Модерен родов семинар. Корените в новото време.
Светът се промени по-бързо, отколкото родът ни успя да го осмисли. Децата ни растат с изкуствен интелект, семействата имат нови форми, а несигурността влиза във всеки дом. Родовите закони обаче не са спрели да действат. Те имат нужда от нов прочит и точно това ще направим заедно на 12 декември в Пловдив, в хотел „Йегерхоф“.
За един наситен ден ще ви представя за първи път новия си поглед върху родовите връзки и родовите закони, темите за изкуствения свръхинтелект и родовата памет, за новите деца и за сигурността на рода в несигурни времена. Денят завършва с три практики, които се случват само на живо.
Билети: 👇🏻👇🏻👇🏻 • Ранно записване до 31 октомври
Ще ви посрещнем по традицията с питка, сол и мед, а за всеки участник съм приготвила родова свещ, благословия и поименно удостоверение. Местата са само 50.
ВАЖНО:
ПАЗЯ ви само десет места за „Пазители на рода“
За Модерния родов семинар подготвих десет специални места. Пазителите на рода ще имат следните привилегии:
Ограничено количество VIP билети със следните допълнения:
🕯 Място на първия ред, най-близо до сцената и до Аида;
🕯 Родова трапеза: на обяд е на една маса като гост на Аида – стойност 30 ЕВРО;
🕯 Родов календар за 2027 г. с 14 страници, които пресъздават неговата лична родова история, попълнена от него на стойност 30 ЕВРО;
🕯 Пълен професионален запис на целия семинар, към който да се връща през годината на стойност 49 ЕВРО;
🕯 Ваучер за три он-лайн родови беседи на Аида през 2027 г. на стойност 54 ЕВРО;
🕯 Родова свещ и специална родова метличка, пазител на дома на стойност 15 ЕВРО;
🕯 Поименно удостоверение „Пазител на рода“ с личния подпис на Аида
.
Пазителят не просто идва на семинара. Той си тръгва с цяла година, подредена около рода му: календарът на стената, записът у дома, трите беседи напред и метличката, която пази прага.
Местата няма да бъдат повече от десет, защото искам разговорът на масата да остане истински.
ВАЖНО за гостите на Пловдив:
В ХОТЕЛ ЙЕГЕРХОФ ще имате възможност за 20% отстъпка от заявена нощувка. Обадете се на Христина Господинова на 0898 233 118, за да получите още информация.
Дне ще ви разкажа за родовата травма, за мълчанието, което се предава към потомците и за пътя обратно към себе си
Представете си дете, което плаче необяснимо всеки път, когато чуе влак да свири в далечината. Родителите му го утешават, търсят логично обяснение, питат лекари, но никой не намира нищо нередно. Години по-късно, вече възрастен човек, той открива че прадядо му е бил натоварен на влак, който никога не се е върнал у дома /говоря за годините на насилствено разселване, познати на много български семейства от миналия век/. Никой в семейството никога не му е разказвал тази история. А тялото му, по свой начин, я е помнило през цялото време.
Точно тук се крие същността на онова, което наричаме родова травма. Тя не е просто тъга, предадена по наследство като старинна дреха, извадена от бабин сандък. Тя е по-скоро незавършен процес, събитие, останало без разрешение в определен момент от рода, което продължава да търси своя изход в следващите поколения, докато най после не бъде видяно и назовано.
Сядат срещу мен млади хора, силно уверени в себе си навън, дори понякога твърде уверени, а вътре носещи страх, който сами не могат да обяснят с нищо от собствения си живот. Казвала съм го хиляди пъти на доверениците си и ще го повторя и тук. Страхът рядко е случаен. Той почти винаги има адрес и история, дори когато поколението, което го е родило, вече отдавна не е между нас.
Като майка, а не само като терапевт, знам колко плашещо е усещането да гледаш детето си да реагира по начин, който не разпознаваш нито у себе си, нито у партньора си, а по-скоро у собствената си майка или баба. Помня момент, в който дъщеря ми, съвсем малка тогава, застина от внезапен и необясним страх при съвсем безобидна ситуация, точно както бях виждала веднъж собствената си майка да застива при подобен, привидно дребен повод. В този миг усетих физически колко тънка е границата между поколенията, колко лесно нещо неизказано преминава от едни ръце в други, без дори да разбираме как точно се е случило.
