Х У Б А В И Н О В И Н И: започва НОВА ЗДРАВО-СЛОВНА ПРОГРАМА „С ЛЮБОВ КЪМ ЖИВОТА“
За да разберем дали нашето подсъзнание ражда здраве или болести трябва да надникнем в него и да стигнем до корена, родил здравословното ни състояние.
ДА НАМЕРИМ ЗАЕДНО ИЗВОРА НА ЗДРАВЕТО!
От 29 януари в продължение на четири седмици ние – Виктория Леви – Реувен и Аида Марковска ще проведем Първата си лечителска програма – „С ЛЮБОВ КЪМ ЖИВОТА“.
Програмата е предназначена за хора НЕ САМО с „тежки и нелечими“ здравословни състояния, а за тези които вярват в своето оздравяване и имат желание и чисто намерение да бъдат ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ.
Програмата ще се провежда по СКАЙП – 4 групови срещи по един път седмично и две допълнителни лични срещи.
Програмата е мощна и интезивна. Използват се духовни техники и умения и най-вече много вяра в успеха.
Групите са с ограничен състав на участници с цел увеличаване на ефективността на Програмата.
За успеха на Програмата допринасят и връзката на доверие, отговорност и пълна ангажираност към себе си и към процеса и за това ние имаме право да откажем участието на някои от желаещите на всеки етап от Програмата.
Всяка среща включва:
Лекция, споделяне на участниците и медитация.
Теми на лекците:
1. Аида – Какво е здраве? Как се отнасяме към здравето?
2. Аида – Как избираме лечителите си?
3. Аида – Здравното наследвство от предците и Родова Карма?
4. Аида – Има ли нелечими болести?
5. Виктория – Водещата роля на съзнанието в отношенията ни с тялото?
6. Виктория – Болестта въпрос на избор ли е?
7. Виктория – Оздравителна ли е сила на Любовта?
8. Виктория – Добронамерени ли сте към себе си? Кристала на чистото намерение като метод на съхраняване на здравето
Здравословно се състои първо от ЗДРАВО + СЛОВО.
Чували ли сте се как говорите за здравето си?
А как говорите за „болестта“?
А какви избирате да бъдете здрави или болни?
А как осъществявате на практика това?
Наследствени болести или Родова Карма?
Има ли нелечими болести?
Въпроси, събуждащи размисъл, нали така?
ЗА ВСИЧКО ТОВА – В ПРОГРАМАТА НИ В СКАЙП!
И започваме ТОЧНО ОТ ТАМ – от размисъла, от мислите ви и КАКВО РАЖДАТ ТЕ – ЗДРАВЕ или неЗДРАВЕ?
4 скайп срещи по 2 часа групова работа и след това още
2 скайп срещи по 1 час – лични разговори с лекторките
Лектори:
– Аида Марковска – здравоносец, холистичен терапевт
– Виктория Леви-Реувен – любовораздавач, life coach и контактьор
За записвания на електронен адрес:
victoria.happinessschool@gmail.com
a.markovska@gmail.com
Истинска история…
Всичко започна преди 10 години, когато забременях със сина ми и отидох на гинеколог. Бях на 35 години, с две деца в тинейджърска възраст.
-Да, бременна си, но имаш и много голям миомен възел. Може би е от най-малко години. Истинско чудо е, че въобще си забременяла при наличието му. – говореше лекарката – Добре си помисли, от сега те предупреждавам, че те очаква много тежка и рискова бременност. Това може би е последния ти шанс да имаш дете. То ти е истински дар Божи.
Никога няма да забравя тези думи. Те до голяма степен предопределиха избора ми да имам трето дете. Бременността беше тежка, както се очакваше. Раждането беше със секцио. Операцията е била продължителна, получила съм кръвоизлив, който трудно са овладели лекарите, заради това не са могли да отстранят и възела.
След това започнаха кръвоизливите, и така всеки месец. След девет месеца на лекарката ѝ омръзна от мен да идвам постоянно при нея с едни и същи проблеми и ми каза:
-Спираш да кърмиш и отиваш на операция веднага.
