Истинската жена и на кого и с какво е длъжна тя

Предлагам днес на вашето внимание, скъпи читатели, една статия, за която ме попитахте десетки пъти. И то защото статията, в която описвам „истинския мъж“ предизвика този интерес. Настоящата е по-различна. Тя е предизвикателно дълга, затова съм я разделила с хоризонтални линии и може да се чете на 4 пъти. За тези, които никак не се страхуват от дълги текстове обаче ще е по-полезна, защото ще стигнат до същината на отговорите още днес.

Жената винаги е сложна и комплексна и много променлива, затова не може в кратък списък с ясни изречения да се предаде напълно що е то „истинската жена“.
Приятно четене!

За истинския мъж и на кого е длъжен той четете тук!

И така: „Истинската жена и на кого и с какво е длъжна тя?“
„На никого!“- чувам ви. И сте прави. Идеалите, примерите и образите определят много очакванията ни, както от  себе си, така  и от другите.

Истинска жена е фраза, която звучи като почетен медал, като брошка на ревера.

Чувала съм от мъже и от жени: „Ето това е истинска жена, богиня!“  и в мен се е запечатвало усещането, че аз съм далече от този идеал, от образеца за жена. Да се дава преценка винаги означава, че има две лица за сравнение, истинската и неистинската жена и едно трето лице, което определя коя е и коя не е такава.

Кой, как и защо оценява жената по отношение на това колко истинска е тя?

В желанието ни някой да ни оцени като истинска жена се крие огромната нужда да се чувстваме в безопасност и обичани.  Но тази титла, която би трябвало да добави успех и щастие в живота на една жена, всъщност не носи  щастие и често е много силно откъсната от реалността на обикновения, а не на идеалния живот. Всичко останало са само очакванията на другите, които те влагат във възприятието си за нас.

Но за жените е особено важно как ги възприемат останалите хора, и жени, и мъже, защото често смятат, че от това зависи качеството на живота им. Има два основни въпроса тук, а именно:

1) как другите ни възприемат и

2) как в крайна сметка ние възприемаме сами себе си.

От жените по принцип се очаква да следват следните насоки:

– Да дават безкрайно много от себе си, много дълго да търпят, разбират, приемат, грижат се, като оставят себе си на последно място след мъжа, децата и родителите си;

– Да отговарят на определени характеристики на външността, които също така много се харесвали на другите (да е тънка, височка и стройна, смугла или светлоока, с гъста коса и тънка талия, с червени устни и гъсти вежди-гайтани и т.н.). Понякога в достигането на тези белези на красота е било и до сега е в ущърб на собственото си здраве и безопасност;

– Да бъдат добри домакини, съпруги, майки, служителки, колежки или да управляват собствен бизнес, да се реализират в обществото и да бъдат секси, но в никакъв случай вулгарни.

– Да са успешни, но така, че успехът им да не обижда мъжете или други успешни жени, да бъдат кралици, но не и зли.

Този списък може да се продължи още дълго. Но има една тънка разлика между мъжете и жените и тя е че

за разлика от мъжа жената не е длъжна, тя е умееща.

Но нека ви разкажа повече за истинската жена, както от родова, традиционна така и от гледна точка на съвременните родови отношения.

Образът на истинската жена въплъщава една обща, колективна идея. Тя е възпитана в полза на другите в идеални, почти парникови условия, с набор от качества, които се одобряват от нейното семейство, от обществото и от колективите, към които се приобщава, които съдят за нейната сила, чистота и добродетелите ѝ.

Важно е да разберем, че

този реален образ не може да съществува. Той е идеален образ, т.е. жената е ИДЕАЛ.

Стандартите за женска красота и сексуалност се внушават от такива институции като киното, социалните мрежи и модната индустрия. Въпреки че осъзнаваме колко далече са тези образи от нашата реалност, когато в истинския живот се стремим да създаваме отношения, ние неусетно и неосъзнато следваме тези модели. Те са здраво предадени, вклинени в нас още от най-ранните ни години, когато сме били момиченца и сме били възпитавани от своите родители, баби и дядовци, от учителите си.

