Връзките са инвестиции! ? :)

Днешния ден изисква  да кажем няколко думи за връзките. Затова ще си го позволя, защото, честно казано, имам и известен опит. 😊

Връзките са инвестиции. Да, така е! 🙂 Защото:

Всеки, който е във връзка дава от това, което има в изобилие и иска в замяна да получи от това, което не му достига. Чиста сделка, нали?

Жените с високо енергийно ниво имат най-примамливата „инвестиционна оферта“. В женските кръгове и семинари го наричаме вдъхновение, женственост, женска сила. Именно тя е тази, която се оценява на пазара на отношенията като равна с „теглото си в злато“.

Красота, пестеливост, готварски умения, усет за чистота и подредба, владеене на интимни техники – всичко тва е „по-евтино“. Мъжът може да ги организира за себе си по няколко различни начина, освен да е във връзка с единствена жена.

И сега моля ви чуйте най-важното, това, което привлича мъжът към жената!

Женствеността е единственото нещо, което мъжът не може да си купи за никакви пари. Женствеността се дължи на женското ни самочувствие и на нищо друго. На усещането, че сме пълноценни жени, сто процентови!

Жена с ниско самочувствие има нулева женственост. Ето защо тя привлича безперспективни „инвеститори“, използвачи, мързеливци. Такива жени могат да живеят години наред в токсични връзки с алкохолици, егоисти, насилници – такива мъже, които само вземат, но почти нищо не дават.

Защо се случва това с тези прекрасни иначе жени?

Вижте тази формула:
Ниската самооценка = ниско оценяване на себе си = поставяне на ниска цена за себе си.
Жената не вярва само по себе си, че може да бъде обичана, да ѝ се възхищават „за нищо“, като най-вече не осъзнава, че се е родила с огромен „капитал“ – женственоста си. Такава жена е готова да „плати допълнително“ за съмнителното си „женско щастие“. Всеки нов опит от отношенията с мъже, които не я оценяват, само още повече я уверява в това: „Аз не съм достойна.“ Това се оказва един ужасяващ порочен кръг, от който тя трудно излиза. Но идва време в което тя си казва: „Стига! Аз съм първо жена. Коя съм аз в действителност?“

Да погледнем и малко по-далече. В един иначе хармоничен съюз може работи и друг порочен кръг. Мъжът инвестира в жената – дава пари, време, сили. В замяна тя го вдъхновява, подкрепя неговата мъжественост и увереност. Колкото повече инвестира мъжът, толкова повече получава обратно и още повече мъжът оценява и обича своята „златна съпруга“. В края на краищата не напразно казват, че зад всеки успял мъж стои една велика жена. Това е съвсем вярно!
Ако обаче неговият „инвестиционен проект“ първоначално е построен неправилно, ако той е несигурен в своята мъжественост и сила, жената веднага започва да показва на мъжа всичките си съкровища, с които той може да разполага, за да го „подкрепи“, например:

• Тя си „ляга“ с него още на първите им срещи;
• Приема всичките му предложения като свои;
• Започва да готви за него тристепенно меню всяка вечер, пренебрегвайки умора и настроение;
• Ражда и отглежда децата почти сама, защото той има други занимания;
• Живее години наред в „семейна връзка“, без да желае да се регистрира тази връзка, убеждавайки се, че бракът не е важен, важно е само доверието;
• Носи тежки чанти, пазарува за всички само със свои пари, купува предмети и обзавежда дома за двамата;.
• – ………………………………/този списък може да стане огромен, затова спирам/

Жената смята, че така си „вдига залозите“ на брачния пазар. Но става обратното, тя обезценява себе си и получава капчици внимание, съвсем по малко, малки подаръчета, дадени без ентусиазъм, получава презрение, омаловажаване, падение.

Защото на „инвестиционния пазар“ сделката е ясна: човек никога не оценява това, което получава безплатно. Не давайте себе си само срещу надежда, че той „ще се поправи“.