Родовата травма обича мълчанието. Тя расте най-силно там, където никой не смее да произнесе определени думи на глас. Загуба, за която семейството решава никога повече да не говори. Раздяла, скрита зад официална версия, различна от истината. Емиграция, преживяна в самота, без възможност дори да се сбогуваш истински с близките си. Всички тези непреработени моменти не изчезват просто защото минава време. Те чакат, търпеливо, докато намерят подходящ носител в следващото или по-следващото поколение, който да ги изведе най после на светло.
Работата на родовия терапевт, а и моята лична задача всеки път, когато седна срещу нов довереник, е именно тази. Да помогна на тревогата, вината или страха да намерят своя истински адрес, вместо да продължават да тежат безименно върху плещите на човек, който дори не подозира откъде идва бремето му.
На кого не искате да приличате и защо мислите, че точно тази прилика ви плаши толкова силно. Замислете се за миг над този въпрос, наистина, преди да продължите да четете. Често точно чертата, от която бягаме най-упорито у себе си, е онази, която несъзнателно повтаряме най-точно, защото не сме имали кой да ни покаже друг начин.
Искам да бъда честна с вас за нещо съществено. Разпознаването на родовата травма не е бърз процес и не се случва след една вдъхновяваща статия или един разговор, колкото и искрен да е той. Родовите модели са се изграждали с десетилетия, понякога през няколко поколения едно след друго, и не е реалистично да очакваме те да се разплетат мигновено, само защото най после сме им обърнали внимание. Истинската промяна прилича повече на бавно разораване на твърда, отдавна неразработена почва, отколкото на светкавично откровение с незабавен резултат.
Именно затова гледам с известно притеснение на всяко обещание за бърз резултат в тази област. Зад думата бързо твърде често се крие само повърхностно докосване до проблема, кратък момент на облекчение, последван от завръщане на същото усещане месеци по-късно, защото истинската причина никога не е била наистина видяна и разбрана.
И все пак, въпреки бавния път, вярвам дълбоко в тази работа, защото съм я виждала да променя хора пред очите си, отново и отново. Виждала съм гняв да отстъпва място на разбиране, а разбирането никога не означава оправдание на извършеното, а по-скоро освобождаване от постоянната вътрешна борба, от нуждата непрекъснато да доказваш нещо на хора, които дори не са тук, за да те чуят.
Ако разпознавате себе си в тези редове, ако усещате нещо, за което нямате обяснение в собствения си живот, знайте че не сте сами и че отговорът съвсем не е недостижим. Той просто изисква търпение, честност и готовност да погледнете назад, преди да продължите уверено напред.
Аида Марковска
„Родова приказка“ ЕООД
Българска асоциация по родова терапия
Състоянието, известно като „overthinking“, изтощава всеки човек и не дава ясен поглед към живота и безкрайните възможности, които той предлага
Всяко добро начало има и край.
Кога да кажем „СТИГА“!?
И дали, когато веднъж вече сме поставили точка в професионалната си кариера, в личните или обществените отношения, e добре да допишем и едно многоточие…?
Как да поставим финала? – разговорът на Аида Марковска в този епизод на „Новото време“ е с интегративния психотерапевт Даниела Цолова.
Според психотерапвета винаги всичко зависи от личния ни поглед към нещата – дали сме склонни да изпадаме само в негативни мисли или приемаме ситуацията като възможност пред нас да се отвори нов път? Не е добре да „замитаме“ спомените си под килима, дори и още дълго да продължаваме да се питаме – правилно ли постъпихме или не, казва тя. Състоянието, известно като „overthinking“, изтощава всеки човек и не дава ясен поглед към живота и безкрайните възможности, които той предлага.
Но, когато усещаме, че краят идва, е по-добре да сложим сами точката, а не да очакваме някой друг да свърши тази работа, надявайки се, че нещо някога „ще се оправи“, коментира още Даниела Цолова.
Симптомите, по които може да разпознаем този момент са:
- постоянно чувство на умора
- често боледуване
- състоянието на постоянна тревожност
- вътрешна неудовлетвореност
- липсата на мотивация
- изнервяне
Това са признаците, които показват, че човек дава прекалено много от себе си, без да има адекватна обратна връзка и да получава това, което заслужава. Но и че не е поставил навреме личните си граници.