Колко много средства, усилия, време, пари и енергия изразходваме, за да отговорим на определени външни изисквания! Удоволствието, което получаваме, не е от това, че външният ни вид е станал по-добър, че сме по-умни, по-успешни или по-зрели, а защото ни приемат и смятат за ценни с тези постижения.

Разбирате ли тънката разлика с изискванията към мъжете?

Ако не получаваме тази обратна връзка от света, това разрушава женското ни самочувствие, натъжава ни и ни демотивира да утвърдим себе си. Моделът на истинската жена е променен до неузнаваемост. Тя става „истински мъж“, излиза на терена на мъжете и се състезава на тази мъжка писта с мъжки умения и знания.

Малцина са тези, които питат някоя жена какво наистина иска тя, именно като жена, за себе си и за света?

Ако проявим смелост в днешното време и наречем нещата с истинските им имена, полът е този, който ни прави мъж или жена. До съвсем скоро тази стара истина изобщо не подлежеше на въпрос! Ако си спомним това, ще сме наясно, че наличието на определена физиология ни прави истински жени. А физиологията не трябва да отговаря на никакви стандарти. Всичко естествено е правилно!

Но всеки от нас, независимо дали е мъж или жена, по един или друг начин би искал да отговаря на определен идеал, защото всички ние се надяваме и търсим признание и любов, това е изконна и силна човешка нужда. Необходимостта от безусловна любов израства от желанието да получим одобрението на някой важен за нас човек. За момичетата това е баща им, без да пренебрегваме и майчината оценка. Малкото момиче се оглежда в очите на баща си и там търси своята стойност – стара истина, отдавна утвърдена от психологията. Още от детството всички ние се нагаждаме към средата, в която сме родени и в зависимост от културно-историческия опит на народа ни, социалната среда на рода и семейството, както и от всеки значим човек, от когото сме били окриляни в детството, ние формираме определени представи за себе си и за това, което се очаква от нас в този свят.

Пред нас изниква въпросът:

Какви трябва да бъдем, за да сме обичани?

Често в отговора му, във времето на нашите не съвсем зрели години, се губи разбирането за собствената стойност извън стандартите и моделите. Достатъчно е да погледнем момичетата на 14-17 години, за да си дадем сметка за това. Несъзнателно използваме заучените образи в живота си, прилагайки ги като сценарии за своето поведение. Но когато настъпи криза или съществена промяна в живота ни, ние сме разколебани в стойността си, в своите сили, успехи, красота, мъдрост, опит. Тогава е нужно да разберем, че общоприетите норми до голяма степен са по-скоро отзвук на обществено и културно наложени идеи към нас и родителите ни, отколкото реални критерии за това доколко сме истински. С други думи, в криза ние губим инструментите си за действие, защото не сме усвоили правилните от тях, гонейки един несъществуващ образ.

Който вярва в това, че има истински мъж и истинска жена, автоматично вярва и в идеята за неистински, фалшиви мъж и жена.

Ако сме от тези, за които има истински мъж и истинска жена, то ние ще си зададем и въпроса: „Нужно ли ми е и защо ми е нужно да бъда „истински“ или „истинска“? Ако не може да намери добър отговор, човекът застава пред най-простичкия т.нар. бинарен или двоичен избор –  или си истински (добър, свестен, силен, издръжлив, красив и пр.) или не си истински (и разбира се, се срамуваш че си такъв). При тези алтернативи е разбираемо да искаш да си добър, за да не се притесняваш и да се чувстваш оценен и приет. В тези казуси винаги питам своите довереници: „Нека помислим заедно,  какво лошо има в това да се стремиш да бъдеш, например, истински мъж: смел, волеви, благороден и т.н.?  Или какво лошо има в това да бъдеш истинска жена: красива, умна, силна, честна, работлива, лоялна, отдадена, вярна, гъвкава, адаптивна, променлива? Какво лошо има в това?“