Спрях да кърмя, цяла нощ плаках, но така и не отидох на операция. Лекарите казваха, че след като имам три деца, най-добре е да се отстрани цялата матка, а за по-сигурно и яйчниците. Само мисълта за такова брутално изкормяне ме ужасяваше. Това, че имам три деца, означава ли, че трябва по този начин да бъда осакатена. Реших, че ще се лекувам с алтернативна медицина. Една година пих билки, още една година пих биопродукти, всичко това безрезултатно. Последваха още години наред опити за лечение с различни холистични подходи, за съжаление все без резултат. Състоянието ми с всяка година се влошаваше, развих тежка анемия, кръвоизливите ставаха все по-обилни и все по-продължителни. Започна се дълго лечение с Вит. В12, желязо, билки и правилни храни. Но факта, че непрекъснато губех желязо, лечението не даваше резултати. Влошавах се все повече и повече. Надявах се, че когато вляза в менопауза, възела сам ще намалее и ще изчезне.
Изминах дълъг път в търсене на начин да си помогна сама. Изучавах различни методи в областта на алтернативната медицина. Търсех причината на проблема, който в много случаи няма никакво физическо отношение. Започнах от прошката, минах през Регресионната терапия и семейните консталации. Всички тези методи лекуваха душата ми, но тялото ми продължаваше да страда.
Преди една година положението стана неконтролируемо. Започна периода на предклимактериум и цикалът ми стана през две седмици. Есента отидох отново на генеколог и той каза, че трябва веднага да се направи операция. Най-добре да се изреже цялата матка. Консултирах се с още трима лекари и всичките бяха на едно и също мнение.
Отново настръхнах от ужас. Искаха пак да ме изкормят. Да не говорим, че есента е невъзможно за мен да си остана няколко месеца в къщи и да се възстановявам след операция. Детето ми тръгваше на училище – 2 клас. Аз също бях започнала множество проекти, които приключваха след средата на юни. Няма кой да ме замести за толкова дълго време. Единствения период, в който мога да си позволя такава дълга почивка е през лятото, така че до септември да имам време да се възстановя и да се върна на работа. Дадох си още малко време, да опитам и още някое и друго средство за лечение до тогава. Изучих лечение с Аюрведа, с надеждата да си помогна. Минах през, хомеопатията, Су-Джок терапията. Продължавах да пия различни билки, медицинска дъвка и какво ли още не. С две думи, не остана нищо, което да не бях опитала. Състоянието ми си остана същото.
И така, юни наближаваше и аз отново трябваше да взема важно решение. Бях на ясно, че ако не я направя операцията сега, през есента не мога да я направя, ще се наложи да я отложа с още една година. Чувствах се като разпъната на кръст. Състоянието ми се влошаваше все повече и повече, а в същото време само мисълта за отстраняване на органи, ме вцепеняваше от ужас. Сигурна съм, че много жени с такива проблеми са изпитали това. Много от тях са се оставяли лекарите да поемат отговорност за здравето им и веднага са се подлагали на операция, други са минавали през същия път като мен, опитвайки различни алтернативни подходи. Малцина са успявали да се излекуват, а други само са си удължавали периода на болка и агония, стигайки пак до неизбежното.
Нямах повече време, трябваше да направя своя избор сега. И така, казах си една вечер, да бъде това, което сънувам тази нощ. Легнах си вечерта. Спомням си много добре тази нощ. На следващия ден имах две участия в един местен фестивал на здравето. На сутринта се събудих в локва кръв, за пореден път. Изпитах силен гняв към миомния възел. Казах си:
– КРАЙ! Това повече не може да продължава така. Целият ми живот зависи от това, кога ще му хрумне на моя цикъл да дойде и с какъв кръвоизлив ще бъда. Аз не мога нищо да планувам в живота си, защото постоянно съм зависима от това. Край, стига толкова, каквато и карма да съм имала, все съм я изплатила за тези десет години. – крещях на глас, говорейки си на себе си – Не желая повече да влача това бреме. Избирам тези кръвоизливи и болки да спрат веднъж за винаги. Край, край, край, отивам на операция, каквото щат да ме правят докторите, само да приключи това веднъж за винаги. В менопауза мога да вляза чак след 10 години. По-добре да изтърпя няколко месеца болка, отколкото още 10 години агония.
