за решенията си, животът ни поднася изпитания, които преодоляваме с решителност и смелост, защото знаем, че никой освен нас няма да има отношение към решенията ни. А дали е така напълно? Кога човек носи сам отговорността? Когато от съвсем малък му е дадена възможност да променя решенията си, да избира внимателно и да не бяга от изборите, като ги предоставя на някой друг.

Баланс по отношение на положителния и отрицателния обмен в брачната двойка също трябва да има – това означава, да знаем кога да създаваме добро за всички в семейството ни и кога да опитаме да не предизвикваме проблеми и нещастия, мислейки за всички, с които сме свързани. Ние не живеем сами на света, дори да сме откъснати в далечна Антарктида. Родовите връзки са невидими, но напълно реални, като радиовълните например. Ако единият в семейната двойка е твърде даващ, а другият основно получава – това създава дисхармония и променя позицията от партньори в родител и дете. Това се преживява като силно напрежение, обикновено си тръгва този, който е получавал повече, защото той е загубил своя лик и тежест, на него му е вменена или е приел ролята на детето.

Ако в началото на връзката в двойката се завихри негативна енергия, след време този вихър става неудържим и тя се разпада. Има обаче и позитивен обмен на искрена подкрепа и привързаност и ако позволим на тези чувства да бъдат водещите, тези двама получават дълбочина в своите отношения и намират спокойствие и любов във всяко общуване помежду им.

При нараняване и обида – не връщайте, не показвайте, не поучавайте, защото вкарвате партньора си в ролята на дете. При добро към вас – бъдете дълбоко признателни и дайте да бъде разбрано, че оценявате подкрепата, която сте получили. 

Това семейно разбирателство ни носи здраве и на физическо ниво – балансират се кръвоносната и отделителната системи, регулира се кръвното налягане и няма опасност от инсулти и сърдечни атаки в семейството. Лекарите казват: „Избягвай стреса!“. А родовите терапевти казваме: „Създайте равновесие в рода и вземайте отговорни решения, без да прехвърляте и поемате отговорност от друг!“

Аида Марковска, 22 октомври 2023 г.

Здрави сме, когато знаем точното място в рода – в-к „Доктор“

Статия от рубриката: „Здрав род-здрав човек“. във вестник „Доктор“. Публикувана на 17 октомври 2023 г.
Приятно четене.

Оригиналната статия е в сайта на вестника ето тук: https://zdrave.to/3/zdravi-sme-kogato-si-znaem-tocnoto-myasto-v-roda

Всеки има определено място в своя род. Още в мига на зачеването този, който е създаден, заема определена позиция и се свързва с рода си. Невидими са нишките, които ни държат заедно, но са по-силни от множество здрави въжета. Тези връзки определят наклонностите ни, в голяма степен какъв ще е характерът, интересите ни, в какво ще се увличаме, кое няма да ни е на сърце. 

Когато някой се роди, той вече е определен спрямо всеки друг в рода си: дете на своите родители, син или дъщеря; брат или сестра на братята и сестрите си; внук/внучка на дядовците и бабите си; племенник/племенница на вуйчо, чичо и леля; братовчед, кръщелник и т.н. Така всеки се свързва с всеки по точно опреден начин и между тях протича съответната енергия с родов характер. 

Според тези връзки най-добре е всеки да е на своето място и да има енергията, която родът му подава именно за тази позиция. Не бива да се превръщаме в родители на родителите си, в деца на децата си, в майки на братята си и т.н. Тези т.нар. заплитания са болезнени за всеки, който е с примката им, защото не е лесно да управляваш родителите си и да ги наставляваш, когато ролята ти на син изисква да си благодарен и почтителен към тях. 
Труден и мъчителен за всички е животът с неосъзнатия вдетинен родител, който непрекъснато изисква съдействие, помощ и съчувствие от децата си, които влизат в ролята на негови партньори или майка и баща.

Мястото на всеки в рода се определя и според линията на зачеване. Тези линии са три, всяка от тях има своя характеристика. Тя определя родените в тази линия с точни характеристики. Линията в рода брои поредността на зачеване. Ражданията и зачеванията в рода не са еднакъв брой, защото мнозина заченати не успяват да се родят по хиляди различни причини. В коя линия принадлежиш се определя от поредността на зачеването, което си за баща си и за майка си. В добрите случаи тези линии съвпадат, но и често се разминават. Човек притежава характеристиките и е обърнат с тях към съответния род, според реда на своето зачеване. 

Така разбираме, че не всеки първороден е първозаченат. Ако има заченато бебе, но неродено, то вече заема съответната линия, нищо че не се е появило на света. То вече е било в съзнанието на майка си, а често и на баща си, на роднините, и е определено от емоционалното възприемане на бременността. 

Ако от втория или третия заченат се очаква да живее и действа като първороден, това е непосилно за него. Характеристиките на линиите са различни и съответните способности и възприятия също. 

Първозаченатият е мощен лидер, той има едно стремление в живота, с което се налага, пробива. Думата му е тежка, обича да наследява професията на родителите си, да я разработва и да задълбочава в нея, той се интересува живо от наследствата и му е драго да ги има и да ги пази за своите деца. Лидерство, инициатива, оправност, настоятелност, тежест, власт, упоритост – това са част от характеристиките на първа линия.

Лекота, неангажираност, незадълбочаване, непоследователност – това са много типични характеристики на втора линия.

В нея се разчупва стереотипът на рода, въвеждат се нови желания, нетипични за рода наклонности. Човекът от втора линия е по-отдалечен и по-неангажиран с родители, род, семейство и има навици и желания, които определено го отличават от „неговите“ хора. Той усвоява професия, нетипична за рода и понякога заминава далече, общува с други култури и народи, за да даде плод родът му и в по-далечни краища от родния. 
Може да се каже, че подобна характеристика носи и третият, но той е по-умерен и гъвкав, както и доста духовен.

Трета линия е заместник при липсващ първи и втори, той е настоятелен в своите търсения и отдаден на различни практики и течения, свързани с други светове, небеса, духовност, религии и т.н. Него ще го откриете на йога ритрийт, на църковни и културни събори, концерти и литературни четения, на математически и шахматни форуми и алтруистични издания. Често се случва той да отработва задачите на първа и втора линия до зрелите си години и след това да продължи в своя път, за който мечтае от дете.

В първа линия се зачеват първият, четвъртият, седмият, десетият; във втора – вторият, петият, осмият; в трета – третият, шестият, деветият и т.н.

Разбирането в коя линия си и как си свързан с рода си носи удовлетворение, спокойствие, успех и радост. Ако очакванията към теб не съответстват на линията, в която си заченат, често се усещаш раздразнен, самотен, изолиран, неразбран. Развивайте и поощрявайте силните страни на своята линия и ще получите силата на рода в чистия й жизнен вид, в най-голяма степен!

Аида Марковска

Родов терапевт,

Основател на Школа за родова терапия „Задругата на родонавтите“

5 октомври 2023 г.