Не трябва да се тревожим от края, защото
всеки КРАЙ е РЕСТАРТ.
Краят е хубаво нещо, според Аида. И трябва да се приема като затваряне на последната страница от поредната любима книга, което винаги правим с малко съжаление, но и винаги може да вземем в ръцете си следващата добра книга.
Как мъжете и жените реагират в подобна ситуация?
Имаме ли нужда от външна помощ, за да вземем по-лесно решението за края?
Здравословно ли е да сменим професията си и кога?
Допустимо ли е асистираното подпомагане на смъртта?
Слушайте в „Новото време“ на 6 декември – авторското предаване на родовия терапевт Аида Марковска. Специален гост е психотерапевта Даниела Цолова.
Автор и водещ: Аида Марковска
Продуцент и редактор: Лалка Златанова
Аудио и видео реализация: Петър Тодоров
Днес имаме нужда от спешно разтърсване, от голямо събуждане, след което да вдигнем главите си и да насочим погледа си отвисоко, над ежедневието.
Нашият народ вероятно е единственият, който има празник, посветен на будителите. Но едва ли се сещаме често за съвета на един от най-тачените си будители – Св. Иван Рилски: Избирайте си наставници и си поставяйте началници, превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение.
Повече от всякога сме апатични, претоварени, лениви, незаинтригувани, скръбни и …отвратени.
Кой може да ни събуди? Днес?!
С нежно докосване, като на родната ни майка, която ни вдига рано за поредния учебен ден?
Или с настойчивостта на баща, постлал ни пътека към собствения ни живот?
Тези въпроси поставя пред нас родовият терапевт Аида Марковска в авторското си предаване „Новото време“ по Дарик. Очаквайте епизода на 1 ноември – Денят на народните будители – със специалното участие на историка Грозделина Георгиева. Тя обича да пътува, да твори, да създава нови неща и затова смята, че е благословена с работата си, защото обединява всичко в едно. Близо 20 години Грозделина Георгиева е уредник в Регионалния етнографски музей в Пловдив. Професионалните ѝ проучвания са насочени към традиционната българска култура в духовен и материален аспект. Смята, че всичко е добре да се разглежда като вертикала на времето – от древността към новото време, защото вярва, че „Няма нищо ново под слънцето“, че „Всяко ново е добре забравено старо“ или леко трансформирано с ново облекло …
„Новото време“ по Дарик Пловдив на 1 ноември ни пробужда с темата „Будителите днес“.
Очаквайте поредния епизод с Аида Марковска, от 11 часа в петък, на честотите на Дарик.
* Грозделина Георгиева е завършила СУ „Св. Климент Охридски“, със специалност история и археология. Участвала е в много теренни проучвания, археологически и етноложки експедиции. Вярва в ползата от съвместна работа на различни специалисти, защото само така се прави добра реконструкция на миналото и може да провидим в бъдещето. От завършването си работи в музейната сфера, а втората магистратура по маркетинг и мениджмънт ѝ помага много в работата й днес в Регионалния етнографски музей в Пловдив, където е уредник от началото на 2007 г.
„НОВОТО ВРЕМЕ“ с Аида Марковска – анонс за 4 октомври
ПЕТЪК, 4 октомври, 11 ч на вълните на Дарик радио Пловдив 105,40 МХц
Много хора на различни възрасти и с различен житейски опит все още „търсят себе си“. Откриват и преоткриват интересни заложби; сменят професии, партньори; експериментират с преживявания в различни състояния, с опиати и т.н.
Това търсене обаче често води до „самозаблудата“ кои сме всъщност, колко можем, какво зависи от нас и в каква степен, компетентни ли сме, здрави ли сме…. И колкото повече лъжем себе си, толкова повече отношението към нас ни разболява, натъжава и разочарова.
Може ли това ФЕЙК състояние да доведе до пълно унищожение на личността? – слушайте в „НОВОТО ВРЕМЕ“ с Аида Марковска на 4 октомври от 11 ч. със специалното участие на интегративния психотерапевт и психолог Зорница Цолова.
***
Зорница Цолова се занимава с енергийна психология от 10 години, съосновател е на SyEnergy. Смята за своя мисия да помага на хората да възвърнат енергийните си ресурси и своята увереност да творят собствената си реалност.