Дълго си говорим по тези въпроси. Изводите, които идват в тези наши разговори са, че това, което не е наред, е че истинската мотивация в живота се заменя с фалшива мотивация. Ето и примери: „Аз печеля пари, не за да се грижа за семейството си, а за да бъда истински мъж.“ Или пък „Аз влизам в битка не за да защитя жена си или приятеля си, а за да докажа, че съм мъж.“ От женска гледна точка примери са: „Аз се грижа за тялото си, не за да съм здрава и жизнена, а за да бъда привлекателна и секси като истинска жена“ или „Аз съм търпелива и прощаваща, не за да дам шанс на връзката си, а за да ме възприемат като нежна и кротка, истинска жена“. Ето и едно мое любимо: „Аз  се обличам красиво и ходя с високи токчета не за собствено удоволствие, а за да се съобразя с образа на женствеността.“

Десетки са тези примери, в които намираме чужда на същността ни мотивация. Това е и най-важният ни въпрос: защо искам и се стремя да съм истински? За кого? За себе си, за семейството си, за обществото или за Тик-ток?

Но като търсещ човек аз продължавам с въпросите!

Какво от това, че истинската мотивация е заменена с фалшива, какво лошо има в това?

Има много неща, които не са наред при фалшивата мотивация..

Първо, да действаме, водени от фалшива мотивация, не е искрено и любезно към самите нас. Това е действие, основано на модела на насилието. Разбира се тази своеобразна „пръчка“, на която се обосноваваме, е вътрешна, психологическа пръчка, която човек използва, за да се променя. Тук съм чувала кощунствени неща, като максимална дисциплина в живота по отношение на храненето, обличането, чистотата, движението – нещо като лагер за гейши или за гимнастички за световни титли. Дали наистина искаме да бъдем толкова гъвкави, толкова чисти и възвишени, толкова отдадени, толкова ярко сексуални и интелигентни? А дали не го правим, заради вътрешната си потиснатост и припряност?

Второ, няма универсални правила за женствеността. В някои ситуации правилата имат смисъл, а в някои ситуации те са абсурдни. Следователно, действайки не от истинска мотивация, а от желание да се подчиним на определен образ, можем да си създадем правило, което има смисъл в някои ситуации, а в други е напълно безсмислено. Винаги ли е нужно да сме безупречно красиви? Сещате ли се за жени, момичета и възрастни дами, които без червило и перлена огърлица не излизат до кварталния магазин? 😊 Случва се, действайки не от истинската си дълбока , съществена вътрешна мотивация, а от желание да се съобразим с някакъв наложен отвън образ, можем да вършим глупости и да навредим на себе си и на другите. Например една жена може да вярва, че истинската жена трябва да приготвя вечеря всяка вечер. Но съпругът ѝ, например, обича да готви. Тя не му позволява той да приготвя вечерята и да го дразни с това, защото той смята, че е по-добър в приготвянето на ястията. Или пък да му позволява да готви, но да се чувства виновна: „Аз не съм истинска жена, истинската жена се грижи за семейната вечеря.“

Ето и още един пример от моята младост. Твърдо вярвах, че когато една жена ще ходи на плаж и ще се съблича по бански трябва да е щателно, основно и безупречно депилирана. Сигурна съм, че мнозина от вас го вярват и до този миг. Е, отивайки за два дни на плаж, аз употребявах минимум 6-8 часа, за да приведа тялото си в този безумно гладък вид, „от-до“ както се казва. В повечето пъти губех ден от ваканцията си за това, само за да установя, че никой освен мен не се взира в безкрайно гладките ми мишници и крака. От години вече правя само най- необходимото и не оставям на времето за подготовка да изяде от моите свободни дни за пясък, слънце и вода, за пиене на шейкове и сладко отпускане на шезлонгите, вместо в притеснения дали някой косъм не се подава от нейде под банския ми костюм. Изобщо не считам и няма белези да съм намалила нивото си на женственост. Дано с това откровение да съм ви усмихнала поне малко.

