Истината – в песните и изкуството на всички времена

Понякога семейството решава, че Истината трябва да бъде скрита от света.

Тайната, която родът не приема, отрича и от която се срамува, се скрива в картина, песен, в музика и стих.
Истината зад пласт красиво творчество се приема просто като красива приказка.

Един от най-старите закони за тайната, която заключена в семейството остава скрита и гледа през очите на поколенията, и живее през техния живот е изпят толкова много пъти, че остава само да се наслаждаваме на възможността да разкрием и осветим.

Неизживяната любов, като тази от песента на великия Джани Моранди е в основата на много семейни тайни. Следващите поколения се опитват, но не успяват да срещнат „любовта на живота си“, разминават се с нея, страхуват се да я имат и никога не разбират защо е така.

„Говори ми тихо“ или просто мълчи- тогава твоите деца и моите деца и децата на нашите деца ще разказват за любовта, гледайки през нашите безсмъртни очи.
А дали просто да не разкажем истината. Не с песен, а с имената, датите и участниците в нея, с реалността, каквато  е била.

Когато работим с рода, винаги каним и неосъществените любови на нашите предци. Те са неизменна част от нашия, да – нашия, нашия живот, променят го и водят свой, неявен живот докато не го осветим чрез истината и разкриването на тайната.

ГОВОРИ МИ ТИХО

Говори ми по-тихо и никой няма да ни чуе
Само аз и ти изживяваме такава любов.
Никой не знае истината,
дори небето, което ни гледа отгоре.

Завинаги ще остана с теб, моя любов,
и така ще бъде винаги.

Говори ми тихо и ела по-близо до мен,
искам да почувствам очите си вътре в теб…
Никой не знае истината
за една голяма любов,
по-голяма никога не е съществувала.

Завинаги ще остана с теб, моя любов,
и така ще бъде винаги.

Говори ми тихо и ела по-близо до мен,
искам да почувствам очите си вътре в теб…
Никой не знае истината
за една голяма любов,
по-голяма никога не е съществувала.