А за него? Във всеки подобен модел на взаимоотношения, различен от „златния стандарт“, мъжът деградира. В този, наистина златен стандарт няма равенство между двамата: жената е вдъхновител, тя разменя своята женственост за сила, доверие и закрила. Затова внимавайте, ако във вашия съюз сте
– „равностоен партньор“, „боен приятел“ и пр.;
– ако разделяте всичко „по равно“, „наполовина“, „справедливо“.
Това означава само едно: мъжът е спрял в своето развитие, че това е неговият максимум. Оттук нататък всичко върви само надолу. Разбира се, освен ако не промените правилата на играта. Или човека. 🙂

Златният принцип на взаимоотношенията е: аз съм жена и имам капитала на своята неизменна женственост, проявена именно като женска сила: радост, добро настроение, вяра в мъжките решения, гъвкавост в решенията, нежност към света и себе си, увереност в своята красота и способности. Той е мъж, има капитала на своята автентична мъжественост, проявена като устойчивост, решимост, внимание и целенасоченост в отношенията, смелост в живота, работоспособност и отговорност.

Заедно сме НИЕ! Едниствени на света.
Честит ден на любовта. Честити да са всичките ви дни в любов!

Прочетете и за петте неща, които изтощават енергията на жената. , но също и за Ин и ян – във връзките на мъжете и жените

Бащата е основната фигура, която свързва детето и външния свят

От сайта ЗДРАВЕТО

В памет и с поклон към бащите в моя род

Мъжете са крехки същества. Не, не се шегувам. Мъжете са много по-податливи от жените на зависимости, на антисоциално поведение, боледуват по-често и по-дълго от жените, и живеят по-кратко. За компенсация на тях животът им дава по-голяма физическа сила и издръжливост, по-рационален ум, по-голяма аналитичност, но при по-ниска адаптивност. Мъжете по-често имат поведенчески трудности и при общуването, при изразяването на емоцията и на своята чувствителност.

Една от значимите причини за тези факти е липсващият баща. Бащата в родовата система е основната фигура, която свързва детето и външния свят. Мъжът принадлежи на света – той е този, който събира благата, за да ги донесе на своето семейство и да ги предостави на тези, които го очакват, за да имат прехрана, топлина, покрив. Тази функция от прастари времена продължава да се изпълнява и до днес, и е отговорна и нелека. Затова да сме свързани с баща си е много по-трудно в живота, отколкото да сме свързани с майка си. 

Мама е тази, в чиято утроба сме били поне 7-9 месеца, тя е носила своята яйцеклетка, от която сме създадени, до нашето раждане. С майка си сме свързани по-силно и значимо, отколкото с когото и да е друг в живота. Но с татко в най-добрия и идеален случай сме се запознали след раждането си. Чували си гласа му, усещали си чрез мама и ласките му, настроенията му са вливали в кръвта ни стрес или успокоение, но истинската среща с него идва след раждането ни.

Бащата представлява здравата основа на външния свят, в който с появяването си пристъпваме. Този свят е изначално суров, студен и в него оцеляването е наистина предизвикателство. Без защитата и опеката на баща си детето е обречено на много трудности. Но въпреки това не може да се посочи идеален баща, липсва точен модел на такава фигура. Не е лесно всеки ден да излизаш в света и да заработваш за семейството си, и чак, връщайки се след това у дома, да се включиш към ролята си на баща.

Всъщност, бащата не е в ролята си само, когато е у дома и е до децата си. Той е баща, когато ежесекундната му мисъл е за семейството му, за тяхното обгрижване, хранене, възпитание и обучение, за това те да оцеляват, и то успешно и правилно в свят на много опасности. 

Познавам стотици бащи, които наистина вечер са при семейството си, но всъщност са напълно отсъстващи, защото са на маса с чашката, на компютъра с видеоигрите, на дивана с дистанционното или просто спят. Ето защо, не всеки мъж е и баща, въпреки, че може да има свои деца.