Трето, когато се принуждаваме към нещо от неистински подбуди, започваме да трупаме отвращение към това, което се принуждаваме да правим. Ако принудата е системна и строга, тогава човек или ще намрази образа, към който е принуден да се придържа или ще бъде принуден да стане напълно безчувствен, за да не изпитва цялото отвращение, което е натрупал през годините.

За да има полза все пак и нещо ясно изброено, конкретно и точно и в тази статия, ще ви дам няколко указания, но е нужно да се има предвид, че точността, подредеността, решимостта и конкретността са проява на мъжки качества в тази вселена. Жените овладяваме мъжките качества с лекота и безупречност и  знам, че мнозина чакат ясно изброени точки, също както в статията за истинските мъже.

Ето и нещо за всички нас, мъжките момичета, които искаме точно да сме истински жени.

Ролята на истинската жена е в подкрепа, нежен тил на мъжете в живота ѝ. Тя е тази, която може да вдъхнови, да обезсърчи или да даде криле за полет. Как бихме могли да бъдем тази подкрепа, с думи и дела, на своите съпрузи, синове, братя?

Чрез няколко истинни твърдения.

Знам, че това е важно за теб, затова ще те подкрепям в него

Мъжете обичат да имат  нещо екстремно и ексцентрично в живота си: например да практикуват екстремен спорт, да започнат строеж на къща, да започнат личен бизнес и т. Тогава думите и позицията на жената е нужно да е: „Виждам, че това е важно за теб, уважавам желанието ти и искам да те подкрепя в това“ . Тези думи говорят истинската ѝ привързаност. Става ясно, че жената вече няма никаква друга мотивация освен любовта, за да влага усилия, пари, време и енергия в каузата, която мъжът е замислил.

Важно е да се обясни нежно на мъжа, че може да не споделяме интересите му, но за нас е важно да го подкрепим, защото го обичаме. Следващия път, когато той започне нещо ексцентрично, спокойно може да разчита на нашата подкрепа. Но е важно тази подкрепа да бъде обсъдено с него, защото самият мъж няма да я осъзнае, ако тя не е видима и ясна. Това потвърждава и тезата, че двамата може да сте твърде различни хора и въпреки това да сте заедно, да се обичате и уважавате.

Искам да ме чуеш и двамата да се договорим

Понякога да се съгласиш с мъжа си по някакъв въпрос е голям проблем и жената трябва да положи много усилия, за да бъде чута, но също и правилно разбрана. В тези моменти скандалът изниква сякаш от нищото. Парадоксално е, но съм чувала от доста жени, че с техните мъже работи само този метод, защото иначе мъжът им не ги чува, ако те не се разкрещят и не започнат да чупят чиниите. Често това е така и със синовете им. Уви.

Във всеки случай истериите заради самите истерии са ирационален подход. Важно е да се запази фокуса и дори по време на пристъп на гняв да си спомним откъде е започнал конфликтът и да минем към преговаряне. Същественото тук е, че ако жената иска да говори и за нея е важно мъжът да я чуе, то това означава, че тя все още го обича. Ако любовта ѝ е изчезнала, тогава няма смисъл от конфликта, жената няма енергия за него и определено го отбягва. Ето защо, добре е мъжете да са наясно, че докато жената настоява да бъде чута и разбрана, то тя говори за любовта си към тях.

Ще поправя отношенията си с майка ти.

В тази фраза е квинтесенцията на любовта на една жена към един мъж, защото отношенията между снаха и свекърва са безкрайна тема, развиваща се в минно поле. Мъжът винаги е между двата огъня и му се налага да лавира, а той бързо губи сили в тази задача. Нападките летят и от двете страни, а мъжът изобщо не разбира какво да прави и дали да избира, защото обича и двете: майка си и съпругата си.