Същия ден имах час за фризьор, заговорихме се с фризьорката и се оказа, че тя си е правила такава лапароскопска операция, преди няколко месеца, много е доволна и ми даде телефон на доктора в съседен град. Още същия ден се обадих и си записах час за преглед другата седмица.
Фестивала мина някакси, чувствах се много зле през цялото време, обещах си, че това е последния път, в който ще се чувствам така.
След моите участия, отидох да взема сина си и се върнах за да видим и други интересни неща и участия на колеги. Попаднахме „случайно” на една медитация за Родовата карма. Там преживях истинско чудо.
Водещата ни каза най-напред да помислим какъв проблем желаем да разрешим с тази медитация. Може да е нещо, което ни пречи да се чувстваме удовлетворени от живота, нещо, което е несправедливо към нас. Аз естествено за здравето си помислих. Най-напред трябваше да извикаме двамата си родители, след това братята и сестрите си, после родителите на нашите родители, братята и сестрите им, сетне техните родители, братя и сестри и така нататък…
След това трябваше да видим нашия проблем, като предмет, който лежи в ръцете ни. Изведнъж в лявата ми ръка се появи кристална светеща топка. В този момент осъзнах, ме миомния възел не е родово проклятие, а родова благословия. Мислено се върнах назад и си спомних, как той изигра голяма роля при избора ми да имам три деца.
След това трябваше да повдигнем предмета над главата си и да извикаме от рода си този човек, на когото той принадлежи. И пред мен се появи една жена. Не я познавах, но в същото време знаех коя е.
Моята баба е имала сестра, която умира след родилна треска. Бебето (момиченце) остава живо. Баба ми и дядо ми много са искали да го осиновят, но бащата не го е дал и го е харизал в друг град.
По случайно стечение на обстоятелствата, аз нося същото име, като на тази жена, без да са имали намерение родителите ми да ме кръстят на нея. По този начин съм приела нейната карма.
Аз повдигнах кристалната топка и ѝ я подадох. Благодарих ѝ, за ролята, която е изиграл миомния възел в моя живот и че вече е дошло време да си отиде. Тя взе топката и всичко сякаш се разпръсна и изчезна. В ръцете си вече нямах нищо.
После водещата каза, че във всеки един род има по един благодетел на рода, човек, който е вършил много добрини, помагал е. Помоли ни да го призовем. И пред мен се появи моята баба, тя има много свята душа, отгледала ме е и за мен е като закрилница. Винаги в най-трудните моменти от живота ми, тя ми се е явявала на сън, за да ми вдъхне вяра и надежда.
Водещата продължава:
-Този човек държи предмет в ръцете си, вижте какъв предмет държи. С него той ви носи цялата благословия на рода.
В ръцете си моята баба държеше едно голямо светещо сърце, тя ми го подаде и аз го поставих в гърдите си. Изведнъж ми стана едно хубаво и топло от вътре, сякаш цялото ми тяло сияеше с тази светлина от сърцето.
Това е в най-общи линии тази медитация.
След нея осъзнах много неща и най-важното от което беше, че миомния възел, който носех от години в себе си и ми причиняваше толкова страдания и болки, в същност се оказа родова благословия, а не родова карма. Тази жена умира след раждане, а на мен дава благословията да имам три деца. Сякаш получих зелена светлина от рода си – действай!
На следващата седмица отидох на преглед, доктора каза, че може да се извади само възела и да се запазят всички органи. Записах си ден за операцията за следващия месец.
С наближаването на датата, напрежението в мен нарастваше, но бях абсолютно убедена, че съм направила правилния избор.