Бащинството идва с осъзнаването на ролята на мъжа в света и в рода. Бащата е проводник на родовите потоци, на силата на рода, защото всички ние принадлежим на неговия род при своето раждане. Баща ни е и олицетворението на дълга ни към този свят, защото през него се изливат потоците на изобилието, на късмета, на здравето.

Най-важната му роля е тази, в която ни учи какво е мъжествеността, дава ни идея за силата в този свят. Бащите ни са винаги по-големи от нас, а когато сме малки те често изпълват цялото ни пространство, в което се разгръщаме полека, за да започнем своето утвърждаване. Битката срещу баща ни най-често е в годините на пубертета и когато се учим сами да бъдем бащи.

Най-честото заявление, което чувам относно бащите, е : „Аз няма да бъда такъв родител!“. Това е и най-обреченото заявление, защото именно в този случай ние добиваме образ най-близък до този на баща ни. Това се случва, защото вътрешният стремеж на всеки от нас е да утвърдим баща си, като източник на живот и като наш създател в това ни съществуване.

Ценностите, с които живеем като възрастни, най-често са изключително различни от тези на бащите ни. Това е така, защото в настоящето епохата предполага бърза промяна на морал, динамика на нормите и тяхната непрестанна нестабилност. Устойчивостта, която е задача на бащата, става почти неизпълнима. Това усещане за нас, децата, се превръща във вина.

Вина, че не отговаряме на разбиранията и нормите на баща ни, често виждайки неговия обвинителен поглед или чувайки осъдителното му мълчание. И да, докато майките могат да ни „отровят” или да ни дадат криле с думите си, бащите ни уязвяват с мълчание и отсъствие. Мълчанието на бащата оставя в нас неудовлетворено едно непораснало дете, което се опитва да достигне този, от когото е, без да има никакъв шанс за това. Затова децата в днешните дни бягат от общуването, затваряйки се в абстрактния свят на видеоигрите или още по-лошо, в света на наркотиците и алкохола.

Бащата е този, който ни учи как се правят нещата в живота – и преносно, но и съвсем буквално. Бащата е функция на жизнеността на рода, затова той е образът на нашия собствен виталитет, способността ни да оцеляваме и да се съхраним на всички нива. От своя страна, децата, синове и дъщери, са белег за мъжественост и осъщественост на мъжа, който все повече губи своето място и значение в новия свят. Ако като дете и подрастващ сме лишени от сигурност, то човек е неспособен да узрее за живота на възрастен. Той ще търси своя покровител винаги и често го открива в лицето на доминантна майка, съпруга, шеф или корпорация. Мъжът не се ражда мъж, той се изгражда като такъв. 

В нашата родова система има няколко значими момента, в които традиционно се обявява това съзряване на момчето като мъж: коледуването, участие в кукерските игри, леденото хоро и др. Мъжеството се прибавя към човека, ако то не бъде добавено чрез това обучение и инициация, то момчето не става мъж. В съвременния свят тези посвещения тотално се премахнаха и няма момент, в който да заявим на своя син: „Ти вече си мъж!“, от което е трудно да се стигне и до идеята: „Аз вече съм баща!“. 

За да стане баща един мъж, първо трябва да е бил посветен в мъжественост и това да е признато от значимите бащински фигури в живота: баща, дядовци, по-големи братя, кръстници, воеводи и пр. Мъжествеността може да се прояви, само ако е подкрепена от пример за мъжественост отвън. Това една майка, колкото и да е силна и любяща, не може да даде на синовете си. Ако тя е „и баща, и майка“ синът остава вкопчен в състоянието на несигурен подрастващ, или както се казва „ни рак, ни риба“. 

За да бъде тази връзка силна, бащата е нужно да присъства като фигура в живота на децата си. За тях е нужно да е ясна неговата позиция и способности, да бъде извисен като човек и нравственост, с ярка мъжественост, която е закриляща, спасяваща, опора и стълб, сила и непоколебимост, професионална удовлетвореност, интелект,  обективност. 

Аида МАРКОВСКА, Основателка на Школата за родова терапия „Задругата на родонавтите“

13 декември 2023 г., Пловдив