Изречението „Ще установя добри отношения с майка ти“ ще даде на мъжа усещането, че го разбирате и дори майка му да греши хиляди пъти или вие да грешите хиляди пъти, пак сте на негова страна и ви е грижа за връзката ви. Тези думи означават много за един мъж. В същото време жената не губи свободата си на действие и не обещава да търпи мълчаливо нападките, а просто казва, че е достатъчно зряла, за да забави конфликта и е готова да бъде заедно с мъжа си, като не го разкъсва между себе си и неговата майка.

Избирам теб вместо да прекарам безцелно време с дружките си

За да направи това, жената дори не е нужно да казва тази фраза, тя може да покаже любовта си на практика. Тази фраза е особено актуална, след като мъжът и жената започнат да живеят заедно и жената е изправена пред избор: да отиде на кафе с приятелки и да се забавлява или да остане вкъщи и да инвестира в създаването на уют и приготвянето на вечеря. Изглежда, че за „истинската“ жена това е естествен процес и тя „трябва“ да избере ежедневието пред забавлението. Това обаче не е така и необходимостта да прекара време за себе си и дружките си е много силна. Затова всеки път, когато жената избере да отдаде енергия и да свие семейно гнездо, това е съзнателен избор и начин да покаже любовта си към своя мъж. Жената може да избере време за своите приятелки извън семейните задължения и от време на време все пак да излиза с тях, докато мъжът поема домакинството и децата, за да може после нежно да му благодари и да оцени усилията му с обич и внимание. Тук границата е много тънка и балансът е деликатно динамичен, затова е нужен такт и чувствителност.

Ще те подкрепям, каквото и да решиш.

Такива думи казва жената на мъжа в труден момент на избор, когато е важно мъжът да поеме риск, може би за да направи важна стъпка в кариерата или бизнеса си. Задачата на жената не е да предаде следната информация: „Ако не те повишат, ще се разведа, знаех, че не мога да разчитам на теб„, нито: „Ти си неудачник, не очаквам да се справиш“ или  „Пак ли рискове, всеки път се проваляш!“, а да запомни, че нейното спокойно подкрепящо послание ще помогне на съпруга ѝ да разтвори криле и да донесе победа на семейството, именно защото има нейната подкрепа и вяра в способностите му. Всъщност точно тази подкрепа е от най- голяма значимост за един мъж. По този начин жената показва любовта си и казва, че ще го приеме във всеки случай, независимо какво ще реши той. Такива думи укрепват мъжа и най-често след разговора с любимата си той отива и извършва подвиг, защото усеща нейното доверие. Мъжете имат нужда от някого и нещо, за което да се отдадат. Това е съпругата, децата, домът, Родината. На тях им е нужен смисъл и затова да се изпълним с доверие към възможностите, мъдростта и успеха им е водещо, когато искаме да сме истински жени.

Тази точка е и най-трудната в последните години, защото жените действаме и работим като мъже, на една нога с тях, по един и същи начин и също имаме нужда от тяхното безусловно доверие. Взаимността тук е ключова, особено силно е нужна, ако двамата работят на различни поприща и имат различни идеи за бизнеса си.

Тази подкрепа е нужна към мъжете и в обществения им живот, особено там. За да намерят истински смисъл в своите ежедневни задачи и битки, за мъжете е важно идеологически да вярват и своята истина и жените им са тези, от които търсят своята подкрепа. Това е силата на вярата на самата Пенелопа, защото да поддържаш вяра в една идея, особено трудна, безумна, велика се противопоставя на чисто женската ни прагматичност от типа „А какво ще ядат децата?“.

Така стигаме до темата за традицията и нейната промяна в последните десетилетия.