Операцията мина успешно, без усложнения. Оказа се, че възелът е бил никрозирал от вътре. Първите няколко дни бяха ад, но с всеки следващ ден се чувствах все по-добре и по-добре. Имах чувството, че се раждам за нов живот. Беше прекрасно да усещам, че съм оставила такова тежко бреме зад гърба си. Докато се възстановявах през следващите дни, много мисли минаха през главата ми. Питах се, защо не съм я направила тази операция по-рано, защо съм търпяла толкова години. Защо тук лекарите ми казваха, че трябва да се извадят всички органи, а изведнъж се намери клиника и доктор, който може да отстрани възела и да ми запази органите. Върнах се 10 години назад и преосмислих целия път, който съм извървяла. Търсейки начини да си помогна, аз завърших обучение за Рекролог, станах Мастер-Рейки, изкарах курс за Бахов терапевт, последва курс за лечение с Аюрведа и т.н. Минах през прошката, Холотропното дишане, Регресионната терапия, Семейните консталации и завърших с Родовата карма. Извървях много дълъг път на духовно израстване и себеразвитие. С всички тези методи лекувах душата си и своята карма, но физическия проблем оставаше, докато не получех благословията от рода – „Действай!“. Операцията също си е своего рода изцеление. Просто е трябвало да мина през този период, за да се превърна в това, което съм.
И накрая разбираш смисъла на изборите, които си направил. Осъзнаваш причината за страданието и защо нещата се случват тогава, когато им дойде времето. Дали сега правим тези избори, или може би сме ги направили много преди да се превъплатим в това тяло, знаейки предварително какви уроци трябва да научим.
Честит ми нов живот, без болка и страдание! С всеки изминал ден се чувствам все по-добре и с всеки нов ден приветствам живота! Няма нищо по-прекрасно от това да чувстваш тялото си здраво.
Приказки. Кой не знае поне една? Чувството, когато приказката става страшна, тъмна и после идва доброто и разпилява страха и убива чудовищата.
Приказките са родови разкази.
Родови разкази за родови травми.
Ще ви разкажа една такава. Една добра жена нямала, а и не искала да намери време да се погрижи за своята болна майка и решила да изпрати петгодишната си дъщеря при баба си на посещение; дала й хубави неща да й носи, за да измие малко съвест; пратила я през целия страшен град, пълен с непознати хора, коли, шумящи трамвай, клаксони и тъмни тротоари да посети баба си. Дори я облекла ярко, ново, стилно, за да удовлетвори своята нужда да бъде добра майка. Нещеш ли в тъмния, ужасяващ глад я забелязал престъпник, похитил я, насилил я, ограбил дори бабата, защото открил ключа към дома й в детето. Добре, че един свестен човек, случайно се оказал наблизо и повикал полицията. Полицаите били свестни, но какво повече да сторят освен да хванат престъпника и да се разправят с него – да го набият, да го затворят и да му кажат никога повече да не прави така! А добрата жена прегърнала пак дъщеря си и малко си поплакала за майка си, защото престъпника така или иначе насилил и бабата.
Ако някой ви разкаже това в един слънчев ден какво бихте си помислили? Ще ви кажа аз какво ще си помисля- тази добра жена е за затвора. Да пуснеш собственото си дете само в този ужасяващ град по какъвто и да е повод е престъпление.
Но ….
Да кажем, че срещате друг човек и той ви разказва следното. Един добър мъж имал трима сина. Първият му бил любимеца, носел неговото име и затова баща му доста го глезил, дал всичките си пари на него, за да учи и да стане човек, но видиш ли синът му станал хаймана. Нехранимайко, затова бащата решил да даде остатъка на втория- белким той стане човек. Втория се обидил, взел си багажа и от „Терминал 2″ отпрашил за далечни страни, без да вземе парите. Отишъл да доказва, че може и сам и не иска милостиня. Третия син, като видял всичко това, прегърнал най- големия си брат и му помогнал да си стъпи на крака. Заедно двамата поработили и средния се върнал при тях, с много нови истории, опит и с парите от чужбината успял и тук да се установи добре. Бащата ли? Бащата, виждайки че първия вече е по-добре му дал цялото си наследство, обидил са на втория задето отишъл надалеч без да го попита и забравил името на третия. А да, казвал се Глупака – така го запомнили, не че това му било името.
Вие слушате тази история и проронвате….“Този баща е за бой“ или „Познавам този баща“.
А ако чуете разказ за едно момиче, останала сираче, което имало няколцина по-големи братя, а тя, изтърсака, само ги обичала, боготворяла и се надявала на тяхната любов до изнемала. За това как животът и минал без обич и разбиране, защото тя се погубила да чака големите братя, отлетели някъде много далече, чакала да й кажат колко я обичат?
