Част 2
Когато търсим щастието, най-добре е да следваме гласът на сърцето си.
Първият ни въпрос към нас самите е: „Какво е моето призвание, каква е мисията ми в този живот?“.
Възможните отговори са:
Да обучавам;
Да се обучавам;
Да нося мир и любов;
Да подпомагам;
Да обичам;
Да съм обичан;
Да пътешествам;
Да откривам;
………………
Ако сте стигнали до тук и има своя списък, вие вече сте доста напреднали по пътя към щастието. Защото какво искаме да постигнем е най-важния ни въпрос. Не пренебрегвайте своя списък и му отделете внимание и сили!
Вторият ви въпрос е „Как да го постигна?“ възможно е това да ви се струва по-съществено, но повярвайте, отговор тук не може да бъде даден без предварително да сте обмислили и съставили първия си списък.
Но да видим възможните отговори:
- Вярвам в интелигентността на Съзиданието;
- Доверявам се на усета си и на интуицията си;
- Вземам решения;
- Не се поддавам на страха и колебанието, действам храбро;
- Търся и откривам възможности;
- Отстоявам себе си;
- Стремя се към своята неповторимост и това, което ме отличава и утвръждава;
- Вярвам в своята мисия;
- ………………………………..
Възразявате ,че тези отговори не са „как?“ ! Не, напротив, това е точно „Как?“. А конкретните стъпки- първа, втора, трета – това е вече третия ви списък. В него може грешките са много, но никога фатални. Въпросите кога, с кого и по какъв начин имат множество отговори и почти всички те имат множество вариенти.
Защото Животът е пътуване, което се случва сега…
Не можеш да разбереш смисъла на пътуването само с ума си, това се случва само когато го преживееш;
Всяка посока е правилна, избирай пътя си свободно;
Няма утре, няма вчера, има само днес и сега;
Няма малка пътека и голям път- всяко пътуване е уникално;
Животът ни има смисъл,цел и стойност само защото ни има;
Всеки миг от пътя има своята радост и красота, има своя неповторим урок и смисъл.
Време е да ви разкрия Свещения кръговрат на щастието:
Ние сме тук, за да създаваме. Като създаваме се учим, като се учим, ние знаем. Чрез знанието ние разбираме чудесата, а чрез чудесата ставаме мъдри. Чрез мъдростта откриваме простотата, чрез простотата отдаваме вниманието си, а чрез вниманието разбираме какво има да се създава.
И още малко по темата : „КАК?“ 🙂
1 Довери се!
Вярвай и сътворявай чудеса;
Действай с вярата, че нещата винаги ще се получат, въпреки че никога не знаеш продължението;
Дай времето, необходимо на Вселената за да се случи всичко в най- добрия момент и по най-добрия начин;
Няма добро и зло, приветствай всичко в живота си, независимо какво е, като приятел, учител и възможност.
2 Вярвай!
в неотменно добрия си късмет;
в смисъла на случващото се;
в целта на съществуващите неща;
че заслужаваш най-доброто;
че, единственото постоянно нещо в живота е постоянната промяна;
винаги има решение.
3 Изпитвай!
Благодарност и признателност;
Добронамереност;
Желание за чистота във всяко отношение;
Любяща привързаност и грижа;
Радост и се забавлявай.
4 Помни!
Добрата воля е най- добрата практическа сила във Вселената;
Не винаги е необходима работа. Съществува и свещена леност, която също трябва да се култивира у човека;
Добротата сама по себе си е награда!
5 Създавай!
Като използваш творчески подход, творчески действия;
Като вложиш любов;
и радост;
При това започни незабавно;
И бъди признателен за създаденото.
6 Обновявай !
Духа си;
Ума и тялото си;
Дома си;
Дрехите и вещите си;
Заниманията си;
Приятелите си;
Учителите си.