Традиции, общество, жена

Традиционно общество е обществото, в което традициите и правилата са водещи. Сега смятаме, че в миналото тези традиции са били архаични и примитивни. Много глупава теза, между впрочем, не мога да не го отбележа. Начинът на живот в такова общество се характеризирало със строга класова йерархия, съществуване на устойчиви социални общности, а начините за регулирането на живота на хората са били основани на традиции и обичаи. Такава организация на обществото се стреми да запази постоянно и в непроменен вид социално – културните основи на живота, които са се развили в него. Мястото и статусът на човека в такова общество се определят от обичаите, нравите и социалния му произход.

В традиционното общество индивидуализмът не се насърчава, защото свободата на индивидуалните действия може да застраши дълговековния установен и проверен ред.

Дали днес нашето общество е традиционно?

Факт е, че живеем в период на промяна на традиционното общество. Трансформацията му се извършва постоянно, но бавно, защото традиционното общество е доста стабилно и има здрави устои. От XVIII -XIX в. насам, особено след Освобождението, в резултат на индустриалната революция, скоростта на обществените промени набра висока скорост и до момента този процес е обхванал почти целия свят.

Бързите промени и отклонението от традициите могат да бъдат преживени от консервативния човек като срив на вярата и ценностите, като загуба на смисъла на живота. Това е разбираемо, защото самата стратегия на традиционното общество не включва идеята за промяна и адаптиране към тази промяна. То повелява да се повтарят нещата каквито са установени от векове, като гарантира за доброто на тези устои, проверени хиляди и стотици хиляди пъти.

Всички днес преживяваме в една или друга степен срив на вярванията и ценностите си, което води до неизбежна загуба на смисъла на живота, която сме наследили от предходните поколения и ни тласка към търсене на нов смисъл. Подобна промяна води до определена граница в социалното общество, когато не се зачитат старите правила и традиции, но все още не разработени нови устойчиви модели и методи за добър живот, на нови социални роли, на решения за задачите на социализацията и интегрирането на всеки от нас в съвременното общество.

Човек може да разпознае горещите точки на тази съдбовна промяна в обществата като проследи огнищата на религиозен фундаментализъм в различни страни, особено в тези, които са известни със своите традиции. Трансформацията унищожава, разрушава традициите с религиозна обосновка, като при това тя неизбежно предизвиква съпротива срещу себе си. Трансформацията може дори, колкото и да е абсурдно, да засили авторитаризма, диктатурата и желанието да се запазят традициите, а понякога и за да се преодолее съпротивата, която има всеки от нас в себе си.

Всъщност живеем в епоха на разрушаване на обичаи, на проверени механизми на оцеляване, на начини на предаване на старото знание. Защо ви казвам всичко това?

Женски практики

Разказвам всичко това, защото за мен много от обученията за жени, женските кръгове, кръжоци и практики са всъщност нов механизъм за предаване на традициите, запознаване с традиционната представа за жените и женствеността, женската сексуалност и естествената женственост. Понякога се предават знания не само за традиционното общество, но и за архаичното общество, подчинено на природата. Трудността е в това, че в периода на промяна на обществото ние вече не живеем изцяло по законите на архаичното и традиционното, но все още не сме преминали към законите на модерното общество. И само наш е изборът да признаем и използваме знанията за традиционните ценности, да ги приобщим към действителността, към новия обществен ред, което считам и за моя мисия в работата си.

Затова е мъдро да познаваме обичаите, оставени от нашите баби и майки в семейството, да се придържаме към тях дори условно, дори без да сме пунктуално точни, но да запазим старото знание в своята ядка и същина непокътнато.  Няма и не може да има здраво и силно общество без традиция и без тя да се предава на следващите поколения.

Именно на истинските жени е възложено в днешно време да се погрижат това да се случва ежедневно и качени в своите модерни джипове, скролващи своите най-нови телефони и компютри да знаем как се меси хляба, как се нарича водата и как се превързва рана.

Защото истинската женственост не само поддържа и носи традицията, тя е самата традиция.