Или за онова семейство, където бащата се оженил втори път за любовницата си, която била доста хитра и успяла да вземе наследството от всичките му деца, дала го на своите деца, установила се добре, но продължавала да се прави на добра майка за заварениците си, защото искала и нещо повече- светът да я признае за отлична майка. То и така станало, светът от къде да знае кой какво прави зад вратите на дома си?
Вашата родова приказка е подобна. Всяка родова приказка е точно като тези.
Но аз вече умея да виждам и чета родовите приказки, а да ги прочетем заедно означава, че знам къде е вълка, къде е златната ябълска и стъклената пантофка. И вие знаете, затова можете да ми го разкажете- на мен, на децата си или на целия свят.
Родът говори с нас. През приказките си, историите си, болките, измамите, лъжите, изневерите, болестите, страданието и разказва величието на своите хора.
Вие разказвате. Ваш ред е. Аз СЛУШАМ.
За всички, които търпеливо чакаха семинарът да се проведе в Пловдив!
За тези, които знаят силата на рода и за тези, които търсят своят път.
СЕМИНАР „Работа с предците, изчистване на родова карма и получаване на чиста родова енергия“,
гр. ПЛОВДИВ, бул. „Руски“ 46, ет.3, зала „Шекина“
25 – 26 ФЕВРУАРИ 2016 г. Начало 10.30 ч.
ЛЕКТОР И ВОДЕЩ: Аида Марковска
Род – дума, която носи много сила и много значения. Род,
родина, народ, роднини… В речника род е група от хора, които са свързани по
между си с кръвна или брачна връзка. В рамките на на семинарите думата род
означава много повече.Род това е група от души, от същности, в която тече и се
движи информация, която наричам родова енергия. В рода хората са свързани по много начини:·
– По кръвен път – или по пътя на физическото им създаване·
– По емоционален път: копнежи, неосъществени връзки и т.н.·
– По пътя на законите на рода: брак, съжителство, довеждане, природство и т.н.·
– По други начини: напр. побратимяване, осиновяване и т.н.
Получаването на чистата светлина на родовата енергия ни дава възможност да бъдем себе си, да постигнем нивата на достойнство и успех, които сме избрали и които ни принадлежат по силата на нашия избор.
ДА ПОСВЕТИМ ДВА ДНИ САМО НА ТОВА…и ЖИВОТЪТ СТАВА ОСЪЗНАТ И СИЛЕН!
Семинарът е посветен на сериозната и задълбочена медитативна работа с нашите предци – прародителите от нашите два рода, бащиния и майчиния и чрез тях ще открием и почувстваме своята родова си енергия, покровителите на двата ни родителски рода и тези, от които и чрез които сме тук и сега, проявени на нашата земя. Свързваме се с членовете на нашите семейства, основателите на рода и корена ни, искаме от тях прошка, виждаме и усещаме родовите си проблеми, задачи, пречки, но също и родовите успехи, сили и преимущества. Какво е загубил родът ни през вековете, какво е спечелил и как това се отразява върху настоящия ни живот. Всеки от нас намира отговорите на въпросите защо в живота му се случват нещата, къде е корена на нашите таланти и неудачи, измолваме прошка от родовата си памет и даваме сами опрощение, като приемаме своите родители и предците си с чистота и обич. След това ще съберем получената енергия, ще я разгърнем и изпълним с любов, след което ще я изпратим напред по нашия път и по пътя на нашите потомци, за да може да достигне в нашето бъдеще. Да си припомним кои сме, от къде сме, кой е Бога ни, коя е земята ни, защо сме тук и как може да помогнем на нашата цялостност тук и сега да се реализира. Влиянието на свързването с родовата енергия върху живота на човека продължава с години, насочва в правилната посока курса на неговите стремежи и успехи.
В програмата на семинара:
Работа с баща и майка, работа с бащиния род и майчиния род, работа с братя и сестри, работа с баба и дядо, отработване на лична родова карма, работа с некръвни роднини, работа с потомците, изчистване на кармата на българския народ.
ЗАПИСВАНЕ и ВЪПРОСИ: АИДА 0888 727094 и adi@boss.bg
От днес, 8 септември до 30 септември обявявам конкурс на тема: „МОЯТ РОД, МОИТЕ ПРЕДЦИ“.