Продължава в част 3…..
Как да постигнем щастие – практики и техники за постигане на лично удовлетворение, хармония и радост във всеки миг от живота

Като евдемонолог отдавна не съм защитавала тази моя „титла“ с публикация на проучванията и достигнатите интересни разкрития в областта на човешкото щастие. Аз изучавам, търся и описвам нивата на усещане, осмисляне и достигане на състояние на щастие – както за кратко време, така и постоянно, за дълъг период.
Да си щастлив и удовлетворен е всеобхватна човешка цел, като щастието за всеки от нас има своя лична, понякога и сакрална дефиниция.
Част 1
„Ти си живот!“, Толтекска книга на мъдростта
Известно е, че има три начина да променим траекторията на нашия живот: чрез КРИЗА, ПРОМЯНА или ИЗБОР. Да разгледаме тези възможности… хайде!

Да започнем с някои истини, които са важни за началото на търсенето ни на щастие. В своята известна Проповед на планината, която редица теолози наричат „Синай на Новия Завет“, Исус споделя нещо повече от просто морални поучения: той буквално разкрива тайната на истинското щастие и удовлетворение. Нека сега да разгледаме тези известни стихове:
1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:
3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
Библията, Евангелие от Матей, 5 глава, от 1 до 10 стих
Да разсъдим какво послание се крие зад тези великолепни напътствия и силни думи:
- Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство: Щастието започва и завършва с Небесното царство, олицетволение на Духа. Истинското щастие е свързано с познаването Бога и Бог в самия теб.
- Блажени скърбящите, защото те ще се утешат: Щастието е да намеря утеха, дори в скръбта! Да знам, че има изходен път. Да знам, че има светлина в тунела, има прегръдка и топла дума за мен. Да знам, че има някой, който плаче с мен и се радва с мен!
- Блажени кротките, защото те ще наследят земята: Щастието е да придобия в наследство моята съдба и моите мечти да станат реалност. Да живея без да стъпквам другите около себе си, без да наранявам, без да пренебрегвам или забравям тези които обичам и ме обичат.
- Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят: Щастието е да не приемам злото и да обичам истината. Тогава, душата ми ще бъде наситена и удовлетворена.
- Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост: Щастието е да прощавам. Да бъда милостив, когато някой сбърка. Да бъда милостив към самият себе си. Да давам и приемам любов.
- Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога: Щастието е да имаш чисти мисли и чисти намерения, добри по своята същност! Нищо не може да се сравни със срещата с Господа – лице в лице, сърце със сърце … А Той е насякъде!
- Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада: Щастието е да бъда миротворец. Да донеса мир и успокоение, в себе си и извън мен. Да донеса примирение и сдобряване, когато взаимоотношения са били разбити.
- Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. Щастието е да да отстоявам нещата, в които вярвам и да работя за тяхното постигане.
Ако обобщим накратко и кажем на съвременен език, то:
- Щастието е твое рождено право, както и любовта, насладата и споделянето им;
- Самото ти съществуване доказва съществуването на Бога – тази тема за Неговото съществуване не е предмет на това дали или не сме щастливи;
- Единственото, което има значение, е „да бъдем“ , т.е. да поемем риска да живеем и да се радваме на живота;
- Ти може и е чудесно да даваш израз на своята божественост чрез живота и любовта към себе си и към другите;
- Най-добрият начин да кажеш „Обичам те, Боже!“ е като живееш, създаваш и твориш, давайки най-доброто от себе си;
- Най-добрият начин да кажеш „Благодаря ти, Боже!“ е да се освободиш от миналото и да живееш в настоящето, в прословутото „тук и сега“.

ЩАСТИЕТО съществува в МЕН!
Аз съм негов катализатор!
Очаквайте част 2…. .

Има няколко капана по пътя към Светлината.
* Капана на илюзията: илюзията за успех или неуспех в живота, за сила или безсилие, нежеланието да изследваме и познаем собствената си личност и възможности;
* Капана на бездействието: никому нищо не правя-нито добро, нито зло, аз съм пасивен и така си живея спокойно;
* Капана на невиновността: аз не съм виновен, нямам отношение към злото, то се случва и без мен.
В тези капани се пада чрез мързел, страх, завист, самобичуване, самосъжаление, комплекси за малоценност, горделивост, празни /бездейни/ мечтания и свръхегоизъм.
От тези капани се излиза само и единствено чрез увереността, че нашата мисия на планетата е да създаваме Светлина. И чрез активни /но не и първоимпулсни/, осъзнати, прецизирани действия в посока на алтруизъм.